Р Е Ш Е Н И Е
гр.Панагюрище, 13.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Панагюрският районен съд, в публичното заседание на 21.01.2020 год. в състав:
Председател: СНЕЖАНА СТОЯНОВА
при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа докладваното от районен съдия Снежана Стоянова
АНД № 278/19 год. по описа на Панагюрския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е
по жалба на П.И. *** с ЕГН: ********** против
НП № 19-0310-000965 от 04.10.2019 г. на Началника на РУ
Панагюрище, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1
от ЗДП и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба
в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.
Релевираното в
подадената жалба оплакване се свежда до твърдение,
че нарушението не е извършено виновно, тъй като жалбоподателят не бил знаел, че
собственика на автомобила, който управлявал, не го е пререгистрирал в срок.
Жалбоподателят
взема лично участие в процеса. Дава кратки обяснения. Пледира за отмяна на
наказателното постановление по съображенията, изложени в жалбата.
Ответникът
по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Районният
съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
Жалбоподателят
е санкциониран за това, че на 22.03.2019 год. в 11,40 часа в гр.Панагюрище е управлявал товарен автомобил Мерцедес 412 Д
Спринтер с рег. № ** ** ** **, което е със служебно прекратена регистрация
поради липса на пререгистрация след закупуването му, в законоустановения срок.
Това било нарушение
на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като същото било констатирано от служител на РУ –
Панагюрище – мл.автоконтрольор И. А., който след извършена проверка съставил на
жалбоподателя АУАН. Актът бил изпратен по компетентност на Районна прокуратура
– Панагюрище, където било образувано досъдебно производство. Производството
приключило с постановление за прекратяване поради явна незначителност на обществената
опасност на деянието. При това положение срещу жалбоподателя било издадено
обжалваното в настоящото производство наказателно постановление. То било
връчено лично на наказаното лице, видно от отбелязването в него, на 04.11.2019 г. (л.27 в делото), като жалбата против
него била подадена чрез АНО на
06.11.2019 г., т.е. в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е
процесуално допустима.
По делото няма
спор, че на гореописаната дата, час и място жалбоподателят е управлявал
процесното МПС, след като същото е било служебно дерегистрирано на 21.02.2019 г.
на основание чл.143, ал.15 от ЗДв.П – непререгистрарано ППС в законоустановения
срок. Не се спори по факта, че жалбоподателят не е знаел това обстоятелство, което е видно и от писмото
на Началника на сектор ПП при ОДМВР
Пазарджик на л.35 в делото, поради липса
на законово изискване за уведомяване.
От обясненията на
жалбоподателя и показанията на св.И.Н., които се намират в пълен синхрон с
писмените доказателства по делото се установява, че към 22.03.2019 г.
жалбоподателят е работил в **********, чийто управител е св.Н. като
снабдител-доставчик. От цитираните гласни доказателства и договора за
покупко-продажба на МПС на л.67 в делото се установява, че на 21.12.2018 г.
търговското дружество ********** е закупило процесния товарен автомобил от
„Янели” ЕООД. От показанията на св.Н., които съдът цени като безпристрастно
депозирани, се установява, че след като закупил товарния автомобил Мерцедес 412
Д Спринтер с рег. № ** ** ** **,
двигателят му блокирал, което наложило
да бъде откаран за ремонт в сервиз в град Карлово. Това било и причината св.Н.
да не пререгистрира автомобила в срок. След като от сервиза се обадили, че
автомобилът е готов, св.Н. изпратил жалбоподателя да го докара. Жалбоподателят
минал през град Пазарджик, за да удължи пътя и по този начин да изпробва
годността на автомобила след ремонта. В гр.Панагюрище бил спрян от полицаите за
проверка, в хода на която научил, е автомобилът е с прекратена регистрация.
Видно е от
обясненията на жалбоподателя, че преди да се качи да управлява товарния
автомобил Мерцедес 412 Д Спринтер с рег.
№ ** ** ** **, прегледал „малкия талон” и застрахователната полица и ясно
възприел, че те са още на името на продавача
„Янели” ЕООД. От показанията на св.Н., които не се отричат от
жалбоподателя, се установява също така,
че жалбоподателят е знаел, че автомобилът е закупен още през месец декември
Горната фактическа
обстановка съдът възприе изцяло от писмените доказателства, приложени по делото,
обясненията на жалбоподателя и показанията на св.Н., на които съдът дава пълна вяра, тъй като са
непротиворечиви и взаимно допълващи се.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира че жалбоподателят е осъществил
от формална страна вмененото му деяние, което е пряко следствие от
неизпълненото задължение от страна на св.Н. като представляващ ********** да
пререгистрира процесното МПС в
законоустановения срок. Незнанието от страна на св.Н. и жалбоподателя, че
товарния автомобил Мерцедес 412 Д Спринтер
с рег. № ** ** ** ** е с прекратена регистрация, поради липса на
уведомяване, е правно ирелевантен факт, като в случая следва да намери приложение латинската максима
„Незнанието на закона не извинява”.
Съдът
намира, че извършеното от жалбоподателя П.И. представлява нарушение на ч.140,
а.1 от ЗДв.П само от формална страна и
следва да се квалифицира като маловажен случай.
Аргументи
в тази насока са обстоятелствата, че жалбоподателят не е собственик на
автомобила с прекратена регистрация, което означава че вмененото му деяние е
пряка последица от виновно неизпълнение на нормативно установеното задължение
по чл.145, ал.2 от ЗДв.П от страна на друго лице, в случая неговия работодател
св.Н.. Освен това жалбоподателят е управлявал автомобила по нареждане на
работодателя си, което нареждане, с оглед незнанието че автомобила е с
прекратена регистрация, не е налагало очевидно за дееца нарушение по смисъла на
чл.15 от НК, който следва да се прилага субсидиарно и за административните
нарушения.
При
тези факти деянието на жалбоподателя П.И. разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, при което
налагането на глоба и лишаване от правоуправление в предвидения от закона
фиксиран размер, се явява несъразмерно
тежко спрямо степента на обществената опасност на деянието.
При това положение и като не е приложил нормата на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е издал незаконосъобразен акт. Преценката за
"маловажност на случая" подлежи и на съдебен контрол, като в неговия
обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН от страна на наказващия орган. С други думи, когато съдът констатира, че
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в
този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност (ТР №
1/12.12.2007г. по тълк. н. д. № 1/2005г. ОСНК – ВКС).
В
горния ред на мисли вече има достатъчно утвърдено съдебна практика на
административните съдилища в Р България.
По изложените
съображения, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН , съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА НП № 19-0310-000965 от 04.10.2019 г. на
Началника на РУ Панагюрище, с което на П.И. *** с ЕГН: **********, на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДП и за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДП е наложена
глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, като незаконосъобразно.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: