№ 15081
гр. София, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:** СТ. **
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от ** СТ. ** Гражданско дело № 20231110120566
по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на
Т. Т. Т., обективирано в заповед № **/17.03.2023г. на ръководителя на „***“ АД, както и за
осъждане на „***“ АД да заплати на Т. Т. Т. сумата от 63 065.10 лева, представляваща
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 18.03.2023г. до
18.09.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.04.2023г. до
окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, възникнало
от сключен помежду им трудов договор от 11.06.2021г., по силата на което заемал
длъжността „Директор, организация“ в ответното дружество и което било прекратено,
считано от 18.03.2023г. със Заповед № **/17.03.2023г., връчена му на тази дата, на основание
чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ- поради намаляване обема на работа. Ищецът поддържа, че в случая не
бил намалял обемът на работа нито в предприятието на ответника като цяло, нито за
изпълняваната от него длъжност, поради което, а и доколкото на негово място бил назначен
друг служител- ***, който само формално заемал друга длъжност, но фактически
изпълнявал трудовите функции на ищеца отпреди уволнението му, счита прекратяването на
трудовото правоотношение за незаконосъобразно. Твърди, че размерът на последното му
брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди уволнението- това за м.
февруари 2023г., възлиза на сумата от общо 10 510.85 лева, включваща основно
възнаграждение в размер на 7055.73 лева, допълнително възнаграждение за клас
„прослужено време“ и бонус в размер на 2777.77 лева, поради което претендира
обезщетение за оставането си без работа поради уволнението в общ размер на 63 065.10 лева
за периода от 18.03.2023г. до 18.09.2023г., законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявените искове, поддържайки, че ищецът е
уволнен поради обективно намаляване на обема на работата в предприятието, намерило
отражение и върху трудовите функции на заеманата от него длъжност „Директор,
1
организация“. Изяснява в тази връзка, че в периода 2021г.- 2022г. се наблюдавал значителен
спад в приходите на предприятието, че през м. октомври 2022г. основните инвеститори в
компанията, осигурявлаи финансирането й, напуснали същата, както и че били прекратени
отношенията на дружеството с част от големите му клиенти- не били подновени договорите
с част от тях, били приключени проектите с телекоми след изтичане на срока на
споразуменията с тях. С оглед на това управата на дружеството взела **** за промяна на
стратегията за финансиране- от търсене на инвеститори към финансиране чрез кредитиране
от банки, на социалната си политика, като били премахнати част от социалните придобивки,
които били осигурявани на служителите чрез външни фирми, за редуциране на разходите за
външни услуги, както и на персонала. Така предприетите мерки за оптимизиране на
финансовата политика на ответното дружество обективно довели до намаляване обема на
работата на ищеца в качеството му на „Директор, организация“, тъй като отпаднала
необходимостта от основната му функция по „интеракция с инвеститори“ поради
напускането през м. 10.2022г. на тогавашните инвеститори и изоставяне впоследствие на
стратегията по привличане на нови инвеститори, т. е. отпаданала нуждата от обезпечаване
на интересите на съществуващиуте и от привличане на нови инвеститори. Наред с това,
поради предприетите през м. 09 и 10.2022г. действия по прекратяване на трудовите
правоотношения и с други служители на дружеството и по съкращаване на разходите за
социални придобивки и за услуги от външни доставчици значително намалял обемът на
работа на ищеца и по това направление от длъжностната му характеристика, изразяващо се
в „интеракция със служители, вътрешни звена и външни изпълнители за набиране на
информация и постигане на ресурсно обезпечаване и устойчив растеж“. Същевременно, част
от функциите на ищеца преминали към други звена или външни изпълнители. Така,
счетоводството преминало на пряко подчинение на изпълнителния директор, поради което
било иззето като компетентност от „Директор, организация“, а всички аналитични дейности
били възложени на външен изпълнител. Що се отнася до касаещите вътрешните работни
процеси методологически и оценъчни фунции на заеманата от Т. Т. преди уволнението
длъжност, ответникът изяснява, че от една страна същите по правило не включвали
значителна отговорност, не се изпълнявали активно по време на съществуване на
правоотношението, а освен това след напускането на инвеститорите през есента на 2022г.
нуждата от тях отпаднала, тъй като управлението било поето от лице- специалист с
дългогодиешен опит в IT- сферата, разработило техническата основа на цялото продуктово
портфолио на ответното дружество. По изложените съображения ответникът счита, че
обективни и независещи от волята му икономически фактори са довели до необходимостта
от промяна на бизнес стратегията и вътрешната му организация, което, от своя страна,
обусловило обективно и трайно намаляване обема на работа на ищеца, при което отпаднала
нуждата от най- значимите негови задачи и функции. Подчертава в тази връзка, че сам
ищецът в свой доклад от 19.10.2022г., изпратен чрез вътрешнофирмената палтформа,
признава влошеното финансово състояние на дружеството, както и нуждата разходите да
бъдат значително свити, а персоналът- намален с 20 %.
Във връзка с довода на ищеца в тази насока ответникът изяснява, че служителят *** е с
юридическо образование и е назначен в предприятието на длъжност с преобладаващо
юридически задължения, поради което поддържа, че между трудовите функции на посочения
служител и тези на уволнения не е налице дори и сходство.
Оспорва размера на претендираното обезщетение за оставане без работа, поддържайки,
че последното получено от служителя брутно трудово възнаграждение възлиза на 7055.00
лева, а изплащаните считано от м. октомври 2022г. допълнителни суми представляват
бонуси, като каквито фигурират и във фишовете за работна заплата, и са начислявани по
**** на работодателя във връзка с лични нужди на ищеца и поради участието му в Съвета
на директорите на ответника. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните доводи, събраните по делото относими
2
доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално задължение на ищеца е
да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на трудово
правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от
сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.
В тежест на ответника- работодател, по този иск е при условията на пълно и главно
доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи намаляване на обема на
работа в предприятието, което да е съотносимо (да има пряко отношение) към трудовата
функция на ищеца, включена в заеманата от него длъжност.
Същевременно, следва да се има предвид, че обхватът на съдебната проверка, респ.
предметът на съдебното производство по трудови дела, е ограничен само до спорните
обстоятелства, въведени с исковата молба, която трябва да съдържа изрично позоваване на
нарушения при оспорване на съответното уволнение. В този смисъл са постановените по
реда на чл. 290 ГПК **** № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; **** № 555 от
09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о., **** № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г.
ІV г.о., **** № 167 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6368/2013 г., IV г. о., ГК, Решение №
156/10.06.2013 г. по гр. д. № 1497/2013 г. на ВКС, ГК, I ГО, Решение № 158/01.07.2013 г. по
гр. д. № 1008/2012 г. на ВКС, ГК, IV ГО, **** № 297/03.10.2014 г. по гр. д. № 7528/2013 г. на
ВКС, ГК, IV ГО, Решение № 23/02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/2015 г. на ВКС, ГК, IV ГО.
Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 във врз. с чл. 225, ал. 1 КТ е обусловен от основателността
на претенцията за незаконност на уволнението и неговата отмяна, като предполага
установяване и на следните обстоятелства: продължителност на периода, през който
работникът или служителят е останал без работа, причинна връзка между оставането без
работа и незаконното уволнение, както и размер на последно полученото от работника за
пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение, което съгласно чл. 228, ал. 1 КТ е
базата за определяне стойността на дължимото обезщетение, доказването на които
обстоятелства е процесуално задължение на служителя- ищец- арг. от нормата на чл. 154, ал.
1 ГПК.
Между страните не са спорни, поради което и с доклада по делото на основание
нормите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства с правно значение: че между страните е
съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността
„Директор, организация“ в ответното дружество, че правоотношението е прекратено по
силата на процесната заповед, считано от 18.03.2023г., че последното уговорено между
страните основно трудово възнаграждение на Т. Т. е възлизало на сумата от 7055.73 лева, а
на допълнителното за клас „прослужено време“- на сумата от 635.02 лева.
Независимо от това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че тези факти с
правно значение се установяват и от представените с исковата молба и отговора по чл. 131
ГПК и неоспорени от страните писмени доказателства: трудов договор № 99/11.06.2021г.,
допълнително споразумение към него от 31.03.2022г., фишове за работна заплата на ищеца
за месеците от септември 2022г. до февруари 2023г., както и заповед № 46/17.03.2023г. за
прекратяване на процесното трудово правоотношение, в която е посочено, че
индивидуалното трудово правоотношение с ищеца, заемал до датата на уволнението му
длъжността „директор, организация“, се прекратява поради намаляване обема на работа, т. е.
на основанието, предвидено в нормата на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.
Съгласно трайно установената практика на касационната инстанция по приложението
на процесното уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, формирана в постановените
по реда на чл. 290 ГПК **** № 29/ 08.02.2011 г. по гр.д. № 265/2010 г., ІV ГО, **** № 12 от
24.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1819/2010 г., IV г. о., **** № 251 от 27.07.2015 г. на ВКС по
3
гр. д. № 6970/2014 г., IV г. о., решение № 703 от 17.11.2010 г. по гр. д. № 90/2010 г. III г. о.
ВКС; решение № 125 от 18.04.2013 г. по гр. д. № 832/2012 г. IV г. о. ВКС, **** № 270 от
2.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1661/2010 г., IV г. о., ГК, „по естеството си намаляването
обема на работата представлява намаляване на производствената програма, на количеството
на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите. Това състояние трябва
обективно, фактически да съществува. То обаче не следва да се отнася към дейността на
предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова
функция. Поради това фактическият състав на разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.3 КТ изисква
при изследване на елементите му проследяване на процеса на намаляване обема на работа да
се отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност,
реализирана чрез дадена трудова функция, или следва да бъде установено как намаляването
на обема на работата на предприятието се е отразило на дейността, в която е бил зает до
уволнението съответния работник или служител…. Намаляването на обема на работата се
отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към конкретна дейност, реализирана
чрез дадена трудова функция. Трябва да е намаляла работата, която се изпълнява от
работника с тази трудова функция и да съществува обективна връзка между намалението и
необходимостта работодателят да реорганизира работния процес - било като преустанови
дейността, за която е намаляла работата, като съкрати щата, или като разпредели трудовата
функция, за която работата е намаляла, между други работници в предприятието. Тъй като
работодателят носи тежестта да установи законността на уволнението, именно той е този,
който носи доказателствената тежест и по отношение на факта за наличието на връзка между
намаления обем на работата и трудовата функция на уволнения работник. Ако такава връзка
не е доказана, то не е установено потестативното право за уволнение на работника по чл.
328, ал. 1, т. 3 от КТ, съответно уволнението е незаконно и подлежи на отмяна. Ако връзката
е налице и работодателят не е бил длъжен да извърши подбор, правото за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение е законно упражнено и уволнението не подлежи
на отмяна.“
Съгласно представената с исковата молба и неоспорена от ответника длъжностна
характеристика за заеманата от ищеца преди уволнението му длъжност „директор,
организация“ трудовите му функции през времето на съществуване на трудовото
правоотношение се обособяват в три основни групи: 1/ интеракция с инвеститори-
съществуващи и бъдещи, вкл. управление на процеси с цел подготовка на компанията за
привличане на нов голям инвеститор; 2/ взаимодействие със служители, вътрешни звена и
външни изпълнители за набиране на информация и постигане на ресурсно обезпечаване и
устойчив растеж, в т. ч. подобряване и привеждане в действие на цялостен целеви
оперативен модел на дружеството с цел ренталбилно разрастване на бизнеса и постигане на
устойчив модел, както и предлагане на мерки и ефективно решаване на организационни и
процесни проблеми, комуникация и взаимодействие с всички звена и отдели в компанията за
набиране на информация за нуждите на бизнеса; и 3/ методологически и оценъчни функции,
в това число подпомагане на приемането на управленски решения, подпомагане на
установяване на цели, стратегии и планове, предлагане на стратегически и оперативни
промени в организацията, предлагане на корекции и хармонизиране на процеси и
процедури, оценка на въздействието на направените предложения.
Същевременно, между страните не е спорно, че предметът на дейност на ответното
дружество е разработка, внедряване, инсталиране и конфигуриране на софтуер, продажба на
софтуер и програмни продукти, софтуерни услуги и софтуерни модули, в какъвто смисъл са
вписването във водения от Агенцията по вписванията публичен Търговски регистър, както и
неоспорените в тази им част фактически твърдения на ответниика в отговора на исковата
молба по чл. 131 ГПК. В този смисъл са и показанията на свидетеля *** Г. Г.- член на съвета
на директорите и търговски директор на „***“ АД, по отношение на чиято достоверност в
тази им част за съда не възниква съмнение, доколкото се касае за принципни разяснения
4
относно същността на извършваната от предприятието дейност, представляваща основен
източник на приходи за същото, които твърдения освен това не се и оспорват от ищеца.
Така, свидетелят изяснява, че от една страна дружеството работи по големи, т. нар. „къстъм“
проекти, т. е. проекти, разработени за конкретен клиент, като такъв проект бил „**“, а от
друга се занимава и с извличане на данни за продукти от онлайн магазини, които, веднъж
събрани, се предоставят на различни клиенти, като уточнява, че човешкият и времеви
реусри са много по- значителни по обем при първия тип проекти. Изрично свидетелят
пояснява, че Т. Т. не е имал пряка отговорност към проектите, разработвани от дружеството,
а е имал отношение по- скоро към общата организация на дружеството, не и към
конкретните клиентски проекти.
Що се отнася до обема на тези проекти свидетелят твърди, че след месец септември
2022г., когато той и новият изпълнителен директор на дружеството- **, придобил
значителна част от акциите на участвалите до този момент в управлението на дружеството
инвеститори, вече били в управлението, се наблюдавал траен тренд на намаляване на
приходите, както и на обема на работа в дружеството, вкл. намаляване на броя на клиентите,
за които се изпълняват проекти, като в този период получили уведомление от няколко
клиенти за прекратяване на работата с ответното дружество. Допълва, че най- големият
клиент на компанията, който като обем на работата формира около 30 % от дейността на
дружеството и който е с най- големият проект, се свързал с ответника и поискал да намали
наполовина работата, а с това и възнаграждението, платимо на последния. В тази връзка се
наложила реорганизация на вътрешни процеси по отношение на управлението и проектите,
поради което били съкратени хора, които работели по съответните проекти, като уточнява,
че се касае за 4- 5 човека.
Съгласно неоспореното заключение на съдебно- счетоводната експертиза, което,
преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно
изготвено, даващо пълни, точни и обосновани отговри на възложените задачи, размерът на
месечните признати приходи от продажби, реализирани от ответника за 2021г. и за 2022г.,
възлизат съответно на сумата от 3 512 266 лева и на 2 848 214.00 лева, а финансовият
резултат на дружеството за същите години е съответно печалба от 412 000.00 лева за 2021г. и
от 51 000.00 лева- за 2022г. Съгласно доказателствените (фактическите) изводи на експерта
приходите на ответника от клиенти за последното тримесечие на 2022г. са намалели със
120 238.00 лева в сравнение с последното тримесечие на 2021г. А броят на активните
клиенти на дружеството за 2021г. е бил 47, през 2022г.- 45, а към месец март 2023г., когато е
прекратено процесното трудово правоотношение- 48 броя. Въз основа на представени му от
ответното дружество счетоводни справки вещото лице е установило, че по проект „Digital
Amplifier“ последно са фактурирани услуги на 26.04.2022г., предоставени в периода от от
01.05.2022г. до 31.10.2022г., като по този проект за посочения период са реализирани
приходи в общ размер на 280 466.01 лева, а считано от м. ноември 2022г. не са реализирани
никакви приходи от него. Последно реализираните приходи по проекта „iRobot“, от друга
страна, са за продажби от м. декември 2022г., а за месеците януари- март 2023г. приходите са
нулеви. А по отношение на приходите от проектите на ответното дружество, водени за
„****“- „HP Europe“ и „**“, съответно за 2021г. и 2022г. експертът е установил спад с
382 031.06 лева. Що се отнася до приходите от телекоми, вещото лице е установило, че
такива са реализирани до м. януари 2023г., а за месеците февруари и март 2023г. са нулеви.
С оглед на така възпроизведените доказателствени изводи в заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, съгласно които действително, в приходите на ответното дружество
се наблюдава спад през месеците, непосредствено предхождащи прекратяването на
процесното трудово правоотношение- в края на 2022г., който закономерно и обективно е
обусловен от по- малък обем на предоставяните от него услуги по проекти, по които същият
е работил, вкл. за телекомуникационни дружества и за „****“, сочен от свидетеля *** Г. като
един от клиентите, проектите за който имат голям относителен дял в обема на извършваната
5
от дружеството работа, показанията на свидетеля в този смисъл следва да се възприемат за
истинни, респ. твърденията от името на ответника за намаляване на обема на работа в
предприятието- за доказани. За пълнота и прецизност следва да се изясни, че в случая
според настоящия съдебен състав сам по себе си броят на клиентите на дружеството не е
определящ при преценката за обема на извършваната работа, доколкото въз основа на
приобщената и вече възпроизведена доказателствена съвкупност се установи, че ресурсите,
които се влагат за различните клиенти и по различните проекти са различни по обем, като за
част от клиентите- тези, на които се препродават веднъж извлечени данни за продукти от
онлайн магазини, не се налага ангажиране на допълнителен ресурс.
Независимо от така установеното, обаче, настоящият съдебен състав намира, че
намаляването на обема на работата в предприятието не е свързано с и не е съотносимо към
изпълняваните от ищеца трудови функции, доколкото не се установява, а не се и твърди
същият да е бил ангажиран с работата по проектите за клиентите на дружеството, т. е да е
извършвал дейност по разработване, внедряване, инсталиране и конфигуриране на софтуер
или по продажба на софтуер и програмни продукти, софтуерни услуги и софтуерни модули.
Напротив, както бе изяснено, изрично свидетелят *** Г., заемащ длъжността „търговски
директор“ в ответното дружество, заявява, че ищецът не е имал пряка отговорност към
проектите на дружеството, не е осъществявал и ръководството на екипите, които създават
тези проекти, а е отговарял за общата организация на дружеството, в какъвто смисъл е и
разписаното в длъжностната му характеристика.
Следователно, в случая не се установява намаляването на обема на работа в
предприятието да е намерило пряко отражение върху възложената на ищеца работа чрез
вменените му трудови функции, включени в съдържанието на заеманата от него преди
уволнението длъжност. След като трудовите функции на Т. Т. нямат отношение към работата
по софтуерните проекти и услуги, разработвани, респ. предлагани от работодателя, а към
работата с инвестиотрите в дружеството, привличането на нови такива, към
взаимодействието между отделите в дружеството и с външни доставчици на услуги, както и
към разработването на стратегии за устойчИ. развитие и растеж на предприятието,
намаляването на обема от предоставяните от ответника в края на 2022г. и началото на 2023г.
софтуерни продукти и услуги, не би могло да бъде преценявано като причина за намаляване
обема на работа на служуителя.
Ето защо следва да се приеме, че в случая не се установява как пряко намаляването на
обема на предоставяните услуги се е отразило на дейността, с която е бил ангажиран ищецът
преди уволнението му.
Що се отнася до твърденията на ответника, че оттеглянето на инвеститорите от
управлението на дружеството, както и продажбата на значителна част от акциите им в полза
на настоящия изпълнителен директор на дружеството, а и спада в приходите на
предприятието са наложили възприемане от управата на нова финансова стратегия, насочена
към финансиране чрез банково кредитиране, а не чрез привличане на инвеститори, и към
съкращаване на разходите за външни доставчици на услуги, вкл. социални, следва да се
изясни, че привличането на инвеститори не е част от предмета на дейност на дружеството,
поради което дори и да се приеме, че е отпаднала нуждата от функциите на ищеца, свързани
с привличането на нови и взаимодействие с досегашни инвеститори, същото не е
равнозначно на намаляване обема на работата на работодателя, което да бъде преценявано
като намиращо се в причинна връзка с намаляване обема на работа на служителя. По същия
начин стои въпросът и с функциите на ищеца по взаимодействие с други отдели в
дружеството и с вътрешни звена и външни изпълнители, както и с методологическите и
оценъчните му функции, насочени към подпомагане на приемането на управленски
решения, за които се твърди да са поети от изпълнителния директор, за които нуждата да
бъдат извършвани от ищеца в качеството му на „директор, организация“ е отпаднала не с
6
оглед намаляване обема на предоставяните от „***“ АД услуги, а с оглед преосмисляне на
финансовата стратегия и политика на дружеството и предприетата в тази връзка
реорганизация на работата в него. Във връзка с последното следва да се изясни, че
законодателната идея, вложена в процесното уволнително основание, чиято същност е
разяснена от касационната инстацния, вкл. в цитираните решения, постановени по реда на
чл. 290 ГПК, е обективното намаляване на обема на работа в предприятието, независимо
дали е свързано с намаляване на приходите (макар последното да е закономерен, обичаен
резултат), да има пряко отражение върху трудовата функция на съответния служител, т. е.
същият да е пряко ангажиран с работата, чийто обем е намалял, и това от своя страна да
обоснове нуждата от реорганизация на работния процес, вкл. чрез прекратяване на
съответното трудово правоотношение, а не обратното- работодателят, воден от идеята за
възстановяване и/или подобряване на финансовия си резултат, да предприеме
организационни промени, както и промени в стратегията си за финансиране, в резултат от
които да отпадне необходимостта от дадена трудова функция, в който случай е налице
хипотеза на уволнително основание, различно от процесното.
По изложените фактически и правни съображения следва да се приеме, че в случая в
правната сфера на работодателя не е възникнало потестативното правно едностранно да
прекрати трудовото правоотношение с ищеца на соченото в процесната уволнителна заповед
основание по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Поради това уволнението на Т. Т., обективирано в
заповед № **/17.03.2023г. на ръководителя на „***“ АД, следва да бъде признато за
незаконно и отменено.
С оглед на това и доколкото въз основа на извършената от съда в проведеното на
13.12.2023г. открито съдебно заседание констатация въз основа на оригинала на
представената от името на ищеца негова трудова книжа се установи, че през исковия
период- от прекратяване на трудовото правоотношение на 18.03.2023г. до 18.09.2023г.,
същият не е полагал труд по трудово правоотношение, следва да се приеме, че в правната му
сфера е възникнало правото на обезщетение за оставане без работа поради уволнението за
целия този период.
Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетенията по раздел III на глава десета, каквото е и процесното
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за
съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно
брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението
за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се
включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над
основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт,
с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които
имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно
заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от
Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена
необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл.
268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.
Следователно, безспорно в базата за определяне на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ
като такова по чл. 228 КТ по смисъла на наредбата следва да бъдат включени основното
трудово възнаграждение на ищеца в размер на 7055.73 лева съгласно представеното
допълнително споразумение от 31.03.2022г., както и допълнителното трудово
7
възнаграждение по чл. 12 от наредбата за придобит стаж и професионален опит или т. нар.
възнаграждение „клас прослужено време“, доколкото съгласно изричната разпоредба на чл.
15, ал. 1 от наредбата последното е такова с постоянен характер, възлизащо в случая на
сумата от 635.02 лева съгласно вписванията във фишовете за работна заплата на ищеца,
които в тази им част са неоспорени.
Не се установява, обаче, твърдението на ищеца изплащаната като „бонус“ сума за
периода от м. 10.2022г. до прекратяване на трудовия му договор да е част от основното му
трудово възнаграждение, доколкото не е налице писмено споразумение между страните в
този смисъл, а от друга страна работодателят изрично е разграничил тази сума от основното
трудово възнаграждение във всички издадени за периода фишове, като в хода на настоящото
производство изрично оспорва този бонус да е част от основното трудово възнаграждение на
Т. Т.. Поради това не би могло да се приеме и, че е налице хипотеза на чл. 118, ал. 3 КТ,
предвиждаща едностранно увеличаване на трудовото възнаграждение на служителя от
работодателя.
Същевременно, макар въпросният бонус да е изплащан ежемесечно в посочения от
ищеца период от м. октомври 2022г. до м. февруари 2023г. и за по- голямата част от периода
да е в идентичен размер, в случая не е налице основание същият да се квалифицира като
допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер по смисъла на нормата на чл.
15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която
за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните
възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период
основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Това е така,
тъй като в случая не се установява ежемесечно начисляваният на ищеца бонус да е изплащан
от работодателя единствено заради факта на положен от служителя труд по съществуващо
трудово правоотношение и да е уговорен между страните като задължение на работодателя
без възможност за същия да извършва преценка за постиганите от ищеца резултати, за
положените от него усилия и за качеството на извършената работа. С оглед на това и
доколкото изрично във фишовете на ищеца сумата е сочена като „бонус“, с което понятие
обичайно се индивидуализират допълнително изплащани на служителите възнаграждения за
постигнати от тях високи резултати в работния процес, и при липсата на данни, а и на
твърдения въпросните суми да са изплащани в изпълнение на уговорка между страните за
дължимостта им независимо от качеството на положения от служителя труд и от преценката
на работодателя, следва да се приеме, че не е налице основание същите да бъдат включени в
основата за определяне на следващото се на Т. Т. обезщетение за оставане без работа поради
уволнението.
Съжденията в изяснения смисъл намират опора в разясненията, касаещи дефинирането
на дадено възнаграждение като такова с непостоянен характер, съдържащи се в
постановеното по реда на чл. 290 ГПК **** № 55 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4256/2013 г., IV г. о., ГК, в което е прието, че „допълнително възнаграждение, което не е в
зависимост единствено от отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя
според качеството на положения труд не е с постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата“, както и че „целевите
награди и премиите поради предназначението си да стимулират трудовото участие и да
наградят показан висок трудов резултат не спадат към допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер. В този смисъл е решение № 847/2010 г. от 14.01.2011
г. по гр. дело № 1558/2009 г. на ВКС, IV г. о.“
Ето защо, при съобразяване на безспорно установените размери на основното и
допълнително трудово възнаграждение за придобити трудов стаж и професионален опит на
ищеца съответно от 7055.73 лева и от 635.02 лева, следва да се приеме, че брутното трудово
възнаграждение на същия за последния пълен отрабитен месец преди прекратяване на
8
трудовия му договор възлиза на сумата от общо 7690.75 лева, а обезщетението за оставане
без работа за шестмесечен период след уволнението- от 18.03.2023г. до 18.09.2023г., възлиза
на сумата от общо 46 144.50 лева, до която искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора разноски следва да бъдат присъдени единствено на ищеца,
като това е така въпреки частичната неоснователност на иска с правно основание чл. 225,
ал. 1 КТ, тъй като в случая извършените от ответника разноски в размер на 700.00 лева-
депозит за възнаграждение на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза, са
свързани единствено с установяване на твърденията му за намаляване обема на работа,
които нямат отношение към размера на обезщетението за оставане без работа.
На основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. Г.
В., член на **, следва да бъде присъдена сумата от 5100.16 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществената от нея безплатна адвокатска защита и съдействие на
ищеца в настоящото производство, определено от съда при съобразяване нормите на чл. 7,
ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, размера на минималната работна заплата за страната към
датата на приключване на съдебното дирене, както и на уважената част от оценяемия иск с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
На основание нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на СРС сумата от 1975.78 лева, включваща държавна такса за разглеждане
на неоценяемия иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, както и за разглеждане на иска за обезщетение
за оставане без работа поради уволнението съобразно уважената част от него, както и
заплатената от бюджета на съда част от възнаграждението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ по иска с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ уволнението на Т. Т. Т., ЛН **********, с адрес: гр. София, ул. „Чамкория“ № 5, ет. 8,
ат. 5, обективирано в заповед № **/17.03.2023г. на ръководителя на „***“ АД, ЕИК ***.
ОСЪЖДА по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
„***“ АД, ЕИК ***, да заплати на Т. Т. Т., ЛН **********, с адрес: гр. София, ул. „Чамкория“
№ 5, ет. 8, ат. 5, сумата от 46 144.50 лева, представляваща обезщетение за оставането му без
работа поради уволнението за периода от 18.03.2023г. до 18.09.2023г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 20.04.2023г. до окончателно изплащане на задължението,
като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от
63 065.10 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА „***“ АД, ЕИК ***,
да заплати на адв. Г. В., член на **, сумата от 5100.16 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществената от нея безплатна адвокатска защита и съдействие на
ищеца в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „***“ АД, ЕИК ***, да заплати в полза на
СРС сумата от 1975.78 лева, представляваща държавна такса за разглеждане на исковете и
заплатени от бюджета на съда разноски.
****ТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10