Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. К., 19.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
К.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХII-ти н.с., в открито съдебно
заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТОСЛАВ ПЕТРОВ
при участието на секретаря Юлиана
Стоянова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 219/2019г. по описа на
КРС, ХII-ти н. с., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 11-01-5762018/23.01.2019г. издадено от директор на Агенция за
държавна финансова инспекция гр. С., с което на Г.С.Г. с ЕГН **********, с
адрес ***, с месторабота „К.В.“ ЕООД гр. К. заемащ длъжността „управител“, на
основание чл.256 ал.1, във вр. с чл.261, ал.2 от Закона за обществените поръчки
/ЗОП/ е наложено административно наказание - "глоба“ в размер на 7463,86 /седем
хиляди четиристотин шестдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/ лева за нарушение
на чл.17, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, т.2, във вр. с чл.20, ал.1, т.3, б.“б“,
във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от ЗОП.
В подадената жалба и впоследствие в хода
на процеса се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
издаденото наказателно постановление, като се навеждат доводи за нарушение на
материалния закон и процесуалните правила по установяване и санкциониране на
административното нарушение, по аргументи, подробно изложени в депозираната
жалба и впоследствие доразвити в съдебно заседание. Моли се за постановяване на
решение, с което да бъде отменено изцяло атакуваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалния си представител, моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди
обжалваното наказателно постановление.
Съдът, след като взе предвид
изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния
седмодневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи
следното:
През
периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. „К.В." ЕООД извършвала секторна дейност по смисъла на чл. 123, т. З, във връзка с чл. 126, ал. 1
от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. През 2017г. в „К.В." ЕООД за секторна /лицензионната/ дейност са извършени
доставки на електрическа енергия в общ размер на 621 987,97 лв. без ДДС
/746385.56лв./. С писмо вх. № 568/05.07.2018г. на финансов инспектор е изискана
от „К.В." ЕООД справка относно отчетените разходи без проведени обществени
поръчки за периода 01.01.2017г. до 31.12.2017г. за строителство, доставки и
услуги. Видно от справка изх. № 612/16.07.2018 г.,
относно отчетените разходи в дружеството за периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. за доставка на електроенергия от доставчика „ЧЕЗ
Електро България" АД, за периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. са осчетоводени задължения към „ЧЕЗ Електро България" АД - К. по издадени фактури за
електроенергия в общ размер на 746 385.56 лв. с ДДС /621 987.97
лв. без ДДС/. Към 01.01.2017 г. дружеството е имало неплатени задължения по издадени фактури общо за 46925.98 лв. с ДДС,
през годината са погасени задължения за 756 740.67 лв. с ДДС,
и са останали неплатени задължения в края на годината за 39 025.02 лв. с ДДС. Видно от
Регистъра на обществените поръчки на Агенцията по обществени поръчки, от профила на купувача и от представената
справка изх. № 569/05.07.2018 г. относно отчетените разходи в „К.В." ЕООД,
гр. К. по сключени договори за обществени
поръчки за периода от 01
След извършена проверка на от свид. В.К.
заемащ длъжността „държавен финансов инспектор“ към АДФИ било прието за установено,
че към 05.01.2017г. /датата на издаване на първите фактури за доставка на ел.
енергия за 2017г./ в гр. К., в „К.В.“ ЕООД, инж. Г.Г. в качеството си на
управител на дружеството и секторен възложител на обществени поръчки не е
приложил процедурите по чл.18, ал.1, т.12 или т.13 от ЗОП за доставка чрез
покупка на ел. енергия, въпреки че са били налице всички законови
разхооправдателни документи /фактури/, издадени от „ЧЕЗ Електро България“ АД за
извършени разходи за доставка на ел. енергия на обща стойност 746 385.56 лв. с ДДС /621 987.97 лв. без ДДС/. На това нарушение е
дадена правна квалификация чл.17, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, т.2, във вр. с чл.20, ал.1, т.3, б.“б“,
във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от ЗОП със
съставения АУАН № 11-01-576/24.07.2018г., който е връчен по надлежния ред на
жалбоподателя.
Въз основа
на съставения акт е издадено обжалваното НП, с което Г.С.Г. с ЕГН **********, с
адрес ***, с месторабота „К.В.“ ЕООД гр. К. заемащ длъжността „управител“ на
основание чл.256 ал.1, във вр. с чл.261, ал.2 от Закона за обществените поръчки
/ЗОП/ е наложено административно наказание - "глоба“ в размер на 7463,86
/седем хиляди четиристотин шестдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/
лева. В наказателното постановление буквално е пренесена идентична фактическа
обстановка и правна квалификация изложена в началното на обстановка част на
постановлението.
Описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото гласни доказателства – показанията на всички разпитани
светели и приетите писмени доказателства. Фактическата обстановка се
потвърждава и от жалбподателя, който чрез проц. представител адв. Р. твърди, че
в случая е била невъзможност да бъде обявена обществена поръчка по подробно
изложените аргументи касаещи смяната на електромери в процесните помпени
станции и се излагат твърдения за липса на каквито и да са били неблагоприятни последици
от ненавременното обявяване на обществената поръчка.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
При
разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления, районният съд е
винаги инстанция по същество - чл.
63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали
правилно са приложени както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл.
314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84
от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът констатира,
че при съставянето на АУАН и
НП са допуснати съществени и неотстраними процесуални нарушения, а именно: за
така описаното деяние, на нарушителя Г. е
наложено наказание по чл. 256, ал. 1
ЗОП, съгласно изричния текст на НП, като глобата е определена в размер,
съответен на посоченото там правило. При това съдът намери, че е налице
неправилно приложение на санкционната разпоредба, което води до липса на
конекситет в административното обвинение. Посочената разпоредба на чл. 256, ал. 1 ЗОП/ред. ДВ № 13 от 16.02.2016
г./ намира приложение към случаите когато е възложена поръчка, но при
по-облекчен ред от предвидения в закона, съобразно нейната стойност. В
настоящия случай обаче такива твърдения не се съдържат нито в АУАН, нито в НП,
като не са налице и не са отразени обстоятелства за прилагане на различна от
законоустановената процедура по ЗОП. Напротив, от изложените от наказващия
орган факти, е видно, че не е проведена каквато и да процедура сред
регламентираните в чл. 18 на ЗОП такива. При това съответна на описаното
поведение се явява нормата на чл. 256, ал. 2 ЗОП, който именно въвежда състав
на административно нарушение и предвижда отговорност за възложител, непровел
процедура, въпреки наличието на основания за това, като е било налице договорно отношение между
управляваното жалбоподателя дружество и доставчика на ел. енергия през
процесния период.
В НП категорично се твърди, че нарушителят в качеството си на
възложителят въобще не е провел предвидената по ЗОП процедура за възлагане на
обществена поръчка, въпреки че са били налице законоустановените стойностни
прагове за това, а не че е възложил такава при по-облекчен ред от предвидения в
закона съобразно нейната стойност. При тези фактически рамки на обвинението,
съотнесени към приложената от наказващия орган санкционна разпоредба се създава
съществено по своя характер вътрешно противоречие в атакуваното НП, доколкото
липсва каквото и да е съответствие между направените твърдения и приложената
санкционна норма, очертаваща състава на административно нарушение, включително
характеристиките на изпълнителното деяние. Посоченото несъответствие между
фактическо и правно основание за ангажиране на отговорността, съдържащо се в
наказателното постановление, представлява съществено нарушение на процесуалните
правила, доколкото ограничава възможността на нарушителя да разбере кое точно е
основанието за санкционирането му, респективно пряко рефлектира върху правото
му на защита.
С оглед констатираното съществено нарушение на процесуалните правила
при съставяне на наказателното постановление, същото подлежи на отмяна, без да
е необходимо или възможно обсъждане на нарушението по същество.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
11-01-5762018/23.01.2019г. издадено от директор на Агенция за държавна
финансова инспекция гр. С., с което на Г.С.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, с
месторабота „К.В.“ ЕООД гр. К. заемащ длъжността „управител“, на основание
чл.256 ал.1, във вр. с чл.261, ал.2 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ е
наложено административно наказание - "глоба“ в размер на 7463,86 /седем
хиляди четиристотин шестдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки/ лева за
нарушение на чл.17, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, т.2, във вр. с чл.20, ал.1,
т.3, б.“б“, във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от ЗОП.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - К..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: