Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 15.03.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти
с-в, в публичното заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Росен Д.
при секретаря Стефка
Александрова като разгледа докладваното от съдия Д. гражданско дело № 12183 по
описа за 2016 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД от М.Т. К., ЕГН **********,
чрез адв. Я.Д. против „Д.З.“ АД, *** – за заплащане на обезщетение за търпени
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в
резултат на ПТП на 12.05.2016 г. в размер на сумата от 40 000 лв. /предявен
като частичен иск от общ в размер на 90 000 лв./, ведно със законна лихва
върху тази сума считано от 15.09.2016 г. – датата на изтичане на тримесечния
срок за произнасяне по претенцията до окончателното изплащане на задължението.
Чрез своя
процесуален представител ищецът поддържа иска за обезщетяване на неимуществени
вреди, който е получила следствие виновно поведение на водача на товарен автомобил марка
„Мерцедес“ модел „Актрос“ с регистрационен № ***** управляван от Е.В.П.. За автомобила е имало валидна и действаща към датата на ПТП-то
застраховка за гражданска отговорност при ответното дружество.
Твърди,че в
следствие на катастрофата е получил контузия на гръдния кош и фрактура на лявата
лъчева кост,в следствие на което търпял болки и страдания.
Моли съда да
уважи предявеният иск , тъй като е основателен и доказан ведно със законните
последици . Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.
Ответникът ЗК „Д.З.”
АД *** чрез своя процесуален представител оспорва предявените искове по
основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „ГО“ към датата на ПТП. Оспорва механизма на ПТП,
като счита, че същото е реализирано само и единствено в резултат на виновно
поведение от страна на пострадалия и неспазването от него на правилата за
безопасност при работа с товарен автомобил с кран, а също така оспорва и
наличието на причинна връзка между всички твърдени вреди и процесното събитие.
В условията на
евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия като се е возил извън товарния автомобил на място, което
не е предназначено за превоз на пътници – изправен в задната част на товарния
автомобил. Оспорва и претенцията за лихва, като в тази връзка сочи, че ищецът и
към настоящия момент не е изпълнил задължението си да представи изисканите от
застрахователя документи по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ, както и банкова сметка, ***,
че не е настъпила хипотезата на чл. 497 КЗ за начисляване на законна лихва..Претендира
разноски.
Доказателствата
по делото са гласни и писмени.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
от
приложения на л.7 от делото констативен протокол , Протокол за оглед на
местопроизшествието от 12.05.2016 г. и постановление от 01.12.2016 год. на
Районна прокуратура гр.София по пр. преписка № 19420/2016 год. се установява,че
на 12.05.2016 г. около 12:00 ч. в гр. София на ул. „Сребърна“ срещу № 21 е
настъпило ПТП,при което самонатоварващ се товарен автомобил марка „Мерцедес“
модел „Актрос“ с регистрационен № *****, оборудван с конзолен кран, разположен
между кабината и каросерията, управляван от Е.В.П. се е ударил в метална
естакада с неработещи тръби за пара, при което М.Т. К.,който се возел извън
кабината на камиона,между нея и конзолния кран, е получил съчетана травма на
гръдния кош ,на лявата киткаи фрактура на лявата лъчева кост на типично място.
За товарния автомобил е имало застраховка при ответното
дружество ЗК „Д.З.” АД *** .
СМЕ , която
съдът възприема за обективна и професионална, установява,че в следствие на
катастрофата ищецът е получил повърхностна контузия на гръдния кош, без данни
за по-тежки травматични увреди и фрактура на лявата лъчева кост на типично място,
по вид - вътреставна, разместена.Като медико-биологична характеристика
контузията на гръдния кош е състояние водещо до причиняване на болка и
страдание, а фрактурата на лъчевата кост е състояние трайно затрудняващо
движенията на китката за срок по-голям от 30 дни.
Извода на
експерта е,че тези увреждания кореспондират с механизма на процесното ПТП. За
контузията на гръдния кош не е предприемано лечение, а само препоръка при нужда
да се потърси нов консулт с хирург, за какъвто няма документи в делото да е
направен. По отношение на фрактурата на лявата лъчева кост в долния край, в
областта на китката, то за същата е предприето наместване с местна упойка
последвано от поставяне на гипсова шина за срок от 30-35 дни.
Контузията на
гръдния кош и особено фрактурата на лъчевата кост са състояния предизвикващи
болка с висока интензивгюст от момента на тяхното възникване до оказване на
медицинска помощ в болнично заведение, което за ищеца е било няколко часа. В
процеса на възстановителния период болките би трябвало да са умерени с временни
изостряния, с утихване към края на 3-ия месец, когато и движенията в
засегнатата китка би трябвало да са възстановени.
Заключението на
АТЕ установява, че при преминаването си под ектекадата с височина 4 м. камиона
закача тръби, които удрят пострадалия М.Т. К. ,който по време на движение на
товарния автомобил е бил върху дясната площадка между кабината на водача и
товарната каросерия.Тръбите под естекадата са били ударени не от каросерията
или кабината на камиона ,а от конзолния кран,който в този момент не е бил
прибран в позиция за придвижване/транспортно положение/ , а е бил установен в
горна позиция и при това положение е ударел тръбите под ектекадата.
Установено е, че
срещу Е.В.П. е образувано наказателно производство, което е било прекратено с
постановление на основание чл.24,ал.1,т.9 НПК-по искане
на пострадалия.
От показанията на
св. Е.В.П. /водач на камиона/ се установява, че тръбите под естекадата са били
закачени от крана на камиона и са ударили пострадалия,който се е намирал между
кабината и товарното отделение,тъй като нямало място за него в самата кабина.Установява,че
само той е работел с уредите за управление на щипката/крана/,но според него
щипката е била свалена.
Св. Б.Н.А.установява,че
М. е претърпял ПТП, преди около две години. Бил приет по спешност във
ВМА,където го видяч в количка седнал и ревящ от болка.Ръката му била гипсирана
за около 40 дни и макар да се е възстановил от травмата и понастоящев изпитва
спорадични болки.
От показанията на
св.Р. се установява,че при преминаването на камиона под естекадата щипката не е
била свалена,макар преди това да е обърнал внимание на водача да прибере
щипката.От удара на тръбите М. скочил от камиона и си счупил китката.
С оглед
доказателствата и становищата на страните съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно 226,ал.1
КЗ/отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл.
45 от ЗЗД. Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму.
С оглед на
валидното застрахователно правоотношение отговорността на ответното дружество е
установена.
В настоящия
случай се установи, че са налице предвидените и изброени в закона предпоставки:
противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка между тях.
произшествието
е настъпило по вина на Е.В.П. - водач на се товарен автомобил марка „Мерцедес“
модел „Актрос“ с регистрационен № *****,който е управлявал камиона без да е
прибрал в транспортно положение конзолния кран в следствие на което последния е
ударил тръби от водопровод под процесната ектекада,които са се срутили върху
пострадалия. Нарушил е виновно
разпоредбите на чл.20,ал. 2 ЗДвП, тъй е бил длъжен да управлява внимателно
автомобила и да се съобразява със състоянието на пътя/естекадата е пътно
съоражение/ и на превозното средство-да не го управлява с неприбран кран.Превозването
на пострадалия извън кабината на камиона е било в нарушение на чл.134,ал.1 ЗДвП.
Доказан е и
фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка
с противоправното деяние - заключението на вещото лице е,че уврежданията
съвпадат с механизма на ПТП-то.Потвърждава се и от медицинската документация по
делото.
Няма спор,че за
въпросния автомобил е имало валидна застраховка за гражданска отговорност.
Поради изложените
съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди
е ОСНОВАТЕЛЕН.
По отношение на
размера:
Неговият размер
следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че
при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост.
При определяне
размера на дължимото обезщетение съдът следва да вземе пред вид характера и
степента на увреждането, претърпените болки и страдания в началния период след
злополуката- интензивни седмица и продължилите по-леки такива около 2 месеца,както
и изпитваните леки и спорадични такива понастоящем,а също и неудобствата за
пострадалия за времето през което е бил с гипсова имобилизация.
Съдът не възприема
заявеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на пострадалата,доколкото
е установено,че пострадалият не се е возел извън кабината на камиона по негова
воля,а поради факта,че кабината е била пълна и водачът на автомобила му е
указал да се вози извън нея.
На основание
изложеното, съдът намира, че справедливо обезщетение за вредите причинени на ищецът
е в размер на 12 000 лв. , ведно със законната лихва, считано от 15.09.2016
г. до окончателното й изплащане. Съдът намира този размер за справедлив и
обоснован с оглед доказаните по делото от ищецът болки и страдания , тяхната неголяма
продължителност и интензитет, и отговаря на принципа на справедливостта и
социално-икономическите условия на живот в страната.
Над уважения
размер до претендирания от 40 000 лв./частичен от 90 000 лв./ искът
като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Съобразно
този изход на делото ищецът следва за
заплати на ответника разноски в размер на 245 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 250 лв.
Ответникът следва
да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 591 лв. , по сметка на СГС да внесе държавна
такса в размер на 480 лв.,а на адвокат Я.
Д. да заплати възнаграждение по чл.38 от
ЗА в размер на 890 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Д.З.” АД *** с ЕИК:***** да заплати на М.Т. К., ЕГН **********, чрез
пълномощника му адв. Я.Д.,*** на
основание чл.226,ал.1 КЗ/отм/ във вр. с
чл.45 ЗЗД сумата в размер на 12 000 лв. - обезщетение за неимуществени вредиот
ПТП на 12.05.2016 год. ведно със законната лихва върху тази сума считано от 15.09.2016
г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 591 лв. , като отхвърля
предявения иск за неимуществените вреди над уважения размер до претендирания
такъв от 40 000 лв./частичен от 90 000 лв./ като неоснователен.
ОСЪЖДА М.Т. К., ЕГН ********** да
заплати на ЗК „Д.З.” АД *** разноски по
делото в размер на 495 лв.
ОСЪЖДА
ЗК „Д.З.” АД *** с ЕИК:***** да заплати
на адвокат Я.Д.-САК възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 890 лв.,а по
сметка на Софийски градски съд дължимата държавна такса в размер на в размер
на 480 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване от страните в двуседмичен
срок от съобщението за изготвянетому пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: