№ 63
гр. Момчилград, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело №
20215150100317 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.19, ал.1 ЗГР.
Молителката АЛ. АВДЖ., чрез процесуалният си представител
адв.С.М. от АК Кърджали твърди в исковата молба, че е гражданка на
Р.**********родена на ****** год. в гр.Конак, Р.Турция. Твърди, че на
13.06.2015 год. в Р.Турция е сключила граждански брак с Б.Ю.Ю., който е
бил български и турски гражданин, като в Р.Турция носил имената Б. А.. През
2016 год. на основание сключения брак в чужбина бил пресъставен акт за
сключен граждански брак № ****/26.09.2016 год. от длъжностно лице по
гражданско състояние при Община Кърджали, където била записана с
фамилното име на съпруга й в Р.България – Ю., вместо А. – така както е
приела да носи официално в държавата на сключване на гражданския им брак
в Р.Турция. Поради намерението й тя и съпруга й да изградят семейството си
и да живеят преимуществено в Р.България и с цел улесняване на постигането
на това намерение, молителката при отправено запитване до ОД на МВР-
Кърджали за получаване на документ за постоянно пребиваване в Р.България
й било отказано издаването на такъв с мотива, че имало разминаване в
имената, с които е записана в международния си паспорт и удостоверението
за сключен граждански брак. Било й обяснено, че като чужденец, сключил
1
граждански брак с български гражданин, за да получи разрешение за
пребиваване следва да представи удостоверение за сключен граждански брак
и документ за самоличност, в които да е записана с едни и същи имена. Това
изискване се налагало от Регламент /ЕО/ №1030/2002год., съгласно който при
подаване на заявление за получаване на статут на продължително
пребиваване в Р. България и издаване на български личен документ
/Разрешение за пребиваване/, имената на лицето в издаденото удостоверение
за сключен граждански брак и в паспорта да бъдат, съобразно изискванията
на ЗБЛД. Горното съставлявало пречка за молителката да придобие статут на
постоянно пребиваващ чужденец в Р.България, като съпруга на български
гражданин, поради приемането на фамилното име на съпруга си. Моли съдът
да постанови решение, с което на основание чл.19, ал.1 от ЗГР да допусне
промяна в данните за гражданско състояние и в Акта за граждански брак №
****/26.09.2016., съставен в Община Кърджали, като молителката АЛ.
АВДЖ., в Акта за брак вместо с фамилно име Ю. бъде записана с фамилното
име А., като занапред да бъде записана с имената АЛ. АВДЖ..
В съдебно заседание молителката не се явява. Представлява се от
пълномощника си адв.С.М., който поддържа исковата претенция, така както е
предявена и моли да бъде уважена.
Заинтересованата страна Община Кърджали, редовно призована не се
представлява. В срока по чл.131 от ГПК не е подаден писмен отговор.
Заинтересована страна Районна прокуратура Момчилград, редовно
призована не се представлява. В срока по чл.131 от ГПК не е подаден писмен
отговор.
Съдът след като прецени събраните по делото писмени доказателства,
доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак №
****/26.09.2016 г., съставен в Община Кърджали, молителката е сключила
граждански брак с Б.Ю.Ю. в Р.**********като в графа „фамилно име след
брака”, молителката е записана в същото с фамилното име Ю..
Видно от копие от паспорт издаден в Р.Турция с превод на български
2
език, молителката е записана в същия с имената АЛ. АВДЖ..
Видно от копие от лична карта издадена от МВР Кърджали, съпруга на
молителката е записан в същата с имената Б.Ю.Ю..
Видно от извлечение от регистрите за населението издаден в Р.Турция
с превод на български език, молителката е записана с имената АЛ. АВДЖ.;
съпруга на молителката е записан с имената Б. А., както и имат син записан с
имената Х.Ч. А..
Предвид изложеното, съдът счита, че претенцията на молителката е
основателна и допустима. За нея са налице условията на чл.19, ал.1 и чл.73 от
ЗГР. Молителката носи имената АЛ. АВДЖ. в държавата, на която е
гражданин. Това фамилно име е приела след сключен граждански брак в
Р.Турция. С това фамилно име е записан и съпругът й в Р.**********както и
роденото от брака им дете. Единствено в удостоверението за сключен
граждански брак издадено от Община Кърджали е записана с фамилното име
Ю.. При пресъставянето, длъжностното лице се е водило от правилата на
чл.37, ал.3. от ЗГР, съгласно които, при съставяне на акт за гражданско
състояние на български граждани, които имат и друго гражданство, данните
се вписват въз основа на българският документ за самоличност. Така имената
на съпруга, който е и турски гражданин правилно са записани Б.Ю.Ю., но
неправилно е отразено фамилното име след сключването на брака, което е
приела да носи молителката.
Съдът взе предвид и желанието на молителката. Уеднаквяването на
имената и в двата документа за сключен граждански брак издадени,
съответно от властите на Р.Турция и от Община Кърджали ще я улесни, тъй
като и в двете държави ще се ползва с едно и също фамилно име.
Воден от изложеното съдът:
РЕШИ:
ДОПУСКА промяна във фамилното име на АЛ. АВДЖ., гражданка на
Р.**********родена на ****** год. в гр.Конак, Република Турция, вписани в
Удостоверение за сключен граждански брак № ****/26.09.2016 год. съставен
3
в гр.Кърджали, от Ю. на А., като занапред бъде записана АЛ. АВДЖ..
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на
Община Кърджали, обл.Кърджали за отразяване на промяната в регистрите на
населението и в удостоверението за сключен граждански брак.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кърджали в
двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
4