Определение по дело №532/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 103/13.11.2014 г., постановено по гр. д. № 616/2014 г., Кърджалийският районен съд е признал за недоказано оспорване истинността на Протокол за ПТП № 1267075/09.11.2010г., съставен от К.К. - мл.автоконтрольор при ПП-ОДМВР-Кърджали, че протоколът не е съставен от К.К. в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от „Д.“ ЕАД, ЕИК *, срещу Агенция “П.и.“, гр.С., бул.”М.” №, представлявана от директора на О.п.у., гр.Кърджали, бул.”Беломорски” №79, иск по чл.213, ал.1, изр. 1-во от КЗ за сумата 365.98 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди отнепозволено увреждане- ПТП, настъпило на 08.11.2010г. на републикански път III-507 в посока с.Жинзифово-гр.Кърджали, ведносъс законната лихва върху сумата от 02.06.2014г.-датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане, и иск по чл.86, ал.1, изр.1-во от ЗЗД за сумата 66.32 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата 365.98 лв. за периода от 16.08.2012г. до 26.05.2014г.

Настоящото производство е образувано по повод депозирана от „Д.” ЕАД, гр. София, чрез процесуален представител, въззивна жалба. С нея първоинстанционното решение се атакува в частта му,с която са отхвърлени като неоснователни предявените искови претенции. Твърди се в жалбата, че атакуваното решение в обжалваната му част е неправилно, поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че е и необосновано. Излагат се обстойни доводи в тези аспекти. Изтъква се, че решаващият съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка. Съдът не съобразил обстоятелството, че ответната страна не оспорвала факта, че процесното ПТП станало именно на републикански път ІІІ-507 с. Жинзифово -гр.Кърджали, както и че именно Агенция „П.и." била длъжна да го стопанисва, ремонтира и поддържа в добро експлоатационно състояние. Твърди се, че в производството пред първата инстанция се установили всички елементи за уважаване на предявения от ищеца иск по чл.213 от КЗ. Установило се наличието на валидно застрахователно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение; настъпилото ПТП, причинените на автомобила вреди и техният размер; наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТТ и повредите по автомобила, за поправката на които е било платено застрахователното обезщетение. Изтъква се, че неправилни били мотивите на съда, че не бил доказан механизмът на ПТП. Твърди се, че ако първоинстанционният съд бил отчел процесуалната стойност на всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимовръзка, би достигнал до извод за основателността на предявения от ищеца иск по чл.213 от КЗ. Жалбодателят моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, вместо което да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.

В надлежния по чл.263, ал.1 от ГПК срок, е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по същата, АГЕНЦИЯ "П.и.", гр.София представлявана от директора на О.п.у., гр.Кърджали, в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба.

В съдебно заседание жалбодателят „Д.” ЕАД, гр. София, чрез писмено становище, поддържа въззивната жалба

В съдебно заседание ответникът по въззината жалба АГЕНЦИЯ" П.и.", гр.София, представлявана от директора на О.п.у., гр.Кърджали, чрез писмено становище, оспорва депозираната въззивна жалба.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства, както и наведените в жалбата пороци на атакуваното съдебно решение и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Въззивната жалба, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В този смисъл настоящият състав намира, че процесното първоинстанционно решение в обжалваната му част, е валидно и допустимо. Същото е и правилно по следните съображения:

Компетентният Кърджалийски районен съд е сезиран от ищеца „Д.” ЕАД, гр.София с искова претенция с правно основание чл.213, ал.1, предл.1-во от КЗ и чл.86, ал.1 предл.1-во от ЗЗД, с която се цели да бъде осъден ответникът Агенция „П.и.“, гр.София,чрез своето подразделение –специализирано звено О.п.у., гр.Кърджали, да заплати на ищеца сумата от 432.30 лв., от която сумата от 365.98 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение за претърпени от застрахователно събитие- ПТП имуществени вреди отзастрахования, поради виновното бездействие на ответника,както и сумата в размер на 66.32 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата 365.98 лв., считано от 16.08.2012г., когато изтекъл дадения срок за доброволно изпълнение на задължението, до 26.05.2014г., както и законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска - 02.06.2014г. до окончателното й изплащане.

От фактическа страна е установено в производството, че въз основа на Протокол за ПТП № 1267075/09.11.2010 г./ оспорването истинността на който в производството е останало недоказано, а и в настоящото въззивно производство не е предмет на проверка/, за ищеца-застраховател е възникнало задължение за обезщетяване на М.Л.Х., по силата на договор за имуществена застраховка „Каско +” на МПС и застрахователна полица № 44010811003608/2010г. със срок 15.07.2010г.- 14.07.2011г., за нанесени на собствения му лек автомобил марка “БМВ”, модел “525 D”, с рег.№ *******, вреди, настъпили в резултат на това, че при движение на път ІІІ -507 в посока с.Жинзифово-гр.Кърджали попаднал в необезопасена дупка на пътното платно. Установено е в производството и обстоятелството, че цитираният протокол е съставен от мл.автоконтрольор ПП при ОДВМР, гр.Кърджали на 09.11.2010г.-17.30 ч., въз основа на подадено заявление за издаване на протокол за ПТП с идентично съдържание, без посещаване на произшествието и без извършване на оглед на щетите на автомобила. В този смисъл, съгласно постановената по реда на чл.290 от ГПК, задължителна съдебна практика, обективирана в решение № 15/25.07.2014 г., постановено по т.д. № 1506/2013 г. на І ТО, ТК на ВКС, следва в производството да се направи извод, че процесният протокол е изготвен съобразно чл.9 от Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, и като такъв същият удостоверява само факта на волеизявление от участника в ПТП. Т.е. доказателствената сила на процесния протокол не обхваща верността на отразеното в него съдържание, поради което установяването на механизма на твърдяното ПТП, може и следва в това производство да се доказва с други доказателства. В този аспект в настоящото производство по искане на ищцовата страна е назначена съдебна експертиза. В изготвеното по нея заключение, не оспорено от страните, вещото лице установява, че в производството не е възможно да се установи точното място на събитието по дължината на републикански път ІІІ- 507 в посока с.Жинзифово-гр.Кърджали, което пък води до невъзможност да се даде еднозначен отговор налице ли е или било ли е налице към момента на настъпване на ПТП-то поражение на пътната настилка, наличието на което поражение недвусмислено да установи механизма на причиняване на търсените вреди, доколкото според вещото лице вредите по процесното МПС са могли да бъдат причинени и по друг различен от твърдяния начин, например при преминаване през черен, каменист или неравен път. В този смисъл се налага изводът, че изложеният от ищеца механизъм на причиняване на процесното ПТП, който пък би обусловил изискуемата се в производството причинно-следствена връзка, респ. би обусловил деликтната отговорност на ответника,остана недоказан. Други доказателства, водещи до противоположни изводи в производството ищецът не е осигурил.

По своята функция регресното право е предназначено да предотврати обогатяването на застрахования при евентуално наличие на негово виновно поведение, както и е предназначено да ангажира гражданската отговорност на виновно трето лице. в този смисъл, в производството при ¯тсъствие на индивидуализация на мястото на произшествието, съдът не е в състояние да прецени спазени ли са в казуса и изискванията на чл.20, ал.2 от ЗДвП, принципно обуславящи основателност на упражненото регресно право.

Следва изрично да се посочи, че неоснователен е доводът, залегнал във възивната жалба, че ответникът не оспорвал местоположение на ПТП-то, поради което решаващият съд следвало да го приеме за безспорно установено. Напротив това е един от основните доводи за неоснователност на предявения регресен иск, направени от ответника в отговора на исковата молба.

Прочие, настоящият въззивен съд напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, изложени в атакуваното решение, досежно обжалваната му част. Същите са подробни, обективни, обосновани и почиват на събраните по делото доказателства. Поради това и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на атакувания съдебен акт. Намира същите за подробни, обективни, обосновани и почиващи на събраните по делото доказателства, взети поотделно и в тяхната взаимовръзка.

По изложените дотук съображения настоящият състав намира първоинстанционното решение в обжалваната му част, за правилно, с оглед на което същото следва да бъде потвърдено.

И при този изход на делото, доколкото присъждане на разноски изрично не е поискано от ответника по въззивната жалба, то такива и не се дължат.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВАрешение № 103/ 13.11.2014 г., постановено по гр. д. № 616/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд, в обжалваната му част.

На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.