Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Варна, 08 декември 2016 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на
пети декември две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА СТАНЧЕВА
СВЕТЛА
ПЕНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев,
в.гр.дело
№ 2138 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на адв.Д., като
процесуален представител на Е.А.П. против Решение № 3414 от 28.09.2016 година,
постановено по гр.дело № 7390/2016 година на ВРС, с което са били отхвърлени
исковите претенции по чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ.
В жалбата се сочи, че съдът не е отчел
наличните по делото доказателства и на тази база е постановил неправилно
решение.Излага, че вмененото във вина нарушение не е доказано и е било редно
ВРС да уважи предявените искови претенции.Твърди се, че този съществен порок е
основание за отмяна на атакувания съдебен акт.
С отговора си в срока по чл.263 от ГПК,
въззиваемото дружество „Градски транспорт“ ЕАД, чрез ю.к.Чолаков моли съдът да
потвърди решението.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивницата П., редовно призована, не се явява,
представлява се от адв.Д., които поддържа въззивната
жалба.
Въззиваемата страна – „Градски транспорт“
ЕАД, чрез ю.к.Чолаков моли съдът да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна
с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Пред ВРС
съдебното производство е започнало по искова молба от страна на Е.А.П. против
„Градски транспорт" ЕАД, ЕИК *********, представлявано от З.П.З. -
изпълнителен директор с искане за отмяна на уволнението, обективирано в Заповед
№ 611 от 21.04.2016 година, с която на основание чл. 190 ал. 1
т. 4 и 7 от КТ й е наложено най – тежкото дисциплинарно наказание; както и с иск за възстановяване на
заеманата от нея длъжност преди уволнението, а именно „Кондуктор“ в Градски
транспорт.Твърденията в молбата включвали обстоятелства, по силата на които по
повод на сключен между двете страни Трудов договор, въззивницата е заемала
длъжността „ Кондуктор“; че с процесната Заповед и е наложено най – тежкото
дисциплинарно наказание – уволнение,
на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ, поради злоупотреба с доверието на своя
Работодател.
Исковата претенция е била изцяло оспорена от
страна на въззивното дружество, с твърдения, че уволнителната процедура е
спазена изрядно и че наведените от ищцата доводи за липса на мотивираност в
Заповедта, са изцяло неоснователни.
От фактическа страна, ВРС е установил и това
не се спори от страните, че по силата на Трудов договор № 81069 от 19.09.2011 година,
че П. е заемала длъжността „Кондуктор“ в Градски транспорт.Същата е била
запозната с Трудовата си характеристика и Правилата за вътрешния ред.
Представена и Заповед № 611 от 21.04.2016 година на Изпълнителния
директор на „Градски транспорт” АД и от съдържанието и става ясно, че по
отношение на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, на
основание чл. 188 т.3 вр. чл. 187 т.7, т.8 и т.10 вр. чл. 190 ал. 1 т. 4 и 7 от КТ поради нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в нарушение
на правилата за продажба на билети – продажба на стари билети, неописани в
контролния лист за деня.Също съгласно тази Заповед въззивницата
П. е уронила доброто име на
предприятието, създала е предпоставки то да претърпи реални финансови загуби, а
пътниците да претърпят имуществени щети, тъй като билета се явява тяхната
застрахователна полица при настъпване на ПТП.От приложеното Трудово досие на П.
е видно, че дадените от нея обяснения са свързани със злоумисъл от страна на
лица, заемащи ръководни постове; че не е осъществила нарушението и че
атакуваната от нея заповед се явява незаконосъобразна, а самото нарушение –
недоказано.
По делото е налична и Докладната записка,
описваща нарушението и към нея са приложени въпросните три броя билети,
констативен протокол и контролен лист.
Видна и налична е също така и
Длъжностната характеристика на въззивницата, където са изрично и ясно очертани
нейните права и задължения, при и по повод на заеманата длъжност.както правилно
е посочил ВРС основните задължения за длъжността е изискването да не допуска наличие на пътници без
превозни документи и да спазва забраната за продажба на стари превозни
документи или превозни документи не по установения образец /раздел II, т.6/, да спазва ВПРЗ, ВПТР и всички
вътрешни заповеди и наредби в Дружеството /раздел II, т. 9/, като за вреди от неправилна
продажба на превозни документи, както и за продажба на стари такива или
превозни документи не по установения образец носи материална отговорност
/раздел ІІІ, т. 3/.
Също
пред ВРС са били изслушани и свидетели, в частност от показанията на
свидетелката В. Д. К. става ясно, че нарушението е било констатирано, въпреки
усилията на самата П. да подмени продадените от нея недействителни билети на
три от пасажерите.
При
наличните данни и като е обсъдил възраженията на страните, решаващия съд е
достигнал до извода за необоснованост на исковете, отхвърлил ги е присъдил
разноски в полза на дружеството – ответник.
Становището на съда е
следното:
От
съдържанието на стихотворно написаната по делото въззивна жалба, настоящата
съдебна инстанция извлича два довода, които са манифестирани в нея и които е
редно да бъдат обсъдени.Първия от тях е свързан със задължението на
Работодателя да мотивира уволнителната заповед, като е поставен въпроса дали в
процесната се съдържат всички мотиви или са пропуснати важни обстоятелства,
рефлектиращи върху правото на защита на ищцата.По този въпрос, ВРС е изразил
своята позиция, като е приел, че уволнителната заповед съдържа всички
необходими реквизити, които я правят мотивирана.Настоящата съдебна инстанция
споделя този извод и съображенията за това са:
В
постоянната си практика ВКС на Р България изрично е подчертал, че съществува
необходимост нарушенията на трудовата дисциплина да се конкретизират по
фактическите им признаци.Също ВКС сочи, че е напълно достатъчно в мотивите да
са посочени нарушенията на тези задължения, а въпросът за изясняване на обема и
причините за неупражняването им в конкретната ситуация, е въпрос по същество.Нормата
на чл.195 от КТ предвижда точно определени изисквания към съдържанието на
заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се до задължителни реквизити -
сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и
субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на
наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага
дисциплинарното наказание.Тази позиция е свързана най – вече със задължението
на Работодателя да разясни на наказаното лице в максимална степен допуснатите
от него нарушения, и по тази причина изискването и императивно. Липсата на
мотиви, било изцяло или частично, поставя работника или служителя в положение
на неравнопоставеност, тъй като той трябва да получи пълна информация за
обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, за да може да
ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им оспорване пред съда,
следователно този пропуск би бил нарушение в уволнителната процедура.На база на
конкретните доказателства, ВОС намира, че процесната Заповед № 611 от 21.04.2016 година съдържа всички изискуеми
от закона и практиката реквизити – за време, място, и други.Внимателно и
нарочно подробно е описано самото нарушение, като е бил цитиран също така и Констативен
протокол № 747 от 09.01.2016 година, Докладната на проверяващите С. и К., били
са иззети и приложени към делото трите броя стари превози билети.Ето защо на
база на изложеното до тук, настоящата инстанция, както и предходната не намира
довода са липса на мотиви в заповедта, за основателен.Правно значим факт е също
така, че позоваването на Докладната записка, намерила отражение в процесната
заповед, не обуславя допуснато нарушение на уволнителните правила. Това е така
не само защото самата П. е била запозната с нея - вж.л.44 по делото, а и защото
ВКС допуска, че заповедта за уволнение може да се мотивира и чрез
препращане към друг акт на работодателя, който е доведен до знанието на
работника или служителя, като по този начин се улеснява описанието на
дисциплинарните нарушения без с това да се накърнява правото на защита на
работника или служителя.В съответствие с установените правила са били поискани
и получени обяснения на наказаното лице, без в последните да се съдържат факти
и/ или доказателства, които да повлияят на процеса.
Второто
от наведените пред ВОС основания за отмяна на атакувания съдебен акт е липсата
на доказателства за осъщественото нарушение.То, като основание е далеч по
значимо и касае същината на установеното от Работодателя, неговата тежест и най
– вече доказването по същество на стореното от П..Предвид наличните и събрани в
хода на първоинстанционното съдебно производство доказателства, настоящия съд
споделя извода на решаващия, че нарушението/ нарушенията се явяват доказани и
базира извода си на следното:
На
първо място по делото са инкорпорирани показанията на свидетелката В. Д. К..Видно
е, че същата е служител на „Градски транспорт“ ЕАД и че на въпросната дата –
09.01.2016 година е единия от общо двамата служители, осъществили проверката.От
показанията на този свидетел става ясно, че след качването им в превозното
средство П. е направила опит да подмени вече продадените от нея стари билети на
пътници, намиращи в автобуса и ползващи услугата обществен превоз; били са
установи в резултат на проверката вече продадени от п. стари билети,
несъответстващи на контролния номер, които е имал кочана, предоставен на П. от
дружеството – ответник.Факт е също, че наказаното лице не е възразило против
констатациите, а дадените от него обяснения, включват обстоятелства, изцяло
ирелевантни за процеса.Наред с показанията на свидетелката К., са приложени и
други писмени документи – Докладна, КП, копие на продадените от нея стари
билети, които в съвкупност обуславят категорично извода за вината и
отговорността на наказаната, като при това тези доказателства са събрани в
рамките на съществуващия правов ред.
На следващо място е редно да се
посочи, че нормативната база, регламентираща този вид обществени
отношения е безспорно Кодекса на труда, на които Работодателя се е позовал и
въз основа на които (при пълно спазване на регламентите му) е постановил
уволнението.Визирани са били конкретни нарушение по смисъла на чл.187 т.7, 8 и
10 от КТ, а именно: неизпълнение
на законните нареждания на работодателя; злоупотреба с доверието и уронване на
доброто име на предприятието; увреждане на имуществото на работодателя и
разпиляване на материали, суровини, енергия и други средства; неизпълнение на
други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в
правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени
при възникването на трудовото правоотношение.При преценка на наличните
доказателства настоящата инстанция споделя извода на първата – всяко едно от
цитираните нарушения е налице.На първо място съдът приема, че ситуирана по този
начин длъжностната характеристика на въззивницата действително включва в себе
си задължения за добросъвестност, контрол и отчетност при използване ресурсите
на предприятието.Факт е, че именно на въззивницата е било възложена
организацията по продажбата и отчитането на превозните билети за градския
транспорт.Само по себе си това е изисквало добросъвестност и коректно
изпълнение на задълженията.Повече от очевидно е , че злоупотребата с доверието на работодателя и
най – вече продажбата на стари превозни билети изрично забранено в Длъжностната
характеристика, по причина, че ощетява финансово дружеството – ответник; нещо
повече – създава предпоставки за нерегламентирано облагодетелстване на
въззивницата и то за сметка на самия Работодател.По този начин самия
Работодател е предприел мерки за опазване и съхранение на имуществото,
непозволявайки на самите работници да
злоупотребяват с достъпа и предоставените им права.
Правилно дружеството – ответник се позовало и на неблагоприятното трудово минало на
въззивницата.По делото е представена адм.преписка по налагането на предходно,
по – леко адм.наказание “Забележка”, а по – късно на друга уволнителна заповед,
и то за същото нарушение, която обаче е била отменена от ВОС, поради
недоказаност.Настоящия случай обаче е различен, т.к. нарушението е установено и
доказано по несъмнен начин.Спазена е била и нормата на чл.333 от КТ, като е
било изискано и получено разрешение от Инспекцията по труда за налагане на най
– тежкото наказание.
Предвид горното и като съобрази, че не са
налице основания за отмяна на атакувания съдебен акт, ВОС,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№ 3414 от 28.09.2016 година, постановено по гр.дело № 7390/2016 година на ВРС,
тридесет и девети състав.
ОСЪЖДА Е.А.П., ЕГН **********,
да заплати в полза на „ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ” ЕАД, ЕИК103003668, гр. Варна, ул.
„Тролейна” 48, представлявано от З. Петрова З. сумата 400 лева /четиристотин/, представляваща
направени по делото разноски – хонорар на юрисконсулт пред ВОС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок,
считано от датата на обявяването му – 08.12.2016 година.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: