Р Е Ш Е Н И Е
№ 260018/ 03.09.2020 год. гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание
на 21.07.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря Ели Тодорова,
като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело №208
по описа за 2020 год., за да се произнесе с решение, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.
Производството
е въззивно, образувано по жалбa
подадена от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД-гр .Добрич, чрез ю.к. П.,
срещу решение № 147/12.11.2019г., постановено по т.д. № 106/2019г. по описа на
ОС – Добрич, с което съдът е признал за установено в отношенията между
„НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ„ЕАД-гр.София и „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
ДОБРИЧ“АД-гр.Добрич, че „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“ АД дължи на
„НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ ЕАД сумата от 143 821,02 лв., представляваща главница по
Договор за доставка на условно чиста вода №Д-111 от 01.08.2016г. за периода
м.септември на 2016г. до м.април на 2017г. вкл. по фактури № №
**********/30.09.2016г.; **********/31.10.2016г.; **********/30.11.2016г.;
**********/30.12.2016г.; **********/31.01.2017г.; **********/28.02.2017г.;
**********/31.03.2017г.; **********/28.04.2017г. и по Договор за доставка на
условно чиста вода №Д-12/19.04.2017г. за периода месец май на 2017г. до
м.октомври на 2017г. вкл. по фактури № № **********/31.05.2017г.;
**********/31.10.2017г., ведно със законна лихва за забава, считано от
31.01.2019г. до окончателно изплащане на главницата и сумата от 14 382,09лв.,
представляваща неустойка за забава,от падежа на вземането по всяка фактура до
31.01.2019г., ведно със законна лихва върху неустойката, считано от
31.01.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за които по
ч.гр.д.№0310/2019г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №150 от
04.02.2019г.по описа на Добрички районен съд.
Въззивникът
намира обжалваното решение за незаканосоъобразно. Излага доводи за недопустимост
на производството по делото, обосновавайки това с отмяната на чл. 4 и чл. 9 от
Наредба № 6/20.02.2008 за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение,
заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със
заповедното производство обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., в сила от 1.03.2008
г., въз основа на решение № 3988/19.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2519/2017
г., V о., което е оставено в сила с решение № 14136/22.10.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 6372/2019 г., 5-членен с-в. Счита, че производството по делото следва
да бъде прекратено с оглед липсата на утвърден образец на Заявлението по чл.
410 ГПК, респ. издадената заповед за изпълнение не може да породи правно
действие поради незаконосъобразна форма. В условията на евентуалност счита
обжалваното решение за неправилно и немотивирано. Не е следвало в цената на
добитата и доставена цена да се включва цената за оборудване (нова помпа, нов
захранващ кабел, комутационна и пускова апаратура и комбинирана защита по
тока), с подробно изложени съображения за това. Поради това счита, че за
процесния период същата следва да бъде преразгледана. Следвало е процесните
фактури да се анулират, след което да се калкулира нова цена, съобразявайки
инвестициите на дружеството-жалбоподател за новото оборудване, последвано от
подписване на ново споразумение за изплащане на коректно преизчислената дължима
от дружеството-жалбоподател сума за доставената условно чиста вода от Р57 с.
Македонка. В заключение са наведени доводи за това, че щом за добиването на
водатата от сондажите на въззиваемото дружество при ПЦ Македонка са използвани
съоръжения собственост на въззивното дружество (ответник по иска), то това е
следвало да намери отражение при сформиране стойността (цената) на доставената
вода. Признава наличието на парично задължение към ищцовото дружество, но
същото не е в претендирания с исковата страна размер. Моли съда да отмени
атакуваното решение като недопустимо, в условията на евентуалност като
неправилно и постановено при липса на мотиви и да отхвърли исковата претенция
като неоснователна. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, както
и на юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата
страна в срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозирала писмен отговор, с който
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, с подробно изложени
за това съображения. Моли съдът да остави същата без уважение и потвърди
първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно.
Претендират се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа от чрез писмени бележки на представляващия, съответно
оспорва от въззиваемата страна, чрез процесуален представител.
След като се
съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите
страни, Варненският апелативен съд съобрази следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД от „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ„ЕАД,ЕИК *********
,със седалище и адрес на управление гр.София ,1618,бул.“Цар Борис ІІІ“№136,
ет.3, представлявано от С. Д. Д. –изп.директор, чрез процесуален представител
срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ДОБРИЧ“АД,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление-гр.Добрич,9300, ул.“Трети март“№59,представлявано от Тодор
Илиев Гикински –изпълнителен директор,с цена на иска сумата от 158 203,11лв.
Претенцията се основава на неизпълнение от страна на
ответника на сключен между ищеца „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ“ЕАД,клон Черно море,ЕИК
8311600780024, в качеството му на доставчик и ответника по
делото-водоползвател, Договор за доставка на условно чиста вода №Д -111 от
01.08.2016г., с предмет-доставка на вода от дълбок сондаж Р -57, с.Македонка, общ.Балчик, чрез
съоръжения на доставчика за обект на водоползвателя, като доставената вода ще
бъде използване на питейно –битови нужди.
Съгласно чл.7 от Договора за ответника по делото е възникнало задължение
да заплаща на ищеца ,чрез клона му възнаграждение за доставка на условно чиста
вода по договорена между страните цена в размер на 0,10 лв./куб.м.,без ДДС. В
цената на услугата е включена такса водовземане, която се заплаща от
доставчика,съгласно чл.7 ал.1,изр.2-ро от договора. В чл.8 ал.2 между страните
е постигнато съгласие за падежа на плащане на възнаграждението по чл.7-в срок
до 30 дни от издаване на надлежно оформена фактура. Претенцията се формира от неизпълнението по
следните фактури: сумата от 143 821,02лв. -главница ,по Договор за
доставка на условно чиста вода №Д-111 от 01.08.2016г.за периода м.септември на
2016г.до м.април на 2017г.,включително по ф-ри №**********/30.09.2016г.;ф-ра
№**********/31.10.2016г.;ф-ра №**********/30.11.2016г.;ф-ра
№**********/30.12.2016г.;ф-ра № **********/31.01.2017г.;ф-ра
№**********/28.02.2017г.;ф-ра №**********/31.03.2017г.и ф-ра
№**********/28.04.2017г. и по Договор за доставка на условно чиста вода
№Д-12/19.04.2017г. за периода месец май на 2017г.до м.октомври на 2017г., включително ф-ри №**********/31.05.2017г.;
ф-ра №**********/31.10.2017г., ведно със законна лихва за забава, считано от 31.01.2019г.
до окончателно изплащане на главницата и сумата от 14 382,09лв. -неустойка
за забава, от падежа на вземането по всяка фактура до 31.01.2019г., за които по
ч.гр.д.№0310/2019г.е издадена заповед за изпълнение №150 от 04.02.2019г.по
описа на Добрички районен съд.
Съдебният състав на
АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото
доказателства приема за установено следното:
Жалбата е подадена в
срок и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
За да направи
посочения извод, съдът съобрази следното:
Относно становището
за недопустимост на проведеното заповедна производство, поради липса на
утвърден образец на заявление:
Действително Наредба
6/20.02.2008год. за утвърждаване на образци на заявление за заповед за
изпълнение и други книжа, ползвания образец на заповед на изпълнение,
впоследствие е била отменена /с решение № 2266/12.02.2020год. по адм.д. №
5355/19.год. на ВАС/, но това не е основание водещо до недопустимост на
производството. Това е така, понеже Заповедта за изпълнение е издадена от
надлежен орган, в рамките на неговите компетенции, в писмена форма. Освен това,
видно е, че заповедта за изпълнение отговаря на въведените изисквания с чл.412 ГПК, относно нейното съдържание.
Предвид изложеното,
възражението се явява неоснователно.
При разглеждане на
жалбата по същество, съдът съобрази следното:
Страните не спорят
относно установената фактическа обстановка от първостепенния съд.
Между страните по делото е сключен
Договор №57 от 05.08.2016г. за доставка на условно чиста вода с предмет
доставка на условно чиста вода от дълбок сондаж
Р-57, с.Македонка, общ.Балчик
чрез съоръженията на доставчика за обект на водоползувателя. Съгласно
чл.4 ал.1 от договора отчитането на доставената вода ще се извършва един път
месечно чрез засичане на данните по водомерното съоръжение,монтирано от
водоползувателя в началото на довеждащ тръбопровод,собственост на
водоползувателя,започващ непосредствено от водомерната шахта при дълбок сондаж
Р-57. Установяването на ползваните водни количества ще се извършва чрез подписване на двустранен протокол, в
последния работен ден на отчетния период
от един календарен месец. Чл.7 от договора предвижда цена за ползваните услуги в размер на 0,10 лв./куб. м.,без ДДС.
Доставчикът предоставя на водоползувателя надлежно оформена фактура за
съответния период. Водоползувателят заплаща възнаграждението по договора в срок
до 30 дни от издаване на фактурата,по банкова сметка ***. При закъснение в
срока на плащане водоползувателят дължи неустойка в размер на 0,1 % на ден за
периода на закъснение върху стойността на дължимото плащане ,но не повече от 10
%-чл.16 от договора. Сключена е
спогодба №6 от 28.02.2017г., съгласно която
ответникът дължи на ищеца по делото по Договор за доставка на условно
чиста вода от 05.08.2016г. сумата от 87 463,80лв.с ДДС, представляваща
сбор от задълженията от описаните в спогодбата фактури за периода от
30.09.2016г. до 31.01.2017г. Задължението ще бъде платено от ответното
дружество в срок до 30.11.2017г. на девет месечни вноски от по 10 000 лв.
всяка, като са уговорени падежи на вноските,съответно от 30.03.2017г.до
30.10.2017г., като последната вноска е в размер на 7 463,80 лв.
От ищеца се твърди, а от ответника не
се оспорва, че по процесната спогодба са заплатени само две вноски в размер на
по 10 000 лв.
На 19.04.2017г.е сключен между
страните Договор за доставка на условно чиста вода №Д-12/19.04.2017г., със
същия предмет като този по първоначално сключения договор, с цена на
доставената вода, определена с Решение №Ц-21/30.06.2016г.на КЕВР, считано от
01.07.2016г. С Решение №Ц-21 /30.06.2016г.на КЕВР са приети цени на доставяне
на вода от водоснабдителните системи на „Напоителни системи „ЕАД за В и К
Добрич в размер на 0,201 лв./куб.м.без ДДС.
По размера на договорената цена, както
и на доставените количества вода не се спори от страните по делото. Доставените
количества са отчитани с двустранни констативни протоколи, съставени от комисия
с представители от всяка от страните съгласно чл.4 от договора. Въз основа на конст. Протоколи, са издавани
процесните фактури, като същите са изпращани от ищеца на ответника за
осчетоводяване.
Спорът и пред настоящата инстанция се
свежда до това, налице ли са били договорености за префактуриране на услугите
на цена, различна от договорената, поради наличието на инвестиция, извършена от
ответника по делото през 2016г., а именно нова помпа, както и изцяло нов
захранващ кабел, комутационна и пускова апаратура и комбинирана защита по тока.
Договорната неустойка за забава в плащането е уредена в чл.14 от втория сключен между страните договори.
Не се спори между страните, че издадените
фактури са надлежно осчетоводени от ответното дружество, не се оспорват
съдържанието и подписите върху представените по делото констативни протоколи. Следва да се отбележи също, че с писмо изх. №
393/401-5/25.01.2018год., за потвърждаване на вземания и задължения, на
ответното дружество, изрично се сочи, че
задълженията според счетоводните книги
към ищеца към 31.12.2017год. са в размер на 167 754, 95лв. /стр.84/. Така
косвено се признава съществуването на задължението към ищеца. От представената
и прието по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че задължението
не е заплатено към датата на подаване на молбата за издаване на заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№0310/2019г. на ДРС-31.01.2019г., а общата стойност на
задължението по двата договора е в размер на 143 821,02лв., от които по
договор от 01.08.2016г.-121 937,44 лв. и по договор от 19.04.2017г.
21 883,58лв. Неустойката за
забава, считано от падежа на всяко от фактурираните задължения до завеждане на
заповедното производство е 14 382,09лв.
Както се посочи, ответникът още с отговора на исковата молба
признава наличието на задължения, но счита, че договорената цена, по която са
издадени фактурите, е следвало да бъде преразгледана.
Относно
становището на ответника, поддържано и пред настоящата инстанция, за неоснователност на иска,
понеже е следвало да бъде префактурирана на услугата на цена, различна от
договорената, поради наличието на инвестиция, извършена от ответника по делото
през 2016г., а именно нова помпа, както и изцяло нов захранващ кабел,
комутационна и пускова апаратура и комбинирана защита по тока:
Това становище е неотносимо към
настоящия спор. Не се твърди, а не се и представиха доказателства за постигнато
споразумение за цена, различна от цената договорена по сключените договори.
Следва да се отбележи, че такова
споразумение би противоречало на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, в чл.5 от който е предвидено ,че регулирането на В и К
услугите се осъществява от КЕВР, включително цените на услугите ,осъществявани
от В и К операторите, независимо от формите на собственост и управление на В и
К системите. Така с Решение №Ц-21 /30.06.2016г.на КЕВР са приети цени на
доставяне на вода от водоснабдителните системи на „Напоителни системи „ЕАД за В
и К Добрич в размер на 0,201 лв./куб.м.без ДДС. Видно е, че страните по делото
имат качество на В и К оператори-същите
са включени под №15 за ответника и №56 за ищеца по делото, поради което двете
дружества са обвързани от цените,определени от КЕВР за услугите, които се
извършват.
Съоръжението, монтирано от ответника по делото не е включено в ДМА на ищеца по делото, като с
протокол от 14.08.2018г. същото е
демонтирано и предадено на ответника. Освен това, от писмените доказателства се
установява, че в договорената цена са включени само два компонента: Разход за
ел. енергия и разход за такса водовземане по разрешително за водовземане, в
съответствие с нормативните изисквания на МОСВ. Следователно, в цената не са
включени амортизационни отчисления, поради което и твърдението че са заплащали
неоснователно амортизационни отчисления за съоръжение на ответника, е
неоснователно. В допълнение, следва да
се отбележи, че ако страната е имала неудовлетворени парични претенции към
ищеца, какъвто извод може да се направи от становището на ответника, същите би
могло да се разгледат по настоящия процес, но възражение в този смисъл не е
направено.
Предвид изложеното, възраженията на
ответника, срещу предявените искове, изразяващи се в оспорване на цената на
доставената питейна вода са неоснователни и следва да се оставят без уважение.
При така събраните писмени
доказателства и неоспорено експертно заключение съдебния състав намира за доказан иска по чл.422 ГПК в уважените от
първоинстанционния съд размери.
Поради
съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното
решение, същото следва да бъде потвърдено.
Разноски
пред настоящата инстанция: С оглед неоснователността на въззивната жалба, в
полза на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени сторените разноски пред
въззивната инстанция. Пред въззивната инстанция въззиваемата страна е защитавана
от юрисконсулт, като се претендира и е представен списък по чл.80 ГПК за сумата
от 300лв. Поради което следва да бъдат присъдени разноски в посочения размер,
на основание чл.78 ал.1 ГПК.
С оглед на
гореизложеното, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 147/12.11.2019 год., постановено
по т.д.№ 106/2019 год. по описа на Добрички окръжен съд.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
ДОБРИЧ“АД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление-гр.Добрич,9300,ул.“Трети март“№59, представлявано от С. Х. К. да
заплати на „НАПОИТЕЛНИ „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ„ЕАД,ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София,1618, бул. “Цар Борис ІІІ“№136,
ет.3,представлявано от С. Д. Д. –изп.директор сумата от 300лв./триста лева/-юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при
условията на чл. 280 ал. 1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :1. 2.