№ 21324
гр. София, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110150295 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от С. Е. В. с ЕГН **********, чрез
адв. А. Д., против "С К" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от изпълнителния директор, с искане за обявяване на недействителен
на Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 911363/08.12.2022г.,
сключен с ответника, като нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК,
вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.27 от
договора за потребителски кредит, по силата на която е уговорено заплащане на
неустойка за непредставено обезпечение, е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД,
вр.с чл.21 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.
Ищцата твърди, че на 08.12.2022г., сключила с ответника договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № 911363 за сума в размер на 400
лева, със срок на погасяване 3 месеца, при ГЛП – 36,00% и ГПР – 42,58%. Поддържа,
че на основание чл. 17, ал.1 от същия, се предвиждало процесния договор за кредит да
бъде обезпечен, с одобряване от ответника на предоставеното в негова полза
обезпечение. В клаузата на чл.27 от договора било предвидено, че се дължи заплащане
на неустойка, при непредставяне на обезпечение по договора за потребителски кредит,
като се посочва и начина, по който се начислява същата. Ищцата счита, че сключения
договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22
ЗПК вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит е недействителен на
специалните основания по чл. 22 ЗПК, тъй като липсвали каквито и да е условия за
прилагането на годишния лихвен процент, за да може да се направи проверка дали
посоченият лихвен процент отговарял на действително прилагания от заемодателя. На
следващо място, погасителният план не отговарял на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Поддържа, че в договора за кредит липсвала методика на формиране на ГПР по
кредита, като не било ясно какво точно е включено в процента на ГПР освен лихвата,
доколкото била предвидена дължимостта на таксата за обезпечение на кредита. Сочи,
1
че след като кредиторът, при формиране на цената на предоставения от него финансов
ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем
начин да посочи какво е включено в тях. Поради което договорът бил нищожен и на
основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че договорът за кредит бил нищожен и поради
неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като сумата, която се
претендирала по клаузата за обезпечение, не била включена в ГПР и ГЛП. Счита, че с
предвиждането за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, се
заобикаляла и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че се цели единствено
допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което било уговорено по друго правоотношение с цел да се избегнат
ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което водело до недействителност на договора за
кредит.
В условия на евентуалност счита, че клаузата на чл.27 от договора за кредит, по
силата на които е уговорено заплащането на неустойка, в случай на непредставяне на
обезпечение, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 146
ЗЗП.
Намира, че същата е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, тъй като
се достигало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по
договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на
собствена изгода на кредитора. Твърди, че е налице липса на еквивалентност, тъй като
сумата, която се начислявала като неустойка е в размер на почти половината от сумата
на отпуснатия кредит. На следващо място, твърди, че същата клауза е нищожна,
поради това че се стигало до нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР и
заобикаляне на закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК,
както и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП и ал. 2, т. 19 ЗЗП.
Отправя се искане за присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч.
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът "С К" АД, чрез адв. Н., е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове по подробно изложени
съображения. Не оспорва, че между него и ищеца бил сключен договор за
потребителски кредит от 08.12.2022г, с посоченото в исковата молба съдържание.
Оспорва, че договорът за кредит нарушавал чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 11 ЗПК.
Поддържа, че погасителният план имал изискуемото по ЗПК съдържание. Оспорва, че
предоставянето на обезпечение е било задължително условие за получаване на кредит
,както и че клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка при непредставяне на
гаранция /поръчителство/ обезпечение по кредита е нищожна на основанията,
наведени от ищеца. Поддържа, че ГЛП и ГПР са формирани в съответствие с
правилата на приложимото материално право, поради което процесните клаузи не се
явяват нищожни по см. на ЗПК и ЗЗП. Предвид изложеното моли съда да приеме, че
предявените искове са неоснователни и съответно да бъдат отхвърлени като такива.
Моли да бъдат присъдени и разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът "С К" АД, е предявил и
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1
ЗЗД, за следните суми: 400 лв. – непогасена главница по договора за потребителски
кредит; 26,07 лв. – възнаградителна лихва за периода 08.12.2022г. – 08.03.2023г., както
и 32,08 лв. – мораторна лихва за периода 08.03.2023г. – 28.10.2023г.
Ищецът по първоначалните искове, в срока за отговор по насрещната искова
2
молба заема становище за неоснователност на предявените насрещни искове, като
поддържа, че ищцата дължи единствено чистата стойност на кредита на основание
чл.23 от ЗПК.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
С определение от 13.06.2024г. са обявени за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 08.12.2022г., между С. Е. В. и "С
К" АД е бил сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
911363, със съдържанието посочено в исковата молба, както и че сумата по кредита е
усвоена от ищцата в пълен размер, а същата от своя страна с платежно нареждане от
13.03.2023г., е заплатила сума по кредита в размер на 100 лв. Посоченото се подкрепя
и от представения по делото договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние № 911363 от 08.12.2022 г., по силата на който ответникът е предоставил на
ищеца потребителски кредит в общ размер от 400лв. Посочено е, че лихвеният
процент е 36%, ГПР 42,58%, а общата дължима сума по кредита е в размер на
412,00лв., при срок за погасяване 3 месеца. В чл. 1, т. 9 е отбелязано – обезпечения: да
– поръчител или банкова гаранция. В чл. 17, ал. 1 е предвидено, че ако страните са
договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от сключване на
договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване
на договор за поръчителство в полза на кредитора, с което да отговоря за изпълнение
на задълженията по потребителя по договора, или да предостави банкова гаранция,
съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора
всички задължения на потребителя в срок от един работен ден от получаване на
писмено искане от кредитора. Съгласно ал. 2 третото лице – поръчител и банковата
гаранция трябва да отговорят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от
кредитора, като преценката е изцяло негова. Съгласно чл. 27, ал. 1, ако потребителят
не изпълни задължението си по чл. 17, дължи неустойка в размер на 0,9 от стойността
на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено
обезпечението. В ал. 2 е предвидено, че в случай на настъпване дължимостта на
неустойката, същата се заплаща периодично с всяка погасителна вноска. Видно от
съдържанието на погасителния план към договора за кредит, неустойката е начислена
и включена в него, като нейният размер възлиза на 234,67лв.
Не е спорно, че заемната сума е усвоена от ищеца, като посоченото се подкрепя и
от представената по делото разписка за извършено плащане №
2000000329937180/08.12.2022 г. Не се спори още, а и видно от разписка №
2000000343300665/13.03.2023 г. ищцата е погасила частично задълженията си по
кредита в размер на 100 лв.
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в
отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и
ЗЗП.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
3
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 42,58%,
т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не
надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, които се включват в
общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от
ДР на ЗПК. Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Процесната неустойка представлява разход, свързан с договора за потребителски
кредит и следва да бъдат включена в ГПР, като същата е била изначално известна на
кредитора. Видно е, че тази неустойка е била начислена още при сключване на
договора и е включена в погасителния план към него. В случая, в ГПР е включен само
размерът на възнаградителната лихва, което очевидно цели заобикаляне на
императивните изисквания и умишлено въвеждане в заблуждение на потребителя
относно реалните разходи по кредита. При това положение се налага изводът, че
договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на тази норма не
следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен
ГПР, а нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен
както подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да
бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в
заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта
за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което
води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на
чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК. В
задължителното Решение от 21.03.2024г. по дело № C714/2022г. на Съда на
Европейския съюз е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
4
главница. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с
правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48,
следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно,
санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски
при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта
на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Член 23 от
Директива 2008/48, разглеждан във връзка със съображение 47 от същата директива,
следва, че макар изборът на системата от санкции за нарушаване на националните
разпоредби, приети съгласно тази директива, да е по усмотрение на държавите членки,
така предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
Това означава, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на
наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и
същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност (вж. в този
смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, C‑42/15, EU:C:2016:842, т.
61—63 и цитираната съдебна практика).
Следва да се има предвид още, че според настоящия съдебен състав включването
на клаузи в договора за кредит, в които се уговарят такси и неустойки при
неизпълнение на несъществени задължения, представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по кредита и да доведе единствено
до извличане на по-голяма облага на кредитора от договора. Тези съждения съвпадат с
възприетото в Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския
съюз, което има задължителен характер за всички съдилища и учреждения – чл. 633
ГПК.
По изложените съображения, съдът намира предявеният установителен иск за
недействителност на договора за потребителски кредит за основателен.
Предвид уважаването на главния иск, не са налице вътрешно-процесуалните
предпоставки за разглеждане на евентуалния иск за нищожност на клаузата на чл. 27
от договора.
По предявените насрещни искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1
ЗЗД съдът намира следното:
Установи се по делото, че между страните е бил сключен договор за
потребителски кредит предоставен от разстояние № 911363, както и че сумата по
кредита в размер на 400 лв. е била усвоена от ищцата в пълен размер на 08.12.2022 г.
Както се посочи, съдът приема сключеният между страните договор за кредит за
недействителен съгласно чл. 22 ЗПК поради нарушение на предвидените в нормата
изисквания. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Тази норма представлява своеобразна
санкция за недобросъвестния кредитор, който нарушава императивните законови
изисквания, които трябва да спазва при сключване на договор за потребителски
кредит, като целта е да се пресекат подобни практики. Нормата на чл. 23 ГПК не
прави разграничение между възнаградителна и мораторна лихва, а използва родовото
понятие лихва, поради което следва да се приеме, че потребителят дължи връщане
само на чистата стойност на кредита и никакви лихви – възнаградителни или
5
мораторни.
По делото се установи от представената разписка /л. 80/, че ищецът е платил
общо 100лв. по кредита, от което следва, че остава дължима главница в размер на 300
лв., като падежът на последната вноска е настъпил на 08.03.2023г., до която сума
предявеният насрещен иск за главница се явява основателен и неоснователен за
разликата до пълния предявен размер от 400 лв., като неоснователни се явяват и
претенциите за възнаградителна лихва в размер на 26,07 лв. за периода 08.12.2022г. –
08.03.2023г., както и за мораторна лихва в размер на 32,08 лв.за периода 08.03.2023г. –
28.10.2023г. по изложените вече съображения. Както бе посочено, законна лихва за
забава не следва да бъде присъждана върху главницата с оглед нормата на чл. 23 ЗПК.
В този смисъл е и практиката на ВКС – Решение № 129/30.07.2024г. по т. д. №
630/2023г., I ТО на ВКС, в което е прието, че прилагането на разпоредбата на чл. 86
ЗЗД в случая не съответства на целта на Директива 2008/48/ЕО, посочена в
съображение 7 и 9, за пълна хармонизация в областта на потребителските кредити, за
да се осигури на всички потребители в Съюза високо и равностойно равнище на
защита на техните интереси и за да се улесни изграждането на добре функциониращ
вътрешен пазар на потребителски кредити. Ето защо, в полза на кредитора не следва
да се присъжда на основание чл. 86 ЗЗД законната лихва върху чистата стойност на
главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на присъждане на сторените
разноски за първоначалния иск, като същият е доказал такива в размер на 70 лв. за
платена държавна такса. Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. от
процесуалния му представител за оказана безплатна правна защита, на което същият
има право, което възлиза на 480 лв.
По насрещния иск за главница, право на разноски имат и двете страни. Ищецът е
доказал такива в размер на 50 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско
възнаграждение, от които съразмерно на уважената част от иска следва да му се
присъдят 337,50 лв. Ответникът по насрещния иск за главница и насрещните искове за
възнаградителна и мораторна лихви също има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска, като не е доказал такива.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения от С. Е. В. с ЕГН **********, с
адрес: с. ***, чрез адв. А. Д., против "С К" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, представлявано от изпълнителния директор, сключеният между
страните Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №
911363/08.12.2022г., на основание чл.26 ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК.
ОСЪЖДА С. Е. В. с ЕГН **********, с адрес: с. ***, да заплати на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД на "С К" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
сумата от 300 лв., представляваща неплатената чиста стойност (главница) по
сключения между страните договор за предоставяне на потребителски кредит
№911363/08.12.2022г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 337,50 лв.,
представляваща разноски по делото по насрещния иск за главница, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над уважения размер от 300 лв. до пълния предявен от
6
400 лв., както и исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД, за следните суми: 26,07
лв. – възнаградителна лихва за периода 08.12.2022г. – 08.03.2023г. и 32,08 лв. –
мораторна лихва за периода 08.03.2023г. – 28.10.2023г. като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК "С К" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, да заплати на С. Е. В. с ЕГН **********, с адрес: с. ***, сумата
в размер на 70 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. "С К" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, да заплати на адв. А. З. Д., с адрес: гр. ***, сумата в размер на
480 лв. представляваща адвокатско възнаграждение с включено ДДС за осъществено
безплатно процесуално представителство по делото на С. Е. В..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7