РЕШЕНИЕ
№ 684/14.08.2023г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на дванадесети юли, две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Петър Вунов
при секретаря Мария Койнова …..………………...……….........................… в присъствието на
Прокурор Антон Стоянов …..………..........……................………………………………... като
разгледа докладваното от Председателя АНД (К) № 523 по описа за 2023 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Г.Д.Г. ***,
подадена чрез пълномощник, против Решение №36/10.02.2023г., постановено по АНД
№1079 по описа на Районен съд – Хасково за 2022г.
В касационната жалба се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон
и при допуснати съществени процесуални нарушения. Изводът на съда за
съответствие на акта за установяване на административно нарушение с чл.42 от ЗАНН, бил необоснован. В АУАН били цитирани две извършени изпълнителни деяния –
престой и паркиране, като съдържанието на нито едно от двете не било
конкретизирано. От друга страна, в наказателното постановление било описано
едно изпълнително деяние. Така, налице било разминаване при описание на фактите
в акта и в НП. Предвид това, била нарушена както разпоредбата на чл.42, т.4 от
НП, така и тази на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Доводите на съда не кореспондирали
със събраните по делото доказателства и по делото не се установило по несъмнен
начин какво изпълнително деяние се вменявало на наказаното лице – престой или
паркиране. Показанията на свидетелите били, че автомобилът бил паркиран, а в НП
се посочвало, че бил в престой. На следващо място, административнонаказващият
орган не изяснил обстоятелствата по извършването на нарушението. Не било направено
детайлно описание на последното. Не ставало ясно къде точно на
бул.“Г.С.Раковски“ се намирал автомобилът на касатора, в която посока и в кое
платно се движил. На последно място, незаконосъобразно от АНО не била извършена
проверка на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Претендира се отмяна на съдебното решение и на
потвърденото с него наказателно постановление, и присъждане на разноски по
делото. В писмен вид се обективира молба, в случай на оставяне в сила на
въззивното решение, юрисконсултско възнаграждение да бъде присъдено в минимален
размер.
Ответникът, Полицейски инспектор към ОДМВР –
Хасково, сектор „Пътна полиция“, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
жалбата за неоснователна.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение в обжалваната му част, във връзка с изложените в жалбата
оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.
С Решение №36/10.02.2023г., постановено по АНД №1079/2022г.,
Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление №21-1253-002271 от 20.10.2021г.,
издадено от Полицейски инспектор към ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, с
което на основание чл.183, ал.4, т.9, предл. първо от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл.98, ал.1, т.2 от ЗДвП, на Г.Д.Г. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 50 лева.
За да постанови решението си, районният съд е приел,
че АУАН отговаря на предвиденото в чл.42 от ЗАНН с изключение на изискването за
описание на формата на изпълнителното деяние, тъй като актосъставителят описал,
че МПС престоявало или паркирало. Не било налице извършване на двете деяния
едновременно, като в случая и при престоя и при паркирането на МПС се имало предвид
определено фактическо положение – спиране на превозното средство за определен
времеви интервал и с определена цел. Именно това се приемало при въвеждане на фактическото описание на деянието,
което формално съответствало на правната квалификация по относимия текст от Закона
за движението по пътищата. Спазени били и сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. НП
било издадено от компетентен орган, при спазване на формата и реда за
постановяване, като съдържало и реквизитите по чл.57, ал.1 от ЗАНН, а
възраженията на жалбоподателя относно датата и мястото на нарушението били
неоснователни. Наказващият орган, след като възприел изцяло описаната от
актосъставителя фактическа обстановка и конкретизирал съответната форма на изпълнителното
деяние, приел, че било осъществено престояване на моторното превозно средство в
отклонение с изискванията на чл.98, ал.1, т.2 от ЗДвП. От материалноправна страна изложените в акта и наказателното
постановление обстоятелства установявали
по недвусмислен и категоричен начин не само факта на спиране на МПС на бул.„Г.С.Раковски“
в гр.Хасково, но и че това станало на втори ред и в активна лента за движение
до спрели МПС по посока на движението, като изводите на контролните органи
намирали необходимата опора в приобщените доказателствени източници, в това
число и в доказателствената сила на съставения АУАН. Съдът изложил и мотиви
относно авторството на деянието, като в тази насока посочил, че това бил
собственикът на превозното средство, който не декларирал в деня на извършване
на деянието да бил предоставял автомобила на други лица. В заключение съдът
посочил, че установените по делото факти, въз основа на годни доказателства и
техният детайлен анализ, въпреки пропуските при съставяне на процесния АУАН, не
оставяли съмнение, че всички елементи от обективна страна на извършеното
нарушение били безпротиворечиво и категорично установени. Правилно била
ангажирана отговорността на жалбоподателя. Основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН не били налице.
Решението е правилно.
Същото е постановено при напълно изяснена
фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства.
Изцяло се споделят изводите на районния съд, че в
НП е направено достатъчно ясно описание на коментираното нарушение и
фактическите обстоятелства, при които е извършено. Макар и да е налице
непрецизност на описанието на деянието в АУАН, същата не е до такава степен
съществена че да опорочи административнонаказателното производство, тъй като от
всички доказателства и данни по административнонаказателната преписка се
установява, че липсва неяснота относно вмененото на касационния жалбоподател
противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да
организира и осъществи защитата си в пълен обем. Освен това, както правилно е
отбелязал районният съд, допусната непрецизност в описанието на нарушението е
коригирана от административнонаказващия, който е конкретизирал, че наказанието
се налагана основание чл.183, ал.4, т.9, предл. 1 от ЗДвП – за престой на МПС
на непозволен участък от пътна лента.
Правилен и съответстващ на установените по делото
факти е изводът на съда, че жалбоподателят е извършил описаното в акта и НП
нарушение. Районният съд е изяснил пълно и всестранно фактическата обстановка
по случая, като след обстоен анализ на същата и на събраните по делото
доказателства, е достигнал до правилния и обоснован извод за авторството на
нарушението и виновното му извършване от наказаното лице. Изложените в тази
връзка съображения изцяло се споделят от касационната инстанция без да е
необходимо да се преповтарят, поради което и на основание чл.221, ал.2, изр.
второ от АПК касационната инстанция препраща към тях.
Съгласно разпоредбата на чл.98, ал.1, т.2 от ЗДвП,
престоят и паркирането са забранени до престояващо или паркирано пътно превозно
средство от страната на движението. В случая за реализирането на този
фактически състав правилно е било наложено наказанието, предвидено с нормата на
чл.183, ал.4 от ЗДвП.
Не се споделят оплакванията, че не било направено
детайлно описание на нарушението и че не ставало ясно мястото на извършването
му. Настоящият състав на съда намира, че такива недостатъци на санкционния акт
не са налице.
Неоснователно е възражението за неизвършена
проверка от АНО на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Липсата на
изрично произнасяне в тази връзка не представлява нарушение на закона,
доколкото волята на АНО е ясна, респ. несъмнено последният не е намерил
основание за определяне на случая за маловажен.
С оглед всички обстоятелства и доказателства по
делото, правилен е крайният извод на районния съд за потвърждаване на
наказателното постановление.
По изложените съображения настоящата
съдебна инстанция намира, че касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Решението на районния съд е
валидно, допустимо, постановено при
липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон,
поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и
на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №36/10.02.2023г.,
постановено по АНД №1079/2022г. по описа на Районен съд – Хасково.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.