Р Е Ш Е Н И Е
№ 92/13.04.2020 година Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен
съд – Варна, търговско отделение, в открито
съдебно заседание на 26.02.2020 год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ
АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА
БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
При
секратаря Д.Чипева, като разгледа докладваното от А. Братанова в.т.д. № 743/2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от „Агрокемикъл“ ЕООД против Решение № 89/
13.06.2019 год., постановено по т.д.№ 47/2019 год. по описа на ДОС, с което е ОТХВЪРЛЕН
предявения от «АГРОКЕМИКЪЛ» ЕООД гр. Пловдив, ЕИК-********* срещу ЕТ
«ТОШКО ГЕОРГИЕВ-ДАНИЕЛА ГЕОРГИЕВА» гр.Добрич ЕИК-********* иск за осъждане
ответника за сумата от 96 298,14 лв., съставляваща обезщетение за забавено плащане на продажна
цена.
Основателността на
жалбата се оспорва в писмен отговор на насрещната страна.
Съдът, след
преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Производството пред ДОС е образувано въз основа на молба от «АГРОКЕМИКЪЛ» ЕООД,
гр.Пловдив ЕИК-********* срещу ЕТ «ТОШКО ГЕОРГИЕВ-ДАНИЕЛА ГЕОРГИЕВА», гр.Добрич
ЕИК *********, с която се иска осъждане ответника за сумата от 96 298,14
лв.,
съставляваща обезщетение за забавено плащане на цената по
неформален договор за периодични доставки за продажба на препарати за
растителна защита, семена и торове, въз основа на издадени 22 броя фактури за периода
03.08.2015 г. –до 21.09.2017 г.
Ищецът представя към исковата си молба 22
броя едностранно подписани фактури, издадени от него в периода 03.08.2015
г.-21.09.2017 г. с предмет – продажба на семена, торове и препарати. В защитата
си по съществото на спора, ответникът е
признал възникването на продажбено правоотношение, доставката на описаните
стоки и твърдяното погасяване на уговорената продажна цена.
По
делото е назначена ССЕ, съдържаща подробно описание на предприетите плащания от
купувача върху модалитетите на възникналото правоотношение и конкретно – върху
уговорения падеж на плащане. Според процесуалната позиция на ответника,
страните договорили, че плащане се дължи след приключване на стопанската
година, прибирането и разпореждане с реколтата. Според твърденията на ищеца,
страните не са постигали съгласие относно твърдяното отложено плащане.
Между страните липсва писмен договор относно продажбата на процесните
стоки. Ограничението по чл. 164, ал. 1, т.
3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори,
на стойност по-голяма от 5 000 лв., не е приложимо, когато спорът не е за
наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите
договорености, ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки,
свидетелските показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при
които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните. При
безспорност относно сключения договор за продажба няма забрана за
установяване на отделните елементи от правоотношението със свидетелски показания като ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, е неприложимо /Решение № 253 от
17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2902/2014 г., III г. о., ГК /.
Установяването на уговорките за отложено плащане е в
тежест на ответника /чл. 154, ал1 ГПК/. Страната дължи главно и пълно доказване
на твърдяните факти. Главното и пълно доказване означава, че ответникът следва
да установи истинността на твърденията си, а не само вероятност за това.
По искане на ответника по делото са ангажирани
свидетелските показания на св. Й.Й – син на ЕТ. Свидетелят излага, че страните по делото
имат взаимоотношения от 2012 година, че взаимоотношенията им са протичали в годините винаги
по един и същ начин, без подписване на писмени договори и
трайно са прилагали
едни и същи условия. Свидетелят сочи, че уговорките са правени между управителите на
фирмите лично, на
провежданите ежегодни срещи, а на него са му известни, поради обстоятелството, че е присъствал на голяма част от разговорите. Свидетелят Й е категоричен, че между страните е постигната
изрична договорка, че цената на доставяните стоки ще се заплаща след
приключване на стопанската година и реализиране на продукцията, като обикновено
е договаряно цената да се заплаща след повече от 12 месеца. Според свидетеля това е обичаен начин на работа на
доставчиците на торове и химикали.
Показанията на разпитания свидетел следва да се ценят при условията на
чл.172 ГПК и при съпоставяне с другите доказателства по делото.
На първо място, издадените от насрещната страна писмени доказателства
във връзка с продажбите, не обективират уговорки за падеж по начина, указан от
свидетеля. Съставените фактури не съдържат отбелязване от продавача на дата на
плащане, индицираща, че падежът е след приключване на стопанската година.
По делото е разпитана като свидетел и Е Б, служител
при ищеца, която е отговаряла за доставките на ответника. Свидетелката
излага, че
ищецът работел с клиентите си обикновено с устни договори, а
писмен договор се изготвял единствено, когато се договаряла доставка на кредит
и плащането не се дължи едновременно с предаването на стоката. Според свидетелката, специално за отношенията с ответника, договорките
са правени само между управителите
и тя никога не е присъствала. Заключава,
че липсата на писмен договор сочи, че между страните не е постигната уговорка
за различен от обичайния падеж. Излага още, че същият извод следва от
фактурираната цена, която при отложено плащане би била завишена. Свидетелката сочи, че е чувала управителят да разговаря по телефона, че
очаква плащане от ответника, а на нейното обаждане последният не отговарял. Допълнително уточнява, че се свързала с
представител на ответника, но впоследствие същият престанал да вдига
телефона. На
въпросите кога са били провеждани тези разговори за очакваното плащане, свидетелката
не може да си спомни точно, като сочи, че това е било може би 2017, или
началото на 2018 година. Противоречията в показанията
на свидетелката с тези, дадени по т.д.№ 25/2019 год. по описа на ДОС /протокол
от о.с.з. на 11.04.2019 год./ се оценяват от съда като несъществени. Свидетелката е последователна и категорична
по съществените факти - каква е
фирмената практика с клиенти и че договарянето на различни условия, свързани с
отлагане на падежа, задължително се обективира в писмен договор и рефлектира
върху продажната цена.
В заключение, съдът намира, че
ответникът не е установил с дължимото главно и пълно доказване уговарянето на
време на плащане след приключване на стопанската година. Единствените
доказателства в изложената насока са показания на свидетеля Й, които следва да
преценяват по реда на чл. 172 ГПК. Същите противоречат на изходящите от
насрещната страна данъчни фактури и се разколебават от показанията на свидетеля
Е.Бамбалова.
При изследване на спорното
правоотношение, съдът намира за
неоснователни доводите на купувача, черпени от собственото му поведение по
повод плащането на стоката. Фактът, че ответникът е престирал в периоди,
следващи значително по време доставката и фактът, че трайните търговски
отношения между страните не са преустановени, не презумира уговорка за отложено
плащане. Системната забава в плащанията не може да служи като източник за
определяне на времето на изпълнение.
Предявените
претенции с правно основание чл. 86 от ЗЗД
се явяват частично основателни. При липса на
доказателства за уговорен падеж, приложение намират общите диспозитивни
правила на чл. 303а, ал. 3 ТЗ. Доколкото по делото не се установява
датата на получаване на фактурите или отправянето на
нарочна покана,
следва да се приеме, че задължението е станало изискуемо с изтичане на
законоустановения 14-дневен срок за плащане, считано от деня, следващ деня на
получаване на стоката, удостоверен в приемо-предавателните протоколи. Съобразно заключението на ССЕ, изготвено при съобразяване на чл.303а,
ал.3 ТЗ и датите на осъществени плащания, размерът на дължимото обезщетение по
чл. 86 ЗЗД възлиза на 95 166 лева. Искът е основателен до посочения
размер.
Разноски. В полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените разноски съразмерно на приетата за основателна
претенция или 16 877 лева за двете инстанции.
В полза на ответника следва да бъдат
присъдени разноски съразмерно на приетата за неоснователна претенция или 155,18
лева за двете инстанции. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение за въззивното производство е неоснователно. Заплатеният хонорар
/без ДДС/ възлиза на 4000 лева при минимален хонорар по Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 3418, 94 лева.
Хонорарът не надвишава съществено определения минимален размер при съобразяване
на фактическата и правна сложност на делото, по което са събрани гласни
доказателства за установяване на неформални уговорки между страните.
В заключение, ответникът следва да
заплати на ищеца по компенсация сумата от 16 721, 82 лева – разноски за
двуинстанционното разглеждане на спора.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Решение № 89/ 13.06.2019
год., постановено по т.д.№ 47/2019 год. по описа на ДОС в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН
предявения от «АГРОКЕМИКЪЛ» ЕООД, гр.Пловдив ЕИК825025923
срещу ЕТ»ТОШКО ГЕОРГИЕВ-ДАНИЕЛА ГЕОРГИЕВА», гр.Добрич, ЕИК-********* иск за
осъждане ответника за сумата от 95 166 лева,
съставляващо обезщетение за забавено плащане на продажна цена и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:.
ОСЪЖДА ЕТ «ТОШКО ГЕОРГИЕВ-ДАНИЕЛА ГЕОРГИЕВА» гр.Добрич
ЕИК-********* ДА ЗАПЛАТИ на «АГРОКЕМИКЪЛ»
ЕООД гр.Пловдив ЕИК-********* сумата от 95 166 лева,
съставляващо обезщетение за забавено плащане на продажната цена за доставени препарати за растителна защита,
торове и семена в периода 03.08.2015 г.-21.09.2017 г.,
на основание чл. 86 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
отхвърлителната част за разликата от 95 166 лева до 96 298,14 лв.
ОТМЕНЯ решението в частта
за разноските.
ОСЪЖДА ЕТ «ТОШКО ГЕОРГИЕВ-ДАНИЕЛА ГЕОРГИЕВА» гр.Добрич
ЕИК-********* ДА ЗАПЛАТИ на «АГРОКЕМИКЪЛ»
ЕООД гр.Пловдив ЕИК-********* сумата от 16 721, 82
лева – разноски за двуинстанционното разглеждане на спора, определени по
съразмерност и компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: