Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 24.10.2018 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съд.заседание на пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Чомпалов т.дело № 389/17
г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
СГС
е сезиран с искова молба от „М.К.” ЕООД, с която са предявени срещу „П.В.” ЕАД искове с правно основание чл.82 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че 22.10.2015 г. е сключил с ответника договор
за наем, по който ответникът в качеството на наемодател е поел задължението да
предостави ползването на търговски обект N 2.1.02.005 с площ от 18,30 кв.м., находящ
се на територията на Пазар „*****“ в гр.София, а ищецът е платил гаранционна
вноска от 2630 лв., както и наемната вноска за м.11.2015 г. в размер на 3156
лв. по издадена от ответника фактура N
3217/04.11.2015 г. и консумативи по фактура N 3218/04.11.2015 г. Сочи се от ищеца, че ответникът не е изпълнил
задължението да предаде наетия имот през периода 01.11.2015 г. С оглед на процесния договор ищецът е разработил бизнес план за стартиране на продажба на млечни
продукти в наетия имот след маркетингово проучване и план, по който финансовата
прогноза за периода 2015 – 2018 г. нетната печалба възлиза на 7120 лв. Освен
това ищецът е сключил с „В.Г.2“ ЕООД договор за доставка на хладилна техника и
е платил аванс от 24 000 лв. По този договор ищецът е поел задължението да
осигури достъп до наетия имот за доставка на техниката, но тъй като поради
поведение на ответника не е осигурил достъп договорът е бил развален и ищецът е
заплатил неустойка от 24 000 лв. на 02.08.2016 г. в полза на посоченото
от „В.Г.2“ ЕООД трето лице – „К.Г.“
ЕООД. За изпълнение на бизнес плана ищецът е сключил на 02.11.2015 г. договор с
„Е.“ ООД за извършване на ремонт, но тъй като поради поведение на ответникът не
е могъл да осигури достъп на изпълнителя е заплатил неустойка в размер на
10 568,96 лв. на 10.08.2016 г.
Поддържа се от ищеца, че в резултат на неизпълненото от ответника задължение да
предостави ползването на наетия имот е претърпял имуществени вреди под формата
на загуби – 24 000 лв. /аванс/, 24 000 лв./неустойка/, 10 658,96
лв. /неустойка/, както и пропуснати ползи от 92560 лв. Иска се от ищеца
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 92 560 лв. – обезщетение за
претърпени вреди под формата на пропуснати ползи за периода 01.12.2015 г. – 01.01.2017 г., сумата от 4748,24 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 01.01.2016 г. –
01.01.2017 г., както и сумата от общо 58 658,96
лв. – обезщетение за имуществени вреди под формата на загуби, изразяващи се в
изплатени на трети лица аванс от 24 000 лв. и неустойки от 24 000 лв.
и от 10658,96 лв.
Ответникът е представил писмен отговор, с
който оспорва исковете с възражението,
че представените от ищеца документи са с недостоверна дата. Освен това
липсва технологична документация – проект, който е задължителен за регистрация
на търговски обект за търговия с храни, както и че оборудването е одобрено.
Сочи се, че бизнес планът е изготвен след 20.11.2015 г., а договорът за
доставка на техника е сключен преди изготвянето на бизнес плана. Навежда се
довод, че във фактура N 046/03.11.2015
г. за МОЛ на получателя е посочено лицето П.А., който на
03.11.2015 г. е наредил плащане преди да
придобие дялове в търговското дружество. Поддържа се, че ответникът не е давал
съгласие за извършване на промени във вътрешното и външно състояние на
търговския обект – т.13.2 и т.19 от договора, а ищецът не е съгласувал
намерението да извърши ремонтни дейности.
Ищецът е представил доп.искова молба, с
която поддържа предявените искове с
довода, че представените с исковата молба писмени доказателства са с достоверна
дата и са съставени с оглед на сключения с ответника договор за наем. Сочи се,
че не е било необходимо да извършва действия по заявяване/регистриране на
дейност, защото не е бил допуснат до търговския обект.
Ответникът е представил допълнителен
писмен отговор, с който поддържа оспорванията относно
недостоверността на датата на представените от ищеца документи, както и доказателствените искания във връзка с оспорването.
Представен е договор за наем от 22.10.2015 г.,
от който се установява, че между страните е възникнало наемно облигационно
правоотношение, по което ответникът в качеството на наемодател е поел
задължението да предостави на ищеца в качеството на наемател правото да ползва
търговски обект N 2.1.02.005 с площ от 18,30 кв.м., находящ се на територията
на Пазар „*****“ в гр.София срещу наемна цена от 3156 лв. Посочено е, че ищецът
внася гаранционна вноска от 2630 лв.
Представен е бизнес план относно търговски
обект N 2.1.02.005 Пазар „*****“ – София.
Представен е договор за доставка на
техника от 02.11.2015 г., от който се установява, че ищецът е възложил на „В.Г.2“
ЕООД доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на хладилна техника срещу цена
от 48 000 лв., от която 24 000 лв. се плаща авансово.
Представен е протокол от 30.11.2015 г., в
който се сочи, че „В.Г.2“ ЕООД е доставило хладилна техника на ищеца на
търговски обект N 2.1.02.005 Пазар „*****“ –София, но поради държането на обекта от ответника техниката
не е оставена в него.
Представено е споразумение от
10.07.2016 г., с което ищецът и „В.Г.2“ ЕООД са
постигнали съгласие за прекратяване на договора от 02.11.2015 г., както и че
ищецът е поел задължение да плати неустойка от 24 000 лв., която следва да
се преведе по сметка на „К.Г.“ ЕООД.
Представено е платежно нареждане от
02.08.2016 г., в което се сочи, че ищецът е платил на „К.Г.“ ЕООД сумата от
24 000 лв.- неустойка по договор от 02.11.2015 г.
Представен е договор N 319/03.11.2015 г., от който се установява, че между ищеца и „Е.“ ООД е
възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът възложил на „Е.“ ООД
извършването на ремонт на търговски обект N 2.1.02.005 Пазар „*****“ –София срещу възнаграждение от
25 581,51 лв. Уговорено е, че при неизпълнение на задължението на ищеца да
предостави на изпълнителя достъп до обекта се дължи неустойка от 10 658,96
лв.
Представен е Протокол от 23.11.2015 г., с
който ищецът и „Е.“
ООД са постигнали съгласие, че ищецът не е в състояние да предостави достъп за
извършване на ремонт на търговски обект N 2.1.02.005 Пазар „*****“ –София.
Представено е споразумение от
15.07.2016 г., от което се установява, че ищецът
и „Е.“ ООД са постигнали съгласие, че ищецът
е поел задължение за плащане на неустойка от 10 658,96 лв. на „Е.“ ООД поради неизпълнение от ищеца на задължението по
договора от 20.11.2015 г.
Представено е преводно нареждане от 10.08.2016
г., в което се сочи, че ищецът е платил на „Е.“ ООД сумата от 10 658,96
лв. – неустойка по договор N 319/11.15.
Установява се от показанията на
св.Кръстев, който е бил управител и съдружник в „Е.“ ООД и че договор N 319/03.11.2015 г. е сключен в
началото на м.11, а протокол от 23.11.2015 г. е съставен на посочената в него
дата, както и споразумението от 15.07.2016 г.
Установява се от заключението на
единичната ССЕ, че за фактура N 046/03.11.2015
г. е записана в търговските книги на ищеца и на „В.Г.2“
ЕООД. Вещото лице е констатирало, че плащането от ищеца на сумата от
24 000 лв. – неустойка е записано в търговските му книги, както и че
сумата е постъпила по банковата сметка на „К.Г.“ ЕООД на 02.08.2016 г. Освен
това е констатирано, че сумата от 10 658,96 лв. е платена от ищеца на „Е.“
ООД и е постъпила по сметка на „Е.“ ООД на 10.08.2016 г.
Установява
се от доп.заключение на ССЕ, че съобразно предвижданията в бизнес плана на
ищеца нетната печалба за един месец от 2015 г. възлиза на 5115,03 лв., за 2016
г. на 6614,31 лв., а за 2017 г. на 6014,31 лв.
Установява се от заключението на тройната ССЕ, че фактура N 046/03.11.2015 г. е записана в
търговските книги на ищеца, а през м.01.2016 г. „В.Г.2“ ЕООД е издало кредитно
известие за сумата от 24 000 лв. по фактура N 046/03.11.2015 г. Трите вещи лица са констатирали, че плащането от
ищеца на сумата от 24 000 лв. – неустойка по сметка на „К.Г.“ ЕООД е
записано в търговските му книги. Сумата от 24 000 лв. е постъпила по
банковата сметка на „К.Г.“ ЕООД, а сумата от 10 658,96 лв. е постъпила по
сметка на „Е.“ ООД.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния
съд са искове с правно основание чл.82 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Установи се от представения по делото договор
за наем на търговски обект от 22.10.2015 г., че между страните е възникнало
наемно облигационно правоотношение, по което ответникът в качеството на
наемодател е поел задължението да предостави на ищеца в качеството на наемател
правото да ползва търговски обект N
2.1.02.005 с площ от 18,30 кв.м., находящ
се на територията на Пазар „*****“ в гр.София срещу задължение на ищеца да заплаща
наемна цена от 3156 лв. По отношение факта на учредено между страните наемно
облигационно правоотношение и неговите параметри не се спори.
От
страна на ответника, който носи доказателствената
тежест, не се представиха доказателства за факта на предаване на наетата вещ на
ищеца. Следва да се спомене, че ответникът дори не е повдигнал фактически
твърдения за предаване на вещта. При тези факти съдът намира за доказано, че
ответникът е неизправна по договора страна, защото не е изпълнил своето основно
задължение на наемодател да предостави на наемателя наетата вещ за ползване.
Неизпълнението на задължението на
наемодателя да предостави на наемателя за ползване наетата вещ е факт, който
води до възникване на задължение за поправяне/репариране на понесените от наемателя
вреди, но които са в причинна връзка с неизпълнението на задължението и са
предвидими. Съдът приема за доказано, че поради неизпълнението на задължението
на наемодателя ищецът в качеството на
наемател не е могъл да ползва вещта през уговорения срок, както и да извършва
през този срок търговска дейност. Доколкото наетият обект е бил предназначен за
извършване на продажби на мляко и млечни продукти – чл.2.1 от договора за наем,
няма съмнение, че ответникът в качеството на наемодател е предвиждал, че поради
неизпълнението на своето задължение ще попречи на ищеца да извършва търговска
дейност.
Според съда от събраните по делото
доказателства не се установяват факти, които да сочат, че е налице причинна
връзка между неизпълненото от ответника задължение и вредата от 92 560
лв., която по твърдения на ищеца представлява пропусната полза. На първо място
– не се установява фактът, че ако наетата вещ бе предоставена за ползване на ищеца
със сигурност би реализирал
посочената печалба. Съдът не кредитира доп.заключение на единичната ССЕ,
доколкото в.лице е изследвало изготвения бизнес план на ищеца, който представлява
една желателна прогноза за положителен стопански резултат. Вещото лице е
преценяло и данните на други търговци на пазара, но обстоятелството, че други
търговци са имали приходи и печалби, не е основание за извод, че и ищецът би
реализирал приходи и печалби. Недоказано е, че през процесния
период ищецът би извършил със сигурност продажби на млечни продукти, от които
да извлече печалба в претендирания с иска размер.
Пропуснатите ползи като вреди,
които подлежат на обезщетяване по чл. 82 ЗЗД при
договорно неизпълнение, трябва да имат
качество на реалност и сигурност
и подлежат на доказване от кредитора,
който твърди, че е пропуснал да ги реализира. Релевантният факт, при доказването
на който би могло да се направи доказателствен извод за настъпването на пропусната полза, е икономическият резултат от търговската дейност, която ищецът е възнамерявал да извършва в процесния обект. По делото обаче няма категорични данни, че ако на ищеца бе предоставено
ползването на вещта със сигурност би реализирал печалба в размер на 92 560
лв.
На следващо място - обезщетение за вреди поради неизпълнение на
договорно задължение се дължи от длъжника, но само ако кредиторът е сторил дължимото
от него за избягване на вредите - нормата на чл. 83 ал. 2 ЗЗД предвижда, че кредиторът е длъжен да положи грижи
на добър стопанин, за да избегне вредите.
Това означава, че за да възникне в полза на кредитора
право на обезщетение, той следва да установи, че е изпълнил предвиденото в закона свое задължение по чл.83 ал.2 ЗЗД. Да се присъжда обезщетение в полза на кредитор, който не е предприел
необходимото действие, означава да се поощри поведение на
кредитор, който, вместо да вземе
надлежни мерки за защита на
интереса си (а така и за ограничаване
на вредите), е бездействал в течение на
периода до изтичане срока на наемния договор
с цел да получи неоправдано обезщетение.
Ищецът дори не е твърдял, а и не е доказал,
че през процесния
период е положил усилия да наеме друг имот
за осъществяване на търговската си дейност, поради което няма право на обезщетение /решение № 15 от 08.09.2010 г. по т.д. № 395/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.
По делото има данни за това, че биха се
извършвали от ищеца продажби на млечни продукти, но не са установени факти,
които да сочат, че със сигурност би се
увеличило имуществото на ищеца с печалба от 92 560 лв. Не са представени доказателства за наличие на правоотношения между ищеца и трети лица във връзка с предлаганите за продажба продукти, които не може да се приеме, че със
сигурност биха били закупувани от трети лица при цени, които да позволяват
постигане на печалба от ищеца в размер на 92 560 лв.
/ ТР № 3/12.12.2012 г. по тълк.д. № 3/2012 г. ОСГТК на ВКС/.
Искът за пропуснати ползи е
неоснователен и следва да се отхвърли поради недоказаност на факта, че при
изпълнение на задължението на наемодателя ищецът наемател със сигурност би
увеличил имуществото си с претендираната с исковата
молба сума. Поради акцесорността на иска по чл.86 ЗЗД
и тази претенция следва да се отхвърли.
По иска за претърпени загуби. От представения договор за доставка на техника от 02.11.2015 г. се
установява, че ищецът е възложил на „В.Г.2“ ЕООД доставка, монтаж и въвеждане в
експлоатация на хладилна техника срещу цена от 48 000 лв., а от платежно
нареждане от 02.08.2016 г. се установява, че ищецът е платил на посочено от „В.Г.2“
ЕООД лице -„К.Г.“ ЕООД сумата от
24 000 лв.- неустойка по договор от 02.11.2015 г. Следва да се спомене, че
не е доказано плащане на аванс от ищеца в размер на 24 000 лв., поради
което до този размер искът е недоказан на това основание.
Според съда платената от ищеца неустойка
от 24 000 лв. на неговия съконтрагент „В.Г.2“
ЕООД не представлява вреда, която да подлежи на обезщетяване от ответника
наемодател. По реда на чл.82 ЗЗД подлежат на обезщетение претърпяната загуба
и пропуснатата полза, доколкото те са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението
и са могли да бъдат предвидени
при пораждане на задължението.
Следователно обезщетение се дължи само за вредите, които са в пряка
връзка и резултат от неизпълнението, но и които са „предвидими“. Пряката връзка на вредите с
неизпълнението и тяхната „предвидимост“ са
елементи от фактическия състав и подлежат на доказване, доколкото са взаимно
свързани, защото предвидимите вреди са винаги преки. Според съда
вредите, които се претендират от ищеца за изплатени на „В.Г.2“ ЕООД суми за
неустойка не са „предвидими“ по смисъла на чл.82 ЗЗД, защото ответникът
към сключване на процесния договора за наем на 22.10.2015
г. дори не е предполагал, че ищецът впоследствие ще сключи на 02.11.2015
г. договор за доставка на техника с „В.Г.2“ ООД.
Релевантен
момент за предвидимостта на вредите е моментът на
пораждане на задължението на ответника, което възниква със сключване на
договора за наем на 22.10.2012 г. / К., А. „Облигационно право. Обща част”, 2007 г., стр.411/. „Предвидими“ са тези вреди, които настъпват като безусловен или закономерен резултат от неизпълнението
и които нормалният и здрав човешки разум
би трябвало да допусне при
пораждане на задължението /решение № 73 от 27.07.2010 г. по т.д. № 897/2009 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 173 от 06.12.2012 г. по т.д. № 1156/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/. Вредите са „предвидими“ по смисъла на
чл.82 ЗЗД, когато към сключване договора длъжникът знае факти и
обстоятелства, които създават у него представа за голяма вероятност, че при
неизпълнение на неговото задължение ще настъпи увреждане на кредитора.
Задълженията на ищеца към
неговия съконтрагент „В.Г.2“ ООД са възникнали на
02.11.2015 г. – т.е. след сключване на процесния
договор за наем от 22.10.2015 г., а този факт изключва каквото и да е било дори
хипотетично предположение у ответника, че неизпълнението на неговото задължение
за предаване на вещта ще причини неизпълнение на задължението на ищеца към „В.Г.2“
ООД. Още по-малко има основание да се приеме, че ответникът е знаел за
уговорена неустойка в сключения от ищеца с трето лице договор от 02.11.2015 г.,
както и че за ищеца ще възникне задължение да плати неустойка.
Установява се от представения
договор N 319/03.11.2015 г., че между ищеца и „Е.“ ООД е възникнало
облигационно правоотношение, по което ищецът е възложил на „Е.“ ООД
извършването на ремонт на търговски обект N 2.1.02.005 Пазар „*****“ –София срещу възнаграждение от 25 581,51 лв., както и
че е уговорено при неизпълнение на задължението на ищеца да предостави на
изпълнителя достъп до обекта да се дължи от ищеца неустойка от 10 658,96
лв. Според съда изплатената от ищеца неустойка на „Е.“ ООД в размер на
10 658,96 лв. не представлява вреда, която да подлежи на обезщетение по
реда на чл.82 ЗЗД. На първо място – в договора за наем е предвидено, че ищецът
в качеството на наемател няма право да извършва промени в състоянието на
наетата вещ, както и на нейното разположение и разпределение, а според клаузата
на чл.19 от договора само след съгласуване с наемодателя наемателят има право
да извършва подобрения в наетия обект. По делото няма данни наемодателят да е
бил уведомен за възнамерявания от ищеца ремонт, както
и да е изразил съгласие.
На следващо място – в този
случай платената от ищеца неустойка на „Е.“ ООД не е предвидима вреда, защото
договорът с „Е.“ ООД е сключен на 03.11.2015 г., т.е след сключване на договора
за наем от 22.10.2015 г., а и след настъпилата на 01.11.2015 г. забава, което
означава, че е изключено към пораждане на наемното правоотношение на 22.10.2015
г. ответникът дори хипотетично да е предполагал, че неизпълнението на
задължението за предаване на вещта ще причини неизпълнение на задължението на
ищеца към „Е.“ ООД по сключен впоследствие на 03.11.2015 г. договор. Още по-малко
има основание да се приеме, че ответникът е знаел за уговорена неустойка в
сключен от ищеца договор и че за ищеца ще възникне задължение да плати
неустойка.
По отношение на предвидимостта
на вредите следва да се спомене, че с доклада по чл.374 ГПК от 07.07.2017 г. съдът е указал, че в тежест на ищеца е да установи, че твърдяните от него вреди са били предвидими от ответника.
С оглед на изложеното съдът намира, че
предявените искове следва да се отхвърлят.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „М.К.” ЕООД срещу „П.В.” ЕАД искове с
правно основание чл.82 ЗЗД за сумата от 92 560
лв. – обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи, възникнали през
периода 01.12.2015 г. – 01.01.2017 г. поради
неизпълнение на договор за наем N 2.1.502105 от 22.10.2015 г.;
иска по чл.86 ЗЗД за сумата от 4748,24 лв. – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 01.01.2016 г. – 01.01.2017 г.; иска по чл.82 ЗЗД за сумата от 48 000 лв. - обезщетение за вреди под формата на претърпени загуби, възникнали поради
неизпълнение на договор за наем N 2.1.502105 от 22.10.2015 г. и
изразяващи се в заплатен на „В.Г.2“ ЕООД аванс от 24 000 лв. по договор за
доставка на техника от 02.11.2015 г. и платена по този договор неустойка от
24 000 лв.; иска по чл.82 ЗЗД за сумата от 10 658,96 лв. - обезщетение
за вреди под формата на претърпяна загуба, възникнала поради неизпълнение на
договор за наем N 2.1.502105 от 22.10.2015 г. и изразяваща се в
заплатена на „Е.“ ООД неустойка от 10 658,96 лв. по договор N 319/03.11.2015 г.
ОСЪЖДА „М.К.” ЕООД, ***, да заплати на „П.В.” ЕАД, *** N **, съдебни
разноски от 7800 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: