№ 1647
гр. Русе, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520103732 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 144 СК от Д. Т. Р. срещу Т. Р.
Г..
Ищцата твърди, че ответникът като нейн баща е бил осъден с Решение
№***/26.11.2018г. по гр.д.№***/2018г. на РС – Русе да й заплаща месечна
издръжка в размер на 170лв. На 12.06.2023г. навършила пълнолетие и
отпаднало задължението на ответника. Твърди, че продължава редовното си
обучение и ще бъде през следващата година ученичка в дванадесети клас.
Живеела заедно със своята майка, като реализираните от нея доходи не й
позволявали да задоволява нуждите и на двете им. Ответникът работел в ***
и реализирал доход в размер на 2500-3000 евро месечно и нямал ангажименти
за издръжка на други свои деца. Поради това се счита, че същият може да
продължи без особено затруднение да заплаща на ищцата месечна издръжка в
размер на 300лв., за периода от 15.09.2023г. до 24.05.2024г., в който смисъл
се моли да бъде постановено съдебно решение.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК, особеният представител на
ответника изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата
претенция.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
1
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Ищцата Д. Т. Р. е родена на 12.06.2005г. от родители Миглена Г. Г. и Т.
Р. Г..
С Решение №***/26.11.2018г. по гр.д.№***/2018г. по описа на РС –
Русе е определена дължимата на ищцата издръжка от ответника в размер на
170 лв. месечно, считано от 09.07.2018г.
На 12.06.2023г. ищцата е навършила пълнолетие и е отпаднало
задължението на ответника да заплаща определената със съдебното решение
издръжка.
Няма спор по делото, а и се установява от представените по делото
доказателства, че през учебната 2023/2024г. ищцата е ученичка в 12 клас на
Професионална гимназия по икономика и управление „Елиас Канети“ – Русе,
като в предходните години е била с отличен успех.
Според представеното по делото удостоверение от „***“ ЕООД,
майката на ищцата – Миглена Г. И. за периода от месец юли 2022г. до месец
юни 2023г. е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 9021,72лв.
или 751,81лв. средно месечно.
Ответникът не е намерен на постоянния и настоящия му адрес в гр.
Русе, не е установено и трудово правоотношение с него на територията на
България.
Според свидетелските показания на И.Р.Т., ответникът работи в *** от
около 5 години, във фирма строяща дървени къщи, по професия бил
дърводелец. Разполагал с майсторско свидетелство, за издаването и
легализирането на което свидетелката му съдействала. Това свидетелство му
позволявало да получава трудово възнаграждение в размер на 15-16 евро на
час. Също така свидетелката от контактите си с него знаела, че когато се
прибира в България донесъл последно три автомобила, които имал намерение
да продава. Тя била помолена от него да му съдейства и във връзка със
закупуването на имот край морето – в гр. Шабла. Свидетелката познавала
добре семейството на ищцата и знаела, че тя има нужда от ортодонтско
лечение и поради необходимостта на доста средства за него при всяка
възможност си отделяла и събирала пари с тази цел. Ответникът не й пращала
парични средства за издръжка или по други поводи.
Не се установява по делото ответникът да има задължение за
2
издръжката на други свои деца.
По делото не се установява ищцата да разполага с имущество от което
да реализира доходи.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Задължението за заплащане на издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца съгласно чл. 143, ал.2 СК е безусловно и се определя
съобразно нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи.
След навършване на пълнолетие от детето, съгласно чл. 144 СК, родителите
продължават да дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно
в средни или висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесет годишна възраст при обучение в средно и двадесет и
пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, ако те не
могат да се издържат от доходите си или от използване на имущество и
родителите могат да я дават без особени затруднения. Законодателят е
предвидил различни критерии за правото на издръжка на пълнолетните и
непълнолетните деца. Първите имат право на издръжка само ако родителят
може, без „особени затруднения“ да заплаща такава, т.е. това задължение не е
безусловно за разлика от задължението по отношение на непълнолетните
деца.
В конкретния случай съвкупната преценка на доказателствата по
делото дава основание да се приеме, че ответникът работи в чужбина. Същият
е в работоспособна възраст, не е открит на постоянния и настоящия си адрес в
България, не е установено трудово правоотношение с него, а и са налице
свидетелски показания за професионалната му реализация, за трудовата му
ангажираност и за реализираните от него доходи. Последните въпреки
липсата на категорични доказателства какви са по размер, следва да се
приеме, че му позволяват да заплаща без особено затруднение
претендираната от ищцата издръжка, още повече, че същата е поискана за
сравнително кратък период – само за този на учебната 2023-2023г.
На следващо място няма основание да се приеме, че размерът от 300лв.
месечна издръжка е прекомерен съобразно нуждите на пълнолетната ищца,
които включват както се установява по делото и необходимостта от
допълнителни средства за скъпоструващо ортодонтско лечение. Същата
докато учи не е в състояние да реализира доходи, а евентуално получавана от
3
нея стипендия за отличен успех е в пренебрежим размер. Реализираните от
другия родител доходи също в нисък размер, който не позволява отделяне на
значителни средства за издръжката на ищцата.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен в
пълен размер.
На основание чл. 242, ал.1 ГПК следва да бъде допуснато
предварително изпълнение на задължението за издръжка.
Предвид изхода на спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищцата и направените от нея разноски за настоящото производство в
размер на 300 лв. платено адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Русе
сумата от 100лв. държавна такса върху присъдения размер на издръжката,
както и 250лв. възнаграждение за назначения му особен представител на
разноски от бюджета на РС - Русе.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Р. Г. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе,
********** да заплаща на пълнолетното си дете Д. Т. Р. ЕГН********** с
адрес гр. Русе, ******* месечна издръжка в размер на 300лв., считано от
15.09.2023г., до 24.05.2024г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Т. Р. Г. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе,
********** да заплати на Д. Т. Р. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *******
сумата от 300лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Т. Р. Г. ЕГН********** с постоянен адрес гр. Русе,
********** да заплати по сметка на Районен съд - Русе сумата от 100лв.
държавна такса върху определената издръжката и 250лв. възнаграждение за
назначения му особен представител.
ДОПУСКА предварително изпълнение на съдебното решение в частта
за присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок считано от 27.11.2023г.
4
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5