№ 4128
гр. С., 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20231100511032 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ищцата С. Р. Г., действаща чрез своя законен представител и майка И. И. С., срещу
решение № 11495 от 03.07.2023 г., постановено по гр. дело № 67631/2021 г. по описа на СРС,
155 състав, с което е отхвърлен предявеният срещу „Б.Е.“ АД положителен установителен
иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за
сумата от 488,96 лв., представляваща обезщетение за отмяна на полет FB977 от 25.03.2020 г.
с направление С. - Варна, ведно със законната лихва върху сумата от 23.04.2021 г. до
окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение
на материалния закон и необоснованост с твърдения, че липсват доказателства по време на
извънредното положение в страната и към датата на процесния полет да са съществували
ограничения, свързани с изпълнението на въздухоплавателния транспорт. Ето защо моли
първоинстанционното решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Въззиваемият „Б.Е.“ АД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата.
Счита, че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
1
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е неправилно предвид
следните съображения:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже съществуването на
валидно правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, в рамките на което
ответникът е отменил и не е изпълнил възложения полет, за който ищецът има потвърдена
резервация; както и размера на дължимото обезщетение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил дълга, респ. че е уведомил
ищеца за отмяната на полета минимум две седмици преди началото на полета по разписание
или че отмяната се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат
избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети урежда
правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за претърпяната вреда от
загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да
осъществи въздушния превоз при предварително определени в договора параметри.
Регламентът определя твърд размер на дължимото обезщетение в зависимост от
разстоянието на неосъществения полет (250 евро при полети с разстояние до 1500 км.,
какъвто е настоящият случай – арг. чл. 7, т. 1, б. „а“ РЕО 261/2004), като превозвачът се
освобождава от отговорност в случай че е информирал пътниците за отмяната две седмици
преди началото на полета по разписание; или между две седмици и седем дни преди
началото на полета и им е предложил премаршрутиране, което им позволява да заминат не
по-късно от два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат до техния
краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по
разписание; или по-малко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е
предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от един час преди
началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-
2
малко от два часа след времето за пристигане по разписание. Опериращият въздушен
превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение, ако отмяната е причинена от извънредни
обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички
необходими мерки, като тежестта за доказване на тези извънредни обстоятелства, както и на
обстоятелството дали и кога пътниците са били информирани за отмяната на полета, тежи
върху превозвача – арг. чл. 5, т. 4 РЕО 261/2004.
От приетите по делото писмени доказателства (електронен билет на л. 19 от делото на СРС)
се установява, че страните са сключили валиден договор за въздушен превоз с полет на
ответника от летище С. до летище Варна № FB977 на 25.03.2020 г., като самолетът е
следвало да излети в 14:45 ч. и да пристигне в 15:35 ч. С оглед твърденията на страните по
делото е безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че полетът, планиран за
дата 25.03.2020 г., е бил отменен, като същият е с разстояние под 1500 км. Следователно, по
силата на посочената разпоредба от Регламент (ЕО) 261/2004 г. ищцата има право на
обезщетение за отменения полет в размер на 250 евро, като за освобождаването му от
отговорност ответникът следва да докаже пълно и главно, че отмяната се дължи на
наличието на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати.
В отговора на исковата молба ответникът навежда твърдения, че към датата на планирания
полет е била налице пандемия от Ковид-19, заради която в страната са били наложени
множество ограничителни мерки по време на обявеното на 13.03.2020 г. извънредно
положение. Поддържа се, че непредвидимостта и непредотвратимостта на вирусната
инфекция освобождават авиопревозвача от отговорност, като здравните власти са издали
предписания към гражданите да ограничат пътуванията си, това се е отразило на
транспортния бизнес и поради некупуването на достатъчно билети е направило полетите
търговски неизгодни за изпълнение.
Разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. следва да се тълкува стриктно,
доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение. В действителност
съгласно константната съдебна практика посочените в съображения 14 и 15 от Регламента
случаи не са изчерпателно изброени, но в тежест на въздушния превозвач е да установи
наличието на такива „извънредни обстоятелства“, които да са станали причина за
закъснението на процесния полет, като доказването следва да е пълно и главно, доколкото се
касае до правоизключващо отговорността обстоятелство. В случая настоящият въззивен
състав намира, че ответникът не е доказал наличието на подобни извънредни обстоятелства,
тъй като той се позовава общо на съществувалото към датата на полета извънредно
положение и свързаните с него ограничителни мерки, които обаче не засягат пряко
осъществяваната от авиопревозвача дейност. Ответникът не твърди, нито установява по
делото, че са съществували конкретни ограничения, наложени от здравните власти, които са
забранявали въздушния транспорт на територията на Република България, като наличието
на пандемия само по себе си не може да се разглежда като извънредно обстоятелство по
смисъла на Регламента, без да се отчита конкретното й отражение върху отменения полет.
Същевременно, несъстоятелно е и позоваването от страна на ответника на дадените с
3
известие на Европейската комисия Тълкувателни насоки относно регламентите относно
правата на пътниците в ЕС в контекста на развиващата се ситуация с Covid-19 (2020/C 89
I/01), доколкото във връзка с това възражение ответникът не е навел конкретни фактически
твърдения относно обстоятелствата, които са обусловили вземането на решение за отмяна на
процесния полет. Според цитираните насоки, когато публичните органи предприемат мерки
за овладяване на пандемията от Ковид-19, тези мерки по своето естество и произход не са
присъщи на нормалното извършване на дейността на превозвачите и са извън техния
контрол. По отношение на правата на пътниците, използващи въздушен транспорт, е
възприето, че чл. 5, § 3 на Регламент (ЕО) 261/2004 се прилага, ако въпросната отмяна е
причинена от извънредни обстоятелства, които не е било възможно да бъдат избегнати, дори
ако са били взети всички разумни мерки. Това условие следва да се счита за изпълнено,
когато публичните органи или изцяло забраняват определени полети, или забраняват
движението на хора по начин, който фактически изключва възможността въпросният полет
да бъде извършен. Съгласно възприетото от комисията, това условие може да бъде
изпълнено също така, когато отмяната на полета настъпва при обстоятелства, при които
съответното движение на хора не е изцяло забранено, но е ограничено до лица, ползващи се
с дерогации (например граждани на съответната държава или постоянно пребиваващи в
нея). Посочено е, че когато такива лица не вземат даден полет, той би останал празен, ако не
бъде отменен, като в такива ситуации може да бъде оправдано превозвачът да не изчаква до
последния момент, а да отмени своевременно полета, за да могат да бъдат предприети
съответните организационни мерки, включително с оглед на грижата, която превозвачът
дължи на пътниците си.
От изложеното следва, че поначало пандемията от Ковид-19 може да се тълкува като
„извънредно обстоятелство“ в случай че във връзка с нея бъде установена фактическа или
правна невъзможност за изпълнение на полета или значителни ограничения, които са довели
до липса на пътници и наличие на изключителна финансова неизгода за изпълнението му, но
в конкретния случай подобни обстоятелства не се доказват по делото. Ответникът не е
представил каквито и да било доказателства за конкретните ограничителни мерки, наложени
към 25.03.2020 г., като не се установява към този момент да е съществувала нормативна
забрана за изпълнение на въздушен транспорт в рамките на територията на Република
България. Същевременно, не са представени и доказателства за отказ на пътници или липса
на достатъчно закупени билети за конкретния полет, така че да е било неоправдано същият
да бъде изпълнен. Нещо повече, от представения по делото електронен билет е видно, че
ищцата е имала закупен билет за полет от Варна до С., изпълнен четири дни по-рано (на
21.03.2020 г.), за който няма данни да е бил отменен или да е съществувала невъзможност да
бъде изпълнен, т.е. твърденията на ответника за наличие на извънредни обстоятелства
поради пандемията от Ковид-19, които да са възпрепятствали принципно осъществяването
на въздушния транспорт, са несъстоятелни.
Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира, че са доказани всички елементи
от фактическия състав на спорното право, поради което ответникът дължи на ищцата
4
обезщетение в размера по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламента – 250 евро или левовата му
равностойност от 488,96 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (23.04.2021 г.) до окончателното
изплащане на вземането.
Предвид различните правни изводи, до които достига въззивната инстанция,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено, като предявеният иск следва да
бъде уважен изцяло.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на направените от
нея разноски във всички съдебни инстанции съобразно уважения иск, както следва: сумата
от 325 лв., разноски в заповедното производство, сумата от 300 лв., разноски в
първоинстанционното производство, както и сумата от 25 лв., разноски във въззивното
производство.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 11495 от 03.07.2023 г., постановено по гр. дело № 67631/2021 г. по
описа на СРС, 155 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Р. Г., ЕГН **********, действаща
чрез своята майка и законен представител И. И. С., с адрес: гр. Варна, ж.к. „*******, срещу
„Б.Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. *******, Аерогара
С., иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 5, параграф 1, б. „в“ и чл.
7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо
закъснение на полети, че „Б.Е.“ АД дължи на С. Р. Г. сумата от 488,96 лв., представляваща
обезщетение за отменен полет FB977 от С. до Варна на 25.03.2020 г., ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 23.04.2021 г., до окончателното й
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 03.08.2021 г. по гр.д. № 23319/2021 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА „Б.Е.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
*******, Аерогара С., да заплати на С. Р. Г., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и
законен представител И. И. С., с адрес: гр. Варна, ж.к. „*******, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 325 лв., разноски в заповедното производство, сумата от 300 лв., разноски в
първоинстанционното производство, както и сумата от 25 лв., разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6