Р Е Ш Е Н И Е
№……….
гр. Варна, 06.06.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
10-ти състав, в публично заседание, проведено на осемнадесети май
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря Славея
Янчева,
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д.
№ 2273 по описа
за 2017г. на ВОС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод предявени от М.М.Е. против Прокуратурата на
Р.България обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49,
вр.чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника, в качеството му на възложител на
работа на прокурори от Окръжна прокуратура-Добрич и Апелативна прокуратура -
Варна да заплати на ищеца обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди, явяващи се следствие от
незаконосъобразните действия – постановени незаконосъобразни актове на прокурор
от Окръжна прокуратура Добрич по прокурорска преписка № 978/2016г. и на
прокурор от Апелативна прокуратура Варна по прокурорска преписка № 974/2016г.,
както следва:
- Сумата
от 36607,27 лева /равностойността на
18717 евро/, представляваща стойността заплатена за закупуването на лек
автомобил марка “BMW“ модел “530D” рег. № KI-MK59 на 10.02.2016г., който в
последствие е бил отнет с прокурорско постановление по прокурорска преписка №
978/2016г. по описа на ОП-Добрич;
- Сумата
от 1623,48 лева – стойността на
застрахователната премия по застраховка Автокаско на автомобила сключен със ЗД
„Армеец“ със срок на действие 27.10.2015г. до 27.10.2016г., заплатена на
20.02.2016г.
- Сумата
от 1537,66 лева заплатена от ищеца
за закупуване на резервни части и извършване на ремонт на скоростната купия на
автомобила в периода от 14.01.2016г. до 02.06.2016г.;
- Сумата
от 1600 лева заплатена по повод
сключени договори „Рент-а-кар“ на 19.10.2017г. и на 20.10.2017г.
- Сумата
от 152 лева – заплатена за
закупуване на винетка за 2016г. за процесния автомобил;
- Сумата
от 116,19 лева заплатен данък върху превозните средства за процесния
автомобил за 2015г.;
- Сумата
от 5000 лева – обезщетение за
пропуснати ползи от неизползването на иззетия автомобил считано от датата на
изземването му – 15.06.2016г. до датата на предявяване на иска – 27.10.2017г.,
ведно със законната лихва върху всички суми, считано от датата на предявяване
на исковете в съда – 27.10.2017г. до окончателното им изплащане.
В исковата молба
ищецът твърди, че на 10.02.2016г. с договор за покупко-продажба е закупил от К.Л.Ди
съпругата му С.С.Д. автомобил марка “BMW“ модел “530D” рег. № KI-MK59 на
стойност 40 000 лева, която заплатил по посочена от продавачите банкова
сметка. ***упувача. В последствие по повод подадена жалба от действителният
собственик –Deva Helga Kuhnel Colonnaden се установило, че автомобилът се
издирва от германските власти. На 15.06.2016г. въз основа на прокурорско
постановление по прокурорска преписка № 978/2016г. по описа на ОП-Добрич
автомобилът бил иззет с приемо-предавателен протокол. Преписката е прекратена
на 25.07.2016г., прекратяването е частично потвърдено по повод инстанционен
контрол от прокурор от Варненската апелативна прокуратура по преписка №
974/2016г., което пък било отменено от прокурор от Върховната касационна прокуратура и е върната за продължаване на
разследването.
Твърди, че
в следствие на незаконосъобразните актове на прокурорите от ОП-Добрич
и АпП-Варна за ищеца са произтекли вреди изразяващи се в
претърпяване на имуществени загуби в размер на
стойността, заплатена за автомобила, сторените разходи за застраховка
„Автокаско“, извършване на ремонти дейности на скоростната кутия на автомобила,
закупуване на винетка, заплащане на данък върху превозните средства, както и
разходи свързани с наемането на автомобили, поради изземането на процесния.
Отделно от това твърди, че следва да бъдат обезщетени и пропуснатите ползи,
свързани с невъзможността да ползва автомобила си в периода от 15.06.2016г. до
датата на предявяване на иска. Твърди, че ответникът Прокуратурата на
Р.България в качеството й на възложител на работа на прокурорите от ОП-Добрич
и АпП-Варна е
отговорна за причинените от незаконосъобразните актове на последните вреди за
ищеца, поради което моли да бъде осъдена да заплати обезщетение в посочените
размери, ведно със законната лихва считано от 27.10.2017г. до
окончателното изплащане. Претендират и
за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът Прокуратурата на Р.България, чрез процесуалния си
представител е депозирала писмен отговор, в който заявява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. Твърди, че
не са налице незаконосъобразно действия и актове на прокурори, които да са в
причинно-следствена връзна с претърпените от ищеца имуществени вреди. Оспорва
се размера претенцията от 36607,27 лева, като стойност на автомобила, като
твърди, че в договора за продажба на същия е посочена различна цена, а именно
8 000 лева. Оспорват се твърденията за извършени ренонти дейности по
автомобила на претендираната стойност, както и за закупуване на винетен стикер;
По отношение на претендираната сума заплатена като премия по застрахователната
премия посочва, че същата неоснователно се претендира от ищеца, доколкото е
била заплатена от бившия собственик К.Д.. Моли исковете да бъдат отхвърлени
като неоснователни както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът М. М.Е.,
чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове и моли да бъдат
уважени, както и да бъдат присъдени сторените по делото съдебно-деловодни
разноски. Уточнява, че постановленията, които са постановени от прокурорите в
Окръжка прокуратура Добрич и Апелативна прокуратура-Варна, от които за ищеца са
произтекли имуществени вреди са съответно постановление от 25.07.2016г. на прокурор В. издадено по
прокурорска преписка № 978/2016г. на ОП-Добрич и постановление от 09.08.2016г. по прокурорска преписка №
974/2016г. на АпП-Варна.
Ответникът Прокуратурата на Република България, чрез процесуалния си представител поддържа
възраженията срещу основателността на исковете в съдебно заседание. Моли при
отхвърлянето им в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
С
договор за покупко-продажба от 10.02.2016г. с нотариална заверка на подписите М.М.Е.
е закупил от К.Л.Ди С.С.Д. автомобил марка “BMW“ модел “530D GRAN TURISMO”
с рег. № В5464 ВС за сумата от 8 000 лева. Владението на автомобила е
предадено на купувача в деня на сключване на договора. Видно от представеното
свидетелство за регистрация /част II/ процесният
автомобил е регистриран на името на ищеца М.М.Е..
Видно от писмо до
Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна от 24.06.2016г. /л.48/ и
справка ШИС /л.58/, лек автомобил марка “BMW“ модел “530D GRAN TURISMO”
с рег. № В 5464 ВС е обявен за международно издирване от Германия.
Видно от съдържанието
на постановлението от 25.07.2016г. на прокурор от ОП-Добрич по прокурорска
преписка № 978/216г. процесният лек автомобил марка “BMW“ модел “530D GRAN TURISMO” е
бил доброволно предаден на 15.06.2016г. от бащата на ищеца М. Е. А., във връзка
с което прокурорската преписка е била прекратена и е постановено автомобилът да
се върне на DEVA Helga Kuhnel Colonnaden 39 –
законен
представител на компанията Bank GmbH”. Като доказателство
по делото е представен и Протоколът за доброволно предаване на вещи по чл.84,
ал.2 от ЗМВР за процесният автомобил от 15.06.2016г.
По делото не е
представено като доказателство постановлението на прокурора от АпП-Варна /С.К./
от 09.08.2016г. по прокурорска преписка № 974/2016г., но от съдържанието на постановлението
на прокурор при ВКП от 08.11.2016г. поповод обжалването му се установява, че то
е издадено по повод инстанционен контрол на постановлението от 25.07.2016г. на
прокурор В. от ОП-Добрич, с което е разпоредено връщане на автомобила на DEVA Helga
Kuhnel Colonnaden
39, като по същество същото е потвърдено. С постановлението на прокурора при
ВКП, постановлението на прокурор В. от 25.07.2016г. в частта с която е
разпоредено връщане на автомобила на законния му представител и постановлението
на прокурор Курновска от 09.08.2016г., в което последното е потвърдено са
отменени като незаконосъобразни, поради неправилното приложение на общия ред на
Шенгенската информационна система /ШИС/, а не на специалният ред по Закона за
признаване, изпълнение и постановяване на имущество или доказателства чрез акт
на СГС.
За процесният
автомобил на 26.10.2015г. е бил сключен застрахователен договор с комбинирана
застрахователна полица № 0306Х0158735 за застраховки „Каско“ и „Злополука“
между К.Л.Ди ЗАД „Армеец“ АД със обща застрахователна премия – 2164,64 лева
платима на четири равни вноски от по 541,16 лева. Първата вноска е била заплатена от задълженото лице – К.Д.
на 26.10.2015г., видно от издадената квитанция на л.30. С квитанция от
20.02.2016г. /11:37 часа/ издадена на името на К.Д. е заплатена сумата по
втора, трета и четвърта вноска в размер на 1623,48 лева. С добавък №
4/20.02.2016г. /13:10 часа/ всички права и задължения по полицата са
прехвърлени на М.М.Е..
На 10.02.2016г. с
приходна квитанция № 993 в полза на Община Аврен, Отдел Местни данъци и такси издадена
на името на данъчно задълженото лице К.Л.Де заплатен данък върху превозните
средства в размер на 116,19 лева.
Представени са фактури
издадени от „Варна Карс“ ООД на името на К.Л.Д., както следва: от 14.01.2016г.
/л.21/ с посочено основание „аванс по поръчка 42830“ за сумата от 300 лева с
ДДС; фактура № 940108/16.02.2016г. /л.22-23/ за извършени технически действия и
части за процесния автомобил на стойност 629,54 лева и проформа фактура на
името на М.Е. от 02.06.2016г. /л.55/ за сумата от 774,62 лева.
Въз основа на
установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи от правна страна:
Изложената в исковата
молба фактическа обстновка и формулираният въз основа на нея петитум на
претенциите обуславят извод за предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника –
Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца обезщетение за
претърпени от него имуществени вреди в следствие постановени актове на прокурори
от ОП-Добрич и АпП-Варна, с които по твърдения на ищеца незаконосъобразно е
отнет от владението му закупен от него лек автомобил и е предаден на трето лице
легитимиращо се като негов собственик.
Съгласно разпоредбата
на чл.49 от ЗЗД възложителят на някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. По своя характер
отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква
работа е за чужди противоправни виновни действия или бездействия. Тази
отговорност е акцесорна и има обезпечително-гаранционна функция, тъй като
произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица, за
подбора, действията и контрола на които отговаря възложителят. Именно на това
основание отговорността при деликт е солидарна - между възложителя на работата
и причинителя на вредите при и по повод възложената му работа. Следователно
основателността на предявените искове налага установяване по реда на пълно и
главно доказване на елементите от фактическия състав на нормата, а именно:
вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е
възложил някаква работа, вредите да са причинени при или по повод на
изпълнението й, при вина на изпълнителя и при наличието на причинна връзка
между деянието и виновното причиняване на вредата.
В случая се твърди незаконосъобразност
на актове на прокурори при ОП-Добрич и АпП-Варна при изпълнение на служебните
им задължения, за които отговорен е ответникът –Прокуратурата на Р.България в
качеството му на възложител на работата. Съгласно чл.7 от Конституцията на
Р.България, Държавата отговаря пряко за вредите, причинени от незаконните
актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Когато тази отговорност
не може да бъде реализирана по ЗОДОВ - специалния закон, уреждащ отговорността
на държавата при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни
процесуални субституенти, отговорността за вреди може се реализира на основание
чл. 49 ЗЗД. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика /Решение №
110 от 14.06.2013г. по гр. д. № 93/2012г. на ВКС, IV г.о./. Съдът намира, че
исковата претенция е процесуално допустима, доколкото не е насочена пряко срещу
прокурорите издали актовете, от чиято незаконосъобразност се твърди да са
настъпили имуществени вреди за ищеца, в който случай функционалният им имунитет
би обусловил извод за недопустимост, а срещу възложителят –Прокуратурата на
Р.България, чиято гаранционно-обезпечителна отговорност може да се ангажира
едва след преценка на обуславящите я обстоятелства и доказателства, което
предполага произнасяне по същество на спора. В този смисъл е и трайно установената
практика на ВКС /Определение № 1104 от 07.11.2013г. на ВКС по гр. д. №
3940/2013г., III г.о., ГК, докладчик съдията С.Д.; Определение № 384 от
18.03.2015г. на ВКС по гр.д.№ 349/2015г., IV г. о., ГК, докладчик съдията В.П.;
Определение № 1151 от 12.12.2017г. на ВКС по гр.д. № 2960/2017г., IV г. о., ГК,
докладчик съдията Е.В./.
Няма спор между
страните, че автомобилът придобит от ищеца на 10.02.2016г. марка “BMW“ модел
“530D GRAN TURISMO” с рег. № В5464 ВС е бил предаден доброволно
по реда на чл.84, ал.2 от ЗМВР от бащата на ищеца М. Е. А., след което с
прокурорското постановление от 25.07.2016г. е разпоредено връщането му на DEVA Helga Kuhnel Colonnaden 39 – законен представител на компанията „BMW Bank GmbH”. Този
прокурорски акт, както и потвърждаващото го по повод проведен инстанционен
контрол постановление от 09.08.2016г. по прокурорска преписка № 974/2016г. на
АпП-Варна са постановени от магистрати – прокурори действащи в това си качество
в изпълнение на дадените им от Конституцията и законите на страната правомощия,
поради което за тях, както и за изложените в тези актове съображения по повод
предприемането на определени действия издалите ги лица се ползват с
функционален имунитет. Съгласно разпоредбата на чл.132 от Конститицията на
Р.България, при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и
следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни
действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено
престъпление от общ характер. Обстоятелството, че актовете на прокурорите от
ОП-Добрич и АпП-Варна по повод предаването на автомобила на законния
представител на собственика са били отменени по повод проведеният инстанционен
контрол от по-горестоящият орган – ВКП, не променят горния извод и характера на
дейността по издаването им - служебна и
ползваща с функционален имунитет издателите им.
Гаранционно-обезпечителната
отговорност на Държавата не се изключва априори от факта, че незаконосъобразен
акт е издаен от магистрат, но както бе посочено по-горе ангажирането и
предполага наличието на всички елемени от приложимата правна норма на чл.49 от ЗЗД, а именно противоправност на деянието и причинно-следствена връзка с настъпилите
вреди. В случая функционалният имунитет на прокурора и липсата на твърдения и
доказателства за постановена срещу него осъдителна присъда за извършено
престъпление по НК по повод издаването на акта означава, че действията на
прокурорите не са противоправни и не би могла да се ангажира личната им гражданска отговорност за
изложените в акта мотиви по реда на чл.45 от ЗЗД, което пък автоматично налага
извод, че такава не може да понесе и възложителят– Прокуратурата на Р.България
по реда на чл.49 от ЗЗД. Нещо повече, отмяната от ВКП на двете прокурорски
постановления – от 25.07.2016г. по преписка № 978/2016г на Окръжна прокуратура
Добрич и от 09.08.2016г. по преписка № 974/2016г. на Апелативна прокуратура
Варна е в следствие неспазена компетентност при произнасянето на прокурора
/съгласно специалнно предвидения в НПК и Закона за признаване, изпълнение и
постановяване на имущество или доказателства ред е следвало да се произнесе
СГС/, а не поради извод, че автомобилът
не е подлежал на отнемане от ищеца с цел връщането му на действителния
собственик. Доказателство за противното във вид на акт на СГС в посочения
смисъл не е представено по делото. Безспорно отнемането по административен ред
на автомобил от владението на лицето, което формално се легитимира като негов
собственик представлява имуществена
вреда за него. В случая обаче вредата на ищеца произтича не от постановените по
служба актове на прокурорите по повод разследването на случай свързан с
престъпно посегателство – противозаконно присвояване на процесния автомобил, а
от факта, че е придобита собственост от лице – несобственик. Всички разходи по
придобиването на автомобила– заплащане на цената му, разходите за ремонт и
съпътстващите такива свързани със закупуването на винетка, заплащането на
застрахователна премия и др., както и по наемането на заместваща вещ са
имуществени вреди, за които обаче отговорна е не Прокуратурата на Р.България, а
продавачът на вещта, ако тя действително се окаже собственост на трето лице, по
правилата на евикцията.
В този смисъл съдът
приема, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване както
да е налице противоправно извършено деяние от представител на Прокуратурата,
така и наличието на причинно-следствена връзка между постановените прокурорски
актове и претърпените от ищеца имуществени вреди като елементи от ангажиране
отговорността на ответника. Горното налага извод за неоснователност на
предявените искове, които следва да бъдат отхвърлени.
Само за пълнота на
изложението следва да се посочи, че исковете за присъждане на имуществени вреди
са в голямата си част недоказани и неоснователни и на това основание. Не се
установи ищецът да е заплатил на продавача К.Д.сума различна от посочената в
договора за продажба – 8000 лева /твърдяната сума от 18717 евро, макар и в деня
на сключване на договора за покупко-продажба е преведена по банкова сметка ***
основанието на превода/. Не се установява именно ищецът да е заплатил останалите
дължими три вноски от застрахователната премия в размер на 1623,48 лева,
доколкото квитанцията за заплащането им е издадена на името на титуляра по
договора и задължено лице – К.Д., а добавъкът към полицата, с който правата по
нея са прехвърлени към ищеца е издаден след заплащането на сумата; Не се
установява също общият размер на претендираните разходи за ремонт на процесния
автомобил от 1537,66 лева да са платени именно от ищеца, доколкото фактурите са
издавани на името на продавача по зададена от него поръчка, а и сумата по
фактурата от 14.01.2016г. е заплатена преди продажбата на автомобила към ищеца.
Данъкът към Община Аврен в размер на 116,19 лева е заплатен в деня на
закупуването на автомобила и като платец е посочен бившият собственик – К.Д.,
който е и данъчно задълженото лице и при липса на други доказателства налага
извод, че разходът е сторен от посоченото лице, а не от ищеца, поради което не
се явява претърпяна имуществена вреда за него. Не са ангажирани доказателства
за закупуване на винетка, за наемане на автомобили, както и за установяване на
твърдяните пропуснати ползи в размер на 5000 лева за периода от 15.06.2016г. до
27.10.2017г., поради което исковете за присъждане на тези суми са изцяло
неоснователни.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че предявените от ищеца
обективно кумулативно съединени искове следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни ведно с искането за присъждане на сумите със законната лихва
върху тях считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
окончателното й заплащане. Съобразно изхода на спора основателно се явява
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.37 от ЗПП, вр.чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ в размер на 100 лева.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.М.Е.,
ЕГН ********** с адрес: *** срещу Прокуратурата
на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша" № 2 обективно
кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение
за претърпените от него имуществени вреди, явяващи се следствие от постановени незаконосъобразни актове на прокурор от Окръжна
прокуратура Добрич по прокурорска преписка № 978/2016г. и на прокурор от
Апелативна прокуратура Варна по прокурорска преписка № 974/2016г., както
следва: Сумата от 36607,27 /тридесет и шест хиляди шестстотин и седем и 0,27/ лева -
равностойността на 18717 евро/, представляваща стойността заплатена за
закупуването на лек автомобил марка “BMW“ модел “530D” рег. № KI-MK59 на
10.02.2016г., който в последствие е бил отнет с прокурорско постановление по
прокурорска преписка № 978/2016г. по описа на ОП-Добрич; Сумата от 1623,48 /хиляда шестстотин двадесет и три и 0,48/ лева – стойността на
застрахователната премия по застраховка Автокаско на автомобила сключен със ЗД
„Армеец“ със срок на действие 27.10.2015г. до 27.10.2016г., заплатена на
20.02.2016г.; Сумата от 1537,66 /хиляда петстотин
тридесет и седем и 0,66/ лева - заплатена
за закупуване на резервни части и извършване на ремонт на скоростната купия на
автомобила в периода от 14.01.2016г. до 02.06.2016г.; Сумата
от 1600 /хиляда и шестстотин/ лева - заплатена
по повод сключени договори „Рент-а-кар“ на 19.10.2017г. и на 20.10.2017г.; Сумата от 152 /сто петдесет и два/ лева – заплатена за
закупуване на винетка за 2016г. за процесния автомобил; Сумата от 116,19 /сто и шестнадесет и 0,19/ лева заплатен
данък върху превозните средства за процесния
автомобил за 2015г.; Сумата от 5000 /пет хиляди/ лева –
обезщетение за пропуснати ползи от неизползването на иззетия автомобил считано
от датата на изземването му – 15.06.2016г. до датата на предявяване на иска –
27.10.2017г., ведно със законната лихва върху всички суми, считано от датата на
предявяване на исковете в съда – 27.10.2017г. до окончателното им изплащане, на
основание чл.49, вр.чл.45, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
М.М.Е.,
ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ
на Прокуратурата на Република България,
с адрес: гр. София, бул. „Витоша" № 2 сумата от 100 /сто/ лева – юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски Апелативен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: