Р Е Ш Е Н И Е
№ 208
гр. Севлиево, 02.08.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на трети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от съдията Христов гражданско дело № 411/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен e иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Холидей - 2006" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, *, (понастоящем "Д. СТРОЙ" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, *), представлявано от управителя Д.Х. Д. срещу Професионална гимназия „Марин Попов", със седалище и адрес на управление *, гр. Севлиево, с ЕИК *********, представлявана от директора Н.П.Х..
Ищецът твърди, че с решение № 69/09.05.2018г., постановено по търг.
дело № 95/ 2017г. на ГОС, потвърдено с решение № 3/ 07.01.2019г. по Въззивно
търг. дело № 266/ 2018г. на Апелативен съд - Велико Търново, влязло в законна
сила на 12.02.2019 г. ответника е осъден да заплати на ищеца следните суми:
главница 33 756,84 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор за
изработка от 10.03.2014 г. на основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266 вр. с
чл. 258 ЗЗД, неустойка на основание чл. 92 ЗЗД по същия договор в размер на 3
375,68 лв., направените по делото разноски в общ размер на 6 577,30 лв., от
които 4 277,30 лв. направени пред първоинстанционния съд и 2 300 лв. - пред
въззивния съд. Още в хода на първоинстанционното производство, водено по реда
на чл. 365 от ГПК, както с първоначалната, така и с допълнителната искова
молба, както и в хода на цялото производство, вкл. и в писмената защита била
предявена и поддържана претенция за присъждане на законна лихва върху
главницата и неустойката, считано от предявяването им по съдебен ред, а именно:
от 01.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането. Предвид липсата на
произнасяне по това искане в диспозитива на първоинстанционното производство и
отхвърляне на последващата молба по чл. 249 и чл. 250 от ГПК, както и
неформиране на сила на пресъдено нещо по него във връзка с това, налице бил
правен интерес за предявяването му в самостоятелно, отделно, исково
производство. В този смисъл била и съдебната практика, обективирана например в
решение № 50/12.03.2010 г. постановено по търг. дело № 485/ 2009 г., второ отделение, ТК,
ВКС. Към настоящия момент ответникът не извършвал никакво плащане на
присъдените суми по цитираните по - горе дела, във връзка с което било
образувано изпълнително дело на 12.04.2019 г. за принудителното им събиране.
Ищеца претендира осъждане ответника да му заплати законната лихва върху
присъдените с решение № 69/09.05.2018 г. по т. д. № 95/2017 г. на ГОС, потвърдено с решение №
3/07.01.2019 г. по в. т. д. № 266/2018 г. на ВТАС суми, както следва: главница
- 33 756,84 лв., представляваща незаплатено възнаграждение по договор за
изработка от 10.03.2014 г. на основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 266 вр. с
чл. 258 ЗЗД и неустойка на основание чл. 92 ЗЗД по същия договор в размер на 3
375,68 лв., считано от датата на подаване на исковата молба по посоченото по –
горе търговско дело пред ГОС - 01.11.2017 г. в размер на 5 498,12 лв. към датата на предявяване на
иска по настоящото дело – 17.04.2019
г., ведно със
законната лихва върху посочените главници, присъдени с решение № 69/09.05.2018 г. по т. д. № 95/2017 г. на ГОС,
потвърдено с решение № 3/07.01.2019 г. по в. т. д. № 266/2018 г. на ВТАС до окончателно изплащане на вземанията. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от
исковата молба с доказателствата, ответника е подал писмен отговор. Оспорва
исковата молба. Заявява, че молбата е недопустима, тъй като с определение от
19.03.2019 г. Окръжен съд - Габрово е отхвърлил същото искане. Съгласно чл. 250 ГПК допълване на решението можело да се иска в едномесечен срок от връчване на
решението или от влизането му в сила. В случая срокът за подаване на искане за
допълване на решението на Габровския окръжен съд бил едномесечен считано от
връчването му на 17.05.2018 г., т.е. до 17.06.2018 г.. В този срок такова
искане не било направено от ищцовата страна. Отделно същата не обжалвала
постановеното решение и по отношение на нея то влязло в сила. Изтекъл и срокът
от влизане в сила на решението, което било обжалвано от ответника, но
въззивното решение на Великотърновския апелативен съд било връчено на страните
на 11.01.2019 г. и тъй като не било обжалвано влязло в сила след изтичане на едномесечния срок
- т.е. на 11.02.2019 г., а молбата по чл. 250 ГПК
била подадена на 27.02.2019 г. - след срока. Не било налице непроизнасяне или
явна фактическа грешка по чл. 247 ГПК. С молба вх. № 4712/20.11.2017 г. по
делото ищецът уточнил допусната в петитума на исковата молба грешка, в смисъл,
че претенцията по аксесорния иск е за сумата 3375,68 лв. дължимо обезщетение по
неустоечна клауза, уговорена между страните в раздел втори т. 5.3 вр. т. 5.2 от
сключения договор за строителство от 10.03.2014 г.. В цитирания текст на договора
била уговорена неустойката, която възложителят дължи на изпълнителя при
забавяне на договорените плащания по договора да бъде в размер на 0,10 % от
стойността им по договор, но не повече от 10 % от общата им стойност. Именно
сумата от 3375,68 лв. била присъдена с решението на Габровския окръжен съд,
потвърдено и от Великотърновския апелативен съд, като било прието че
възложителят е изпаднал в забава на 19.11.2014 г., поради което дължал
неустойка за забава в максималния уговорен между страните размер. Молбата била
неоснователна и по същество. Уговорената неустойка имала както обезпечителна,
така и обезщетителна функция, т.е. определено било обезщетението при забава на
плащанията да не надвишава 10 % от общата стойност по договора, то било
присъдено, поради което било недопустимо допълнително присъждане и на законна
лихва за забава едновременно с уговорената и присъдена неустойка за допуснатата
от възложителя забава. Това противоречало на уговореното в договора и на чл. 20
и чл. 86 ЗЗД. Следвало да се има предвид и, че ищецът не обжалвал решенията,
поради което иска следвало да се остави без уважение. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца,
чрез процесуалния си представител поддържа
предявеният иск, по съображенията изложени в исковата молба. В писмена защита излага подробни доводи за
основателност на иска.
В съдебно заседание
ответника, чрез процесуалния си
представител, поддържа отговора по съображенията изложени в него. В писмена
защита излага подробни доводи за неоснователност на иска.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от приложеното т. дело № 95/2017 г. на Окръжен съд - Габрово,
че по подадена от „Холидей - 2006"
ЕООД на 01.11.2017 г. искова молба, е постановено съдебно решение № 69/09.05.2018 г. по т. д. № 95/2017 г., по
описа на ГОС, с което е осъдена ПРОФЕСИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ „МАРИН ПОПОВ” да заплати
на „Холидей - 2006" ЕООД, сумата 33 756,84 лв., незаплатено
възнаграждение по договор за изработка от 10.03.2014 г., на основание чл. 79,
ал. 1 вр. чл. 266 вр. чл. 258 ЗЗД, както и неустойка на основание чл. 92 ЗЗД по
договор за изработка от 10.03.2014 г., в размер на 3 375,68 лв.. С
определение от 19.03.2019 г. по т. д. № 95/2017 г., Окръжен съд – Габрово е
оставил без разглеждане искане за допълване на решение № 69/09.05.2018 г., с присъждане на законната
лихва, върху присъдените с решението суми до окончателно заплащане на
вземанията, поради просрочие, като със същото определение е оставено и без
уважение искането за поправка на очевидна фактичаска грешка, изразяваща се в
неприсъждане на същата законна лихва, поради липса на несъответствие на
диспозитива с мотивите, предвид неизлагане в същите на съображения за уважаване
претенцията за лихва. С решение № 3/07.01.2019 г. по в. т. д. № 266/2018 г. на
ВТАС е потвърдено решение №
69/09.05.2018 г. по т. д. № 95/2017 г., по описа на ГОС, като поради
необжалване в законния срок на решението на ВТАС решение № 69/09.05.2018 г. на ГОС е влязло
в сила.
Представени са и други неотносими към предмета на
правния спор документи.
От заключението на вещото лице по съдебно -
счетоводната експертиза и изслушването на същото в съдебно заседание се
установяват следните обстоятелства :
законната лихва върху присъдените с решение
№ 69/09.05.2018 г. по т. д. № 95/2017 г., по описа на ГОС суми за
периода от 01.11.2017 г. до 17.04.2019 г. е в общ размер 5 498,12 лева,
включваща сумата 4 998,29 лв., лихва върху сумата 33 756,84 лв. и сумата
499,83 лв., лихва върху сумата 3 375,68 лв.; по решение № 69/09.05.2018 г. по т. д. № 95/2017 г., по
описа на ГОС е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнително дело при ЧСИ, като по същото на взискателя са преведени на
02.05.2019 г. сумата 20 343,04 лв., на
27.05.2019 г. сумата 2 377,05 лв. и на 11.06.2019 г. сумата 2 377,05 лв.
или общо сумата 25 097,14 лева.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна
страна:
Изложените в отговора доводи за недопустимост на
предявения иск са неоснователни - с изтичане на срока за подаване на молба за
допълване на решението се прекратява висящността на делото по отношение на
неразрешената част от спора и се погасява възможността да се постанови
допълнително решение, като относно неразрешената част от спора няма формирана
сила на пресъдено нещо, поради което страната разполага с възможността да
предяви нов иск- решение № 124 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 497/2011 г.,
IV г. о., ГК; решение № 50/12.03.2010г.,
постановено по търг. дело № 485/2009 г., второ отделение, ТК, ВКС.
Уважаването на предявения иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, предполага установяването от ищеца, на следните предпоставки: основанието,
размера и изискуемостта на претендираното вземане, т. е. наличието на
твърдяната главница, поставянето на ответника в забава относно претендираното
вземане, размера на претендираните суми.
Установи се по делото от обсъдените по – горе
съдебно решение № 69/09.05.2018 г. по т. д. № 95/2017 г., по
описа на ГОС и решение № 3/07.01.2019
г. по в. т. д. № 266/2018 г., по описа на ВТАС, че Професионална гимназия
„Марин Попов" е осъдена да заплати на „Холидей - 2006" ЕООД (понастоящем
"Д. СТРОЙ" ЕООД), сумата 33 756,84 лв., незаплатено възнаграждение по
договор за изработка от 10.03.2014 г., на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266
вр. чл. 258 ЗЗД, както и неустойка на основание чл. 92 ЗЗД по договор за изработка
от 10.03.2014 г., в размер на 3 375,68 лв., като решението е влязло в сила. Установи
се също така, че исковата молба, с която са предявени претенциите за
присъдените с посоченото решение парични суми е заведена в ГОС на 01.11.2017 г.,
от която дата следва да се приеме, че е настъпило и поставянето на ответника в
забава относно претендираното по настоящото дело вземане. Установи се от
заключението на вещото лице по събраната съдебно - счетоводната експертиза и размера
на претендираното вземане - законната лихва върху присъдените с решение № 69/09.05.2018 г. по т. д. № 95/2017 г., по
описа на ГОС суми за периода от 01.11.2017 г. до 17.04.2019 г. е в общ размер 5
498,12 лева, като същата включва сумата 4 998,29 лв., лихва върху сумата 33
756,84 лв. и сумата 499,83 лв., лихва върху сумата 3 375,68 лв..
Изложеното налага извод, че предявеният иск с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД следва да се уважи, като следва да се присъди и законната лихва върху присъдените
с решение № 69/09.05.2018 г. по т. д. №
95/2017 г., по описа на ГОС суми от 17.04.2019 г. до окончателно им изплащане.
Неоснователни са и доводите
на ответника изложени срещу присъждане на законна лихва върху присъдена
неустойка. След като веднъж в съдебен
акт е прието, че уговорено в договор вземане е за неустойка по смисъла на чл.
92 ЗЗД, то предмет на решение по допълване или при разглеждане на иск за законна
лихва върху присъдена неустойка е единствено произнасяне по това, дължи ли се
законна лихва върху подобна главница, а не обсъждане отново на елементите от
фактическия състав, които пораждат неустойката. В конкретния случай, при
положение, че е налице паричен дълг, макар и под формата на неустойка, то няма
основание да се отрече възможността при неизпълнението му на падежа, да се
търси обезщетение и под формата на законна лихва в рамките на допустимите от
законодателството предели. Доколкото неустойката е предвидена в самия договор,
очевидно е, че тя съставлява договорно задължение за страната, в чиято тежест е
вменена. А когато е уговорена като парична сума, неизпълнението на задължението
за плащане на неустойка ще бъде неизпълнение на парично задължение по смисъла
на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, пораждащо санкция за присъждане на обезщетение в размер
на законната лихва. Санкционният характер на неустойката не препятства
приложимостта на цитираната норма, тъй като задължението за неустойка е
самостоятелно и независимо от задължението за обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорното
задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а задължението за
присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
поражда от неизпълнението на вече породено и неизпълнено задължение за
неустойка. В посочения смисъл е практиката на ВКС - решение № 73 от 29.06.2011 год., по т.д.№
683/ 2010 год., І-во т.о. на ВКС, постановено
по чл. 290 ГПК; решение № 230 от 13.07.2011 г. на ВКС по т. д. №
1088/2009 г., II т. о.; решение № 65 от 16.07.2012 г. по търг. д. № 333/2011 г.
на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение; решение № 12 от 22.06.2017 г. по т. д. № 551/2016
г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение и решение № 50/12.03.2010 г., постановено по
търг. дело № 485/2009 г., второ отделение, ТК, ВКС, с която настоящият състав
се солидаризира.
С оглед изхода на делото и направеното от ищеца
искане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените разноски по делото за такси и адвокатско
възнаграждение в размер на 1208,00 лева, съобразно представените доказателства
за заплатени разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
Професионална гимназия „Марин Попов", със седалище и адрес на управление *,
гр. Севлиево, с ЕИК *********, представлявана от директора Н.П.Х. да заплати на
"Д. СТРОЙ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Севлиево, *, представлявано от управителя Д.Х. Д., сумата от 5 498,12 лева, представляваща законната лихва
върху сумите: 33756,84 лв., незаплатено възнаграждение по договор за изработка
от 10.03.2014 г. и 3375,68 лв., неустойка по договор за изработка от 10.03.2014
г., присъдени с решение № 69/09.05.2018
г. по т. д. № 95/2017 г., по описа на Окръжен съд – Габрово, потвърдено с решение № 3/07.01.2019 г. по в. т. д. № 266/2018
г., по описа на Апелативен съд – Велико Търново, за периода от 01.11.2017 г. до
17.04.2019 г., ведно със законната лихва от 17.04.2019 г. върху горепосочените суми:
33756,84 лв., незаплатено възнаграждение по договор за изработка от 10.03.2014
г. и 3375,68 лв., неустойка по договор за изработка от 10.03.2014 г., до окончателно им изплащане.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Професионална гимназия „Марин Попов", със
седалище и адрес на управление *, гр. Севлиево, с ЕИК *********, представлявана
от директора Н.П.Х. да заплати на "Д. СТРОЙ" ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, * представлявано от управителя
Д.Х. Д., сумата 1208,00 лева за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: