№ 27
гр. Велико Търново, 23.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно частно
търговско дело № 20224001000323 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.274-чл.278 от ГПК вр. чл. 28 от КМЧП.
Образувано е по частна жалба, подадена от адвокат Б. П. от Софийска
адвокатска колегия, като процесуален представител на „Веника 2009“ ООД-
гр.Троян, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Троян,
********, срещу определение от 14.11.2022г., постановено по т.д.
№13/2021г., на Окръжен съд-Ловеч, с което е оставено без уважение като
неоснователно искането на жалбоподателя-ответник за прекратяване на
производството, поради наличие на уговорена между страните договорна
подсъдност на спора пред съда в Германия.
Жалбоподателят счита атакувания съдебен акт за неправилен. Заявява,
че първоинстанционният съд не е разгледал всички относими доказателства и
въпроси към подсъдността на спора, като е отхвърлил искането на формално
основание – поради това, че осемте броя договори, приложени към молбата
от 14.09.2022 г., не били представени в оригинал на хартия. Посочва, че
договорите не съществуват в оригинал на хартиен носител, който да е
подписан от двете страни, тъй като жалбоподателят е получавал по
електронна поща подписани от контрахента си цветно сканирани екземпляри,
носещи подпис на представляващия дружеството и печат, като е връщал
сканирано копие със свой подпис и печат. Такава била обичайната практика с
оглед съществуващите за дълъг период от време трайни търговски отношения
между двете дружества, роднинската връзка между управителя на ищеца и
съпруга на управителя на ответника, както и обстоятелството, че дружествата
били установени в различни страни – Германия и България. Излага се, че
договорите са изпълнявани, като ищецът е плащал по тях, за което били
издадени фактури и приемо-предавателни протоколи, подписани от двете
1
страни. Освен това допуснатата и приета по делото съдебно-графологическа
експертиза посочвала, че подписите под шест от осемте договора са на
лицето К. Я. и няма следи от подправяне или друга намеса върху подписите.
В тази насока жалбоподателят твърди, че съдът не е съобразил посочените
обстоятелства и е приложил формално чл. 183 от ГПК, приемайки, че между
страните не е постигната твърдяната уговорка за избор на компетентен съд по
спора в § 8, чл. 9.2 на всеки от договорите. В жалбата се посочва още, че
допълнително основание за неподсъдност на спора пред българския съд е
образуваното пред съда в гр. Магдебург, ФР Германия дело между същите
страни, произтичащо от същото споразумение, чието унищожаване се иска в
производството по т.д. № 13/2021 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.
Жалбоподателят счита, че с оглед направеното възражение за нищожност на
процесното споразумение пред съда в гр. Магдебург предметът на
образуваното пред него производство и предметът на т.д. № 13/2021 г. на
Окръжен съд – Ловеч са идентични, като единствено страните са с разменени
роли на ищец и ответник. Аргументът, че споразумението е
унищожаемо/нищожно бил наведен и по делото пред германския съд, но не
като основен иск, както е в производството пред Ловешкия окръжен съд, а
като възражение срещу искането за плащане на сумите по споразумението.
Твърди се, че и в двете производства наличието на основания за
унищожаване на споразумението (пороци на волята) ще се окаже решаващо за
изхода от съответния спор. Било доказано, че делото в съда в гр. Магдебург е
образувано първо, както и че германският съд се е произнесъл, че е
компетентен да разгледа делото, както и че следва т.д. № 13/2021 г. по описа
на Окръжен съд – Ловеч да бъде прекратено, тъй като е със същия предмет.
Излага се, че в тази връзка следва да се приложи Регламент (ЕС) № 1215/2012
г., производството по т.д. № 13/2021 г. на Окръжен съд – Ловеч следва да
бъде прекратено на самостоятелно основание, а спорът между страните да се
реши в рамките на делото пред съда в Германия. Посочва се, че съдът, пред
който е образувано второто по време дело, не може да проверява
компетентността на първия съд, който вече е определил, че е компетентен да
разгледа делото, а дори да се приеме, че двете производства имат различен
предмет, чл. 30 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. позволява, когато два иска
са свързани, да се разгледат и решат заедно, за да се избегне рискът от
противоречащи си съдебни актове, постановени в отделни производства и в
различни държави. Практиката на СЕС допускала дори да се разгледат
съвместно искове, по които няма идентичност на страните, но които имат
еднакво фактическо основание. На следващо място в жалбата се посочва, че
от значение за определяне на компетентния по спора съд е и обстоятелството,
че приложимото към спора право е германското. Жалбоподателят се позовава
на чл. 3, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 593/2008 г., като посочва, че в
представените по делото договори страните са избрали приложимото право
към тях да бъде германското. Независимо от това и в случай, че съдът
приеме, че между страните няма валидно споразумение за приложимо право,
2
жалбоподателят счита, че чл. 3, § 3 и чл. 4 от Регламент (ЕО) № 593/2008 г.
дават достатъчно основание да се приеме, че приложимото право към
процесното споразумение е германското, тъй като договорните отношения
между страните са изцяло свързани с Германия. Посочва се също, че
съобразно чл. 4, § 2 от Регламента, когато няма изрично приложимо право,
договорът се урежда от правото на държавата, където е обичайното
местопребиваване на страната, която дължи характерната престация – в
случая това е плащането на сума пари за установени задължения, която се
дължи от ищеца BG Konstrukt GmbH, което е дружество с обичайно
местопребиваване в Германия.
Предвид изложеното частният жалбоподател моли Апелативният съд да
отмени обжалваното определение, постановено от Ловешкия окръжен съд и
вместо него да прекрати производството по т.д. №13/2021г. по описа на
Окръжен съд-Ловеч, тъй като българският съд не е компетентен да разгледа
спора между страните, а същият следва да се уреди по избраното германско
право и е посъден на съд в Германия.
Другата страна по делото BG Konstrukt GmbH, учредено и
съществуващо съгласно законодателството на Федерална Република
Германия, с идентификационен № DE292899917, представлявано от
управителя К. Я., чрез процесуален представител адвокат С. Х., от
Адвокатска колегия-София, в писмен отговор, моли Апелативният съд да
остави без разглеждане частната жалба като недопустима, а в условията на
евентуалност – да я остави без уважение, като неоснователна и да потвърди
обжалваното определение, като законосъобразно и правилно.
Излага подробни съображения в подкрепа на направените искания.
Като разгледа направените в частната жалба оплаквания, възраженията
в отговора, съобрази данните по делото и извърши проверка на обжалваното
определение в границите на правомощията си Апелативният съд приема за
установено следното:
Производството по т. д. № 13/2021 г. по описа на Ловешкия окръжен
съд е образувано по искова молба на BG Konstrukt GmbH – ФР Германия
срещу „Веника 2009“ ООД – гр. Троян, с която са предявени иск с правно
основание чл. 30 от ЗЗД за унищожаване на Споразумение от 09.12.2019 г.
като сключено под заплаха, изразяваща се в конкретно посочени в
уточняваща молба от 14.04.2021 г. действия по отправени заплахи за живота и
здравето на управителя на ищцовото дружество и неговото семейство и иск по
чл. 34 от ЗЗД във вр. с чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 150 000 евро, представляваща извършените по
унищоженото споразумение плащания, ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното изплащане.
В хода на делото е установено, че на 17.09.2020 г. в Областен съд гр.
Магдебург, ФР Германия, е образувано дело № 9 0 1309/20*323* между
„Веника 2009“ ООД и BG Konstrukt GmbH. Предмет на делото са
3
задълженията по Споразумение от 09.12.2019 г. Искът, предявен от „Веника
2009“ ООД е за осъждане на ответника BG Konstrukt GmbH да му заплати
50 000 евро, включително лихва, и да му предаде МПС Мерцедес G-класа
350д с рег. № HZ ZZ220, като се върнат и талоните на автомобила.
Ответникът е възразил, че ищецът няма право да претендира изпълнение въз
основа на споразумението от 09.12.2019 г., тъй като то накърнява добрите
нрави и е нищожно, тъй като е бил повлиян посредством масивни заплахи да
направи волеизявлението си.
Според посоченото в Уведомление от 22.03.2022 г. от Областния съд в
гр. Магдебург, възражението произтича от чл. 138 от Гражданския кодекс,
съгласно който една сделка е нищожна, ако чрез нея за извършена услуга
някой, възползвайки се от състояние на крайна нужда, неопитност, от липса
на способност за преценка или от значителна слабост на волята на друго
лице, издейства финансови изгоди или обещание за такива за себе си или за
трето лице, които очевидно не съответстват на извършената услуга. С
Решение от 23.12.2021 г. съдът в гр. Магдебург е съобщил на ответника, че е
длъжен да представи и докаже всички обстоятелства, които обуславят
неморалността или нищожността на споразумението от 09.12.2019 г.
Уведомленията от Областния съд в гр. Магдебург до Ловешкият
окръжен съд са направени във връзка с установяване на компетентността му
като първи сезиран съд и за приложението на процедурата по чл. 29, § 3 и чл.
30 от Регламент (ЕС) № 1215/2012. Посочено е, че делото е образувано на
17.09.2020 г., а е висящо от 04.11.2020 г.
С определение от 10.02.2022 г., първоинстанционният съд оставил без
уважение направеното от ответника „Веника 2009“ ООД искане за спиране на
делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 от ГПК във вр. с чл. 29, § 3 и чл. 30 от
Регламент (ЕС) № 1215/2012 до приключване на производството по дело № 9
0 1309/20*323*, образувано в Областния съд в гр. Магдебург.
С протоколно определение от 09.05.2022 г. окръжният съд прекратил
производството по делото на основание чл. 29, § 3 от Регламент (ЕС) №
1215/2012.
С определение № 221/13.07.2022 г., постановено по в.ч.т.д. № 152/2022
г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново е отменено изцяло
протоколно определение от 09.05.2022 г. на Окръжен съд – Ловеч по т.д. №
13/2021 г. по описа на същия съд, като делото е върнато на Окръжен съд –
Ловеч за продължаване на съдопроизводствените действия.
След връщане на делото в първата инстанция е постъпила молба от
„Веника 2009“ ООД, чрез адв. Б. П., с искане на основание чл. 3, § 1 от
Регламент (ЕО) № 593/2008 да бъде прекратено производството по т.д. №
13/2021 г. като недопустимо, поради неподсъдност на българския съд. В
подкрепа на искането си ответното дружество е посочило в молбата, че
процесното споразумение от 09.12.2019 г., чието унищожаване се иска по
делото, не е самостоятелен (първичен) документ, който да урежда или да
4
създава изначални отношения между страните, а по своята природа се явява
допълнителен (вторичен) документ, който цели да уреди отношенията между
страните, които са възникнали от осем на брой договори, сключени в периода
от 01.09.2019 г. до 16.10.2019 г. и описани подробно в чл. 1 от
споразумението. Посочено е, че осемте договора са с почти идентично
съдържание, като са променени единствено обектите в Германия, за които се
отнасят съответните строително-монтажни работи, които „Веника 2009“ ООД
следва да извърши по възлагане от BG Konstrukt GmbH. Посочено е, че
страните са уговорили изрично приложимото към договорите право да бъде
германското (§ 8, чл. 9.1 от договорите), а също така са уговорили и
споровете да се решават от германски съд (§ 8, чл. 9.2 от договорите), от
което следва, че спорът не е подведомствен на българския съд и образуваното
производство следва да бъде прекратено, поради недопустимост на иска.
Посочва се, че този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл. 3, § 1 от
Регламент (ЕО) № 593/2008.
Към молбата са приложени и заверени копия от посочените осем броя
договори, сключени между BG Konstrukt GmbH и „Веника 2009“ ООД, но
поради неизпълнение на процедурата по чл. 183 от ГПК (непредставянето им
в оригинал) и след проведено производство по чл. 193 от ГПК,
първоинстанционният съд е отказал да ги приеме като доказателства по
делото. Представени са и фактури и приемо-предавателни протоколи,
съставени в изпълнение на договорите, които също не са приети като
доказателства по делото.
С обжалваното в настоящото производство протоколно определение от
14.11.2022 г. съдът е оставил без уважение, като неоснователно, искането на
ответника за прекратяване на производството, поради наличие на уговорена
между страните договорна подсъдност на спора пред съда е Германия.
Частната жалба против горното определение е депозирана в срок, от
легитимирана страна, допустима е за разглеждане и е основателна по
съществото си.
Неоснователно е наведеното в отговора на частната жалба възражение за
недопустимост на същата, поради обстоятелството, че Апелативен съд –
Велико Търново вече се е произнесъл по въпроса за прекратяване на делото
поради идентичност в предмета на споровете пред Окръжен съд – Ловеч и
пред съда в гр. Магдебург, ФР Германия. Както бе посочено по-горе, с
определение № 221/13.07.2022 г., постановено по в.ч.т.д. № 152/2022 г. по
описа на Апелативен съд – Велико Търново е отменено изцяло протоколно
определение от 09.05.2022 г. на Окръжен съд – Ловеч по т.д. № 13/2021 г. по
описа на същия съд, с което окръжният съд прекратил производството по
делото на основание чл. 29, § 3 от Регламент (ЕС) № 1215/2012, като делото е
върнато на Окръжен съд – Ловеч за продължаване на съдопроизводствените
действия. В това производство е обсъждан единствено въпросът за
идентичността в предмета на двете дела и съответно – за наличието на
5
основание производството пред българския съд да бъде прекратено на
основание чл. 29 от Регламент (ЕС) № 1215/2012. Видно от молбата, с която е
сезиран Окръжен съд – Ловеч след връщането на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия, както и от мотивите на съда при
постановяване на обжалваното в настоящото производство определение, в
случая твърдяното основание за прекратяване на делото е съвсем различно –
наличието или не на валидно уговорен избор на компетентен съд, както и на
приложимо право между страните по спора, породен от процесното
споразумение от 09.12.2019 г. и във връзка със сключените преди това осем
броя договори за изпълнение на строително-монтажни работи. Ето защо
произнасяйки се по частната жалба, настоящият състав не би допуснал
противоречие или пререшаване на въпроса за компетентността на българския
съд да разгледа спора в рамките, в които вече е налице произнасяне на
Апелативен съд – Велико Търново с влязъл в сила съдебен акт.
Същевременно, в случая се обсъжда въпроса за компетентността на
българския съд да разгледа и разреши спора, с който е сезиран, като
възражението в тази насока е наведено от ответника. Международната
компетентност на българския съд е процесуално условие за допустимост на
иска. Липсата на такава компетентност прави иска недопустим, а
постановеното въпреки липсата решение – нищожно. Затова съобразно чл.
28 от КМЧП съдът проверява и служебно дали тази компетентност е налице.
В този смисъл възражението на ответника, макар и направено след
двустранната размяна на книжа по реда на чл. 365 и сл. от ГПК, не е
преклудирано, а произнасянето по него е допустимо и на по-късен етап от
производството. Поради това, обжалваното в настоящото производство
определение е валидно и допустимо.
Същото обаче е неправилно по съществото си. За да остави искането за
прекратяване на делото без уважение, окръжният съд е основал преценката си
единствено на формалното приложение на чл. 183 от ГПК. Приел е, че би
допуснал процесуално нарушение, ако приеме по делото представените осем
броя договори единствено в заверени от процесуалния представител на
страната копия и ако на тях основе извода си за съществуването им в
оригинал. При този изход на производството по чл. 183 и чл. 193 от ГПК,
съдът е приел, че искането на ответника за прекратяване на производството
поради наличие на уговорка за избор на компетентен съд в Германия, е
недоказано и следва да бъде оставено без уважение. Липсва обсъждане и
произнасяне по останалите доводи, наведени в искането, касаещи
приложението на Регламент (ЕО) № 593/2008.
Настоящият състав на въззивната инстанция не споделя изводите на
първоинстанционния съд, по следните съображения:
Съобразно общото правило на чл. 4, § 1 от Регламент (ЕС) № 1215/2012.
(Регламент Брюксел Ia), при условията на регламента, искове срещу лица,
които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното
6
гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка. В
същия Регламент обаче е уредена и хипотеза на специална компетентност – в
чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент Брюксел Ia. Съгласно цитираната разпоредба,
срещу лице, което има местоживеене в държава членка, могат да бъдат
предявявани искове в друга държава членка, а именно – по дела, свързани с
договор – в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение.
В б. „б“ на същия текст е пояснено, че мястото на изпълнение на въпросното
задължение в случай на продажба на стоки е мястото в държава членка,
където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат
доставени , а в случай на предоставяне на услуги – мястото в държава членка,
където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да
бъдат предоставени.
В чл. 4, § 1 от Регламент (ЕО) № 593/2008 (Рим I) е уредено
приложимото право към различни видове договори в случай, че страните по
тях не са го избрали по реда на чл. 3 от същия Регламент. Съгласно чл. 4, § 2
от Регламент Рим I, когато договорът не попада в обхвата на § 1 или когато
елементите му биха могли да попаднат в обхвата на повече от една от буквите
на § 1, договорът се урежда от правото на държавата, където е обичайното
местопребиваване на страната, която дължи характерната престация. По
силата на чл. 12, § 1, б. „д“ от Регламент Рим I, приложимото към договора
право урежда в частност и последиците от недействителността на договора.
Всички, цитирани по-горе разпоредби, относими към настоящия случай,
са израз на широко застъпения в международното частно право принцип на
най-тясната връзка. Тълкувани поотделно и във връзка една с друга, тези
разпоредби обуславят извода, че българският съд (в частност – Окръжен съд –
Ловеч) не е международно компетентен да се произнесе по спора, с който е
сезиран в производството по т.д. № 13/2021 г. по описа на съда. С процесното
Споразумение от 09.12.2019 г. страните са уговорили заплащането на
подробно посочени в него суми от BG Kоnstrukt GmbH в полза на „Веника
2009“ ООД за извършвани, но незаплатени преди сключването му строителни
работи. Единствено германското дружество дължи престация по договора –
заплащането на уговорените суми, като с оглед на тази специфика, договорът
не попада в някоя от изчерпателно изброените хипотези по чл. 4, § 1 от
Регламент Рим I. Приложимото към него право следва да бъде определено
съобразно § 2 на съшия текст, а именно – правото на държавата, където е
обичайното местопребиваване на страната, която дължи характерната за
договора престация. Съгласно чл. 19, § 1 от Регламент Рим I, за целите на
Регламента обичайното местопребиваване на дружества и други
корпоративни и некорпоративни юридически лица и неперсонифицирани
образувания е мястото на централното им управление. В настоящия случай
основната (характерна) престация по договора е тази за заплащането на
уговорените суми от страна на BG Konstrukt GmbH. От данните по делото е
видно, че дружеството длъжник по процесното споразумение е регистрирано
и съществува съобразно законодателството на ФР Германия, като именно там
7
се намира и неговото седалище – в гр. Халберщад, ФР Германия. Там е и
мястото на изпълнение на въпросното задължение. Следователно, приложимо
към процесното споразумение е германското право, включително и по
отношение на неговата недействителност и последиците от нея, а
международната компетентност да разгледа спора, с който е сезиран Окръжен
съд – Ловеч принадлежи на съда във Федерална Република Германия.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че същия извод
обуславят и нормите на КМЧП. Съобразно чл. 94, ал. 1 от КМЧП, когато
страните не са избрали приложимото право, прилага се правото на държавата,
с която договорът е в най-тясна връзка. Ал. 3 на същия чл. 94 от КМЧП
повелява, че ако договорът е сключен в изпълнение на занятието или
професионалната дейност на страната по ал. 2, предполага се, че той е в най-
тясна връзка с държавата, на чиято територия се намира нейното основно
място на дейност, а ако местоизпълнението е различно от основното място на
дейност на страната, предполага се, че договорът е в най-тясна връзка с
държавата, на чиято територия в момента на сключване на договора се
намира мястото на дейност, в което се осъществява изпълнението. Както бе
посочено по-горе, в настоящия случай споразумението притежава най-тясна
връзка с ФР Германия, както с оглед спецификите му, така и поради
обстоятелството, че седалището на страната, която дължи паричната
престация се намира във ФР Германия, където е и мястото на изпълението ѝ.
В този смисъл, независимо от извода за наличието или липсата на
валидна уговорка за избор на компетентен съд във ФР Германия и на
германското право като приложимо към казуса, тълкуването на относимите
норми на международното частно право води до недвусмисления извод за
липсата на компетентност у българския съд и за наличието на такава у съда
във ФР Германия.
Крайният решаващ извод на въззивната инстанция не съвпада с този на
първоинстанционния съд, поради което обжалваното определение следва да
бъде отменено, а производството по делото следва да бъде прекратено.
Водим от изложеното Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 14.11.2022г., постановено по т.д. №13/2021г.
по описа на Окръжен съд – Ловеч, с което е оставено без уважение като
неоснователно искането на „Веника 2009“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Троян, ********, представлявано от
управителя К. С., за прекратяване на производството, поради наличие на
уговорена между страните договорна подсъдност на спора пред съда в
Германия.
ОБЯВЯВА, че Окръжен съд – Ловеч не е международно компетентен да
се произнесе по предявените искове от BG Konstrukt GmbH – ФР Германия
8
срещу „Веника 2009“ ООД – гр. Троян, с правно основание чл. 30 от ЗЗД за
унищожаване на Споразумение от 09.12.2019 г. като сключено под заплаха,
изразяваща се в действия по отправени заплахи за живота и здравето на
управителя на ищцовото дружество и неговото семейство и иск по чл. 34 от
ЗЗД във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 150 000 евро, представляваща извършените по унищоженото
споразумение плащания, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 13/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Ловеч.
Определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едноседмичен срок от връчването му на страните, при наличие на
предпоставките по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9