Р Е Ш Е Н И Е №
99
03.05.2023 г., гр. Стара
Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и девети март през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при
секретаря Стефка Христова
и в
присъствието на прокурора Минчо Николов
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №61
по описа на съда за 2023 г.
Производството е по реда на глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №543 от 13.12.2022г.,
постановено по анд №1582/22г., РС Стара Загора
отменил наказателно постановление /НП/ № 108 от 03.05.2022г.
на Директор на РИОС, град Стара Загора, с което на осн. чл.136, ал.2, т.4, вр. с чл.35, ал.1, т.1 от Закона за управление на
отпадъците /ЗУО/ на „Средна гора“ АД, седалище град Стара Загора, ЕИК *********,
представлявано от Изп. Директор аА
П. било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 7
300 лева, както и постановил осъждане на РИОСВ Стара Загора да заплати на
„Средна гора“ АД разноски в размер на 700 лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно-наказващият орган /АНО/, който го
обжалва в срок, чрез процесуален представител, като се претендира отмяна на съдебния
акт, тъй като бил неправилен и не съответстващ на материалния закон.
Касаторът не бил
съгласен с мнението на РС, че НП било издадено в нарушение на чл.34, ал.1, изр.
второ от ЗАНН. Не се споделяла по никакъв начин позицията на съда, че след като
на 21.03.2019г. и на 07.12.2020г. имало установена идентична фактическа
обстановка, каквато била установена и при процесната проверка на 12.11.2021г.,
то АУАН незаконосъобразно бил съставен едва за нарушение към последната дата.
Следвало съдът да извърши преценка, когато органът приемал, че имало извършено
нарушение, а в конкретният случай органът приел и въздигнал като такова
извършеното от наказания на 12.11.2021г., а не някоя от предходно коментираните
от съда дати. За това и именно към така
визираната дата следвало да се извърши преценката дали бил спазен срокът по
чл.34, ал.1 от ЗАНН, а той бил спазен и това било очевидно.
За неправилни се приема и изводите
на РС, че не бил спазен материалният закон, тъй като описаното в АУАН и в НП не
съставлявало административно нарушение, тъй като попадало под изключенията на
дейности, свързани с отпадъци нуждаещи се от разрешително, издадено от РИОСВ.
Според съда отпадъците, описани в НП представлявали биомаса, поради което и за
тяхното оползотворяване законът предвидил тази дейност да се осъществява без
разрешително.
Въззивната инстанция обаче не била
отчела, че повдигнатото административно обвинение било за това, че на
наказаният извършвал дейност по изгаряне на отпадъци в три котела, която
дейност не била разрешена в издаденото Решение № 13-ДО-398-00/02.11.2012г., което
и представлявало неизпълнение на условия в издадено решение по чл. 35, ал.1,
т.1 от ЗУО. Наказаният попадал под определението на понятието „причинител на
отпадъци“ по §1, т.30 от ДР на ЗУО. В тази връзка и съгласно чл.4, пал.1 от
Наредба № 2/2014г. за класифискация на отпадъците
същият бил задължено лице да я спазва, като в изпълнение на това „Средна гора“ АД
класифицирало генерираните от основното му производство отпадъци – трици, талаш
и изрезки като отпадъци с код 03 01 05 и това било видно от събраните
доказателства, които съдът не обсъдил в съвкупност с другите доказателства,
като така се стигнало до формиране на неправилни правни изводи и погрешни
фактически такива. Релевантното било, че „Средна гора“ АД сама квалифицирала по
вид и код генерираните от неговото производство отпадъци като такива с код 03
01 05 и за това, и в изпълнение на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 2/2014г. то
било подало попълнен работен лист за класификация на отпадъците по Приложение
№5, където определил с шестцифрен код и отпадъка и това бил именно 03 01 05,
като поради тяхното оползотворяване чрез изгаряне, дружеството е следвало да се
снабди с разрешение по чл.35 от ЗУО, каквото към датата на установяване на
нарушението не се установило.
Претендира се, че в процесният
случай било без значение дали триците, талашът и изрезките представлявали
„биомаса“, както възприел РС, след като самото дружество определило, че
генерира отпадък с код 03 01 05, който можел да изгаря само след издадено
разрешително. В заключение се мотивира, че процесният случай не можел да се
определи като маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН, като доводът се мотивира със
съответни съображения.
Касаторът, редовно
призован в с.з., не изпраща представител.
Ответникът по касация, редовно
призован, се представлява от адв. Р., който оспорва касационната жалба и моли
да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски, съгласно
представен списък на същите. В депозирана писмена защита подробно излага доводи
в подкрепа на съдебния акт и доводите на въззивния съд.
Представителят на ОП Стара Загора
пледира за неоснователност на подадената касационна жалба и правилност и
законосъобразност на въззивното решение.
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира двете жалби за
допустими, като подадени в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, касационната
жалба се явява напълно неоснователна.
За
да отмени процесното НП, въззивния съд приел за установено от доказателствената
съвкупност /гласни и писмени доказателствени средства/, събрани в хода на
проведеното съдебно производство следната фактическа обстановка: на
12.11.2021г. св. Р. и св. к., в качеството си на служители на РИОСВ Стара
Загора посетили площадка, находяща се в град Стара Загора, жк Индустриален, ул.
Калояновско шосе №2, където установили, че „Средна гора“АД извършвало
изгаряне на производствени отпадъци, което представлявало дейност с код R1,
но нямало позволение за тази дейност, съгласно издадено Разрешение №
13-ДО-398-00 от 02.11.2012г. Проверяващите установили, че изгарянето в котли на
производствените отпадъци се използвало за производство на пара, за захранване
на сушилните камери, както и за отопление и за задействане на различни машини.
Било установено, че производството било обособено в три цеха, като имало три
котела, че отпадъците, генерирани от дейността на дружеството били с код 03 01
05 и наименование – трици, талаш и изрезки, различни от упоменатите в 03 01 04.
От показанията на разпитаните св. к. и Петкова-Р. съдът установил, че една част
от тези отпадъци се изгаряли в котли за производство на пара /код R1/,
а друга част се използвала за производство на пелети
/код R12/, като на дружеството било разрешено да оползотворява отпадък с
код 03 01 05, като дейността, която била позволена да за извършва с
технологичния отпадък от производствената му дейност била обозначена с код R12
– производство на пелети. Дружеството нямало получено
разрешение да изгаря отпадъка /дейност с код R1/,
съгласно Решение № 13-ДО-398-00/2012г. на РИОСВ Стара Загора, поради което
установили неизрълнение на акта по чл.35, ал.1, т.1
от ЗУО, наказуемо на осн. чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО, като била определена
санкция в размер на 7300 лева.
Въззивният
съд приел на първо място, че НП било издадено в нарушение на материалния закон,
тъй като така описаното в АУАН и НП деяние, не съставлявало административно
нарушение. РС посочил, че в случая приложимо било изключението по чл.35, ал.2,
т.5 от ЗУО, при което положение за така извършваната дейност, обозначена с код R1
не се изисквало издаване на разрешение, ако дейността попадала в обхвата на
Приложение № 2, към §1, т.13 от ДР на ЗУО, според който текст, разрешение за
изгаряне с оползотворяване на получената енергия с специализирани за целта
съоръжения на неопасни отпадъци, по определението за „биомаса“, по §1, т.1 от
ДР на ЗУО, не се изисквало. В Приложение №2 се визирали дейностите по
оползотворяване на отпадъците, обозначени с различен код, в зависимост от
тяхната същност, като с код R1 били обозначени
„дейностите по използване на отпадъците предимно като гориво или друг начин за
получаване на енергия, а с код R12 били обозначени
„дейностите по размяна на отпадъци за подлагане на някоя от дейностите с кодове
от R1 до R11.
РС
приел, водим от определението, дадено в §1, т.1 от ДР на ЗУО, че така описаните
в НП, като изгаряни в производствената площадка от жалбоподателя отпадъци,
представлявали биомаса по смисъла на визираното определение и че нямало спор,
между страните, че процесните отпадъци били неопасни и същите представлявали
отпадък с код 03 01 05 – трици, талаш, изрезки, различни от тези с код
03 01 04, както и било безспорно между страните /а това се визирало излично в НП/, че извършените с тези отпадъци дейности
попадали под код R1 до R12. Също за безспорно установено РС приел, че въпросните отпадъци
част от тях се използвали за производството на пара за отопление на
производствените помещения, за захранване на сушилните камери за задействане на
различни машини, т.е., се използвали като гориво /за производство на пара/ поради
което и дейността по тяхното изгаряне попадала именно в изключението по чл.35,
ал.2, т.5 от ЗУО, в който случай за дейността не се изисквало разрешение.
На
второ място, РС мотивира и доводи, че АУАН бил съставен след изтичане на срока
по чл.34, ал.1, предл. първо от ЗАНН, което сочели
също не незаконосъобразност на проведеното АНП и издадения в неговия ход
процесно наказателно постановление. На трето място въззиният
съд мотивирал в евентуалност и извод за приложимост на хипотезата на чл.28 от ЗАНН.
Касационната
инстанция приема извод за правилност на жаленото решение, поради съответствието
му с приложения материален закон и съотв. не е налице
визираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
В
крайна сметка спорен пред този съд се повдига въпросът, дали установената от
контролния орган дейност по използване чрез изгаряне на производствен отпадък,
генериран от дейността на наказаното лице, който отпадък е деклариран с код 03
01 05 – трици, талаш и изрезки, различни от упоменатите в код 03 01 04 и която
дейност /изгаряне/ органът класифицира с код R1,
съгласно Приложение №2, към §1, т.13 от ДР на ЗУО, следва да бъде под
разрешителен режим, а съгласно приложеното Решение № 13-ДО-398-01/02.11.2012г.
на РИОСВ Стара Загора такава не е включена в него и поради това е налице
нарушение на чл.35, ал.1 от ЗУО, наказуемо на осн. чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО или
тази дейност попада под хипотезата на чл.35, ал.2, т.5 от ЗУО, която изключва
задължението при извършване на дейност с код предимно за енергия или друг начин
на получаване на енергия, да се иска
издаване на разрешение по чл.35, ал.1 от ЗУО, съотв.
липсата на такова изключва административно наказателната отговорност на дееца,
тъй като няма да е налице деяние, съставляващо административно нарушение по см.
на ЗАНН.
Касационната
инстанция, като съобрази описанието, дадено в процесното НП, намира за правилен
и съответен на материалният закон изводът на РС, че е налице незаконосъобразно
ангажирана административно наказателната отговорност на ответника по касация за
деяние, което не съставлява административно нарушение по смисъл на приложените
от органа норми.
Чрез
НП се претендира, че генерирани от производствената дейност на „Средна гора“ АД
отпадъци, с код 03 01 05 – трици, тала и изрезки, различни от упоменатите в код
03 01 04 се транспортират чрез пневмотранспортна
система в централизиран силоз за временно съхранение, от където се насочват за
оползотворяване, разделени на два потока, единият се насочва за производство на
пелети /дейност с код R12/,
а другият поток се подава за изгаряне в 3 броя котли за производство на пара
/дейност с код R1/. Дадено последващо описание също сочи на дейност по изгаряне на дървесни
отпадъци, стърготини, генерирани от производствената дейност на дружеството. Описан
е механизъм по допълнително раздробяване на едри дървесни отпадъци и изрезки до
получаване на стърготина, като изрично се визира, че чрез изгарянето на
производствените отпадъци с код 03 01 05 – трици, тала и изрезки, различни от
упоменатите в код 03 01 04 се захранват сушилните камери, парното за отопление,
машините за лакиране и боядисване на дървесина.
Не е
спорно, че въпросната дейност по изгаряне в НП органът класифицира с код R1 –
дейност по използване на отпадъците предимно като гориво или друг начин за
получаване на енергия. Органът изрично
приема, че дейността по изгаряне на
тези отпадъци, извършвана и в трите котела на дружеството
не е разрешена, тъй като не е част от издадено Решение
№ 13-ДО-398-00/02.11.2012г. на РИОСВ Стара Загора. Чисто формално и съгласно
чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО, за извършване на дейностите по третиране на
отпадъци се изисква разрешение, издадено по предвиден законов ред. Съгласно §1, т.44 от ДР на
ЗУО, "Третиране на отпадъците" са
дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане, т.е. дейността по изгаряне
на отпадъци се обхваща от
това опредение и съотв. би
следвало да е в обхвата на нормата
на чл.35, ал.1 и да се включва в издаденото разрешително, в частност Решение №
13-ДО-398-00/02.11.2012г. на РИОСВ Стара Загора.
Касационната инстанция приема, че крайният правен извод
на РС се явява правилен. Според фактите в НП, въпросният отпадък, чието
изгаряне е констатирано на 12.11.2021г., като извършено в три броя котели, е с
код 03 01 05- трици, талаш и и изрезки, различни от упоменатите
в код 03 01 04, все дървесни
отпадъци, като при това положение правилно РС приема, че този отпадък по
същността си се обхваща от понятието „биомаса“, дадено в §1, т.1 от ДР на ЗУО
- продукти,
състоящи се от растителни материали
от селското и горското стопанство, които могат да се използват
като гориво с цел оползотворяване на енергийния им
потенциал. В НП също по изричен начин се описва оползотворяване на отпадъка, чрез
изгарянето му в три броя котли с цел захранване на сушилните камери, парното за
отопление, машините за лакиране и боядисване, т.е. въпросният отпадък се
използва като гориво и с цел оползотворяване на неговият енергиен потенциал.
Доколкото обаче, се касае за „биомаса“, то в този случай, както приема и РС, намира
приложение изключението, установено в чл.35, ал.2, т.5 от ЗУО, според който
текст - разрешение не се изисква за дейност, обозначена с код по смисъла на
приложение № 2 към § 1, т. 13
от допълнителните разпоредби /,
сред които и дейността с код R1 - използване на
отпадъците предимно като гориво или
друг начин за получаване на
енергия/,
отнасяща се до изгаряне с оползотворяване
на получената енергия в специализирани за целта съоръжения
на неопасни отпадъци, по определението
за "биомаса" по смисъла на
§ 1, т. 1 от допълнителните разпоредби.
В крайна сметка, необосновано остава твърдението на
органа, защо сочи, че в трите котела гореописаната дейност с код R1 не е разрешена. Не става ясно, дали така органът
претендира, че по принцип дейността с този код и при този вид отпадък,
извършена в трите котела не се включва в Решение № 13-ДО-398-00/02.11.2012г. на РИОСВ Стара
Загора и поради това е налице визираното
нарушение, или претендира, че въпосните три котела
не съставляват специализирани съоръжения на неопасни
отпадъци за постигане на целта по чл.32, ал.2, т.5 от ЗУО. Видно от показанията на свидетелите пред РС, както и от мотивите на
касационната жалба, по- скоро се търси обосновка на първото, че дейността по
изгаряне /третиране/ на отпадъка в трите котела не е разрешена.
Касационната инстанция приема, че органът действително е
подходил формално и сам не е преценил правилно обективираните от него в НП
факти от обективната действителност, а именно – видът на производственият
отпадък, съгласно неговия код и целта, за която той се третира, т.е.
оползотворява, по какъв начин и с каква цел се оползотворява /изгаря/ този
отпадък. Това мотивира този съд да приеме извод, че не е налице претендираното
касационно основание за отмяна на въззивното решение и същото като правилно и
законосъобразно, вкл. допустимо и валидно, следва да се остави в законна сила.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че не се
споделя за правилен изводът на РС за неспазване на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, съотв. за незаконосъобразност на издаденото НП
на тази плоскост. Чрез процесното НП, органът претендира, че при извършената от
него проверка на 12.11.2021г., установяван конкретни обстоятелства, за които се
приема, че изпълват състав на конкретно административно нарушение, което е
наказуемо по силата на закона и, считано
от датата на проверка през 2021г. следва да се засича срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН, като ирелевантно е дали същите обстоятелства са констатирани и в едни
предходни моменти, макар и те да не са били възприети от органа като
осъществяващи състав на административно нарушение.
При извод за неоснователност на касационната жалба,
основателна и своевременно направена е претенцията за разноски пред тази
инстанция, която се обективира в представената
писмена защита от ответника по касация. Същият претендира договорено
възнаграждение в размер на 1030,00лева, за което представя и доказателства за
изплащането му /л.20/, като липсва възражение за неговата прекомерност, поради
което се следва в пълния му претендиран размер.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №543 от 13.12.2022г., постановено
по анд №1582/22г., по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА РИОСВ Стара
Загора да заплати на „Средна гора“ АД, седалище град Стара Загора,
ЕИК *********, представлявано от
Изп. Директор аА П. разноски
пред касационна инстанция в размер на
1030, 00 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.