РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Велико Търново, 04.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на втори април две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Административнен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 235 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по
жалба на Д.Ц.Н. с ЕГН **********, адрес ***, против Ревизионен акт №
Р-04000417001898-091-001/ 30.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Велико Търново, в частта му, потвърдена след обжалване по
административен ред с Решение № 43/ 23.02.2018 г. на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Велико Търново, при ЦУ на НАП. От оспорващото лице се твърди незаконосъобразност на
ревизионния акт в обжалваната му част, поради издаването
му в нарушение на принципите на обективност и безпристрастност, въведени с чл.
2 и чл. 3 от ДОПК, и при допуснати съществени нарушения на процесуални норми - чл. 76 и чл. 113, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК,
последния във връзка с връчването на издадените в производството заповеди за
възлагане на ревизия и за изменение на ЗВР. Изтъква се и липсата на
претендираните от ответника основания за прилагане на особения ред за облагане
по аналогия и неправилно определяне размера на основите за облагане по реда на
чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Конкретните възражения касаят възприетото от ревизията
получаване като престация стойността на автомобила, която реално не е била заплатена,
както и определяне чрез експертиза пазарната стойност на придобития недвижим
имот, различна от тази посочена в нотариалния акт за придобиването му. С тези
аргументи и с позоваване на съображенията в жалбата по административен ред, от
съда се иска да отмени РА в обжалваните му части. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично,
поддържа жалбата с направените искания, по доводите изложени в нея и такива,
развити в хода на устните състезания. Не претендира присъждане на направените
по делото разноски, прави възражение за прекомерност на разноските,
претендирани от ответната страна.
Ответникът
по жалбата, директорът на Дирекция „ОДОП“ – В. Търново, чрез пълномощника си
ст. ***Г., оспорва същата като неоснователна и недоказана. Твърди валидност,
процесуална и материална законосъобразност на оспорения ревизионен акт като се
позовава на мотивите, изложени в решението по чл. 155 от ДОПК, както и на
доводи, наведени в хода на устните състезания и представена писмена защита.
Счита, че събраните в хода на съдебното дирене доказателства не опровергават
констатациите в РА, относно наличието на основания за извършването на ревизията
по особения ред, така и възприетия от органите по приходите метод за определяне
стойността на закупения недвижим имот от жалбоподателя, респ. основите за
облагането му с подоходен данък. Моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира за
разноски в размер на 933,80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
На Д.Ц.Н. е извършена ревизия за установяване на
задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2013
година. Ревизията е повторна такава, след като с Решение № 77/ 27.03.2017 г. на
директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново, частично е отменен РА № Р-04001516004738-091-001/ 22.12.2016 г.
на ТД на НАП – гр. В. Търново и преписката е върната за възлагане на нова
ревизия за установяване на задължения за посочения по-горе период. Процесната
ревизия е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-
04000417001898-020-001/ 03.04.2017 г. /връчена по реда на чл. 32 от ДОПК на
19.05.2017 г./, издадена от Б.И.Б.– началник сектор в ТД на НАП – гр. В.
Търново. Първоначално издадената ЗВР е била изменяна със ЗИЗВР №
Р-04000417001898-020-002/ 17.07.2017 г., ЗИЗВР № Р-04000417001898-020-003/
17.08.2017 г. и ЗИЗВР № 04000417001898-020-004/ 14.09.2017 г. на същия орган по
приходите, досежно срока на приключване на производството. Посочените заповеди
също са били връчени на ревизираното лице по реда на чл. 32 от ДОПК, поради
неоткриване на адреса му за кореспонденция. С Протокол №
Р-0400047001898-ППД-002/ 04.10.2017 г. и Протокол № Р-0400047001898-ППД-001/
21.07.2017 г. /папка 4, л. 16 и папка 3, л. 1/, към ревизионната преписка са
приобщени документи от първоначалната ревизия, вкл. такива представени от
задълженото лице, от трети лица и съставени от органи по приходите, както и
документи представени при предхождащата първоначалната ревизия проверка за
установяване на факти /ПУФО/. В хода на първоначалната и повторната ревизия,
както и на предхождащата ги ПУФО, на Д.Ц.Н. са връчвани искания за представяне
на документи и писмени обяснения, с които са изискани документи, информация и
разяснения във връзка с получени доходи, направени разходи и
придобито/продадено имущество през процесните данъчни периоди, като при ПУФО и
първоначалната ревизия тези искания са касаели и стопанската му дейност като на
едноличен търговец с фирма „Дамо – Д.Ц.“ с ЕИК *********. От задълженото лице
са представени обяснения и документи, вкл. за покупки и продажби на недвижими
имоти, МПС, договори за заеми и за дарения, декларации за получавани доходи,
документи за извършени осигурителни вноски и други. Пояснено е, че през 2010 г.
Д.Н. е получил в дарение общо 21 000,00 лв. от баща си, а през 2009 г. и
2012 г. са му предоставени заеми от „Ресайклийнг“ ЕООД – гр. София, в размер
съответно на 5 000,00 лв. и 3 000,00 лв., че ревизираната лице и
семейството му живеят заедно с родителите на Н., които поемат разходите за
домакинството, посочени са и конкретните извършени покупки и продажби, както и
че наличните към началото на периода средства са в банкови сметки за които е
дадено съгласие за разкриване на банкова тайна /папка 3, л. 33, папка 5, л.
89/. В хода на ПУФО и ревизиите са
извършени насрещни проверки на „Инвест ресайклинг“ ЕООД – гр. София, „Ресайклийнг“
ЕООД – гр. София, „Метал груп“ ЕООД – гр. Плевен, „Н.“ ООД – гр. София, „Н.агро“
ЕООД – гр. Плевен, „Транс брадърс“ ЕООД – гр. София, „Нафтекс груп“ ЕООД – гр.
Плевен /дружества, в част от които през различни периоди от време Д.Н. е бил
съдружник, собственик на капитала или управител/, а при повторната ревизия е
извършена насрещна проверка и на ЕТ „Дамо - Д.Ц.“ – с. Бацова махала. Още в
хода на проверката за установяване на факти и обстоятелства, от ревизираното
лице е било декларирано, че през процесния период не е извършвало дейност като
едноличен търговец. Отправени са искания за информация и са получени отговори
от Областна дирекция на МВР – гр. Плевен, Община Плевен, Община Кнежа, Община
Ловеч, Община Левски, Община Свищов и Община Никопол, „Българска рециклираща
компания“ АД – гр. София, „Автомобилно рециклиране“ „Амбасадор тур“ ЕАД – гр.
София, нотариус в гр. Плевен, „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Плевен,
доставчици на телекомуникационни услуги, енергоразпределителни дружества и
търговски банки в страната. При
извършената съпоставка на получените с изразходените парични суми при ревизията
са взети предвид данните за: доходи от наем, получен заем и доходи от продажба
на МПС /последното в режим на СИО/. Като разходи са взети предвид платени суми
за придобиване на МПС и недвижим имот /взет е предвид режим на СИО/, разходи за
комунални услуги по фактури от доставчици на електроенергия и ВиК услуги,
разходи за хотелски услуги, платени данъци, такси /вкл. нотариални такси/, и
осигурителни вноски. При повторната ревизия по реда на чл. 63 от ДОПК, с акт от
01.08.2017 г. органът по приходите е възложил изготвянето на
оценъчна експертиза, която е дала заключение, че пазарната стойност на
придобития от Д.Н. недвижим имот /земя, право на строеж и частично построена
сграда/ в ***, към 23.05.2012 г. - датата на придобиването, е била
122 960,00 лева. Въз основа на установените данни органите по
приходите са намерили, че при съпоставка разходите на лицето
надвишават доходите му за отделните данъчни периоди. Изложените обстоятелства
са квалифицирани като отклонение от данъчното облагане и на основание чл. 124,
ал. 1 от ДОПК и с Уведомление изх. № Р-04000417001898-113-001/ 01.09.2017 г.
/папка 1, л. 100/, ревизираното лице е информирано, че поради наличие на
обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК – наличие на данни за
укрити приходи или доходи, и несъответствие между декларираните и/или
получените приходи имущественото, и финансовото състояние на лицето, основите за
облагане с подоходен данък по чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ за ревизираните периоди, ще
бъдат определени по реда на чл. 122 от ДОПК. На жалбоподателя са определени
срокове за представяне на доказателства и вземане на становище, изпратени са му
ИПДПОЗЛ изх. № Р-04000417001898-040-002/
01.09.2017 г. за
представяне на декларации по по чл. 124, ал.
3 от ДОПК, както и уведомление по чл.
17, ал. 1, т. 2 от ДОПК с изх. № Р-04000417001898-139-001/ 01.09.2017 година.
Няма данни в хода на повторната ревизия от задълженото лице да са представени
декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, на по-ранен етап от тази ревизия в
писмено обяснение от 16.05.2017 г. Н. е посочил, че всички документи са
представени при ПУФО и първоначалната ревизия /папка1, л. 24/. Декларации по
чл. 124, ал. 3 от ДОПК за всички ревизирани периоди, заедно с обяснения и
писмени доказателства са били представени при ПУФО и приобщени към
първоначалната ревизия /папка 5, л. 92 и сл., папка 3, л. 37 и сл./ След
служебно приобщаване на документи събрани в хода на ПУФО и на първоначалната
ревизия, от извършващите ревизията органи по приходите е издаден Ревизионен
доклад № Р-04000417001898-092-001/ 02.11.2017 г., връчен на задълженото лице на
07.11.2017 година. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК срещу доклада е подадено
писмено възражение, към което не са приложени доказателства. След обсъждане на
възражението същото е прието за неоснователно и производството е приключило с
издаването на процесния РА № Р-04000417001898-091-001/ 30.11.2017 г. от органа,
възложил ревизията и старши инспектор по приходите, определен за ръководител на
същата. В контекста на относимите за случая обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т.
1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 8, т. 14 и т. 16 от ДОПК, с ревизионния акт на Д.Ц.Н. са
определени допълнителни задължения за внасяне за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Задълженото лице е обжалвало ревизионния акт по реда на чл. 152 от ДОПК,
като не е представило писмени доказателства. С Решение № 43/ 23.02.2018 г. на
директора на Дирекция “ОДОП” – В. Търново, ревизионният акт е бил частично
отменен, като решаващият орган е посочил още едно основание за извършване на
ревизията по особения ред за 2012 г. – неподаването на декларация за доходи от
прехвърляне на имущество /чл. 122, ал. 1, т.1 от ДОПК/.
Съгласно Определение № 6913/ 28.05.2018 г. по адм. д. № 6493/ 2018 г. на ВАС и
Определение № 13603/ 07.11.2018 г. по адм. д. № 12824/ 2018 г. на ВАС, в делото
липсват доказателства, които да установяват по безспорен начин датата на
връчване на решението на неговия адресат. Жалбата срещу
ревизионния акт пред АСВТ е подадена по куриерска служба, чрез решаващия орган,
на 26.03.20168 година. Спорът в настоящото производство касае допълнително
установените с РА в частите му, потвърдени след обжалване по административен
ред, задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ /върху доходи от свободни професии,
граждански договори и т.н./, както следва: за 2011 г. – данък в размер на
323,41 лв. и лихви за забава 183,84 лв.; за 2012 г. – данък в размер на 8
502,61 лв. и лихви 3 961,32 лв.; за 2013 г. - данък в размер на 358,07 лв. и
лихви 130,44 лв., или общо установени допълнителни задължения за подоходен
данък в размер на 9 184,09 лв. и лихви за забава в размер на 4 275,60 лева.
В хода на съдебното производство от ответника са представени
документите, съдържащи са в административната преписка, а на технически носител - ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА във
вид на електронни документи с електронен подпис и справки от публичния регистър
на електронните подписи на доставчика на удостоверителни услуги. От
жалбоподателя, извън документите от ревизионната преписка, са представени копия
от Запис на заповед на предявяване от 30.05.2014 г., издаден от Д.Ц.Н. на
„Инвест ресайклинг“ ЕООД – гр. София, за сумата 45 300,00 лв., Решение №
27/ 05.02.2018 г. на директора на Дирекция “ОДОП” – В. Търново, с което е
потвърден ревизионен акт, издаден на Д.Г.Н.– съпруга на Д.Н., от експертно
заключение изготвено по искане на органи по приходите при ТД на НАП – гр. В.
Търново, за оценка на недвижим имот /земя и частично построена сграда/ в ***,
към 05.11.2014 г. /дата на придобиването й от последващ купувач И.М./,
доказателства за правоспособност на експерта и удостоверение от „Борика“ АД за
това, че в перида 03.10.2016 г - 03.10.2017 г. Д.Ц.Н. е имал квалифициран
електронен подпис. Мотиви относно събраните
доказателства ще бъдат изложени по съществото на спора.
Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт,
становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните
изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна
легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, срещу
потвърдената от решаващия орган част на РА. Доколкото съобразно цитираните
по-горе определения на ВАС няма категорични данни за датата на връчването на
решението на директора на Д„ОДОП“, следва да се счита че оспорването е
извършено в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Жалбата
отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
След извършена проверка съдът установи,
че ревизионният е издаден от оправомощени органи, съгласно чл. 119, ал. 2, от ДОПК, в рамките на тяхната компетентност, определена със Заповед № 6/
03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП – гр. В. Търново и цитираните по-горе
ЗВР и ЗИЗВР на н-к сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – гр. В. Търново. Заповедите
за възлагане на ревизията също са издадени от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия определени с посочената заповед на
директора на ТД на НАП – гр. В. Търново. В
съдържанието на ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА е отразено, че са издадени чрез
информационна система „Контрол“ като електронен документ, подписан с електронен
подпис. От представените справки от публичния регистър на електронните подписи
на доставчика на удостоверителни услуги се установява се, че Б.И.Б./орган,
издал ЗВР и ЗИЗВР/, Н.К.К./ръководител на ревизията/ и М.Р.Х./член на екипа/ са
имали валидни квалифицирани електронни подписи за съответните периоди, в които
са издадени посочените по-горе електронни документи, а самите електронни
подписи в същите не са оспорени. Съобразно това настоящият състав приема, че изброените
заповеди, РД и РА са подписани от лицата които са посочени с квалифициран
електронен подпис, представляват валидни електронни документи и не са налице
основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели. С
ревизионният акт са определени задължения за периода и на лицето, на което е
възложена ревизията, поради което същият не страда от пороци, засягащи неговата
валидност.
Ревизията е приключила в срока установен
от чл. 114, ал. 2 от ДОПК, надлежно определен от органа, който я е възложил.
Ревизионен доклад № Р-04000417001898-092-001/ 02.11.2017 г. е съставен в срока
по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Същият не е връчен в срока по чл. 117, ал. 4 от ДОПК, но въпросният срок е инструктивен и неспазването муу не ограничава
процесуални права на задълженото лице, а и в случая забавянето е минимално.
Ревизионен акт № Р-04000417001898-091-001/ 30.11.2017 г. е издаден в
определения от чл. 119, ал. 2 от ДОПК срок, в предвидената в чл. 120 от ДОПК
форма и съдържа изложение на фактическите и правните основания за
постановяването му, с извършено позоваване на изготвения ревизионен доклад.
Изложение на фактическите основания за установяване на процесните задължения се
съдържа и в ревизионния доклад, който е неразделна част от РА /чл. 120, ал. 2
от ДОПК/, чиито мотиви, съгласно константната съдебна практика, се явяват и
такива на приключващия ревизията акт.
Неоснователни
са твърденията за нарушаване от органите по приходите на въведените с чл. 2 и
чл. 3 от ДОПК принципи за законност и обективност в данъчно-осигурителното
производство. Не е налице соченото от жалбоподателя съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в обстоятелството, че ревизията е извършена
с участието на орган по приходите, участвал и в предходната ревизия. Въпросното
обстоятелство не е изведено в специалния закон като пречка за участие на
съответния служител в ревизионното производство, респ. като основание за отвод
по чл. 76 от ДОПК. Искане за отвод не е било отправено и от ревизираното лице в
хода на производството, а оплаквания аналогични на обсъжданите са изложени за
пръв път едва в жалбата по административен ред. Неоснователни са и развитите
доводи, че данъчният субект не е бил уведомяван за издадените ЗИЗВР и
извършените с тях изменения, касаещи ревизионното производство. Заповедите за
изменение на първоначално издадената ЗВР са редовно връчени по реда на чл. 32,
ал. 6 от ДОПК, поради ненамиране на задълженото лице на адреса му за
кореспонденция /на който е било откривано при предхождащата
ревизия и ПУФО/, надлежно удостоверено със съответните
протоколи за посещение /папка 1/. Този начин на връчване се дължи на
поведението на жалбоподателя по време на повторното ревизионно производство,
което сочи на една неохота в контактите му с приходната
администрация и стремеж тези контакти по възможност да бъдат избегнати,
поведение продължило и в хода на административното обжалване. Съобразно
горното, принципа, че никой не може да черпи права от собственото
си противоправно поведение и предприетите от органите по приходите действия за
надлежното връчване на ЗИЗВР, връчванията по особения ред не съставляват
процесуално нарушение, а са резултат от некоректното поведение на данъчния
субект. На Д.Н. е била предоставена възможност да представи изисканите му
документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, по отношение на същия е
налице редовно уведомяване както за откриването на ревизионното производство,
така и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и за
исканите от тях доказателства от значение за установяване размера на публичните
му задължения. Жалбоподателят е уведомен и за установените обстоятелства по чл.
122, ал. 1 от ДОПК с писмено уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от същия
кодекс. Предвид горното, съдът намира, че процедурата по издаване на оспорения
РА № Р-04000417001898-091-001/ 30.11.2017 г. на ТД на НАП – гр. В. Търново, е
съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице
процесуални нарушения, засягащи законосъобразността на ревизионния акт в
неговата цялост. Неоснователни са и доводите за недоказаност на предпоставките
за облагане по особения ред. Констатираното несъответствие на доходите и
разходите на ревизираното лице, индикиращо наличието на укрити доходи, е повод
за облагането му по аналогия, а в хода на ревизията преписката е попълнена с
необходимите според органите по приходите доказателства. На база на тези
доказателства, вкл. представените от жалбоподателя и трети лица, е извършена
проверка на релевантните за облагането обстоятелства, фактическите констатации
на органите по приходите и направените правни изводи ще бъдат обсъдени по-долу
в настоящото решение.
Съдът намира, че РА е материално законосъобразен, доколкото със същия по съответния за това ред са определени задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, при правилно определяне на данъчните основи на лицето през отделните данъчни периоди, съобразно спецификата на реда за облагане по чл. 122 – чл. 124 от ДПК.
Пред решаващия орган като спорен е наведен въпросът относно размерите на възприетите от органите по приходите разполагаеми парични средства на Д.Н. към началната дата на ревизирания период – 01.01.2011 г. и тези към 01.01.2012 година. Жалбоподателят е посочил, че съгласно справка приложена по предходната ревизия, към 01.01.2011 г. това е сума от 27 142,03 лв., а при възприемане данните от РД по настоящото ревизионно производство, към 01.01.2012 г. тази сума би следвало да е 23 907,88 лева. Пред съда цитираните възражения за налични парични суми /извън тези по банкови сметки/ към 01.01.2011 г. и към 01.01.2012 г. не се поддържат, като настоящия състав намира за необходимо да посочи, че в представените при ПУФО декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК /папка 5, л. 92 и сл./, няма отразени суми от вида на посочените. В хода на предварителната проверка жалбоподателят е представил два договора за дарение от дати 22.05.2009 г. и 25.03.2010 г., по силата на които Ц.Н. Н., негов баща му е дарил сумите съответно 10 000,00 лв. и 11 000,00 лева. Въпросните суми са отразени и в декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2010 г. в кл. 7, с погрешно посочване датата на първия договор. Същевременно в нито една от коментираните декларации Д.Н. не е посочил налични средства в брой към началните и крайни дати на проверяваните периоди /2010 г. – 2014 г./, нито е предоставил данни за такива, въпреки изричното им изискване от органите по приходите /ИПДПОЗЛ от 15.03.2016 г. – папка 5, л. 87/. Обратно, както се посочи, в писмени обяснения същият изрично е заявил, че наличните към началото на периода средства са в банкови сметки за които е дадено съгласие за разкриване на банкова тайна. Различни от коментираните данни не са подавани от данъчния субект както до приключването на ПУФО, така и в хода на последвалите две ревизионни производства. В данните от РД за приходите и разходите през съответните периоди /парични потоци/ не е отразено внасяне и/или теглене на суми от банкови сметки на Н., такова и не е твърдяно от ревизираното лице. Съобразно това, наличните суми по банковите сметки на жалбоподателя /всъщност не се спори наличието на такива в „Алфа Банк“ АД, „Юробанк“ АД и „Първа инвестиционна банка“ АД/, правилно не са взети предвид при определянето на приходите и разходите му за отделните данъчни периоди.
Извън горното не е доказано по делото бащата
на жалбоподателя да е разполагал към 2009 г. и 2010 г. с посочените суми, като
съгласно общата разпоредба на чл. 154, ал. 1 от ГПК, тежестта за установяването
на това обстоятелство се носи от оспорващия. На второ място, дори хипотетично да се приеме, че Ц.Н.Н.е разполагал с посочените суми
към съответните дати, липсват надлежни доказателства за действителното даряване
на същите в полза на жалбоподателя. Съгласно чл. 225 от ЗЗД, дарението на
движими имущества трябва да стане в писмена форма с нотариално заверени подписи
или чрез предаване. В случая липсват изявления за дарение в предписаната
нотариална форма за валидност, което означава, че въпросните дарения следва да
са реални договори, т.е. предаването на сумите като елемент от фактическия им
състав да бъде доказано по несъмнен начин. В представените пред органите по
приходите договори /папка 5, л. 109 и л. 110/ не е посочено да е извършено
фактическото предаване на сумите, липсват и възприетите като обичайни в
практиката разписки, издадени от получателя на сумите. На последно място следва
да се отбележи, че между датите на сключване на договорите и началната дата на
ревизирания период са изминали 1 година и 7 месеца, съответно 8 месеца, което
предполага, че дори да са
били действително получени коментираните суми, същите или поне част от тях
междувременно са изразходвани от Д.Н.. Както се каза, след като
жалбоподателят претендира положителен факт, в случая наличието на сумите от
дарения от баща му, би следвало да представи доказателства за това или
най-малкото за действителното получаване на даренията. След като не е счел за необходимо да проведе такова доказване в хода на
двете ревизионни производства и съдебното такова, оспорващият следва да носи
неблагоприятните последици от това си поведение.
Предвид изложеното, съдът не намира за установено от
доказателствата по делото, наличието у Д.Ц.Н. към началото на ревизирания
период, на някакви парични средства в брой, в какъвто смисъл е и възприетото от
ревизиращите органи по приходите, респ. без основание съобразно установяващите
се приходи и разходи за 2011 г., са твърденията за наличието на такива средства
и към 01.01.2012 година.
Относно установените при ревизията приходи и разходи на жалбоподателя през отделните данъчни периоди, съответно претендираното от администрацията надвишение на разходи над приходи и/или доходи за всеки от тях, като основание за прилагане на особения ред за облагане по чл. 122 и сл. от ДОПК. В ревизионния доклад към оспорения РА е направена съпоставка, представена в табличен вид /т. нар. паричен поток/, между приходите и разходите на лицето, като в резултат е установено превишение на разходите над доходите за всеки един период от ревизията от 01.01.2011 г. до 31.12.2013 година. Конкретните размери на установените превишения при съобразяването годишна база за облагане, са следните: за 2011 г. – 3 234,15 лв., за 2012 г. 46 196,15 лв. /намерен от решаващия орган за неправилен, но потвърден с оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 8 от ДОПК/ и за 2013 г. – 3 580,77 лева. Отделно от това за 2012 г. са установени непарични доходи във връзка с придобиването от жалбоподателя на лек автомобил БМВ модел „325 Д“ с peг. № ***на стойност 45 300,00 лв., коригирани от решаващия орган на 38 830,00 лева. При формирането на паричните потоци от страна на органите по приходите, за начално салдо към 01.01.2011 г. е приета сума в размер на 0,00 лева. Взети са предвид следните източници на доходи и разходи: за 2011 г. - приходи в общ размер на 777,60 лв. /от наем/, разходи в общ размер на 4 011,75 лв. /за закупуване на МПС „Форд Транзит“ в режим на СИО, за ВиК услуги и ел. енергия съгласно данни от съответните дружества, за заплатени задължителни осигурителни вноски и данъци по ЗДДФЛ, еко и продуктови такси за МПС, хотелиерски и ресторантьорски услуги/; за 2012 г. - приходи в общ размер на 3 100,00 лв. /получен заем от „Ресайклийнг“ ЕООД и продажба на дружествени дялове в „Н.“ ООД/, разходи в общ размер на 49 296,25 лв. /за придобиване и подобряване на недвижимо имущество в режим на СИО, за закупуване на МПС „БМВ 116 И“ в режим на СИО, за ВиК услуги и ел. енергия, за заплатени задължителни осигурителни вноски и данъци по ЗДДФЛ, местни данъци и такси, нотариални услуги/; за за 2013 г. - приходи в общ размер на 1 500,00 лв. /продажба на МПС „БМВ 116 И“ в режим на СИО/, разходи в общ размер на 5 080,77 лв. /за закупуване на МПС „Опел Корса“ и МПС „Волво“ в режим на СИО, за ВиК услуги и ел. енергия, за заплатени задължителни осигурителни вноски и данъци по ЗДДФЛ, местни данъци и такси, еко и продуктови такси за МПС, разходи за учредяване на „Н.агро“ ООД/.
Изброените приходи и преобладаващата част от разходите като видове и суми, не се оспорват от жалбоподателя и се доказват от събраните в хода на ревизията документи. Пред административния орган същият е възразил срещу разходите за 2011 г. за услуги от „Амбасадор тур“ ЕАД – гр. София, срещу определянето като разходи за 2012 г. на сумата 38 830,00 лв. за закупуване на недвижим имот в гр. Плевен /поземлен имот, право на строеж и частично завършено строителство/, съобразно заключението на извършената при ревизията експертиза, както и относно непаричния доход в размер на 45 300,00 лв. – стойността на лек автомобил БМВ модел „325 Д“ с peг. № ***. Пред съда се поддържат само последните две възражения, като следва да се отбележи, че разходите в общ размер на 880,00 лв., заплатени на „Амбасадор тур“ ЕАД за ползване на хотелиерски и ресторантьорски услуги през м. 07 и м. 08.2011 г. в хотел „Перла“ - Слънчев Бряг, се доказват по безспорен начин от фактури с № **********/ 22.07.2011 г. и **********/ 01.08.2011 г., издадени от посоченото дружество.
Относно определянето на данъчната основа на жалбоподателя за 2012 г., чрез вземане предвид на извършеното превишение на разходи над приходи и непаричен доход.
От представените в хода на ПУФО и ревизионните производства документи от данъчния субект и от „Инвест ресайклинг“ ЕООД – гр. София се установява, че посоченото дружество първоначално е сключило лизингов договор № 85709/ 09.10.2008 г. с „УниКредит Лизинг“ АД за лек автомобил марка „БМВ“, модел „325 Д 329 Ц кабриолет 02“ с peг. № ***, на стойност 99 342,724 лева. На 18.05.2012 г. „Инвест ресайклинг“ ЕООД е погасило задължението си към „УниКредит Лизинг“ АД с последна предсрочна погасителна вноска в размер на 15 013,49 лв. по платежно нареждане от посочената дата. На 22.05.2012 г. е сключен Договор за покупко- продажба на МПС между трите страни продавач „УниКредит Лизинг - клон Плевен“ АД, лизингополучател „Инвест ресайклинг“ ЕООД и купувач Д.Ц.Н., в изпълнение на договор за лизинг № 85709/ 09.10.2008 година. Съгласно договореното, лизингополучателят „Инвест ресайклинг“ ЕООД се съгласява правото му на придобиване на лизинговата вещ да се упражни от Д.Ц.Н.. От „Инвест ресайклинг“ ЕООД на Д.Н. е издадена фактура № 220/ 22.05.2012 г. за продажба на лек автомобил БМВ модел „325 Д“ на стойност 45 300,00 лв. /папка 2, л. 11 гръб/. Съгласно отговор на ИПДПОЗЛ от 28.08.2017 г. /папка 2, л. 7/, по посочената фактура няма плащане към 31.08.2017 г., твърденията на жалбоподателя са, че стойността на автомобила не е заплатена изцяло или частично и към датата на приключване на устните състезания. Обратно на целяното от оспорващия, тези твърдения не се подкрепят от представения препис от Запис на заповед от 30.05.2014 г., издаден от него на „Инвест ресайклинг“ ЕООД, обратно наличието на този документ в длъжника, а не при кредитора, ги разколебава. Освен това, при преценка на въпросния документ съобразно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ГПК, най-късната дата на съставяне на същия 26.02.2019 г., което заедно с непредставянето му на някой по-ранен етап от производството, налага извод за възможното му съставяне единствено за целите на съдебното оспорване. Като цяло, предвид предмета на делото и данъчния период по ЗДДФЛ за който са установени допълнителните задължения, въпросният запис на заповед е без съществено значение за разглеждания спор, извън факта, че потвърждава действителната стойност на движимата вещ, придобита от жалбоподателя. Така или иначе, при липсата на доказателства за друго, съдът възприема твърденията на ревизираното лице и неговия доставчик, че стойността на закупения на 22.05.2012 г. автомобил не е заплатена от Д.Н. изцяло или частично. Съгласно предоставените при ревизията данни от ОД на МВР - гр. Плевен, „БМВ“ модел „325 Д“ с peг. № *** е регистрирано като собствено на жалбоподателя от дата 23.05.2012 година. По силата на Нотариален акт за замяна № 182/ 23.05.2012 г. на нотариус с район на действие района на действие района на РС – Плевен, Д.Ц.Н. и съпругата му Д.Г.Н.са придобили недвижим имот в гр. Плевен - поземлен имот /УПИ III-7348/, находящ се в ***с площ от 204 кв.м., ведно с правото на строеж за построяване на жилищна сграда от полуподземен етаж, гараж, два етажа и подпокривно проостранство, съгласно одобрен проект и издадено разрешение за строеж, и е на етап частично завършена без издаден за нея акт № 14, както и с всички подобрения и приращения в имота към датата на акта. Посочените в НА данъчни оценки на придобитото имущество са 12 247,90 лв. на имота и 59 989,80 лв. - на правото на строеж на частично построената жилищна сграда. В замяна на описаните недвижим имот, право на строеж и частично построена сграда, жалбоподателят и съпругата му са прехвърлили на продавачите собствения си лек автомобил „БМВ“ модел „325Д“ с peг. № ***със застрахователна стойност 45 300,00 лв. и са се задължили до 24.05.2012 г. да доплатят сумата от 17 000,00 лева. Обратно на възприетото от приходната администрация, извършването на такова заплащане от Д.Н. на дата 23.05.2012 г., се установява от представената при ревизията вносна бележка на „УниКредит Булбанк“ /папка 2, л. 168/. С цел установяване на пазарната стойност на придобития при замяната недвижим имот към дата на придобиването му, в хода на ревизията е назначена оценъчна експертиза, съгласно заключението на която общата пазарна цена на имота /поземлен имот, право на строеж, частично построена сграда/, е в размер на 122 960,00 лв. към дата 23.05.2012 година. При така установеното от органите по приходите е прието, че полученият от ревизираното лице лек автомобил марка „БМВ“ на стойност 45 300,00 лв. представлява непаричен доход по смисъла на чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ реализиран в режим на СИО, а с оглед пазарната цена на недвижимия имот, при последващата замяна за Д.Н. са налице разходи през 2012 г. за придобиване на недвижимо имущество в размер на 38 830,00 лв. /половината от пазарната цена на имота минус половината от стойността на автомобила/. При административното обжалване тези изводи са били коригирани от решаващия орган, като е прието, че реализирания от данъчния субект непаричен доход е този от сделката за замяна на МПС срещу недвижим имот с доплащане и е в размер на 38 830,00 лв. /разлика между ½ от пазарната цена на придобития недвижим имот и ½ от документално доказаната цена на придобиване – стойността на автомобила/, като разликата от 6 470,00 лв. неправилно е включена при определяне на данъчната основа за 2012 година. Съобразно това с решението си директорът на Д“ОДОП“ – гр. В. Търново е отменил РА в частта му, с която са начислени допълнително данък по чл. 48, ал. 1, вр. с чл. 33 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 647,00 лв. и съответните лихви в размер на 301,43 лева. Съответно решаващият орган е преценил, че сумата 38 830,00 лв. следва да бъде изключена от разходите и включена като облагаем доход на жалбоподателя за периода, като същевременно в разходната част следва да бъдат включени сумите на 22 650,00 лв. (½ от стойността на лекия автомобил „БМВ“ модел „325Д“) и 61 480,00 лв. (½ от стойността на придобития недвижим имот). След съответните преизчисления съобразно останалите установени приходи и разходи за периода, директорът на Д „ОДОП“ – гр. В. Търново е определил размер на разходната част за 2012 г. - 94 569,00 лв., представляваща сбор от извършените разходи и нарастването на имущественото състояние на лицето и размер на приходната част 41 930,00 лв. /с включване на непаричния доход/, като за периода е налице превишение на увеличаването на имущественото състояние и направените разходи над получените доходи и източници на финансиране в размер на 52 666,15 лева. Предвид забраната за изменение на РА във вреда на жалбоподателя, решаващият орган е възприел определения при ревизията размер на данъка по чл. 48, ал. 1, вр. с чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за 2012 година.
При така установеното от фактическа страна съдът намира за неоснователни възраженията относно определената при ревизията данъчна основа за облагане за 2012 г., в параметрите посочени от решаващия орган.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че поначало несъответствието между имущественото и финансовото му състояние и приходите и доходите му за ревизирания период, не може да представлява соченото от приходната администрация основание за облагане по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Действително, според последно цитираната разпоредба от ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО, а в процесния случай приходните органи претендират, че са разходвани средства, за които няма данни доказателства за източника и основанието за придобиването им. Или от приходната администрация е прието, че след като задълженото лице не е предоставило доказателства относно източника на дохода до размера на установените несъответствия за съответната година /без коментирания непаричен доход/, то следва да се приеме, че тези превишения представляват други облагаеми доходи по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Такъв подход несъмнено би бил незаконосъобразен при облагане по общия ред, доколкото превишението на разходите над приходите не представлява „доход от друг източник“ по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. В случая обаче в хода на ревизионното производство органите по приходите са преминали към определяне на данъчните основи по аналогия, по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като същите са определени в размер на установените несъответствия /превишения/ на разходи и имущество, над доказани получени през периода приходи. Така констатираните превишения при провеждането на ревизията по особения ред съставляват самостоятелно основание за формиране облагаема данъчна основа, съобразно оборимата презумпция на чл. 123, ал. 1 от ДОПК, която не изисква установяване на източник на дохода /като права по развило се или съществуващо правоотношение и на констатиран платец/, а го презюмира извън тези обстоятелства. Независимо от посочването на разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, органите по приходите са се позовали именно на цитираната презумпция, за да формират основите за облагане с данък по реда на чл. 122 – чл. 123 от ДОПК, при което не е налице соченото от оспорващия неправилно прилагане на закона.
Неоснователни са и оплакванията, че в ревизионното производство е назначена оценъчна експертиза, при положение, че в Нотариален акт за замяна № 182/ 23.05.2012 г. е посочена цената за която е придобит имотът. На първо място в цитирания нотариален акт всъщност няма посочена цена на недвижимия имот, получен от Д.Н. и съпругата му при извършената замяна, а са посочени данъчните оценки на поземления имот и на правото на строеж на частично построената жилищна сграда /общо 72 237,70 лв./, както и стойността на насрещната престация за придобиването на имота – общо 62 300,00 лв. от които 45 300,00 лв. стойността на лек автомобил „БМВ“ модел „325Д“ и 17 000,00 лв. – доплащане за уравняване на стойността. Данъчната оценка на дадено имуществено право не е идентична на неговата пазарна цена по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, а в случая следва да се държи сметка и че правото на строеж е било частично реализирано /фактически сградата в поземления имот е била изградена в груб строеж/, като в нотариалния не е отразена стойността на разходите за строителство, или поне това не е изрично посочено. От друга страна предвид размера на насрещната престация /значително по нисък дори от данъчната оценка на недвижимия имот/, същата не може да бъде приета като надлежен измерител на паричния еквивалент на придобитото от жалбоподателя и съпругата му имущество. Доколкото не са налице документи, надлежно установяващи стойността на това имущество, назначаването на експертиза за определяне пазарната цена на същото е допустимо на основание чл. 60, ал. 1 от ДОПК. Експертизата е извършена след възлагане по определения ред, като пазарната цена на имота е определена при спазване разпоредбите на § 1, т. 8 и т. 10 от ДР на ДОПК, чрез използване методите на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци /за цените на земята и правото на строеж/ и методът на увеличената стойност /по отношение на сградата/. Въпреки възраженията срещу така определената стойност на придобитото имущество, в хода на съдебното производство жалбоподателят не е поискал назначаването на съдебна експертиза, с която да го обори. Представеното от него заключение на оценителска експертиза в друго производство на ТД на НАП – гр. В. Търново, е определило пазарна цена на същия имот 119 890 лв., при еднакви характеристики на построената сграда /няма данни Н. и съпругата му да са извършвали разходи за строителство в този обект/ и към дата следваща с две години тази на придобиването му от жалбоподателите. Въпросното заключение по принцип няма доказателствена стойност в настоящото производство, но следва да се отбележи несъществената разлика в пазарните цени на имота, дадена от двете експертизи, която е по-скоро в подкрепа на извода за правилността на експертното заключение, изготвено в процесното ревизионно производство.
Неоснователни са възраженията, че неправилно в пазарната цена на имота към датата на придобиването му е включена стойността на построената сграда, тъй като в Нотариален акт за замяна № 182/ 23.05.2012 г. изрично е отбелязано, че за строежа няма издаден Акт № 14. Такова отбелязване безспорно се съдържа в НА, но също така безспорно е, че в ревизионната преписка се съдържа и представено от изповядалия сделката нотариус Удостоверение № ТСУиС-94Л-104-1/ 21.05.2012 г. на Община Плевен /папка 2, л. 230/. Съгласно това удостоверение обектът „Жилищна сграда – I етап“ на ул. „Добрич“ № 13 в УПИ III-7348, кв. 182 по плана на гр. Плевен, към дата 19.05.2012 г., е изградена в груб строеж. Действително в практиката се приема, че Акт обр. 14 /приложение № 14 към чл. 7, ал. 3, т. 14 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. на МРРБ за съставяне на актове по време на строителството/, е документът с който се приема конструкцията на сградата и който се издава и се издава, когато сградата достигне етап „груб строеж“. Същевременно според последно цитираната разпоредба този вид актове се съставят от участниците в строителството /възложител, строител, проектант, консултант, строителен надзор/, а законът /чл. 181, ал. 2 от ЗУТ/ сочи, че завършването на сградата в груб строеж се констатира от общинската администрация. В случая именно такава констатация за етапа на изпълнение на обекта е обективирана в Удостоверение № ТСУиС-94Л-104-1/ 21.05.2012 г. на Община Плевен, при което отбелязаната в НА липса на „Акт № 14“ няма соченото от жалбоподателя значение. Правото на строеж на „Жилищна сграда – I етап“ в УПИ III-7348, кв. 182 по плана на гр. Плевен към 19.05.2012 г. е било трансформирано в право на собственост върху построените части от сградата, като по аргумент от чл. 33, ал. 5 от ЗДДФЛ, продажната цена при реализираната от жалбоподателя сделка, включва и тяхната стойност.
Съобразно заключението на оценъчната експертиза, правилни
са и извършените от решаващия орган изчисления при определяне размера на
непаричния доход, реализиран от ревизираното лице чрез придобиването на
коментирания недвижим имот. На основание чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ, непаричните
доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по
пазарна цена, а съгласно чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, непаричните доходи се
смятат за придобити на датата на получаването на престацията, в случая на
23.05.2012 година. Съобразно цитираните текстове, правилно като стойност на
придобития имот е възприета пазарната цена определена от експертизата, към
датата на придобиването. Правилно при определяне на непаричния доход на Д.Н. е
взета предвид ½ от документално доказаната цена на придобиване на лек
автомобил „БМВ“ модел „325Д“ с peг. №
***, който е в режим на СИО, неправилно не е
взето предвид извършеното доплащане в размер на 17 000,00 лв., като
последното обстоятелство в случая е без практическо значение. Въпросната сума
безспорно представлява разход, който следва да бъде включен при извършването на
съпоставка между имущественото състояне на задълженото лице, направените от него разходи и
получените приходи/доходи. Съобразно останалите установени с ревизията размери
на приходи и разходи за периода 2012 г., отнасянето на тази сума към превишение
на разходи над доказани получени приходи, наместо към облагаем приход, няма
практическо влияние при определяне на
годишния размер на данъчната основа за облагане.
По аналогични съображения съдът намира за неоснователни и възраженията на жалбоподателя за неправилно включване в данъчната му основа за 2012 г. на сумата 22 650,00 лв. – половината от стойността на лекия автомобил „БМВ“ модел „325Д“. Всъщност стойността на този автомобил не е определена с РА като разход, а като подлежащ на облагане непаричен доход. Обратно на становището на решаващия орган, съдът счита за недоказано извършването на разход в посочения размер, доколкото липсват доказателства за направени от Д.Н. плащания по фактура 220/ 22.05.2012 г. на „Инвест ресайклинг“ ЕООД, в този или в следващия данъчен период, обхванати от процесната ревизия. Въпросното придобиване следва да бъде квалифицирано като непаричен доход по чл. 10, ал. 2, предл. второ от ЗДДФЛ, но предвид последващото почти незабавно отчуждаване на вещта за реализиране на друг доход, включен в определената от приходната администрация данъчна основа, въпросът дали посочената по-горе сума е обложена като непаричен доход или като такъв, подлежащ на облагане на основание чл. 123, ал. 1 от ДОПК, е без практическо значение за изхода на настоящия спор.
Както
в административното производство, така и пред съда от жалбоподателя не се оспорват
останалите констатации на органите по приходите по отношение на получените
приходи и извършените разходи в отделните данъчни периоди, вкл. закупуване и
продажба на различни МПС. Съдът намира, за безспорно установено от фактическа
страна извършването на тези разходи от ревизираното лице, които съвкупно не се
покриват с декларираните доходи. Съобразно това и изложеното по-горе по
отношение на наведените като спорни моменти, правилни са изводите на органите
по приходите за наличието на обстоятелства, попадащи в хипотезата на чл. 122,
ал. 1, т. 7 от ДОПК, доколкото са установени разходи и нарастване имуществото
на данъчния субект, без посочени източници на съответстващи доходи. След като
не е доказано, че разходваните средства попадат в някоя от хипотезите на чл. 13
от ЗДДФЛ, то същите по аргумент за противното представляват облагаеми доходи,
които следва да участват при формирането на данъчната основа на лицето през
периода на придобиването им. От друга страна, съгласно нееднократно цитираните
разпоредби на чл. 123, ал. 1 от ЗДДФЛ, коментираното несъответствие между приходи,
разходи и имуществено състояние, е достатъчно основание за да се презюмира
наличието на подлежащ на облагане доход. Данъчните основи за задълженията по
ЗДДФЛ са определени след анализ на критериите по ал. 2 на чл. 122 от ДОПК – вида и характера на фактически
осъществяваната дейност, платените данъци, движение и остатъци по банкови
сметки, официални документи и такива с достоверни данни и т.н. Не се установяват грешки при определяне на паричните
потоци и данъчните основи, както и такива при пресмятане на задълженията за
отделните периоди, нито други основания за корекции, респ. отмяна на
ревизионния акт в оспорената му част.
По изложените по-горе мотиви съдът намира, че
задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ на Д.Ц.Н. за 2011 г., 2012 г..
и 2013 г., са правилно определени с оспорения РА, в частта му потвърдена по
административен ред и подлежаща на съдебен контрол. Жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена
При този изход на делото разноски на
жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, а и такива не са били
претендирани. На ответника – Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – гр. В. Търново, на основание ч. 161, ал. 1 от ДОПК следва да се
заплатят разноски за юрисконсултско възнаграждение, поискано в последното
съдебно заседание, в размер на 933,80
лв., съгласно разпоредбата на чл. 8,
ал. 1, т. от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и защитения
материален интерес в размер на 13 459,69 лева. Съдът намира за неоснователно направеното възражение от жалбоподателя за
прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на ответника, доколкото
размерът на същото е нормативно определен, а броят на проведените заседания по
делото и събираните писмени доказателства, не обуславят извод за ниска
фактическа и правна сложност на спора.
Водим
от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
Отхвърля жалбата на Д.Ц.Н. с ЕГН **********,
адрес *** и посочен адрес за призоваване ***, против Ревизионен акт №
Р-04000417001898-091-001/ 30.11.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП Велико Търново, в частта му, потвърдена след обжалване по административен
ред с Решение № 43/ 23.02.2018 г. на директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ - Велико Търново, при ЦУ на НАП, с която на
жалбоподателя са определени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1
от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2011 г., 2012 г. и 2013 г., в размер общо на 9
184,09 лв. и лихви за забава в размер на 4 275,60 лв., по години както следва:
за 2011 г. - данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 323,41 лв. и лихви в
размер на 183,84 лв.; за 2012 г. - данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на
8 502,61 лв. и лихви в размер на 3 961,32 лв.; за 2013 г. - данък по чл. 48,
ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 358,07 лв. и лихви в размер на 130,44 лева.
Осъжда Д.Ц.Н. с ЕГН **********, адрес ***,
да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, град Велико
Търново при ЦУ на НАП, разноски по делото в размер на 933,80 лв. /деветстотин тридесет и три лева
и осемдесет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия :