№ 6187
гр. София, 05.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110170122 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Г. И. В., с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 54957/2023г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
1318,81лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2020г.-30.04.2022г.,
ведно със законната лихва от 04.10.2023г. до изплащане на вземането, 227,86лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г-.
19.09.2023г., 22,93лв. - цена услугата дялово разпределение за периода 01.08.2020г.-
30.04.2022г., ведно със законната лихва от 04.10.2023г. до изплащане на вземането, и
5,26лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
16.10.2020г.- 19.09.2023г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в /населено място/, аб. № ********, топлинна енергия на претендираната
стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и заплащане на цената за
извършване на услугата дялово разпределение в етажната собственост, както и лихва за
забава върху главните вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Посочва, че наследил апартамента преди година, като същият
не се ползва от смъртта на двамата му родители. През октомври 1999г. бащата на
ответника пуснал молба до ищцовото дружество за отказ от получаване на топлинна
енергия, като свалил и всички радиатори в имота и затапил тръбите. Поддържа, че в
сградата е изградена еднотръбна система за отопление, поради което не се дължат
такси за дялово разпределение. Счита, че претенциите не са релевантни и не отговарят
1
на реалните стойности.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото се установява от събраните писмени доказателства, че на 27.10.1999г.
ответникът в производството Г. И. В. е подал молба – декларация до ищцовото
дружество, с която е поискал откриване на партида за процесния имот, като същата е
заведена под вх. № 6734/29.10.1999г. Декларирал е, че ще ползва имота за жилищни
нужди, както и че при промяна в собствеността, предназначението или начина на
ползване на същия или части от него незабавно ще уведоми топлоснабдителното
предприятие, за да бъде открита нова партида. Установява се от ангажираните
доказателства, че в съответствие с подадената молба – декларация е открита партида на
името на ответника за процесния имот и всички съобщения са адресирани именно до
него. Съдът намира, че са налице две съвпадащи насрещни воляизявления относно
сключването на договор за доставка на топлинна енергия до имота, по който ищцовото
дружество е доставчик, а ответната страна клиент и страните са обвързани от това
правоотношение.
Според заключението по изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза,
което съдът кредитира, сградата, в която се намира имотът, е присъединена към
топлопреносната мрежа и е налице консумация на топлинна енергия в нея, което е
видно и от приложение № 1 към експертизата /л. 70/ - налице е нарастваща стойност на
показанията на общия топломер от м. 05.2020г. до м. 04.2022г. Вещото лице разяснява,
че сградата няма техническа възможност да премине към дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите, тъй като отоплителната инсталация е
еднотръбна, което се потвърждава от представения констативен протокол №
1248/03.10.2008г., съставен от служителите на ищцовото дружество и представител на
2
етажните собственици. През процесния период в имота е имало един водомер за топла
вода, като за периода 2020/2021г. не е бил осигурен достъп за отчитането му, поради
което топлата вода е начислявана на база 1 бр. потребител по 140л/денонощие, заедно
с допълнително количество съгласно чл. 69, ал. 3, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1
(Наредбата). За сезон 2021/2022г. топлата вода е начислена отново на база поради това,
че не е могло да се установи началното показание на водомера към 01.05.2021г. Съдът
намира, че в случая правилно топлата вода е начислена по този начин, тъй като по
делото няма доказателства след края на първия сезон ответникът да е осигурил достъп
до имота за реално отчитане на водомера, а по отношение на втория сезон
действително не може да се установи какво е било показанието към началната дата, за
да се направи обоснован извод относно консумацията през този период.
За имота е начислена и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация по
формулата на т.6.1.1. от приложението към Наредбата на база инсталираната
отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода. Установява се, а и
не е спорно, че имотът се намира в сграда, която е в режим на етажна собственост.
Съгласно чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, сградните инсталации за отопление и горещо
водоснабдяване са обща етажна собственост. Съгласно чл. 61, ал. 2, т. 1 от Наредбата,
разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост се извършва само от топлопреносното предприятие или от доставчика,
когато не съществува техническа възможност за прилагане на системата за дялово
разпределение, сградната инсталация за отопление е еднотръбна, проточна, лъчиста,
конвекторна, смесена и др. Според пар. 1, т. 3 от ДР на Наредбата, „инсталация в
сграда" или "сградна инсталация" е съвкупността от главните вертикални и
хоризонтални разпределителни тръбопроводи, включително до отоплителните тела,
както и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната
станция до имотите на клиентите. Когато към една абонатна станция са присъединени
повече от една сграда, всеки от присъединителните топлопроводи е елемент на
съответната инсталация в сградата. Тоест, сградната инсталация включва всички
елементи от топлинни съоръжения, водещи топлинната енергия от абонатната станция
до конкретните имоти и тези съоръжения принадлежат на всички етажни собственици,
тъй като са общи части. Нейната основна функция не е отопление, а свързване на
отоплителните тела в имотите с абонатната станция. Ето защо, всеки етажен
собственик отговаря за стойността на тази отдадена енергия, без значение дали
системата е еднотръбна или двутръбна. Съдът намира, че правилно тази топлинна
енергия е разпределена по посочения от вещото лице в експертизата начин, доколкото
този начин съответства на регламентацията в Наредбата, която представлява
подзаконов нормативен акт.
През процесния период е начислена и топлинна енергия за отопление на база
коригиран отопляем обем 13 кв. м. по т. 9.3.2 от приложението към Наредбата. Вещото
лице разяснява, че коригиран отопляем обем е отопляемият обем на имота по проект,
намален с обема на помещенията, в които отоплителните тела са демонтирани от
сградната инсталация и съответната припадаща се част на помещенията, без
отоплителни тела по проект. Разяснява, че се получава като от отчетената топлинна
енергия от общия топломер се приспаднат технологичните разходи на абонатната
станция (за сметка на ищцовото дружество), топлинната енергия за подгряване на
топлата вода и топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Безспорно
установено е, че в сградата, където се намира процесният имот, не съществува
възможност за въвеждане на дялово разпределение на топлинната енергия поради
еднотръбната инсталация - чл. 61, ал. 2, т. 1 от Наредбата. В тези случаи, топлинната
енергия се разпределя по реда на т. 9 от приложението към чл. 61, ал. 1 съгласно ал. 3
на чл. 61 от Наредбата. При това положение, извършваното от ищеца разпределение на
3
топлинна енергия на база коригиран отопляем обем на имота по посочения в
експертизата начин се явява единственият възможен и съответно законосъобразен
такъв. В този вид сгради не може да се прилага система за дялово разпределение и
изразходваната топлинна енергия за отопление на имот става пропорционално на
редуцираните отопляеми обеми. В този смисъл е и съдебната практика - РЕШЕНИЕ №
5100 ОТ 11.07.2017 Г. ПО В. ГР. Д. № 2362/2017 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШЕНИЕ № 772 ОТ 04.02.2015 Г. ПО В. ГР. Д. № 12432/2014 Г. НА СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, РЕШЕНИЕ № 262162 ОТ 01.04.2021 Г. ПО В. ГР. Д. № 4569/2020 Г.
НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, РЕШЕНИЕ № 4839 ОТ 10.08.2020 Г. ПО В. ГР. Д.
№ 9799/2019 Г. НА СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 446 ОТ
10.05.2016 Г. ПО ГР. Д. № 1607/2016 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС и др.
С оглед изложеното, съдът кредитира изцяло експертното заключение по
съдебно-техническата експертиза и приема, че вещото лице правилно е изчислило
доставената топлинна енергия, като няма основание да не се начислява такава за
отопление или сградна инсталация. Вещото лице посочва, че стойността на тази
енергия за процесния период възлиза общо на сумата от 1349,32лв. В настоящото
производство се претендира по-ниска стойност, а именно 1318,81лв. и с оглед
действащият принцип на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е
обвързан от заявеното. Ето защо, този иск се явява изцяло основателен.
По отношение на акцесорния иск за лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия:
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според
чл. 33, ал. 2 от тях, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 2 и ал. 3 (общата фактура) за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Според ал. 5 на същия член, при неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2,
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. От
изложеното следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми и от
следващия ден потребителите изпадат в забава и дължат мораторна лихва в размер на
законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Общата фактура е издадена на 31.07.2021г.,
поради което падежът за плащане настъпва на 14.09.2021г. и от 15.09.2021г. клиентът
изпада в забава за плащане. Ответникът, чиято е процесуалната тежест, не твърди и
ангажира доказателства да е платил дължимата главница на падежа, поради което е
изпаднал в забава и дължи законна лихва за забава, чийто размер, изчислен на
основание чл. 162 ГПК, възлиза на претендираната сума от 227,86лв. Ето защо, и този
следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на исковете за заплащане цената на услугата дялово
разпределение и лихва за забава върху нея:
Съгласно чл. 139, ал. 1 и 2 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост (в каквато се намира процесният имот), се извършва по
система за дялово разпределение, като дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане
на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. Съгласно чл. 61, ал. 2, т. 1 от
Наредбата за топлоснабдяването, разпределението на топлинната енергия между
4
клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва само от топлопреносното
предприятие или от доставчика, когато сградната инсталация за отопление е
еднотръбна, както е в настоящия случай. Услугата включва отчитане на
измервателните уреди (общ топломер, индивидуални водомери и др.), разпределение
на енергията между абонатите и изготвяне на изравнителни сметки. Съгласно
задължителните за страните общи условия към договора за продажба на топлинна
енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача, като клиентите заплащат на продавача стойността на услугата “дялово
разпределение“ (чл. 22, ал. 1 и 2). Установява се по делото от експертното заключение
и събраните писмени доказателства (л. 25-29), че през процесния период ищцовото
дружеството е извършвало тази услуга – отчет на измервателните уреди, изготвяло е
изравнителни сметки и е разпределяло топлоенергия. Ето защо, има право на вземане
за нея, тъй като същата има възмезден характер, като от ангажираните писмени
доказателства се установява, че нейният размер за процесния период м.05.2020г.-
м.04.2022г. възлиза на претендираната сума от 22,93лв. Ето защо, и този иск се явява
изцяло основателен.
Искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение се явява
недоказан, поради което същият подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
За заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на 81,50лв., от
които следва да му се присъдят 81,22лв.
За исковото производство е ищецът е доказал разноски в размер на 72,17лв. за
държавна такса, 400лв. депозит за експертиза и претендира юрк. възнаграждение, което
съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От общия размер на
разноските – 572,17лв., следва да му се присъдят 570,25лв.
Ответникът не е доказал извършването на разноски. В представените договори
за правна защита е уговорено само заплащането на възнаграждение, но липсва
отбелязване реално да е заплатено (тази графа е празна). Съгласно задължителните
разяснения, дадени в ТР № 6/2013г. по тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат само когато е доказано реалното
извършване на този разход, което в случая не е сторено.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от /фирма/, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление /населено
място/, срещу Г. И. В., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответника дължи
на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 54957/2023г. по описа на СРС, 40-ти
състав, а именно: 1318,81лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2020г.-30.04.2022г. до имот, находящ се в /населено място/, аб. № ********,
ведно със законната лихва от 04.10.2023г. до изплащане на вземането, 227,86лв. -
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г-.
19.09.2023г., и 22,93лв. - цена на услугата за разпределение за периода 01.08.2020г.-
30.04.2022г., ведно със законната лихва от 04.10.2023г. до изплащане на вземането,
5
като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 5,26лв., представляваща мораторна лихва за
периода 16.10.2020г.- 19.09.2023г. върху главницата за услугата за разпределение за
периода 01.08.2020г.-30.04.2022г. в размер от 22,93лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. И. В., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, сумата от 81,22лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 570,25лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6