№ 455
гр. Пловдив , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Р. Гетов
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330201537 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. Н. С., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. Т.А. против Електронен фиш серия К № 4239495 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 2, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста)
лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат бланкетни доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ) и се моли за неговата
отмяна. В постъпилите по делото допълнителни мотиви към жалбата се взема
становище да е допуснато съществено процесуално нарушение поради липса
на снимка на разположението на техническото средство, извършило
измерването. Поддържа се посочените в снимката към ЕФ географски
координати да са неправилно определени, тъй като да обозначават място,
намиращо се извън територията на страната. Твърди се приложимото
ограничение на скоростта в процесния пътен участък да е било 90 км/ч. В
съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна с писмено становище, приложено на лист 2 от
делото, оспорва жалбата и поддържа ЕФ. Твърди да не са допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването му, правилно да са
определени правната квалификация на деянието и размерът на
административното наказание глоба. Взема становище нарушението да е
установено с одобрен тип средство за измерване и при отчитане на
максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача. Поддържа
1
електронният фиш да съдържа всички задължителни реквизити на
съдържанието си. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата
страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от М. Н. С., спрямо която е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателката
на 29.12.2020 г., установено от разписка за връчване на препис от ЕФ (лист 34
от делото), а жалбата е подадена на 11.01.2021 г. пред Районен съд – Пловдив
и препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган,
поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което
атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 05.12.2020 г. в 15:20 часа на път II-64, км 34 в посока от с. Граф
Игнатиево към с. Черноземен жалбоподателката М. Н. С. управлявала
собствения си лек автомобил „Мерцедес МЛ 350 Блутек 4 Матик“ с рег. №
*** със скорост на движение от 91 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч,
която била сигнализирана на водачите с пътен знак В26. Движението на
жалбоподателката с посочената скорост било заснето и установено с мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M с фабр. номер 511. Стойността на измерената скорост от
техническото средство била 94 км/ч, като след приспадната максимално
допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта
на движение от 91 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване
на разрешената скорост с 31 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП
против жалбоподателката С. бил издаден Електронен фиш серия К с №
4239495, с който й било наложено административно наказание глоба в размер
на 300 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол № 9-33-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
2
TFR1-M се установява, че процесното техническо средство с идент. № 511 е
преминало последваща проверка на 26.10.2020 г. със заключение, че
съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата
грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. (протокол с рег.
№ 273р-12992/07.12.2020 г.) се установява, че на дата 05.12.2020 г. мобилна
система за видеоконтрол TFR1-M с № 511 е заснела статични изображения с
номера от 12622 до 12682, с начален час на работа 13:30 ч. и краен час на
работа 16:30 ч. и с място на контрол път II-64, км 34 в посока от с. Граф
Игнатиево към с. Черноземен, където е действало ограничение на скоростта
на движение от 60 км/ч, за което е бил поставен пътен знак В26.
От клип № 12661 от радар TFR1-M № 511 се изяснява, че измерената
скорост на движение на процесния лек автомобил с рег. № *** е 94 км/ч, а
заснемането е извършено на 05.12.2020 г. в 15:20 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателката М. Н. С..
От писмо от директор на ОПУ – Пловдив (лист 16 от делото) се изяснява,
че на път II-64 в посока от гр. Пловдив към гр. Карлово са поставени пътни
знаци В26, указващи на водачите на МПС максимално допустима скорост на
движение от 60 км/ч, на км 32+600 и на км 34+605.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – път II-64, км 34 в
посока от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен; датата – 05.12.2020 г.;
точният час на извършване на нарушението – 15:20 часа; регистрационният
номер на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното
средство – жалбоподателката М. Н. С.; описание на нарушението –
управление на лек автомобил с превишена скорост от 91 км/ч при
максимално разрешена скорост от 60 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21,
ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 300 лева; срокът, сметката и
мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по
указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
TFR1-М е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби
на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са
допуснати нарушения на процедурата по установяване на процесното
нарушение посредством използването на мобилно автоматизирано техническо
средство. Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г., приет като писмено доказателство по делото. Същият
3
съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го
като документ от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че
АТСС е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесната
хипотеза не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на нарушението с електронен фиш.
Установяването на нарушението е извършено в съответствие с
предвидената процедура и при използването на одобрен тип средство за
измерване. Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и приложената към
него снимка № 12661 от радар TFR1-M № 511. От протокола за използване на
АТСС с рег. № 273р-12992/07.12.2020 г. се установява, че работата с
техническото средство е започнала на 05.12.2020 г. в 13:30 часа и е
приключила в 16:30 часа на същата дата. За този времеви интервал първото
статично изображение е с пореден № 12622, а последното - с № 12682.
Процесният клип е с № 12661 и следователно е заснет от техническо средство
TFR1-M с фабр. № 511 на дата 05.12.2020 г.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 05.12.2020
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
Не се споделя възражението да е допуснато нарушение на процедурата по
установяване на нарушението поради липса на снимка на разположението на
уреда. На първо място по преписката е приложена снимка, като
регистрационният номер на служебния автомобил съвпада с този, посочен в
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. На
следващо място съдът обръща внимание, че изискването по чл. 10, ал. 3 от
Наредбата за съпровождане на протокола със снимка на разположението на
уреда се отнася единствено до средствата за измерване, които са временно
разположени на участък от пътя. Такава например е преносимата система
за контрол на скоростта на МПС тип ARH CAM S1. Процесното нарушение
обаче е установено с мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M. Същата
е била разположена не на участък от пътя, а в служебния автомобил с посочен
в протокола регистрационен номер и на адреса, на който е осъществяван
контролът. В разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Наредбата са описани
различните хипотези за разположение на АТСС. Следователно в случая не се
касае за техническо средство, временно разположено на участък от пътя,
поради което изискването за съпровождане на протокола със снимка на
4
разположението на уреда е неприложимо към настоящия казус. В този
изричен смисъл е и съдебната практика на административните съдилища в
страната – така Решение № 2049 от 13.11.2020 г. по к.а.н.д. № 2089/2020 г. на
XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 854 от
02.05.2019 г. по к.а.н.д. № 725/2019 г. на Административен съд – Бургас;
Решение от 02.12.2019 г. по к.а.н.д. № 391/2019 г. на Административен съд –
Стара Загора; Решение № 1578 от 03.10.2019 г. по к.а.н.д. № 1422/2019 г. на
Административен съд – Бургас; Решение от 10.05.2017 г. по к.а.н.д. №
92/2017 г. на Административен съд – Стара Загора.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и в случаите,
когато представянето на снимка на разположението на уреда е било
необходимо, то липсата на такава в съдебната практика не се цени като
процесуално нарушение, което да е от категорията на съществените и не
представлява самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш – така
Решение № 658 от 08.04.2020 г. по к.а.н.д. № 3825/2019 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1947 от 14.10.2019 г. по к.а.н.д.
№ 2413/2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1036 от 19.06.2020 г. по к.а.н.д. № 1090/2020 г. на Административен съд –
Пловдив. Посочените актуални произнасяния на касационната инстанция по
този въпрос ясно показват неоснователността на твърдението на
жалбоподателя в допълнителните мотиви към жалбата, че в съдебната
практика последователно и еднопосочно е прието липсата на снимка на
разположението на АТСС да е основание за отмяна на електронния фиш. В
действителност точно в обратния смисъл е преобладаващата съдебна
практика, но тя е била игнорирана при обосноваване възражението.
Същественият въпрос в действителност е по какъв начин липсата на снимка
се отразява на процеса и тъй като това не ограничава правото на защита на
дееца, не препятства възможността му да узнае срещу какво обвинение от
фактическа и правна страна трябва да се защитава, нито създава пречка пред
съдебния контрол, то не е налице нарушение от категорията на съществените.
Отново се напомня, че в настоящата хипотеза предвид вида на конкретното
АТСС, което е монтирано в служебен автомобил, то в случая въобще липсва
каквото и да е нарушение на процедурата.
Неоснователно е и възражението посочените в снимката към ЕФ
координати да не обозначават място, попадащо на територията на Република
България, както и да не кореспондират с мястото на извършване на
нарушението. Представената справка от жалбоподателя на лист 20 от делото
е некоректна. Видно е, че зададените географски координати, по които е
извършена проверката, са различни от тези по клип № 12661, приложен по
преписката. При извършването на желания от жалбоподателя вид проверка, за
да се определи еднозначно точното местоположение на даден участък от
земната повърхност, следва правилно да бъдат въведени определящите за
извършването на проверката величини – географска ширина и дължина. В
разпечатката на лист 20 от делото, представена от жалбоподателя, тези
5
величини са разменени, което обяснява защо генерираният резултат показва
местоположение в Кралство Саудитска Арабия. При извършената от
жалбоподателя справка изходните данни са въведени погрешно и така вместо
42˚ северна ширина и 24˚ източна дължина двата показателя са били
разменени. Мястото на представената от жалбоподателя справка е с
географски координати 24˚ северна ширина и 42˚ източна дължина, което
ясно показва, че представеният документ е неотносим към мястото,
обозначено с географските координати в клип № 12661 от радар TFR1-M с №
511. За извършването на предложената от жалбоподателя проверка не се
изискват специални знания, като в конкретния случай съдът установи, че
посочените географски координати кореспондират с мястото на извършване
на нарушението. Последното е установено с мобилна система за
видеоконтрол тип TFR1-M, която към датата на заснемането е преминала
последваща метрологична проверка, доказано по делото от протокол № 9-33-
20/26.10.2020 г. Проверката задължително включва и изследване на GPS
системата, която е неразделна част от мобилната система за видеоконтрол.
След като резултатът от проверката е за съответствие с одобрения тип, то
това иманентно включва и заключение за изправност на GPS системата. При
използването на техническото средство липсва човешка намеса при
отчитането на географското местоположение. В тази връзка съдът приема, че
доказателствената сила на протокола за успешно премината последваща
метрологична проверка не е оборена по делото.
Същевременно в електронния фиш ясно и конкретно е посочено мястото
на извършване на нарушението – път II-64, км 34 в посока от с. Граф
Игнатиево към с. Черноземен. Същият адрес е вписан и в протокола по чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за място на осъществявания
контрол. Тези обстоятелства са достатъчни, за да бъде надлежно уведомен
жалбоподателят за мястото на извършване на нарушението и да му позволи да
организира адекватно и в пълнота защитата си – в този смисъл Решение №
494 от 07.03.2016 г. по к.а.н.д. № 163/2016 г. на Административен съд –
Пловдив.
Съдът обръща внимание, че макар от удостоверение № 10.02.4835 да се
установява, че срокът на валидност на одобрения тип на средството за
измерване е до 24.02.2020 г., това не се отразява на годността на измерения
резултат от процесното АТСС. Съгласно изричния регламент на чл. 30, ал.5
от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на тази презумпция се
разпростира и върху употребата на мобилна система за видеоконтрол тип
TFR1-M с № 511, тъй като тя е била в употреба към 05.12.2020 г. и е
отговаряла на одобрения тип. Последното обстоятелство е категорично
доказано по делото от протокол № 9-33-20 за извършена последваща
проверка на средството за измерване на дата 26.10.2020 г. Заключението е, че
то съответства на одобрения тип. Същевременно периодичността на
6
последващите проверки на скоростомерите е една година съгласно т. 31 от
Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, публично
достъпна на интернет страницата на ДАМТН, на адрес:
https://www.damtn.government.bg/wp-content/uploads/2019/03/z-616-11-9-18.pdf. По тези
съображения съдът приема, че нарушението е установено с одобрен тип
средство за измерване. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 616
от 29.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3167/2020 г. на XX състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 532 от 12.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3362/2020 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение от 19.02.2009 г.
по к.а.н.д. № 742/2009 г. на Административен съд – Добрич; Решение № 5472
от 02.12.2011 г. по к.а.нд. № 7257/2011 г. на Административен съд – София;
Решение № 787 от 28.10.2010 г. по к.а.н.д. № 594/2010 г. на
Административен съд София – област; Решение № 336 от 05.06.2009 г. по
к.а.н.д. № 284/2009 г. на Административен съд – Плевен.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателката С. е осъществила от обективна и субективна страна
административното нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, за което е
издаден ЕФ. От обективна страна на 05.12.2020 г. в 15:20 часа на път II-64,
км 34 в посока от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен жалбоподателката e
управлявала лек автомобил „Мерцедес МЛ 350 Блутек 4 Матик“ с рег. № ***,
като се е движила със скорост от 91 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч.
Направеното описание на нарушението позволява мястото на извършване на
деянието да бъде отграничено от кое да е друго място в обективната
действителност, като същевременно не възниква никакво съмнение или
неяснота къде точно е осъществено движението на жалбоподателката в
нарушение на правилата за движение.
Доказа се и авторството на деянието от страна на жалбоподателката С..
Нито се твърди, нито по делото са ангажирани доказателства тя да е
упражнила правото си да декларира писмено, че процесното движение в 15:20
часа на 05.12.2020 г. със собствения й лек автомобил, с превишена скорост и в
нарушение на правилата по ЗДвП е осъществено при управлението на
превозното средство от друго лице съгласно правото й по чл. 189, ал. 5, изр.
2-ро от ЗДвП. Следователно установената от закона презумпция, че при
неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, в 14-дневен срок от получаването от собственика на ЕФ, то
именно собственикът на превозното средство се смята за извършител на
нарушението, се явява необорена, а електронният фиш е издаден против
жалбоподателката С. при правилно приложение на закона.
Правилно в електронния фиш е определена и разрешената стойност на
скоростта - 60 км/ч. Възражението да е намирало приложение общото
ограничение на скоростта за движение извън населено място от 90 км/ч е
оборено от доказателствата по делото. От постъпилата справка от Областно
пътно управление – Пловдив се установява, че на 02.11.2020 г., т.е. преди
7
датата на деянието, е поставен пътен знак В26, който е указвал на водачите,
че максимално разрешената стойност на скоростта на движение е 60 км/ч.
Жалбоподателката С. се е движила по път II-64 в посока от гр. Пловдив към
гр. Карлово, като процесният пътен участък на 34 км е попадал в обхвата на
действие на пътния знак В26. Същевременно доказано е по делото и че
пътният знак е бил наличен и към датата на извършване на деянието. В
протокола по чл. 10, ал. 1 от № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е удостоверено, че е
извършена проверка на наличните пътни знаци преди и след измерването от
полицейския служител П. Гуджев. От протокола се установява още, че на
05.12.2020 г. контролният орган е констатирал поставен пътен знак В26, като
указаната с него максимално допустима скорост е била 60 км/ч.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателката е
формирала съзнание за това, че управлявала моторно превозно средство,
съзнавала е с каква скорост се движи, както и какво е действащото
ограничение при движение в процесния пътен участък, следователно в
съзнанието й се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен
размер на разрешената максимална скорост на движение.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 31 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 31 до 40 км/ч на разрешената
максимална скорост извън населено място. Правилно е установена и
стойността на скоростта на движение на жалбоподателката, а именно 91 км/ч.
В електронния фиш изрично е посочено, че в него е вписана не измерената
скорост, а установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият
толеранс от измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно
установената стойност на скоростта се получава като от измерената скорост,
която в случая се изясни да е 94 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално
допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача). След извършване на
аритметичната операция се получава и установената стойност на скоростта, а
именно 91 км/ч, каквато стойност е посочена и в електронния фиш.
Стойността на разрешената скорост пък е била 60 км/ч, поради което
превишаването й е с 31 км/ч. По тези съображения настоящият съдебен
състав намира, че не е налице несъответствие или неяснота при определянето
на наказуемата скорост.
Видът и размерът на приложимото наказание са определени от
законодателя във фиксиран размер и в тази връзка наложеното с ЕФ
наказание на жалбоподателя е правилно определено и индивидуализирано и
не се налице основания за неговото изменение.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
8
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
извършването на нарушението от страна на жалбоподателката е доказано по
категоричен начин, а обжалваният електронен фиш е законосъобразен и
обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед неоснователността на жалбата право на вземане за разноски
възниква единствено за въззиваемата страна, която изрично е направила
искане за тяхното присъждане в писменото становище на лист 2 от делото.
Съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридическите лица се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. При определяне на размера на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро от ЗАНН, съгласно което
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Последната разпоредба от своя страна при определянето на
максималния размер на възнаграждението препраща към Наредба за
заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл.
27е от Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от
80 до 120 лева. Препращането е единствено към максималния размер на
възнаграждението, т.е. към сумата от 120 лева, като съдът определя
възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената максимална
горна граница. В настоящото производство наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът намира, че
делото не разкрива завишена фактическа или правна сложност, в хода на
съдебното следствие не са разпитвани свидетели. Като отчете тези
обстоятелства, настоящият състав намира, че справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с
правилата за неговото определяне, както и с реално осъществената дейност от
юрисконсулта.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателката М. Н. С..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. първо от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4239495 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на М. Н. С., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от Закона за
9
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 (триста) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от Закона
за движението по пътищата.
ОСЪЖДА М. Н. С., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10