МОТИВИ ПО
НОХД № 135/ 2020 г.по описа на РС Чирпан
Обвинението
е против подсъдимите:
-
Г.П.Г. – 27г., роден на ***г***, български гражданин, българин, с основно
образование, работи в магазин Багира – Ст.Загора като продавач - консултант, неженен,
неосъждан, ЕГН: **********, по чл. 195, ал.1, т. 3, пр. 1 и т. 5 във връзка с
чл. 194, ал. 1 от НК за това, че в края на месец януари 2020г. в с. Целина, обл. Стара Загора, след като се сговорил предварително с К.М.И.,
в немаловажен случай, като съизвършител, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди
движими вещи: 1 брой меден казан с вместимост 50 литра на стойност 80,00лв., 1
брой меден казан с вместимост 25 литра на стойност 40,00лв., 60 метра медна
жица със сечение 2,5 кв.мм. на стойност 45,00лв. и 20 метра четирижилен
ел. кабел със сечение 4 кв. мм. на стойност 40,00лв. -всичко вещи на обща
стойност 205,00лв. от владението на И.Х.Х., без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои .
- К.М.И. - роден
на ***г***, български гражданин, българин, с основно образование,безработен,
неженен, неосъждан, ЕГН: **********, по чл. 195, ал.1, т. 3, пр. 1 и т. 5 във
връзка с чл. 194, ал. 1 от НК за това, че в края на месец януари 2020г. в с.
Целина, обл. Стара Загора, след като се сговорил
предварително с Г.П.Г., в немаловажен случай, като съизвършител,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди
движими вещи: 1 брой меден казан с вместимост 50 литра на стойност 80,00лв., 1
брой меден казан с вместимост 25 литра на стойност 40,00лв., 60 метра медна
жица със сечение 2,5 кв.мм. на стойност 45,00лв. и 20 метра четирижилен
ел. кабел със сечение 4 кв. мм. на стойност 40,00лв. -всичко вещи на обща
стойност 205,00лв. от владението на И.Х.Х., без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление.
Подсъдимите се признават за виновни
по предявеното им обвинение. Относно вида и размера на наказанието подсъдимите
вземат становище чрез процесуалния си представител, които моли съдът да наложи
на подзащитните им минимални наказания предвидени в
Закона при наличието смекчаващи вината обстоятелства.
В хода на
наказателното производство и на основание чл. 84 и сл. от НПК, съдът прие за
съвместно разглеждане граждански иск предявен против подсъдимите за сумата в размер на 205,00лв.
представляваща обезщетение за претърпени от гражданския ищец имуществени вреди
в резултат на инкриминираното от подсъдимите престъпно деяние.
Прокурора взема становище по
предявения граждански иск с твърдението, че същия като основателен и доказан
следва да бъде уважен.
Подсъдимите и процесуалния им представител на вземат становище.
Производството се
разгледа по реда на глава ХХVІІ от НПК, в частност по реда на чл. 372, ал. 4 от НПК във връзка с чл. 371, т. 2 от НПК.
Представителят на
обвинителната власт поддържа предявените на подсъдимите обвинения и моли да им
бъдат наложени наказания при приложението на разпоредбата на чл.
58а от НК, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства над предвидения от закона минимум. Така определеното наказание
моли да се намали с 1/3, а определеното наказание да се отложи на основание чл.
66 ал.1 от НК за срок от 3 г.
От събраните по делото и приобщени
към доказателствения материал по реда на 283 от НПК и
чл. 372, ал. 4 от НПК доказателства, събрани в хода на досъдебното и съдебното
производство: Жалба; Протоколи за доброволно
предаване; Разписки;
Протокол за разпит на подсъдим; Декларация за СМПИС; Справки за съдимост;
Характеристична справка; Протоколи за разпит на свидетели, СОЕ; Протокол за
доброволно предаване; Справка за съдимост № 171/02.03.2020г. и от направените самопризнания на
подсъдимите, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите Г.П.Г. и К.М.И. ***, познават се и поддържат добри
отношения помежду си.
Подсъдимите не са
осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
Една вечер в края на месец януари 2020г. подсъдимите Г.П.Г. и К.М.И. ***
и взаимно се оплакали, че са останали без парични средства. Подсъдимият И.
предложил на подсъдимия Г. да проникнат в съседен на дома му имот, ползван от
свидетеля Х., който двамата познавали и наричали „чичо И.",
за да вземат вещи, които да продадат и се сдобият с парични средства.
Подсъдимите знаели, че свидетелят Х. не обитава постоянно имота и предположили,
че могат да проникнат, без да бъдат забелязани от други лица. Подсъдимият Г. се
съгласил и се разбрали да проникнат в имота същата вечер, след като се стъмни.
Недвижимият имот, набелязан от двамата подсъдими - дворно място с къща
и стопански постройки в с. Целина бил собственост на съпругата на свидетеля И.Х.Х. - М. Х.. Свидетелят Х. и съпругата му живеели постоянно
в гр. Чирпан, като имотът в с. Целина се ползвал през лятото от свидетеля Х.,
който обработвал дворното място. За последно свидетелят Х. бил в имота в края
на м. 12.2019г.
След като се
свечерило, съобразно намисленото, подсъдимите проникнали в имота, ползван от
свидетеля Х., като се прехвърлили през оградата, отделяща имота от имота на
подсъдимия Г.. Двамата се приближили до къщата и видели до нея стопанска
постройка, чиято врата била заключена. Подсъдимият Г. разбил вратата на
постройката, като я ритнал с крак в областта на бравата. Двамата подсъдими
влезли в стопанската постройка и взели от там два броя медни казана с
вместимост съответно 50 литра и 25 литра. След като изнесли казаните в дворното
място, подсъдимите видели, че свидетелят Х. е опънал и направил от медна жица
чардак за асмите си. Подсъдимите издърпали и свалили медната жица, която била
със сечение 2,5 кв.мм. и с обща дължина 60 м. Докато смъквали жицата,
забелязали, че по чардака преминава ел. кабел, водещ от къщата към кладенеца на
имота, който кабел захранвал водната помпа. Подсъдимите взели ел. кабела, който
бил със сечение 4 кв.мм. и дължина 20 м., от едната страна имал контакт, а от
другата - щепсел. Двамата подсъдими се прехвърлили през оградата в двора на
подсъдимия Г., като прехвърлили и медните казани, медната жица и ел. кабела.
След това подсъдимият И. се прибрал в дома си.
На следващата вечер подсъдимите натоварили ел. кабела в автомобила на
подсъдимия И. *** селото, обгорили покритието му, а
медната жица върнали в дома на подсъдимия Г..
На следващия ден подсъдимият Г. се свързал по телефона със свой познат
- свидетеля Н. Т. К., който бил управител на „НИКОН МЕТАЛ„ЕООД - гр. Меричлери
и стопанисвал пункт за изкупуване на отпадъчни метали и му казал, че има
отпадъчна мед за продажба. Свидетелят К. му казал, че трябва да види медта, за
да му каже цената, на която ще я изкупи.
На следващия ден подсъдимите натоварили в автомобила на подсъдимия И.
медните казани и медните жици и ги откарали в гр. Меричлери на пункта,
стопанисван от свидетеля К.. След като огледал медните предмети и ги изтеглил,
свидетелят К. заплатил на двамата подсъдими сумата от 100лв. Свидетелят К. не
съставил покупко - изплащателна
сметка за изкупуването на медните предмети.
Подсъдимите се върнали в с. Целина и си разделили получените от
свидетеля К. пари поравно. В следващите дни ги разходвали за лични нужди.
На 10.03.2020г
свидетелят Х. посетил имота в с. Целина, обл. Стара
Загора и видял, че вратата на стопанската постройка е разбита, като
заключващият език бил изкривен и част от касата била счупена. Свидетелят Х.
влязъл в стопанската постройка и след като огледал вещите си, установил липсата
на двата медни казана. После огледал дворното място и установил липсата на
медната жици и на ел. кабела, захранващ водната помпа. За случилото се
сигнализирал РУ - Чирпан.
В резултат на проведените оперативно - издирвателни
мероприятия от РУ - Чирпан подсъдимите Г.Г. и К.И.
били установени като извършители на деянието.
Видно от
заключението на назначената СОЕ, стойността на отнетите от подсъдимите вещи,
собственост на свидетеля Х. -меден казан с вместимост 50л. на стойност
80,00лв., меден казан с вместимост 25л. на стойност 40,00лв., 60 метра медна
жица със сечение 2,5 кв.мм. на обща стойност 45,00лв. и 20 метра четирижилен ел. кабел със сечение 4 кв. мм. на стойност
40,00лв. възлиза общо на 205,00 лв.
По така описания начин от обективна и субективна страна подсъдимите Г.
и И. са осъществили престъпния състав на чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 5 във
връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, като в края на месец януари 2020г. в Целина, обл. Стара Загора, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот, след предварителен сговор помежду си, като съизвършители в немаловажен случай са отнели чужди движими
вещи: меден казан с вместимост 50 литра на стойност 80,00лв., меден казан с
вместимост 25 литра на стойност 40,00лв., 60 метра медна жица със сечение 2,5
кв.мм. на стойност 45,00лв. и 20 метра четирижилен
ел. кабел със сечение 4 кв. мм. на стойност 40,00лв. - всичко вещи на обща
стойност 205,00лв. от владението на И.Х.Х., без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, по който текст съдът
ги признава за виновни.
Деянието е извършено чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот, тъй като подсъдимите, за да проникнат в помещението, където са
се намирали част от отнетите вещи, са разбили заключената му входна врата,
която представлява преграда, направена от собственика на имота за ограничаване
достъпа на лица и защита на намиращото се вътре имущество.
Деянието е извършено от подсъдимите, след предварителен сговор помежду
им, като съизвършители, в немаловажен случай, тъй
като двамата подсъдими са взели решение предварително и в сравнително спокойно
обстановка да проникнат в имота на свидетеля Х. и да отнемат негови вещи, а
изпълнителното деяние е осъществено от двамата съвместно, като по време на
извършване на деянието всеки един от тях, осъществявайки признаците на
изпълнителното деяние и допринасяйки за настъпването на престъпния резултат е
съзнавал участието и приноса на другия извършител в осъществяването на
деянието.
Деянието е
извършено от подсъдимите в немаловажен случай, предвид липсата на
предпоставките по чл. 93, т. 9 от НК, които обосновават квалификация „маловажен
случай" на извършеното деяние и с оглед наличието на обстоятелства,
обуславящи немаловажна степен на обществена опасност на деянието -причиняване
на имуществени щети над стойността на отнетите вещи.
От субективна страна престъпното
деяние е извършено от подсъдимите, при пряк умисъл, тъй като са съзнавали
обществено- опасния характер на деянието, предвиждали са и са искали
настъпването на обществено- опасните последици от престъпното деяние.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателно-
правната ни система, а именно принципа на законоустановеност
и принципа на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на
наказателно- правната ни система в специалния текст на чл. 195 ал. 1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 10 години.
При индивидуализация на наложените
наказания, съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дейците,
мотивите за извършване на престъплението, степента и формата на вината, както и
всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на Закона.
Като смекчаващи вината обстоятелства
и за двамата подсъдими, съдът взе предвид направените в хода на наказателното
производство пълни и искрени самопризнания, самокритичността на дейците към
извършеното от тях престъпно деяние, ниската стойност на предмета на
престъплението, тежкото им социално- битово положение, чистото им съдебно
минало, както и добрите им характеристични данни.
Предвид
тези обстоятелства, съдът счита, че на подсъдимите следва да бъде наложено
наказание при наличието само смекчаващи отговорността обстоятелства, при
условията на чл. 373 ал. 2 от НПК чл. 58а ал. 4 от НК във връзка с във вр. с чл. 55 ал.1 т.1 от НК, т.е. приусловията
на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, когато когато и най-лекото, предвидено в
закона наказание се окаже несъразмерно тежко ,поради което ги осъди на шест месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 66 ал.1 от НК съдът
счита,че следва да отложи изтърпяването
на така наложеното наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила, като възложи възпитателната работа с условно осъдените на
ПИ отговарящ за населеното място в което живее подсъдимия.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът счита, че следва да възложи направените
по делото разноски върху подсъдимите.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК.
Съгласно нормата на чл. 45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Безспорно в конкретния случай се установи, че в
резултат на извършеното от подсъдимия престъпно деяние в патримониума
на гражданския ищец И.Х.Х. са настъпили имуществени вреди,
които възлизат на 205,00 лв. и които не са
възстановени.
Водим от горното съдът счита, че
следва да уважи предявения граждански иск и да осъди подсъдимите да заплатят на И.Х.Х., сумата в
размер на 205.00 лв , представляваща обезщетение за
претърпени от гражданския ищец имуществени вреди причинени от инкриминираното
от подсъдимите деяние.
Съдът счита, че така определеното и
наложено на подсъдимите наказание ще постигне целите на наказанието визирани в
чл. 36, ал. 1 от НК, при строго съблюдаване на нормата на ал. 2 на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на
престъпното деяние се коренят в желанието на подсъдимите да се облагодетелстват
по лек и престъпен начин.
Предвид гореизложените си мотиви
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: