РЕШЕНИЕ
№ 448
гр. Велико Търново, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров
Владимир Страхилов
при участието на секретаря Красимира П. Борисова
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500594 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производство по реда на чл.258 ГПК
Предмет на подадената от името на ответника „Електроразпределение
Север“ АД-Варна чрез пълномощника му - адвокат А.М. от ВТАК, въззивна жалба е
решение № 747/21.06.2021 г. по гр.д. № 593/2021 г. на ВТРС с което е уважен предявения
срещу дружеството от СЛ. Й. Т. иск за недължимост на сумата 810,74 лева , вменена й в
задължение като стойност на потребена електрическа енергия за периода от 16.10.2020 г.
до 13.01.2021 г. по фактура от 15.01.2021 г. за обект в гр.В.Търново , ул.Константин
Паница № 5, вх.А, ап.4 , с молба е за отмяната му и отхвърляне на иска в неговата
цялост, с присъждане на направените по производството разноски.
Наведени са оплаквания / доводи/ за неправилност и необоснованост на решението,
представени като погрешна преценка и пренебрегване на установените от събраните
доказателства, обстоятелства, годни за обратен на приетия от районния съд извод: случаят
осъществява хипотезите на нормите на чл.50, ал.2, ал.5, вр. с чл.49, ал.5 , чл.49, ал.2, ал.3
ПИКЕЕ и е породено спорното субективно право на корекция на сметките на клиента за
минал период , поради доказаност на всички изискуеми техни предпоставки. .
Ищецът по реда на чл. 263, ал.1 ГПК чрез пълномощника си- адвокат Р.Т.
от АК Монтана е оспорил жалбата с доводи за пълно съответствие на решението с
доказателствата и материалния закон .
В с.з. пълномощникът на страната- жалбоподател поддържа жалбата с
доводи, изложени в писмена защита.
1
Съдът след като разгледа жалбата, с оглед предметния обхват на
оплакванията в нея / чл.269,изр.2-ро ГПК/, обсъди доводите на страните по реда на
чл.271 от ГПК и прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните по делото доказателства,
приема за установено и обосновава следните правни изводи:
Предявен е по реда на чл.124,ал.1 ГПК установителен иск, имащ за предмет
отрицание на претендирано на основание чл.49, ал.8, във връзка с чл.50, ал.2 ПИКЕЕ
/обн.ДВ. бр.35/30.04.2019 г./ вземане за коригирана стойност на потребена електрическа
енергия.
Ищцата твърди, че е клиент/потребител на електрическа енергия за присъединен
към електроразпределителната мрежа жилищен имот в гр.В.Т. , ул.К. П. № 5, вх.А, ап.4 ,
за който е открита партида на ползвател с абонатен номер **********. Вменено й е
задължението да заплати цена на допълнително начислено количество електрическа
енергия в размер на 810,74 лева за периода 16.10.2020 г. до 13.01.2021 г. по фактура №
**********/ 15.01.2021 г., издадена от ответното дружество като последица на извършена
от негови служители на 13.01.2021 г. проверка на средството за търговско измерване -
предмет на съставен констативен протокол № 5500728. Отрича да съществува годно
правно основание, изведено от ЗЕ и подзаконов нормативен акт за вмененото й
задължение. Проверката на средството за търговско измерване е факт в нарушение на
процедурните изисквания, уредени с нормите на чл.49 , ал.2, ал.3 ПИКЕЕ, защото нито тя ,
нито жената , което я подписала протокола като свидетел са присъствали на нея.
Предвид горетвърдяното , моли съдът да постанови решение , с което да приеме за
установено по отношение на „Електроразпределение Север“ АД-Варна, че не дължи тази
сума , както и да й присъди направените по производството разноски.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК и на устните състезания чрез посочения по-
горе пълномощник заявява , че вземането за сумата произтича от факта на неправомерна
промяна на схемата на свързване на средството за търговско измерване, изразено в поставен
шунт от меден проводник между изходящата и входящата фази , водещ до неизмерване на
голяма част от потребената в обекта електрическа енергия , установен в резултат на
извършена на 13.01.2021 г. проверка от свои служители , отразена в надлежно съставен по
реда на чл. 49, ал.3 ПИКЕЕ, констативен протокол № 5500728, при което правото на
едностранна корекция на сметките на клиента е възникнало на основание чл.49, ал.8 , във
връзка с чл.50, ал.2, а.5 ПИКЕЕ, във вр. с чл. 83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2 , т.6, б.“а“ ЗЕ и
стойността/ на неизмереното и неотчетено количество в размер на 3960 квт/ч. е предмет на
издадена на основание чл. 56, ал.1 ПИКЕЕ фактура № **********/ 15.01.2021 г.
Моли да бъде отхвърлен като неоснователен предявения иск с присъждане на
направените по производството разноски.
Признат и документално установен факт е , че ищцата е придобила качеството
потребител на енергийни услуги по смисъла на пар. 1, т. 41Б от ДР на ЗЕ и е краен
клиент по смисъла на пар.1, т.27 г от ДР на ЗЕ, за който е открита партида на ползвател на
преносната мрежа по смисъла на пар.1, т.41а от ДР на ЗЕ при ответното дружество.
Към момента на извършване на разглежданата проверка на средството за търговско
измерване , основна съставна част на всяка измервателна система и вменяването на
задължението за плащане са действали нормите, съдържащи се в текстовете на новите
Правила за измерване на количеството електрическа енергия , издадени от председателя
на КЕВР (Обн., ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.), на основание чл.21, ал.1, т.9, във връзка с
делегираното на този административен орган с разпоредбата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ
нормотворческо правомощие. С тълкуването на разпоредбата на чл. 98а, ал.2, т.6, в
неделима връзка с чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ / изм. ДВ. бр. 54/2012 г. – в сила от 17.07.2012 г. / се
2
вижда, че законодателят е показал / въпреки оскъдните и непрецизни текстове/
положителната си воля все пак да съществуват в обективния правопорядък правила за
корекции на сметки за минало време, т.е. по начало допуска спорното особено субективно
материално право в полза на електроразпределителното дружество- чл.56, ал.1 ПИКЕЕ. По
същество това корекционно субективно право е замислено като средство за поправяне/ чрез
прилагане на съответен приемлив алгоритъм на преизчисляване, щом според сегашното
технологично ниво на развитие на обществото не би могло да се установи точното
количество неизмерена от СТИ и съответно неотчетена електрическа енергия за времето
преди откриването на нерегламентираното въздействие или повредата , за да бъде
остойностено , т.е. прибавено към сметката на остойностеното, което е измерено и
отчетено/ на една настъпила от факти на неправомерно въздействие върху или повреди на
СТИ неблагоприятна последица за енергийното предприятие , която преведена на
гражданскоправен език не може да бъде нещо друго, освен едно обедняване , напълно
идентично по икономически ефект на имуществена вреда, съизмерима със стойността на
пренесената , реално консумирана , но неизмерена и неотчетена от средството за търговско
измерване електрическа енергия , тъкмо поради манипулативна „внесена отвън” намеса в
правилната работа на измервателния му механизъм или поради настъпила повреда , която
електрическа енергия би била измерена и стойността й определена, търсена и получена
със сигурност от енергийното предприятие/, ако не бе бяха налице тези факти водещи до
отклонението й / „изпускане” „отклонение“ от измервателния механизъм изцяло или
отчасти/. Тези факти засягат/ увреждат/ относителното субективно материално право по
чл.26, ал.1 от ОУ ДПЕЕ, вр. с чл.200, ал.1 от ЗЗД на получаване на цена за стойността на
цялото пренесено до обекта количество електроенергия, а не за част от него. С други думи
разглежданото корекционно право има строго специфичен юридически източник- ПИКЕЕ
и е средство за компенсиране на неполучената стойност на неизмерената
електроенергия.. Вероятно най- точното определение на въпросното корекционно
субективно право е вид самостоятелен нормативно установен способ за определяне на
обема на задължението на купувача- потребител чрез необоримо предположение за
количество потребена електрическа енергия като съдържателна негова предпоставка.
За да се породи това особено материално субективно право на
преизчисляване на количеството електрическа енергия не е необходимо да се доказва, че
неправомерното въздействие върху измервателната система е пряк резултат от виновно
поведение на самия клиент / лицето , което е в договорно правоотношение с енергийното
предприятие – продавач и с оператора на електроразпределителната мрежа . То може да се
дължи и на виновно поведение на друго лице, макар че е трудно съвместим в представите
на хората един факт на пълна несъпричастност на потребителя- клиент в вмешателството и
незнание за него. Текстовете на ПИКЕЕ не съдържат указание , че нежелателната
неправомерна промяна трябва да произхожда от поведението на потребителя- ползвател/
краен клиент/ , т.е. не се интересуват от това обстоятелство , което не е включено във
фактическия състав на правото.
Целта на корекционните нормативни текстове не е санкционна за дирене
на виновна имуществена отговорност/ макар че те могат да изпълнят и тази функция/, а в
съответствие с принципа за удовлетворяване на една обществена необходимост за
ангажиране на потребителите и ползвателите в отговорностите по опазване и
предотвратяване на неправомерни манипулации върху средствата за търговско измерване
и електроразпределителната мрежа от недобросъвестни лица, водещ логически до
постигане в крайна сметка до една справедливост и ликвидиране на последиците на
икономическото явление, наречено неоснователно обогатяване.
.
Извършването на контролна проверка на състоянието на СТИ, измерващо
3
доставяната електрическа енергия на посочения присъединен към
електроразпределителната мрежа обект, е правомерно действие , тъй-като тя е дело на
служители на ответника- оператор на електроразпределителната мрежа при осъществяване
на едно право- чл.13, т.3 и чл.34, ал.2 и ал.3 от ОУ на ДПЕЕЕМ/ 2007 г./, чл.45, чл.46
ПИКЕЕ във връзка с изпълнение на трудовите им функции.
Представеният констативен протокол обаче не е годно документално
основание за пораждане на спорното субективно материално право на преизчисляване
/корекция/ на сметката. Същият само привидно /формално/ е съставен при спазване на
изискванията на чл.49, ал.3 ПИКЕЕ, тъй-като ответникът- оператор на мрежата не само ,
че не е установил по смисъла на чл. 154, ал.1 ГПК , че твърдяната констатация/ откритие/ за
неправомерно вмешателство в схемата на свързване на СТИ е направена при
фактическото присъствие на място на лицата , посочени в протокола като свидетели, но и
от неопроверганите свидетелски показания на едно тях , дадени пред съда / Марийка
Добрева/ се установява противното .
При това положение без значение е , че по начало факт от вида на
описания в констативния протокол, показва неправомерно въздействие върху схемата на
свързване/ която може да бъде възстановена на място от оператора/ на СТИ, чиято
последица е неизмерване в пълен количествен обем на преминаващата през първа и втора
захранващи фази и реално консумирана в обекта електрическа енергия / заключението на
вещото лице по изслушаната и приета съдебно- електротехническа експертиза/, т.е. случай
като разглеждания абстрактно запълва хипотезите на чл.49, ал.8 , във връзка с чл.50,
ал.2 ПИКЕЕ. Това е така защото процедурния елемент от фактическия състав на правото е
неделимо свързан с материалния и неговата липса/ недоказано битие / изключва
пораждането му. Тъй-като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния
препраща към тях – чл. 272 ГПК.
Предявеният иск подлежи на положителна санкция в своята цялост- израз на
което е санкционирания с обжалваното решение правораздавателен резултат.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищцата плащане на сумата 360 лева , представляваща направените по въззивното
производство разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл.271, ал.1 ГПК решение № 747 от
21.06.2021 г. по гр. дело № 593/2021 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Електроразпределение –
Север“ АД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик №
258, Варна Тауърс- Е, с ЕИК ********* да заплати на СЛ. Й. Т. , с ЕГН: **********
сумата 360 /триста и шестдесет / лева - представляваща направени по въззивното
производство разноски във вид на заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5