№ 258
гр. Ловеч, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310101883 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл. 79 ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 415 ал. 1, т.
3 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД – гр. София,
чрез пълномощник юрисконсулт Радина Илиева, срещу Т. СТ. Т. от ***, по реда на чл. 415
ал. 1, т. 3 от ГПК, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер на
2130.60 лева по Договор за потребителски кредит № 30041863261/14.01.2020 г., формирана
от следните суми: 780.66 лева – главница, 263.15 лева – договорно възнаграждение, 217.06
лева – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, 675.00 лева – възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“, 149.50 лева – лихва за забава, 45.23 лева – лихва за забава.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че горепосоченият договор
за потребителски кредит е сключен на 14.01.2020 г. между ищеца, като кредитор, и
ответника, при следните параметри: сума на кредита: 900.00 лева; срок на кредита: 24
месеца; размер на вноската: 54.52 лева; годишен процент на разходите /ГПР/ - 49.04%;
годишен лихвен процент: 41.00%; лихвен процент на ден: 0.11%; общо задължение по
кредита: 1308.34 лева. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги били уговорени
следните параметри: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 270.00 лева;
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 810.00 лева; размер на вноска
по закупен пакет от допълнителни услуги: 45.00 лева, или общо задължение по кредита и по
пакета от допълнителни услуги: 2388.34 лева, общ размер на вноска: 99.52 лева и дата на
1
погасяване: 1-ви ден от месеца.
Твърди се, че съгласно Декларации т. Б към договора за потребителски кредит
/ДПК/, неразделна част от него са Общи условия /ОУ/, които са предадени при подписване
на договора и с които длъжникът се е запознал, приел и няма забележки, за което се е
подписал под клаузите на този ДПК и ОУ, а съгласно Декларации т. А, на клиента била
предоставена безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български
език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр, на базата на който и
разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството, клиентът преценява доколко
предлаганият ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние.
Направени били разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага
дружеството, като при желание за ползването му, клиентът подписва Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Ищецът изтъква, че е изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора,
като на 14.01.2020 г. превел парична сума в размер на 900.00 лева по посочения от
ответника начин – на каса на „Изи пей“.
Съгласно чл. 4 от Общите условия към договора, длъжникът дължал на
дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит, което било предварително
определено в погасителния план, като страните се споразумели договорното възнаграждение
да се разсрочи във времето и да се погасява в рамките на погасителния план. Неизплатеното
от длъжника договорно възнаграждение било в размер на 263.15 лева и се претендира от
падежа на първата неизплатена вноска – 01.06.2020 г. до датата на предсрочна изискуемост
– 03.06.2021 г.
Изтъква се, че съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от ОУ,
клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към договора, като
в случая клиентът е избрал да закупи услугите „Фаст“ и „Флекси“ и се е съгласил с
определеното възнаграждение за услугата „Фаст“ – сума в размер на 270.00 лева, а за
услугата „Флекси“ – сума в размер на 810.00 лева. Тези услуги съдържали следните
възможности: приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит
/услугата „Фаст“, която била използвана от длъжника/; отлагане на определен брой
погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски, смяна на
падежната дата на вноските /услугата „Флекси“, от която длъжникът, въпреки
предоставената възможност, не се е възползвал/.
Твърди се, че от страна на длъжника по услуга „Фаст“ е заплатена сума в размер
на 52.94 лева, като оставащото неизплатено възнаграждение е в размер на 217.06 лева, а по
услугата „Флекси“ е заплатена сума в размер на 135.00 лева, като оставащото неизплатено
възнаграждение е в размер на 675.00 лева.
Посочва се, че след изпадането на длъжника в забава, кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем на 03.06.2021 г., на основание чл. 12.3 от Общите условия към
договора, за което на длъжника било изпратено уведомително писмо с обратна разписка на
2
адреса, посочен на всички документи в договора, но писмото не е потърсено от получателя.
Твърди се, че размерът на погасеното от ответника задължение по договора е в
общ размер на 420.20 лева, като той е погасил част от задълженията си, от които номинал в
размер на 406.02 лева, а сумата от 4.18 лева е отишла за погасяване на лихвите за забава по
кредита, на основание т. 12.1 от ОУ: „В случай, че клиентът просрочи плащането на месечна
вноска, кредиторът начислява лихва за забава в размер на ОЛП+10 % годишно, изчислена на
всеки ден забава върху размера на просроченото плащане“. Сума от 10.00 лева била
използвана за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
съгласно уговореното в чл. 17.4 от Общите условия към ДПК.
Предвид изложените обстоятелства, се твърди, че ответникът дължи на ищеца
сума в общ размер на 2130.60 лева, от които: главница в размер на 780.66 лева, договорно
възнаграждение в размер на 263.15 лева, възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ в размер
на 217.06 лева, възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 675.00 лева, лихви
за забава в размер на 149.50 лева и законна лихва в размер на 45.23 лева, дължима от
03.06.2021 г. /датата на предсрочна изискуемост/ до 26.08.2021 г.
Ищецът посочва, че поради неизпълнение на горните задължения от ответника, е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК пред Районен съд-Ловеч, като по образуваното ч.гр.дело № 1664/2021 г. съдът
отхвърлил заявлението в цялост, поради което и на основание чл. 415 ал. 1, т. 3 и ал. 3 от
ГПК, ищецът предявява настоящият осъдителен иск за присъждане на горепосочените
вземания, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Моли за присъждане и на направените разноски по делото.
В законоустановения едномесечен срок ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. В постъпила
писмена молба от негов пълномощник са изложени съображения за основателност на
предявените искове. Представен е списък на разноските по заповедното и исковото
производство.
Ответникът Т. СТ. Т. се явява лично и признава, че е изтеглил процесния кредит и
не е изплатил задълженията си, но не разбира в какво се изразяват услугите „Фаст” и
„Флекси”, за които се иска да плаща.
От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело №
1664/2021 г. по описа на ЛРС, както и от доводите на страните, всички, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, вх.№ 5711/26.08.2021 г., от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД – гр. София, е било
образувано ч.гр.дело № 1664/2021 г. по описа на Ловешкия районен съд срещу длъжник Т.
СТ. Т., за посочените по-горе вземания по Договор за потребителски кредит №
30041863261/14.01.2020 г.
3
В заявлението са посочени и периодите, за които се претендират вземанията за
договорно възнаграждение и лихвите за забава, а именно: договорно възнаграждение в
размер на 263.15 лева – за период от 01.06.2020 г. до 03.06.2021 г., лихва за забава в размер
на 149.50 лева – за период от 02.02.2020 г. /дата на изпадане на длъжника в забава/ до
03.06.2021 г. /дата на предсрочна изискуемост/ и лихва за забава в размер на 45.23 лева – за
период от 03.06.2021 г. до 26.08.2021 г.
С влязло в сила Разпореждане № 1699/07.09.2021 г., заповедният съд е отказал
издаването на заповед за изпълнение за претендираните вземания и указал на заявителя за
възможността в едномесечен срок да предяви осъдителен иск за същите.
С оглед на това и в указания срок е предявен настоящият осъдителен иск, на
основание чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК.
Установява се, че на 14.01.2020 г., между ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, като кредитор, и ответника Т. СТ. Т., като клиент, е сключен посочения в исковата
молба и приложен към нея Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ №
30041863261, при следните параметри: сума на кредита: 900.00 лева; срок на кредита: 24
месеца; размер на вноската по кредита: 54.52 лева; годишен процент на разходите /ГПР/ -
49.04%; годишен лихвен процент: 41.00%; лихвен процент на ден: 0.11%; дължима сума по
кредита: 1308.34 лева. По поискана и закупена допълнителна услуга: възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Фаст“: 270.00 лева; възнаграждение за закупена
допълнителна услуга „Флекси“: 810.00 лева; размер на вноска по закупените допълнителни
услуги: 45.00 лева, или общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
2388.34 лева, общ размер на вноска: 99.52 лева и дата на погасяване: 1-ви ден от месеца.
Не се спори, отпуснатата в кредит сума в размер на 900.00 лева е преведена от
ищеца по посочен от ответника начин – на каса на „ИзиПей“ /видно от документ за паричен
превод със системен код 2000000201175626/14.01.2020 г./.
Приложени са и искане за отпускане на потребителски кредит „Профи кредит
Стандарт“, подадено от ответника до ищеца, както и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити и Общи условия на „Профи
Кредит България“ ЕООД към Договор за потребителски кредит, неразделна част от
договора, с които ответникът се е запознал и ги приема /декларирано от него с приложена
декларация/.
Представен е и подписан от ответника Погасителен план към договора за
потребителски кредит със закупена допълнителна услуга, в който са посочени дължимите от
ответника 24 броя месечни вноски, всяка в размер на 54.52 лева – по кредита и 45.00 лева –
по закупения пакет от допълнителни услуги, или общ размер на месечна вноска 99.52 лева, с
дата на първа вноска – 01.02.2020 г. и дата на последна вноска – 01.01.2022 г.
В чл. 12.3 от Общите условия към договора за кредит е предвидено, че кредиторът
може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление когато клиентът просрочи
две или повече последователни месечни вноски в пълен размер.
4
Не се спори, а и от приложеното извлечение по сметка във връзка с процесния
договор за кредит, се установява, че ответникът е платил в пълен размер четири вноски по
кредита - за месеците февруари, март, април и май 2020 г., и част от петата вноска /за м.юни
2020 г./, или всичко в общ размер на 420.20 лева, като в исковата молба се признава, че
общият размер на погасеното от ответника задължение по договора за кредит е именно
420.20 лева, от които номинал в размер на 406.02 лева, 4.18 лева – лихви за забава и 10.00
лева – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
Представено е уведомително писмо от ищеца, адресирано до ответника, с което
ищецът го уведомява, че поради нарушение на задълженията му по договора, размерът на
кредита е обявен за предсрочно изискуем, считано от 03.06.2021 г., като общата дължима
сума възлиза на 2504.19 лева, от която: непогасена част от задължението съгласно договора:
1935.87 лева, лихви за забава: 168.32 лева и такса по тарифа: 400.00 лева.
От върнатата обратна разписка към уведомителното писмо е видно, че последното
не е получено от ответника, по причина „непотърсено“.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между ищеца „Профи
Кредит България“ ЕООД, като кредитор, и ответникът, като клиент, в резултат на
сключения между тях Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ №
30041863261/14.01.2020 г., по силата на който кредиторът е предоставил на ответника
паричен заем, а той се е задължил да го върне за срок от 24 месеца, чрез плащане на 24 броя
месечни вноски, като е закупил и пакет от допълнителни услуги срещу заплащане на
уговорено възнаграждение за всяка от тях.
Кредиторът – ищец се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията си по договора, поради допусната забава в плащанията на уговорените вноски.
Необходимо е да се отбележи, че предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД настъпва с
волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната
изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Това е
моментът, от който кредитът се счита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й /Решение №
64 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г. на ВКС, IV г.о./. Относно надлежното обявяване
на предсрочната изискуемост на ответника – длъжник, съдът счита, че настоящият
осъдителен иск има характер на волеизявление в тази насока с факта на връчване на препис
от исковата молба на ответника, т.е. съдът приема, че ответникът е уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на задължението по договора с факта на връчените му на
02.12.2021 г. съдебни книжа по делото, включващи съобщение по чл. 131 от ГПК, заедно с
препис от исковата молба и приложенията към нея. В този смисъл е и съдебната практика
/напр. Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. №193/2018 г. на ВКС, Първо отделение/.
5
Настъпването на предсрочната изискуемост в хода на производството
представлява ново обстоятелство, което следва да бъде взето предвид от съда на основание
разпоредбата на чл. 235 ал. 3 от ГПК, съгласно която съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Както се посочи, между страните е възникнало облигационно правоотношение по
договор за потребителски кредит, като ответникът признава, че не е изплатил задълженията
си. От приложеното извлечение по сметка към договора за кредит се установи, че от месец
юли 2020 г. ответникът не е извършвал плащания. Поради това, кредитодателят е обявил
кредита за предсрочно изискуем, за което, както се прие по-горе, ответникът е надлежно
уведомен на 02.12.2021 г. Освен това, на 01.01.2022 г. е настъпила и последната падежна
дата по погасителния план към договора, но ответникът е продължил да бездейства и не е
извършил плащане на задължението си, при което изискуемостта на вземанията е настъпила
не само поради факта на обявената предсрочна изискуемост, но и поради изтичане на
крайния срок за издължаване.
С оглед на изложеното, съдът приема, че ответникът – кредитополучател се явява
неизправна страна по договора, поради което предявените искове за присъждане на сумата в
размер на 780.66 лева, представляваща остатъчно неизплатено задължение от главницата по
договора за кредит, както и за присъждане на сумата в размер на 263.15 лева - договорно
възнаграждение за заявения от ищеца период от 01.06.2020 г. до 03.06.2021 г., се явяват
основателни и следва да бъдат уважени.
Относно претендираните лихви за забава, следва да се отбележи, че в т. 2 от
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк.дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че при предсрочна изискуемост по договор за кредит се дължи законната лихва от
датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Предвид това
разрешение, искът за присъждане на лихви за забава в размер на 149.50 лева за период от
02.02.2020 г. до 03.06.2021 г., както и в размер на 45.23 лева за период от 03.06.2021 г. до
26.08.2021 г., а също и за присъждане на законна лихва за периода от 26.08.2021 г. /датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда/ до 01.12.2021 г., следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен. Върху главното вземане от 780.66 лева и вземането за
договорно възнаграждение от 263.15 лева следва да се присъди законната лихва, считано от
датата на обявяване на предсрочната изискуемост /02.12.2021 г./ до изплащането им.
Относно вземанията за възнаграждения за допълнителни услуги „Фаст“ и
„Флекси“:
Съдът намира, че в тази част претенцията е в противоречие със закона.
Следва да се отбележи, че съдът следи служебно и при незаявено основание за
нищожност, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се
изисква събиране на доказателства.
Касае се за Договор за потребителски паричен кредит, по отношение на който са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури защита на
6
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредит. Разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. В случая от твърденията на ищеца във връзка със закупените по силата на договора
за кредит допълнителни услуги, а и видно от съдържанието на договора досежно тези
услуги, следва извода, че те касаят усвояването на кредита /приоритетно разглеждане на
искането за потребителски кредит – услугата „Фаст“/ и неговото управление /едностранна
промяна на погасителния план от страна на клиента – услугата „Флекси“/. Ето защо, съдът
приема, че уговорката за заплащане на подобни „услуги“, е в нарушение на чл. 10а ал. 2 от
ЗПК и се явява нищожна, като противоречаща на императивна правна норма, което налага
отхвърляне на предявения иск в частта на претендираните възнаграждения за закупени
допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.
При този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски по производството, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78
ал. 1 от ГПК.
При съобразяване уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноски по делото в общ размер на сумата 171.47 лева, включващи
държавна такса - 250.00 лева и юрисконсултско възнаграждение - 100.00 лева за настоящото
исково производство, като след изчисляването им по съразмерност се получава сумата в общ
размер 171.47 лева. При изчисляване на юрисконсултското възнаграждение, съразмерно
уважената част от исковете, съдът ползва за база не претендираната от ищеца сума в размер
на 300.00 лева, а сумата 100.00 лева, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр.
8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Искането на ищеца за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство /по ч.гр.дело № 1664/2021 г. на РС-Ловеч/, следва да бъде
отхвърлено, тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение е било отхвърлено.
Ответникът не е претендирал разноски по делото и няма данни да е направил
такива, поради което не му се присъждат съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. СТ. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр.
с чл. 9 от ЗПК, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“, сума в
размер на 780.66 лв. /седемстотин и осемдесет лева и шестдесет и шест стотинки/,
представляваща остатъчно неизплатено задължение от главницата по Договор за
потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № 30041863261/14.01.2020 г., и сума в
7
размер на 263.15 лв. /двеста шестдесет и три лева и петнадесет стотинки/ - договорно
възнаграждение по същия договор за период от 01.06.2020 г. до 03.06.2021 г., ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 02.12.2021 г. до изплащането им, а останалите
искове за присъждане на следните вземания по същия договор за кредит - възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“ в размер на 217.06 лева, възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“ в размер на 675.00 лева, лихва за забава в размер на 149.50 лева за периода от
02.02.2020 г. до 03.06.2021 г., лихва за забава в размер на 45.23 лева за периода от 03.06.2021
г. до 26.08.2021 г., както и за присъждане на законната лихва върху главницата и
договорното възнаграждение за периода от 26.08.2021 г. до 01.12.2021 г., ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Т. СТ. Т., с горните данни, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, с горните данни, сумата 171.47 лв. /сто седемдесет и един лева и четиридесет и
седем стотинки/, представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от
исковете, като ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство.
Банкови сметки, по които могат да бъдат преведени присъдените суми в полза на
ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД: ***.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
8