Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 16.07.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание на единадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря
Емилия Кривачкова, разгледа докладваното от съдия
Елица Йорданова гр. д. № 13949 по описа за 2017 г. и
за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е образувано по искова
молба, вх. № 143031/ 27.10.2017 г., с
която К.И.Б. ***, с ЕГН **********, починал на 04.06.2019 г. и заместен по реда
на чл. 227 от ГПК от своите наследници Т.Ц.Б., Д.К.Т. и С.К.Б., е предявил
против Агенция по вписванията с адрес в гр. София, ул. „*******, представлявана
от изпълнителния и директор /неправилно в исковата молба е вписан като законен
представител нейн председател/, искове за осъждането
и да заплати следните парични суми:
-
В
размер на 1 300 000 лв., представляваща обезщетение за нанесените му
имуществени вреди, причинени му в резултат на прекратяването на гр. д. № 11586/
2011 г. по описа на СГС, І ГО, поради представяне от ответника на справка с
неистинско съдържание относно имущественото състояние на ищеца, въз основа на
която е било отказано освобождаването му от държавна такса по реда на чл. 83
ал. 2 от ГПК;
-
В
размер на 5 000 000 лв., представляваща обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди в резултат на прекратяването на гр. д. № 11586/ 2011 г. по
описа на СГС, І ГО, , поради представяне от ответника на справка с неистинско
съдържание относно имущественото състояние на ищеца, въз основа на която е било
отказано освобождаването му от държавна такса по реда на чл. 83 ал. 2 от ГПК.
Съобразно изложените в
исковата молба твърдения, ищецът подал искова молба, по която било образувано
горното първоинстанционно производство пред СГС. По
него ищецът настоявал да бъде освободен от заплащането на държавна такса и
разноски на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК. Ответникът издал писмен документ, в
който се съдържали неверни и неистинна данни, че ищецът притежава право на собственост
върху недвижими имоти, въз основа на което удостоверение първоинстанционният
съд оставил без уважение искането на ищеца за освобождаване от внасянето на
държавни такси, което определение било потвърдено с определение № 3157/
04.10.2017 г. по ч. гр. д. № 1650/ 2017 г. на САС, ТО. Издаването на неистински
официален документ съставлявало престъпление по чл. 313 от НК, а отказът на
съда да го освободи от заплащането на държавни такси фактически водело до
прекратяване на съдебното производство. Съдията по вписванията С.И.през 2004
г., действайки под натиска и заплахите на прокурор М.Н., заличила от
електронния регистър вписаната собственост на Т.Ц.Б. върху сграда, пл. № 513,
парцел VІІ в гр. София, местност „Симеоново – Драгалевци“, ул. „******, с което
дала възможност на роднината си Д.Х.Н.и съпругата му С.Д.К.-Н.да придобият
безплатно правото на собственост върху единственото жилище, дарено на първоначалния
ищец от баща му. Предмет на гр. д. № 11586/ 2011 г. били две претенции на К.И.Б.
с цена от 130 000 000 лв. и 5 000 000 лв. и като пряка и
непосредствена последица от прекратяването му била невъзможността същият да
реализира правата си. В следствие на виновното
поведение на длъжностни лица при ответника, ищецът изпаднал в стрес, тъй като
бил обвинен в опит за измама на съда, около него била създадена отрицателна
среда и възникнала реална опасност да бъде подведен под наказателна
отговорност. Настоява за пълно удовлетворяване на претенциите.
По реда и в срока по чл. 131
ал. 1 от ГПК ответникът Агенция по вписванията, чрез изпълнителния си директор,
е депозирала писмен отговор, в който се е противопоставила на редовността на
исковата молба с твърденията, че от изложените в нея обстоятелства не става
ясно какви вреди точно е понесъл първоначалния ищец, петитумът
също не бил ясен. Релевирани са възражения срещу
основателността на заявените претенции, тъй като ответникът изготвял справка,
но изводът дали К.И.Б. притежава недвижими имоти, съответно решението дали да
бъде освободен от заплащането на държавни такси в процеса се взимало от
съответния съд. В представените от ответника справки не се съдържали изводи
дали дадено лице притежава или не вещни права и ако да, какви. Оспорват се
твърденията на ищеца да е претърпял някакви вреди, както и наличието на
причинно – следствена връзка между издадената от Агенция по вписванията справка
и твърдените вреди. Настоява се за отхвърляне на исковете.
Исковата молба е редовна,
подадена пред родово и местнокомпетентен съд. Ищецът
черпи основанието на своите претенции от нормите на нормата на чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД.
Въз основа на приложените по
делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Гр. д. № 11586/ 2011 г. по
описа на СГС, І ГО, 4 – и състав, е било образувано по искова молба, с която К.И.Б.,
в качеството му на физическо лице и на управител на „К.****“ ЕООД е предявил
срещу Прокуратурата на РБ и СДВР искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, за осъждането им солидарно да му
заплатят следните парични суми: в размер на 100 000 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди и
30 000 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на отказа на първия ответник да повдигне
обвинение на кмета на гр. София за неизпълнение на задължението му да изпълни
Решение № 462/ 14.07.2005 г. на Столичен общински съвет, с което му е било
възложено организиране на изготвянето на тръжни документи за избор на
технология и инвеститор за изграждане на експлоатационно съоръжение /инсталация
за оползотворяване и окончателно обезвреждане на ТБО/ и създаване на условия на
длъжностните лица на ответниците и лично на Главния
прокурор кметът на гр. София Б.Б.да избегне
реализиране на наказателната отговорност за извършеното от него престъпление по
чл. 288 и чл. 289 от НК. По дадено от съда разпореждане № 13246/ 19.09.2011 г.
за внасяне на 4 % държавна такса върху цената на исковете К.И.Б. депозирал
молба, вх. № 88626/ 10.10.2011 г. за освобождаването
му от заплащането на държавни такси и разноски в процеса на основание чл. 83
ал. 1 т. 4 от ГПК, като представил декларация по чл. 83 ал. 2 от ГПК. С
разпореждане от 25.10.2011 г. зам. – председателят на СГС указал на ищеца да
представи доказателства за наличието на предпоставките по чл. 83 ал. 1 т. 4 от ГПК. В тази връзка К.И.Б. депозирал молба, рег. № 100538/ 09.11.2011 г., с
което не са отстранени посочените нередовности. С
ново разпореждане от 11.11.2011 г. зам. –
председателят на СГС указал повторно на ищеца да представи доказателства по чл.
83 ал. 1 т. 4 от ГПК, като го е предупредил, че в противен случай исковата
молба ще бъде върната. К.И.Б. подал молба, рег. № 107087/ 24.11.2011 г., в
която настоявал, че е налице основание за освобождаването му от държавна такса
на основание чл. 83 ал. 1 т. 4 от ГПК, поради наличието на Божия присъда по
отношение на длъжностно лице от съдебната власт - самоубийство на съдия от Окръжен съд гр.
Враца от страх от последиците от уволнението му. Молбата за освобождаване от
заплащането на държавни такси е била оставена без уважение с разпореждане от
13.01.2012 г. След смяна на съдебния състав, с разпореждане от 21.02.2014 г.
съдът указал на ищеца да внесе сумата от 5 200 000 лв. държавна такса
по предявените от него искове, в резултат на която той внесъл нова молба за
освобождаване от държавна такса на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК. С разпореждане
от 25. 07.2014 г. на ищеца било отказано
новото освобождаване от заплащане на държавни такси, предвид разпореждане от
13.01.2012 г. С определение № 19033/ 26.09.2014 г. исковата молба на К.И.Б.
била върната, а производството по гр. д. № 11586/ 2011 г. на СГС – прекратено
по причини, че указаните от съда нередовности не били
отстранени в срок от ищеца. Последният подал частна въззивна
жалба срещу прекратителното определение на първоинстанционния съд пред Апелативен съд гр. София, по
която било образувано в. ч. гр. д. № 1650/ 2017 г. и частната му жалба е била
оставена без уважение с определение № 2575/ 03.08.2017 г. По това производство липсва справка относно имущественото състояние на ищеца. К.И.Б.
частна касационна жалба, по която му било указано внасянето на държавна такса в
размер на 15 лв. с разпореждане от 08.09.2017 г. По нея същият искал
освобождаване от държавна такса, което искане е било отхвърлено с определение №
3157/ 04.10.2017 г., приложено по ч. гр. д. № 4234/ 2017 г. на ВКС, образувано
по подадена от К.И.Б. частна жалба. С разпореждане № 315/ 09.11.2017 г. е изискано служебно от Директора на Агенция
по вписванията справка от интегрираната информационна система за кадастър и
имотен регистър за вписванията по партидата на ищеца. С писмо, изх. №
11-00-2393/ 15.11.2017 г. на Агенцията по вписванията е представена исканата
справка, ведно с разпечатка от персоналната партида на ищеца. С определение №
604/ 15.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4234/ 2017 г., ВКС, ІV г. о. потвърдил
определение № 3157/ 04.10.2017 г. по ч. гр. д. № 1650/ 2017 г. на САС. В
определението е посочено, че от справката от Агенция по вписванията става ясно,
че К.И.Б. притежава в съсобственост права върху недвижими имоти, а дължимата
държавна такса за частното обжалване е в размер на 15 лв. С разпореждане от
19.01.2018 г. касационната частна жалба, подадена от последния срещу
определение № 2575/ 03.08.2017 г. е била върната.
От представеното Експертно
решение № 0052/ 06.01.2017 г. става ясно, че К.И.Б. е с 96 % инвалидност,
страда от аортна /клапна/ стеноза, претърпял е миокарден
инфаркт І – ІІ степен, в състояние след аортно клапно протезиране; от едноклонова коронарна болест, хипертонично сърце; захарен
диабет тип ІІ, придружен от диабетна полиневропатия и
макроангиопатия; страда също така от валикозни вези на долните крайници с пигментация и дермолопосклероза, по изразена в ляво.
При така изложените фактически
данни Софийски градски съд достига до следните правни изводи:
С иска по чл. 49 ЗЗД се
ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на този, който е възложил на
друго лице някаква работа. Фактическият състав, който я поражда включва виновно
противоправно действие или бездействие от страна на
лице, на което е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда
при или по повод изпълнението й. Тази отговорност не се презумира,
тя възниква само когато изпълнителят на възложената работа причини вреда, като
резултат на виновното му и противоправно поведение.
За да се удовлетвори искова
претенция на това правно основание, следва да бъде установено, че е налице противоправно и виновно поведение от лице, на което
ответникът е възложил извършването на определена работа при или по повод
работата, на ищеца са причинени вреди с конкретна характеристика, интензитет и
в определен размер; че е налице причинно – следствена връзка между поведението
на ответника и причинените на ищеца вреди.
При съобразяване на събраните
по делото доказателства, доводите и съображенията на страните в процеса,
Градският съд достига до извода, че исковите претенции са процесуално
допустими, но неоснователни.
По предявения от К.И.Б. иск за обезщетяване на нанесените
му имуществени вреди в размер на 1 300 000 лв.:
Ищецът твърди, че в резултат
на незаконосъобразно и противоправно поведение на служители
на Агенция по вписванията, включително заместник директора и, подписал
официален документ с невярно съдържание относно притежавани от него недвижими
имоти, му било отказано освобождаването му от заплащането на държавни такси, което
определение било потвърдено с определение № 3157/ 04.10.2017 г. по ч. гр. д. №
1650/ 2017 г. на САС, предвид което ищецът не могъл да реализира правата си по
гр. д. № 11586/ 2011 г. по описа на СГС.
От приложените по делото
доказателства се установява, че справката от Агенцията по вписванията е била
изискана не по първоинстанционното производство, а от
състав на ВКС, ІV г. о. по ч. гр. д. № 4234/ 2017 г. В писмо, изх. №
11-00-2393/ 15.11.2017г., подписано от заместник изпълнителен директор на
ответника е посочено единствено, че се представят данни от Интегрираната
информационна система за кадастър и имотен регистър относно вписванията по
персоналната партида на К.И.Б.. Представена е и самата разпечатка от
интегрираната система, която е компютърно генерирана въз основа на всички
вписвания на територията на страната по персоналната партида на лицето.
Твърденията на ищеца, че
посочената справка е с неистинско съдържание, са останали недоказани, тъй като
не е ангажирал никакви доказателства в тяхна подкрепа. В тази връзка и по
силата на разпоредбата на чл. 154 ал.1
от ГПК К.И.Б. е носел тежестта при условията на пълно и главно доказване
да установи, че вписванията по персоналната му партида така, както са
отбелязани в Агенцията по вписванията не отговарят на действителното фактическо
положение и посочените като вписани актове не съществуват или не са били
вписани. Не са събрани доказателства справката да е била подписана от лице, не
разполагащо с такива компетенции.
В исковата молба ищецът е
сочил, че съдията по вписванията С.И.през 2004 г., действайки под натиска и
заплахите на прокурор М.Н., заличила от електронния регистър вписаната собственост
на Т.Ц.Б. върху сграда, пл. № 513, парцел VІІ в гр. София, местност „Симеонова
– Драгалевци“, ул. „******, с което дала възможност на роднината си Д.Х.Н.и
съпругата му С.Д.К.-Н.да придобият безплатно правото на собственост върху
единственото жилище, дарено на пърноначалния ищец от
баща му. Доказателства в тази насока не са представени.
Следователно не се установява
първият от елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане
да е налице деяние – действие или бездействие, което да е в противоречие с
императивни правни норми.
Вън от горното, ищецът не е
установил да са му причинени имуществени вреди в твърдения от него размер 1 300 000
лв., както и че е налице причинно – следствена връзка между действията на
ответника по издаване на справка от Интегрираната информационна система за
кадастър и имотен регистър относно вписванията по персоналната му партида и
твърдените имуществени вреди, произтекли от прекратяване на образуваното от
него исково производство.
От ангажираните по делото
доказателства става ясно, че справката от Агенцията по вписванията е поискана
не от първоинстанционния съд, разглеждащ гр. д. №
11586/ 2011 г. на СГС, а от касационната инстанция, разглеждаща съдебен акт на въззивния съд, с който отказано освобождаването му от
държавна такса по повод обжалване на връщане на подадена от К.И.Б. частна жалба
от САС. В този случай решението на първоинстанционния
съд да прекрати образуваното пред него производство изобщо не се намира във
връзка с представената от ответника справка относно вписванията по персоналната
партида на ищеца. Пред СГС той е настоявал да бъде освободен от заплащането на
държавна такса на друго основание – чл. 83 ал. 1 т. 4 от ГПК, поради наличието
на влязла в сила присъда, като твърденията му са били за „наличието на Божия присъда по отношение на
длъжностно лице от съдебната власт -
самоубийство на съдия от Окръжен съд гр. Враца от страх от последиците от
уволнението му“. Основанието за отказа на съда да освободи ищеца от заплащането
на държавна такса изобщо не е било свързано с представяне на доказателства
относно имущественото му състояние. Писмото и представената справка от
ответника са били единствено касателно възможността
ч. гр. д. № 4234/ 2017 г. на ВКС, ІV г.
о. да бъде разгледано, но дори и при различен правен резултат няма пряка връзка
между представената справка и прекратяването на гр. д. № 11586/ 2011 г. на СГС.
Друг е въпросът, че решението К.И.Б. да не бъде освободен от заплащането на
държавна такса не е от компетенцията на ответника Агенцията по вписванията, а е
прерогатив на съда, който е оставил без уважението искането му чл. 83 ал. 2 от ГПК не само и единствено предвид данните за имотното му състояние, но също така
и размера на дължимата държавна такса – 15 лв. и други обстоятелства.
Предвид изложеното и при
отсъствие на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане,
Градският съд достига до извода за неоснователност на предявената претенция.
По предявения от К.И.Б. иск за обезщетяване на нанесените
му неимуществени вреди в размер на 5 000 000 лв.:
Твърденията на ищеца са, че
вредите му произтичат се изразяват в стрес, тъй като бил обвинен в опит за
измама на съда, около него била създадена отрицателна среда и възникнала реална
опасност да бъде подведен под наказателна отговорност.
Изложените по – горе съждения
на съда за липса на противоправно, незаконосъобразно
и виновно поведение на заместник управителя или на друг служител на Агенцията
по вписванията, на когото е било възложено подписването на официални писма до
правораздавателни органи и изготвяне на справка от вписванията по персоналната
партида на лицата, са идентични и по произнасянето на съда за твърденията за
причинени на първоначалния ищец неимуществени вреди, поради което не се налага
да бъдат преповтаряни. В тази връзка и по този иск съдът счита, че липсва
първият от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане.
Действително, по делото са
представени доказателства, че здравословното състояние на първоначалния ищец е
било тежко, но в експертното решение на ТЕЛК изрично е посочено, че е издадено
по повод преосвидетелстване, като предходното е датирало през 2015 г., т. е.
преди датата на деликта, предмет на настоящото
производство. Недоказани са останали твърденията му, че около него е била
създадена негативна среда и че е съществува реална опасност от повдигане на
обвинение за престъпление от общ характер, тъй като подписаната от него
декларация по чл. 83 ал. 2 от ГПК била съставена под страх от наказателна
отговорност по чл. 313 от НК. Следователно съдът счита, че не е доказан и
втория от елементите от фактическия състав на деликт.
Липсата на елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане води на извода за неоснователност
на заявените претенции. Същите подлежат на отхвърляне в тяхната цялост.
Ищецът К.И.Б.,***, е починал
на 04.06.2019 г. Същият е бил освободен от заплащането на държавни такси и
разноски в процеса..
Съдебните такси са вид
държавни такси и по аргумент от чл. 4 от Закона за държавните такси имат
правната същност на публично държавно вземане, което подпомага държавния
бюджет. Освобождаването от задължението за внасяне на такси и разноски в
хипотезата на чл. 83, ал. 2 ГПК става не по общо разпореждане на закона по
категории дела, а с оглед конкретна преценка на съда за възможностите на един
конкретен ищец да понесе разходите за конкретно гражданско производство. Всеки
съд е компетентен да следи за внасяне на таксите и на разноските, които
страната дължи за процесуалните действия, които предстои да бъдат извършени
пред него. Тъй като имущественото състояние на едно лице може да се променя
динамично в течение на процеса, то биха могли и да отпаднат основанията, поради
което същото лице е било освободено от задължението по внасяне на такси и
разноски. Както не би могла да се отрече възможността на страната да направи
искане за освобождаване от такси и разноски за първи път пред въззивната или касационната инстанция, така не би следвало
да се отрече възможността да отпадне фактическото основание, поради което
страната е била освободена от същото задължение.
При процесуалното правоприемство на страната на ищеца в хода на висящото
дело, физическото лице-правоприемник по смисъла на чл. 227 ГПК не може да се
ползва от постановеното от съда освобождаване на неговия праводател
от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК –
в този смисъл Определение № 298 от 10.09.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
3912/2013 г., II г. о. Следователно с решението съдът следва да възложи на
ищците заплащането на необходимата държавна такса за разглеждане на исковете,
съразмерно на наследствените им права.
Ответната страна не е претендирала разноски, които да и
бъдат присъждани.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.И.Б.,***, починал на 04.06.2019
г. и заместен от своите наследници Т.Б.Ц., с ЕГН **********, Д.К.Т., с ЕГН **********,
и С.К.Б., с ЕГН **********, против Агенция по вписванията с адрес в гр. София,
ул. „******, представлявана от изпълнителен директор, искове, както следва:
- За осъждането и да му заплати сумата от 1 300 000 лв.
/един милион и триста хиляди лева/, представляващи обезщетение за причинените
му имуществени вреди, произтичащи от прекратяването на гр. д. № 11586/ 2011 г.
по описа на СГС, І ГО, поради представената от ответника с писмо, изх. №
11-00-2393/ 15.11.2017 г. справка от Интегрираната информационна система за
кадастър и имотен регистър относно вписванията по персоналната партида с
невярно съдържание относно притежаваните от К.И.Б. недвижими имоти, което е
довело до отхвърляне на искането му за освобождаване от заплащане на държавна
такса в производството и на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК;
- За осъждането му за му заплати 5 000 000 лв. /пет милиона лева/, представляващи обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, поради възможност от
обвинение в опит за измама на съда, създаване на отрицателна среда и реална
опасност от подвеждане под наказателна отговорност, поради представената от
ответника с писмо, изх. № 11-00-2393/ 15.11.2017 г. справка от Интегрираната
информационна система за кадастър и имотен регистър относно вписванията по
персоналната партида с невярно съдържание относно притежаваните от К.И.Б.
недвижими имоти, което е довело до отхвърляне на искането му за освобождаване
от заплащане на държавна такса в производството и на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.Б.Ц., с ЕГН **********,
да заплати по сметка на СГС държавна такса върху предявения от нейния
наследодател К.И.Б.,***, починал на 04.06.2019 г., в размер на 84 000 лв. /осемдесет
и четири хиляди лева/.
ОСЪЖДА Д.К.Т., с ЕГН **********,
да заплати по сметка на СГС държавна такса върху предявения от нейния
наследодател К.И.Б.,***, починал на 04.06.2019 г., в размер на 84 000 лв.
/осемдесет и четири хиляди лева/.
ОСЪЖДА С.К.Б., с ЕГН **********,
да заплати по сметка на СГС държавна такса върху предявения от нейния
наследодател К.И.Б.,***, починал на 04.06.2019 г., в размер на 84 000 лв.
/осемдесет и четири хиляди лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: