Определение по дело №526/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.258 ГПК по въззивна жалба,подадена от А.П. Щ.,в качеството му на пълномощник на “.-9. О. ,против решение № 3593 от 23.08.2012г.,постановено по гр.д.№392/2012г. по описа на РС Р.,с което е отхвърлен предявения от него иск.Ищецът обжалва постановеното решение с оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че при наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, РС Р. с неубедителни мотиви е отказал да постанови такова. Освен това твърди, че решението е незаконосъобразно. Според жалбоподателя правните изводи на съда са бланкетни и абстрактни, отговорил е на непредявени основания и на липсващи основания, а първоинстанционният съд е избягнал предмета на доказване по предявения иск, като е обсъждал не конкретното влязло в сила решение, а по принцип. Според жалбоподателя незаконосъобразен е правният извод на съда, че мотивите на решението не са част от самото решение, а единствено диспозитивът на съдебното решение обхваща в волята на съда. Моли да се отмени решението и да се уважи изцяло предявеният иск.

Ответната страна в подробен отговор оспорва доводите на въззивната жалба, като са изложили собствени съображения за неоснователност на доводите и съответно за правилността на решението. Моли да бъде потвърдено.

В исковата си молба ищецът “.-9.О. твърди,че решение №206 от 08.07.2002г.,постановено по гр.д.№ 96/2000 г. по описа на РС Р. е нищожно.Основанията си за нищожност извежда от това,че липсват мотиви на решението,че в диспозитива му волята на съда не е ясно изразена и противоречи на повелителни норми на нашето право.Според въззивния съд в исковата молба са развити доводи за неправилност на решението.

По делото са приложени фотокопия на решението,чиято нищожност се твърди.Същото е било предмет на инстанционен контрол,като два пъти спорът е разглеждан от ОС Б. и окончателно е решен от ВКС с решение № 155 от 19.08.2009г. по к.гр.д.№ 1755/2005г. ІІ г.о.

Пред първоинстанционния съд ответникът Т. “. с.Б. не е подал писмен отговор и не се е явил пред съда,нито е заявил,че желае делото да се гледа в негово отсъствие.Това е дало основание на ищеца да иска постановяване на неприсъствено решение.С протоколно определение от с.з.,проведено на 03.07.2012г.,РС Р. е отхвърлил искането.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е изложил пространни мотиви за неоснователност на иска,както на основанията за нищожност,наведени в исковата молба,така и във връзка с принципните въпроси за нищожност на решенията.

ОС Б. споделя изводите му,като изхожда от практиката на ВКС.

Както се приема в практиката на ВКС ,между които е и р.№ 810 от 17.10.2008г. по к.гр.д.№ 2895/07 І г.о.,решението на съда е нищожно,когато не дава възможност да бъде припознато като валиден С. акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. Нищожният С. акт е засегнат от най-тежката форма на порочност, поради което заинтересованата страна може да релевира нищожността на съдебното решение и по исков ред или Ч. възражение, а при обжалване съдът следи служебно за валидността на акта- чл.270 ал.1 и ал.2 ГПК.

Изложените в исковата молба основания не съвпадат с нито едно от така възприетите основания за нищожност.

Липсата на мотиви и противоречие с повелителните норми на законодателството са основания за отменяване на решението като неправилно.Въззивният съд не намира за нужно да се обсъжда дали постановеното решение е в съотвествие с гражданскоправните норми -ЗС,ЗК,което засяга същността на спора по гр.д.№ 96/200г. на РС Р..В противен случай това би довело до ревизия на решението относно неговата правилност,което в това производство не може да се осъществява.Единствено инстанционния контрол е меродавен относно правилността на решението,с оглед стабилитета на съдебния акт.

Решението ,за което се претендира нищожност е в писмена форма,подписано от надлежен състав и волята на съда е ясно очертана,разбираема за съставите,подложили го на инстанционна проверка.Ако са констатирали нищожност по основанията посочени по-горе,то и при действието на чл.209 ал.2 ГПК /отм/ е следвало да прогласят нищожността му,поради неразбироемост.

Въззивният съд намира постановеното обжалвано решение за правилно и законосъобразно и не констатира РС Р. да е допуснал сочените процесуални нарушения.Съгласно чл.239 ал.1 ГПК постановяване на неприсъствено решение се допуска при наличието на две предпоставки,които да са осъществени в условия на комулативност -на страните да са указани последиците за неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и въпреки това те да са били процесуално бездейни и когато искът е вероятно основателен,в случай,че ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

РС Р. е счел,че искът е вероятно неоснователен,поради което е чел изрично определение по чл.239 ал.3 ГПК,че отказва да постанови такова.Действията на първоинстанционния съд са съобразени с нормите на ГПК,регламентиращи тези процесуални отношения по постановяване на неприсъствено решение.

Няма основания да бъде отменено първоинстанционното решение и като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3593 от 23.08.2012г.,постановено по гр.д.№ 392/2012г. по описа на РС Р..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове :