РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Пловдив, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300502810 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 17 и
във вр. с чл. 7 от ЗЗДН.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№ 6759/23.07.2021г. /по описа на
Окръжен съд- Пловдив/, респ. с № 264109/17.03.2021г. / по описа на Районен
съд- Асеновград/ от адв. Т. И., в качеството на процесуален представител на
Б. Н. А., ЕГН – **********, който действа лично и като баща на двете
малолетни деца К. Б. А., ЕГН – **********, и Е. Б. А., ЕГН – **********,
както и в качеството на процесуален представител на Н. Б. А., ЕГН –
**********, понастоящем действащ лично и със съгласието на своя баща Б.
Н. А., ЕГН – **********, против Решение № 260041/28.01.2021г.,
постановено от Районен съд –Асеновград, III гр.с., по гр.д.№ 1698/2020г., с
което е оставена без разглеждане молбата им против К. С. Ц., с постоянен
адрес гр. *************, и е прекратено производството по делото в частта
по молбата за налагане на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗДН
1
спрямо К. С. Ц., за извършен акт на психическо и емоционално домашно
насилие на 06.09.2020 г., към 23,45 часа, изразяващ се в отправяне на обиди,
телефонен разговор с малолетния Н. Б. А., отправяне на заплахи и закани по
отношение на него и роднините му, с цинично сексуално съдържание, пред
малолетните К. Б. А. и Е. Б. А.; както и е оставена без уважение молбата им
против Д. Н. С., ЕГН – **********, с адрес гр. ********** за издаване на
заповед за защита по отношение на Н. Б. А. с ЕГН: **********, К. Б. А., с
ЕГН ********** и Е. Б. А. с ЕГН **********, с адрес с. ***********, на осн.
чл. 4, ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие, за налагане на
мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от ЗЗДН с оглед извършено домашно
насилие, на 06.09.2020г. към 23,45 часа, изразяващо се в нанасяне на обиди,
крясъци и викове, в телефонен разговор с малолетния Н. Б. А., в присъствие
на малолетните К. Б. А. и Е. Б. А., както и допускането ответникът К. С. Ц. да
нагрубява, обижда, отправя закани и заплахи с цинично сексуално
съдържание на Н. Б. А., в присъствие на малолетните К. Б. А. и Е. Б. А.; както
и е осъден Б. Н. А., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС Асеновград
държавна такса в размер на 25 лв. Моли да бъде отменено и вместо това да се
постанови друго, с което да се уважи подадената молба по ЗЗДН срещу
двамата ответници, като бъдат издадени заповеди за защита на всеки един от
молителите.
Въззиваемата страна Д. Н. С. не депозира писмен отговор. Пред
Районен съд – Пловдив също не е депозирал писмен отговор. Д. Н. С. се е
явила лично в последното съдебно заседание на 20.01.2021 г. и е отговорила
на въпроси по чл.176 от ГПК, като е оспорила и подадената молба.
Въззиваемата страна К. С. Ц. също не депозира писмен отговор.
Пред Районен съд – Пловдив също не е депозирал писмен отговор и не се
явил в съдебно заседание по делото.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Асеновград от молителя Б. Н. А., лично и
като баща и законен представител на децата Н.А., К.А. и Е.А., е подадена
молба против Д. Н. С., майка на трите деца, и К. С. Ц., лице, с което
2
ответникът С. живее на съпружески начала, твърдейки, че са извършили
актове на психическо и емоционално домашно насилие спрямо децата.
Поддържа се, че на 06.09.2020г. към 23,45 часа е осъществен акт на домашно
насилие от страна на майката Д.С., която е обиждала и крещяла по телефона
на детето си Н.А., както и от съжителя й К.Ц., който в същият този телефонен
разговор е нагрубявал детето, отправял е обиди по отношение на него и
заплахи по отношение на него и роднините му, както и закани и заплахи с
цинично сексуално съдържание. Твърди се също, че така проведеният
разговор е станал достояние на трите деца, тъй като детето Н. е пуснал същия
на високоговорител, докато го е записвал на телефона на баща си.
Направено е искане да бъдат наложени мерки за защита по
отношение на всяко едно от децата, по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от ЗЗДН, за
максимален срок. Спрямо ответника С. се иска да бъдат взети мерки за
закрила задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на
домашно насилие, забрана да приближава молителите, жилището им,
учебните заведения, които посещават, местата им за социални контакти и
отдих, като се определи и временно местоживеене на децата при бащата, а по
отношение на ответника Ц. да се постановят мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 от
ЗЗДН за максимален срок, както и да бъде наложена глоба в максимален
размер по отношение на акта на домашно насилие за всяко дете и на двамата
ответника.
Към молбата са приложени Декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗД, актове
за раждане на трите деца, магнитен носител на записания телефонен разговор.
Ответникът Д.С. не е депозирала писмено становище, но в
съдебно заседание е отрекла да е извършвала акт на домашно насилие спрямо
децата. Поддържа, че децата действително са жертви на такова, но не
извършвано от нея, а от баща им. Посочва, че има връзка с ответника К.Ц., но
отрича да живеят заедно на съпружески начала, отрича също така тя и К.Ц. да
са говорили със сина и Н. на 06.09.2020 г. към 23,45 часа, като твърди, че е
загубила телефона си и последният разговор със сина и е бил от същата дата,
но към 20 - 21 часа.
В хода на производството е приложен Социален доклад, изготвен
от АСП, както и са разпитани двама свидетели, доведени от Б. Н. А.
Представена е и комплексна съдебно-психиатрична и психологична
3
експертиза, изготвена по друго съдебно производство, за целите на доказване
на твърденията за съпружеско съжителство между двамата ответници.
Приложени са справки от МВР, сектор БДС, за задгранични пътувания на
ответниците Д.С. и К.Ц., от които е видно, че същите са пътували с едно
превозно средство и са напускали границата на страната по едно и също
време. Приложени са също справка за регистрирани трудови договори на
ответника Д.С. и постъпила справка от НАП относно актуалното състояние на
трудовите договори на ответника К.Ц. е видно, че Д.С. не работи по трудово
правоотношение с работодателя на ответника Ц. Приложени са и жалба от
молителя Б.А. и прокурорска преписка с твърдения за същите обстоятелства,
които се твърдят и в молбата по делото.
Районният съд, за да постанови решението си, излага следните
съображения.
По отношение на ответника Д.С., Районният съд посочва, че за
нея се твърди да е осъществила акт на психическо и емоционално насилие
над сина си Н., осъществен пред децата и К. и Е., като на 06.09.2020г. към
23,45 часа е обиждала и крещяла в телефонен разговор на детето си Н.А.,
както и е допуснала ответникът К.Ц., в същия този телефонен разговор, да
нагрубява и обижда детето, да отправя закани и заплахи по отношение на него
и роднините му, с цинично сексуално съдържание. За да се провери
съответствието на така изложените твърдения за осъществено насилие с
легалната дефиниция, дадена в чл. 2 от ЗЗДН, като и в хипотезата на ал. 2 на
същия текст. Следва да бъде уточнено, че извършване на домашно насилие е
съзнателен акт, целящ да нарани, уязви и засегне по посочените начини
обекта на насилието, за да бъде такъв следва у извършителят да бъде
установено знание по отношение на твърдените обстоятелства, както и
желание да настъпи посоченото увреждане на пострадалото лице. За целите
на доказване на твърдяното извършено емоционално и психическо насилие се
представят декларация по чл. 9 от ЗЗДН от бащата на малолетните деца, диск
с копие от направения от молителя Н.А. запис на телефонен разговор, който
се твърди да е проведен чрез високоговорител и записан от друг телефон,
писмени доказателства и свидетелски показания. На основание чл. 13 от
ЗЗДН към допустимите доказателствени средства в производството е
приравнена и изрична писмена декларация от пострадалото лице, по чл. 9, ал.
4
3 от ЗЗДН, като е посочено в алинея трета на чл. 13 от ЗЗДН, че „когато няма
други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание
приложената декларация по чл. 9, ал. 3.“ Районният съд посочва, че затова
следва да приеме декларацията като доказателство за обективно
осъществилия се акт, когато няма други доказателства за него. В конкретния
случай молителите представят доказателство за твърдяното осъществено
насилие, като представят запис на разговор, който заявяват, че е осъществен
между страните и обективира акта на домашно насилие. Затова съдът не може
да приеме на база представената декларация, че е доказано осъществяване на
твърдяното психическо и емоционално насилие, извършено от ответника С.
Досежно представения диск с аудиозапис, то същият е бил оспорен като
доказателство от ответника С. в последно заседание, като е заявила, че тя е
загубила телефона си и не е провеждала разговор със сина си в този час на
деня, нито той е говорил с ответника Ц. В тежест на молителите е било да
установят автентичността на записа от представеното доказателство, липсата
на манипулации и чии са гласовете, които се чуват при възпроизвеждането
му, при оспорване на тези обстоятелства. Това не бе сторено от молителите.
Поради това и Районният съд налага извод, че не може да приеме за доказано
обстоятелството, че записът, възпроизведен при огледа на вещественото
доказателство, е автентичен и неманипулиран. Не са били кредитирани и
показанията на свидетелите. Относно приетият по делото социален доклад –
същият не съдържа данни, от които да се направи извод за осъществяване на
твърдения акт. В приетата по делото жалба от молителя Б.А. и в приложената
прокурорска преписка се твърдят същите обстоятелства, които се твърдят и в
молбата по делото, а в същата липсват доказателства, които да могат да се
ползват от съда за установяване на твърденията на молителите. Преписката е
приключила с постановление за отказ да бъде образувано наказателно
производство и прекратяване на прокурорска преписка вх. № 1998/2020 г. по
описа на РП Асеновград, поради липса на данни за извършено престъпление
от общ характер.
По отношение на К.Ц., Районният съд посочва, че от събраните
писмени доказателства, обсъдени ведно със свидетелските показания, че се
достига до извода, че ответникът Д.С. има връзка с ответника К.Ц., която тя
не отрича, но липсват данни двамата да живеят заедно, в едно домакинство,
като съпрузи. Свидетелят С. заяви, че не познава ответника Ц., а имената му
5
знае от молителя Б.А. Обстоятелството, че ответниците са пътували заедно
извън страната, без да работят на едно място, което да налага съвместното им
пътуване, също не може да обоснове по категоричен начин съвместното им
живеене и съпружеско съжителство. Лицата не са регистрирани на един и
същи административен адрес. Затова налага извод, че ответниците не са във
фактическо съпружеско съжителство. Доколкото ЗЗДН е специален закон, а
разпоредбата на чл. 3 изрично посочва хипотезите, при които може да се
търси защита по него, то същите не следва да бъдат тълкувани разширително.
Наложен е извод, че молбата срещу ответника Ц. е недопустима поради липса
на абсолютна процесуална предпоставка, визирана в цитирания текст, и
затова е оставена без разглеждане, а производството в тази му част е
прекратено, а производството в тази му част да бъде прекратено с решението,
с характер на определение.
Окръжен съд - Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че
жалбата е неоснователна. Разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗЗДН предвижда общо
6 групи мерки за защита от домашно насилие, съответно чл.2 ал.1 дефинира
принципното понятие домашно насилие – всеки акт на психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личните права,
извършено спрямо лице, което се намира в родствена връзка. В конкретния
случай, от събраните доказателства не се налага правен извод за осъществен
състав на „домашно насилие“ по см. на чл.2 от ЗЗДН. Във въззивното
производство се приложиха 7 бр. електронни съобщения, заповед за защита
№ 260018/16.05.2021г. и Решение № 261479/16.05.2021г. по гр.д.№
12857/2020г. на РС –Пловдив, II бр.с., влязло в сила на 02.06.2021г.
По отношение на Д.С. С молбата за защита срещу домашното
насилие са изложени различни твърдения, но в хода на производството не е
доказано осъществяването на фактическия състав. Представен е магнитен
носител на запис на телефонен разговор, но в тежест на молителите е да
докажат автентичността на този запис чрез искане за допускане и назначаване
на съответна СТЕ, изпълнена от в.л. – компютърен специалист. В този
конкретен случай съдът не може да вземе предвид изолирано само и
единствено представената Декларация по чл.9 от ЗЗДН, затова защото в нея
всъщност е налице позоваване и описание на съдържанието на телефонния
6
разговор. Основателно не са кредитирани показанията на свидетелите, защото
те не са били очевидци, а имат информация само от Б.А. Всички останали
събрани доказателства са допустими и относими, но от тях пряко не може да
се извлекат данни за въпросния телефонен разговор. Неоснователно е
възражението на молителите, че отговорите на ответницата по чл.176 от ГПК
представляват само доказателствено средство, защото в конкретния случай
наред с отговорите на въпросите ответницата е взела становище и по молбата.
По отношение на К.Ц. По делото не са налице категорични данни
към датата 06.09.2020 г. да живеят при условията на фактическо съжителство
на един и същи административен адрес, нито имат общо домакинство.
Обстоятелството, че са пътували заедно извън страната, само по себе си, може
да потвърди евентуално тяхна фактическа връзка, която не се и оспорва от С.,
но не съставлява доказателство за общо съжителство. Не са налице
хипотезите по чл.3 от ЗЗДН и поради което и основателно е прието, че
молбата за това лице следва да се остави без разглеждане.
Относно представените 7 бр. електронни съобщения, заповед за
защита № 260018/16.05.2021г. и Решение № 261479/16.05.2021г. по гр.д.№
12857/2020г. на РС –Пловдив, II бр.с., влязло в сила на 02.06.2021г., същите се
явяват отново неотносими към настоящата молба.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд - V възз.гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260041/28.01.2021г., постановено по
гр.д.№ 1698/2020г. по описа на Районен съд – Асеновград, III гр.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8