Р Е Ш Е Н И Е
гр.Плевен, 08.12.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, ІІ
-ри гр.състав, в публичното заседание на осми ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря А.Х. като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело №
4975 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от “Топлофикация Плевен”
ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.Плевен, ул.” Източна индустриална зона” № 128 против Д.С.Т. ***, в която се твърди, че
ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
ответника, по която е образувано ч. гр.д 2498/16г. Твърди се, че съдът е издал
заповед за изпълнение срещу която ответникът е подал възражение в срока по чл.
414 от ГПК. Твърди се, че
ответникът е собственик на топлоснабден
имот и не е заплатил използваната за периода 01.02.2008г-29.02.2016г. топлинна
енергия в размер на 1009,34лв главница и сумата 426,40 лв лихва за забава за
периода 02.04.2008г.- 30.03.2016г. и не е погасил задълженията си. Направено е
искане за конституиране на трето лице помагач на ищеца “Холидей и Райзен” ЕООД.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата 395,50лв. , от която 346,16 лв
представляваща главница за периода 01.02.2013г-29.02.2014г. и сумата 49,34лв
лихва за забава за периода 2.04.2013г.- 30.04.2016г., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Ответникът, в срока на чл.133 от ГПК/ който в случая
е изтекъл на 03.10.2016г./ не е представил писмен отговор. След постановяване на определението по чл.
140 от ГПК, на 07.10.2016г. по делото е
постъпил отговор/ видно от пощенското клеймо отговорът е изпратен на
05.10.2016г./, в който се излага становище за недопустимост на предявения иск.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите
на страните, намира за установено следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422
от ГПК, вр. с чл.124, ал.1, от ГПК, с
предмет- признаване на установено по отношение на ответника на вземането,
претендирано от ищеца ”Топлофикация-Плевен” ЕАД. В производството в
съответствие с правилото за разпределение на доказателствената тежест ищеца,
следва да установи вземането си по основание и размера, като и размера на
претендирата лихва за забава.
Не се
спори между страните, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със
заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните суми, срещу която
ответника е възразил в законоустановения срок, че не дължи същите. Това се
установява и от приложеното ч.гр.д. № 2498/16 по описа на ПлРС. Видно от
постъпилото по частно гражданско дело възражение е, че изрично в него
ответникът е посочил, че не оспорва и признава дължимостта на част от
вземането, което е в общ размер на 395,50 лв, в това число 346,16лв
главница за периода м.
02.2013-м.03.2016г. и 49,34 лв лихва за забава.
Съдът
намира, че така предявения иск е недопустим. Видно от подаденото възражение
срещу издадената заповед за изпълнение е, че изрично е направено признание на
иска за сумата 395,50 лв предмет на исковото производство. Изрично в указанията
на съда до ищеца е посочено, че възражението срещу заповедта за изпълнение
съдържа възражение за давност в една част и се прави признание за дължимост на
сумата в другата част. В този смисъл съдът приема, че е налице изрично признание на
вземането по издадената заповед за изпълнение именно за сумите, за които е
предявена настоящата искова претенция. Т.е. в тази част и по отношение на
сумите, за които вземането е признато от длъжника липсва надлежно възражение, за ищеца не налице правен интерес
от предявяване на установителните искове за лихва и главница,тъй като за претендираните суми и срокове не е налице
възражение от страна на длъжника и той изрично ги е признал като дължими в
заповедното производство. За тези суми ищецът, като заявител по ч.гр.д. 2498/2016г. на РС Плевен, може да се снабди
с изпълнителен лист по заповедното производство, т.к. за тях срокът за
възражение по чл. 414 от ГПК е изтекъл.
Изложеното
налага извода, че за ищеца липсва правен интерес от водене на производство по
реда на чл. 422 от ГПК за установяване дължимост на не възразено вземане, предявения установителен иск е недопустим и
производството по делото следва да бъде прекратено.
Ответникът не е направил разноски, поискал е на осн. чл.
38 ал. 2 от ЗА, и съгласно ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. С оглед
изхода на делото съдът намира, че на процесуалния представител на ответника
следва да бъде определено възнаграждение в размер на 300 лв.Ищецът следва да
бъде осъден да заплати на адв. ЕГН **********
сумата 300 лв представляваща адвокатско възнаграждение
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д. № 4975/2016г. по описа на ПлРС
поради НЕДОПУСТИМОСТ на предявения
от "Топлофикация-Плевен" ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128, ЕИК ********* против Д.С.Т. *** иск с петитум да се признае
за установено по отношение на ответника, че дължи на "Топлофикация-Плевен"
ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона №
128, ЕИК ********* сумата 395,50лв.,от която 346,16 лв представляваща главница
за периода 01.02.2013г-29.02.2014г. и сумата 49,34лв лихва за забава за периода
2.04.2013г.- 30.04.2016г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
ОСЪЖДА
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, Източна индустриална зона” №128, представлявано от законен
представител *** да заплати на
адв. ЕГН ********** сумата 300лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д.№ 4795/2016г. по описа на РС-Плевен
РЕШЕНИЕТО има характер на определение и
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Плевен в едноседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: