Мотиви към присъда по НОХД № 255/2017г.
по описа на Окръжен съд П.
Окръжна
прокуратура - П. е повдигнала обвинение срещу Ц.С.Ц. и същият е предаден на съд
за две престъпления: - по чл. 199, ал.1, т.3, пр.2 вр. с чл. 198, ал.1 от НК
за това, че на ***г. в гр. П. е отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. дамска чанта /имитация
змийска кожа/, на стойност 20 лева, 1 бр. мобилен телефон марка „Сони Експерия
Z“, на стойност 220 лв., 1 бр. дамско кожено портмоне /червено/, на стойност 5
лева, 1 бр. ключ за лек автомобил марка „Волво XC60“, на стойност 230 лева, 5
бр. секретни ключове за брава на обща стойност 15 лв., парична сума в брой в
размер на 200 лева и 600 евро с левова равностойност 1173,51 лева – всички противозаконно отнети
вещи на обща стойност 1863,51 лева/хиляда осемстотин шестдесет и три лева и
петдесет и една стотинки/ - от владението на А.Д.К., ЕГН: ********** – с
намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и деянието
е придружено със средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст,
причинено чрез множествено счупване на предните и външните стени на двата
максиларни синуса, които са анатомично-структурни части на горната челюст и
счупването на лявата ябълчна кост, която е функционално свързана с долната
челюст, довели до затрудняване на отварянето на устата;
-
И за
престъпление по чл. 150 ал.1 от НК за това, че на *** г. в гр. П. е
извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление
по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - А.Д.К., ЕГН: ********** ***
чрез употреба на сила, чрез привеждането й в безпомощно състояние и чрез
използване на безпомощното й състояние.
В съдебно
заседание от страна на подсъдимия и неговия защитник бе направено искане за
предварително изслушване по реда на чл. 371, т.2 от НПК, като подсъдимият
направи признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съгласи да не бъдат събирани доказателства по тези факти, а събраните
от досъдебното производство доказателства да бъдат ползвани при постановяване
на присъдата. Доколкото съдът намери искането за допустимо и съобразено с
разпоредбите на чл. 372, ал.3 и 4 от НПК, производството по делото протече
именно по реда, указан в глава двадесет и седма от НПК.
В съдебно
заседание представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със
същата правна квалификация на деянията, като сочи, че единствено касателно
престъплението по чл. 150, ал.1 от НК не поддържа същото в частта да е
реализирано и чрез използване на безпомощното състояние на пострадалата.
Предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание при превес на отегчаващите
обстоятелства за всяко едно от двете престъпления, за които е предаден на съд,
като се наложи едно общо най-тежко такова, което да бъде редуцирано по реда,
предвиден в чл. 58а, ал.1 от НК. Пледира същото да бъде изтърпяно при строг
режим, както и в тежест на подсъдимия да бъдат възложени разноските. Дава
становище и относно разпореждане с веществените доказателства.
Повереникът на
частния обвинител – адв. А.Б., пледира за доказаност на всяко едно от двете
престъпления, за които Ц. е предаден на съд. Изтъква подробни аргументи за
наличието на отегчаващи отговорността му обстоятелства, които според повереника
дават основание да се наложи наказание лишаване от свобода за всяко от
престъпленията, близо до максимално предвидения в закона размер.
Частният
обвинител К. поддържа становището на адв. Б., като сочи, че стореното от
подсъдимия е оставило трайни негативни последици в живота й.
Защитникът на
подс. Ц. – адв. С.Б. *** – сочи, че коректно са изложени фактите в
обстоятелствената част на обвинетелния акт, но същите според защитата сочат, че
Ц. е употребил принудата над личността на пострадалата единствено, за да сломи
защитата й с цел да извърши блудствени действия с нея, но не и за да отнеме
движимите вещи от нейно владение. Според защитника поради това отнемането на
вещите от владението на К. сочи на реализиран обикновен състав на кражба,
доколкото не е бил съпроводен с употребата на сила и моли съда да
преквалифицира стореното от него като престъпление по чл. 194, ал.1 от НК. Моли
съда да признае подзащитния му за виновен за тези две престъпления, като
определи наказанието му в размер на по четири години и два месеца за всяко от
тях и като наложи едно общо най-тежко наказание от четири години и два месеца,
да редуцира същото с една трета, изпълнението на което наказание да бъде
отложено с изпитателен срок по реда на чл. 66 от НК.
Подсъдимият Ц. поддържа
становището на защитника си. Изразява съжаление. Сочи, че има две деца. Моли
съда да му наложи наказание, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен
срок.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните,
намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Ц.С.Ц. е роден на *** г. в гр. В. Т., живее в
гр. П., той е със средно образование, не е женен, не е осъждан, с ЕГН: **********.
Свидетелката А.К. работела като мениджър в
представителството на агенция „А.“ за гр. П., като агенцията се занимавала с
посредничество и осигуряване на работни места в чужбина. Офисът, в който се
помещавало представителството на фирмата, се намирал на адрес: гр. П., ул. „***“
№***.
На ***г. около 16,05 часа свид. К. се намирала в офиса на
фирмата, когато на вратата се почукало. Тя отворила и видяла пред вратата подс.
Ц.Ц., който я уведомил, че поводът за посещението му
е бил, че си търси работа. Свид. К. го поканила да влезе, като Ц. седнал на
стол, намиращ се срещу свид. К.. При проведения с него кратък разговор
свидетелката усетила, че Ц. лъха силно на алкохол, поради което му показала
сайта, на който можел да разгледа предложенията за работа, уведомявайки го, че
може да посети офиса отново в началото на следващата седмица. Тогава подс. Ц. станал,
заобиколил бюрото и се приближил към К..
Тя го помолила да се отдръпне, но вместо това той взел намиращите се на бюрото
й връзка с ключове, отишъл до врата на офиса, заключил я от вътрешната страна,
след което отново се върнал при К.. Свалил си дънките и поискал от нея орални
ласки. К. категорично му отказала, но Ц. я хванал силно, притеглил я към себе
си и започнал да я целува по устата. К. започнала да вика за помощ, като се
дърпала, но при това Ц. започнал да я скубе, да я души за гърлото, като й викал
да мълчи. Ударил я неколкократно с юмрук в областта на скулите на лицето и по
тялото и като я държал за косата, започнал да я блъска в мебелите в офиса.
Съборил я на земята до бюрото, като тялото на К. било под това на Ц.. Тогава тя
успяла да вземе от намиращо се в непосредствена близост шкафче лютив спрей,
който насочила към лицето на Ц., но не успяла да го напръска, а част от
лютивата течност попаднала в нейното лице.
Оказаната от К. съпротива ожесточила още повече Ц., който започнал
отново да удря К. в областта на лицето и да я души. В един момент К. успяла да
се откопчи от Ц., но последният отново я хванал, съборил я на земята по корем,
като в един момент К. изпаднала в безсъзнание. Ц. свалил чорапогащника и
прашките на пострадалата до коленете й. След това той взел от офиса дамската й
чанта, която била имитация на змийска кожа, както и намиращите се в нея 1 бр.
мобилен телефон марка „Сони Експерия Z“, 1 бр. дамско кожено портмоне
/червено/, 1 бр. ключ за лек автомобил марка „Волво XC60“, 5 бр. секретни
ключове за брава, както и парична сума в брой в размер на 200 лева и 600 евро.
Когато свид. К. дошла на себе си, установила, че е
просната по корем на пода, със смъкнати до коляното чорапогащник и бельо.
Установила, че е сама в стаята, а вратата на офиса била заключена от външната
страна, както и липсата на дамската й чанта с посочените по-горе вещи.
Започнала да вика за помощ.
От проведените оперативно-издирвателни мероприятия се
установило, че извършител на стореното е именно подс. Ц., който бил задържан на
17.12.2016г. на ГКПП „Кулата“.
В хода на воденото досъдебно производство е била
назначена стоково-оценъчна експертиза, според чието заключение стойността на
отнетите вещи е, както следва: 1 бр. дамска чанта /имитация змийска кожа/, на стойност
20 лева, 1 бр. мобилен телефон марка „Сони Експерия Z“, на стойност 220 лв., 1
бр. дамско кожено портмоне /червено/, на стойност 5 лева, 1 бр. ключ за лек
автомобил марка „Волво XC60“, на стойност 230 лева, 5 бр. секретни ключове за
брава на обща стойност 15 лв., парична сума в брой в размер на 200 лева и 600
евро с левова равностойност 1173,51 лева
или всички вещи на обща стойност 1863,51 лева.
Била е изготвена също така и съдебно-психиатрична
експертиза на подс. Ц.. Според заключението на вещото лице С., към момента на
извършване на деянията Ц. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, както и да възприема правилно фактите,
които са от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.
В хода на разследването е била назначена
съдебно-медицинска експертиза на пострадалата К. № 1370/2016г., като според
вещото лице Т. се установява, че на пострадалата К. са били нанесени следните
травматични увреждания: множествено счупване на предните и външните стени на
двата максиларни синуса, които са анатомично структурни части на горната
челюст, счупване на лявата ябълчна кост, която е функционално свързана с долна
челюст, счупване на девето ляво ребро, травматично разкъсване на тъпанчевата
мембрана, травматични отоци и кръвонасядания по главата, по шията, по гръдния
кош, по двата горни и долни крайника.
Като при прегледа на пострадалата не се установявали увреждания в половата и
аналната област. Според вещото лице множественото счупване на предните и
външните стени на двата максиларни синуса, които са анатомично структурни части
на горната челюст и счупване на лявата ябълчна кост, която е функционално
свързана с долна челюст, са довели до затрудняване отварянето на устата, т.е.
преценени са като счупване на челюстта на пострадалата К.. Описаните
травматични увреждания са причинени по механизма на удар или притискане с или
върху твърд тъп предмет и е възможно да са получени по начин и време, както е
било посочено в предварителните сведения.
Назначена е била и съдебно-медицинска експертиза на подс.
Ц., според вещото лице Н. при прегледа на Ц. на 18.12.2016г., се установявяли
увреждания на същия по задната повърхност на дланите на ръцете в областта на
ставите между дланните кости и пръстите – отоци и кръвонасядания, една
драскотина на лявата ръка в областта на
основата на палеца и три охлузвания на лявата подбедрица, като едното е с
давност няколко дни. Според експерта на Ц. е била причинена болка, като
описаните травматични увреждания е възможно да са получени при нанасяне на
удари по пострадалата и при опита й да се защити и отскубне.
Съдът кредитира така
посочените експертни заключения като изготвени обективно с необходимите
професионални познания в съответната област, неоспорени от страните.
За да постанови
присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно описаната по-горе
фактическа обстановка. Признанието на фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт от страна на подс. Ц. се подкрепят от показанията на свидетелите
К. /л.38,44/, Е. /л.41/, К. /л. 42,104/, Д. /л. 45/, Т. /л.46/, от протокола за
разпознаване на лица /л. 47/, протоколите от изготвените експертизи на
досъдебното производство – СОЕ /л. 51/, СМЕ на д-р Н. /л.56/, СМЕ на д-р Т. /л.
77/, СПЕ на д-р С. /л.60/, протокол за оглед на местопроизшестието и приложения
към същия фотоалбум /л. 3/, протоколът за доброволно предаване на диск /л.96/ и
за оглед на приобщеното веществено доказателство /л.97/, протоколите за
доброволно предаване на банктоти от страна на подсъдимия /л. 126/ и от
пострадалата на дрехи /л.128/, справка съдимост и характеристична справка за
подсъдимия, които бяха прочетени и приобщени съобразно нормата на чл.373 вр. чл.283
от НПК. Събраните по делото доказателства, надлежно приобщени към
доказателствения материал, установяват една непротиворечива фактическа
обстановка, изложена във внесения обвинителен акт, поддържана и от прокурора в
съдебно заседание.
Признанието на подсъдимия за времето и мястото на извършване на
престъпленията се установява посредством показанията на свид. К., протоколът за
оглед на местопроизшествие. Показанията на свидетелката К. подробно и
последователно описват упражнената спрямо нея физическа принуда от страна на
подсъдимия след опита й да го отпрати от офиса, улеснена и от факта, че същият
е заключил вратата на офиса. И при отказът й да удовлетвори желанието му за
орални ласки и принудителната целувка /същият я сграбчил, за да я целуне/,
последвала интензивна физическа агресия – тя е била скубана за косата, душена,
блъскана в мебелите в офиса, удряна с юмрук в областта на лицето – скулите и по
тялото. Подсъдимият признава описаните факти, намерили отражение във внесения
обвинителен акт, като в подкрепа на горното са и показанията на свид. Д., беседвал
с Ц. при неговото задържане, показанията на свид. Е., с която Ц. сам споделил,
че „набил една жена“, на свид. К. за състоянието на съпругата му. В подкрепа
самопризнанието на подсъдимия, че е употребил физическа агресия над
пострадалата, е и изготвената на дознанието съдебно медицинска експертиза, като
описаните травматични увреждания по пострадалата, констатирани от вещото лице при
извършения й преглед и медицинска документация, напълно кореспондират с твърденията
на същата относно посоката, силата на нанасяните й удари и уврежданията по
тялото й. Що се касае до изготвената на дознанието съдебно-медицинска
експертиза на подсъдимия, то констатираните по същия увреждания, основно в
областта на ръцете, напълно кореспондират да отговорят на показанията на свид. К.,
че е оказала съпротива, като се е опитвала да се освободи от захвата на Ц..
Според заключението
на съдебно-медицинската експертиза на вещото лице д-р Т. при извършения преглед
на К. именно множественото счупване на предните и външните стени на двата
максиларни синуса, които са анатомично структурни части на горната челюст и
счупване на лявата ябълчна кост, която е функционално свързана с долна челюст,
са довели до затрудняване отварянето на устата, т.е. преценени са като счупване
на челюстта на пострадалата.
Признанието на
подсъдимия по факта, че същият е искал от пострадалата орални ласки, като е
свалили дънките си, че е целувал пострадалата въпреки нейното нежелание, както
и е свалил бельото и чорапогащника й до коленете, кореспондира с показанията на
същата. Следва да се отбележи, че извършените на досъдебното производство
действия са предприети по реда, предвиден в НПК, като конкретно за показанията на
свид. К., както се посочи, показанията й са подробни, непротиворечиви, логични
и последователни, намират своята подкрепа в резултатите от извършените
процесуални действия - оглед на
местопроизшествието и на веществени доказателства – на приобщения диск от
близкото заведение, разпознаване на лица, показания на полицейския служител Д.
досежно споделеното му от подсъдимия при проведената беседа, протоколите от
съдебно-меицинските експертизи. Признанието на подсъдимия на факта на отнемане
на вещите от вледението на пострадалата, които са се намирали в дамската й
чанта, ведно със същата, намира подкрепа в показанията на самата К., която подробно
описва всички вещи. Огледът на приобщеното веществено доказателство – диск от
охранителна камера на заведение „П.Л.“,
намиращо се срещу № ** на същата улица, категорично подкрепят признанието на
подсъдимия. Показанията на пострадалата К. установяват, че отнемането на
чантата е станало след изпадане на същата в безсъзнание, в каквато насока е и
признанието на фактите по обвинителния акт от страна на Ц..
Както вече
се посочи, досежно авторството на престъплението, самопризнанието на подсъдимия
намира опора в показанията на свид. К. и извършеното разпознаване на лица,
което е станало и в присъствието на защитника Б..
Стойността на
отнетите от владението на пострадалата вещи остава установено от изготвената на
дознанието съдебно-оценъчна експтертиза, която с необходимите познания в
съответната област е дала заключение на вещите, неоспорени от страните, както и
от показанията на К. досежно броя и номинала на банкнотите в портмонето й.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Предвид на изложеното
по-горе, съдът намира, че с деянието си подсъдимият Ц.С.Ц. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 199 ал.1 т.3 пр.2
вр. чл. 198 ал.1 от НК, тъй като на *** г. в гр. П., е отнел чужди движими
вещи, както следва: 1 бр. дамска чанта /имитация змийска кожа/, на стойност 20
лева, 1 бр. мобилен телефон марка „Сони Експерия Z“, на стойност 220 лв., 1 бр.
дамско кожено портмоне /червено/, на стойност 5 лева, 1 бр. ключ за лек
автомобил марка „Волво XC60“, на стойност 230 лева, 5 бр. секретни ключове за
брава на обща стойност 15 лв., парична сума в брой в размер на 200 лева и 600
евро с левова равностойност 1173,51 лева
– всички противозаконно отнети вещи на обща стойност 1863,51 лева /хиляда осемстотин
шестдесет и три лева и петдесет и една стотинки/ - от владението на А.Д.К.,
ЕГН: ********** – с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за
това сила и деянието е придружено със средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на челюст, причинено чрез множествено счупване на предните и външните
стени на двата максиларни синуса, които са анатомично-структурни части на
горната челюст и счупването на лявата ябълчна кост, която е функционално
свързана с долната челюст, довели до затрудняване на отварянето на устата.
От обективна
страна, подсъдимият с действията си е осъществил от обективна страна всички
съставомерни признаци на престъпния състав “грабеж”, тъй като на
инкриминираната дата с присвоително намерение е отнел вещите от владението на К.,
като е употребил за това принуда в една от двете й форми – сила. Въздействал е
физически пряко върху тялото на К., като я е душал, скубел я, удрял я неколкократно
с юмрук в областта на скулите на лицето и по тялото, както и я блъскал в
мебелите в офиса, а когато същата успяла все пак да се отскубне от ръцете му, я
сграбчил отново и я съборил на земята по корем. В резултат на това същата
изпаднала в безсъзнание и по този начин съпротивата на пострадалата е била
сломена. Така подсъдимият е успял необезпокоявано след това и да вземе чантата
на пострадалата ведно с намиращите се в нея вещи, т.е. прекъснал е физическата
й власт върху предметите на деянието и е установил своя. В хода на досъдебното
производство с протокол за доброволно предаване подсъдимият е предал банкноти,
от които една от 100 евро, за която посочва, че е от чантата на пострадалата. Както се посочи по-горе, стойността на отнетите
вещи остава доказана от изготвената оценъчна експертиза и показанията на
пострадалата.
Грабежът е
осъществен при по-тежко квалифициращо обстоятелство с оглед използваната
принуда, като на пострадалата е била
причинена телесна повреда – счупване на челюстта на пострадалата, която
съобразно медико-биологичните си характеристики следва да се отнесе към
средните телесни повреди по смисъла на чл. 129, ал.2 от НК.
Подс. Ц. е годен
субект на наказателна отговорност, в какъвто смисъл е и изготвената на
дознанието съдебно-психиатрична експртиза. От субективна страна престъпното
поведение на подсъдимия касателно това престъпление е било продиктувано от пряк
умисъл, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. Той
е съзнавал, че желае именно отнемане на вещи от пострадалата, знаейки, че са
чужди, а с предприемане на действията по упражняване на принудата е имал умисъл
за липсата на съгласие и решение да я преодолее с намерение да присвои вещите.
Доказателственият
материал по несъмнен начин доказва, че подс. Ц. е осъществил принуда спрямо
пострадалата К., упражнена под формата на сила, която в конкретния казус е използвана
от една страна за улесняване отнемането на инкриминираните вещи, собственост на
К., но и от друга – за извършване на действия, с цел възбуждане на полово
желание, без съвкупление. От обективна
страна същият е извършил и престъплението по чл. 150, ал.1 от НК, тъй
като на *** г. в гр. П. е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна
възраст - А.Д.К., ЕГН: ********** *** чрез употреба на сила. Същият
недвусмислено е афиширал намерението си пострадалата да удовлетвори желанието
му за орални ласки, като е разкопчал панталоните си, поискал е орални ласки,
като същеврменно е започнал да я целува по устата. Подс. Ц. е въздействал физически
спрямо пострадалата, като я сграбчил, а преди това заключил вратата на офиса от
вътрешната страна, започнал да я целува в областта на устата, след което
неговата агресия ескалирала, породена от нежеланието на пострадалата да изпълни
желанието му за орални ласки, като започнал да я блъска по мебелите в стаята,
да я души, скубе, да й нанася удари с юмруци по лицето и тялото. Това е станало
противно на нейната воля и показателно за това е съпротивата, която
пострадалата е оказала и физическата принуда от страна на подсъдимия, за да
сломи съпротивата й, довела в крайна сметка до причиняване на редица телесни
увреждания по тялото й и до изпадане на пострадалата в безсъзнание. При
връщането й в съзнание, същата се е намерила със свалени бельо и чорапогащник
до коленете. В случая употребената сила съставлява средство за сломяване на
съпротивата на пострадалата.
Съдът обаче
намира, че деянието не е извършено чрез използване безпомощното състояние на
пострадалата, нито същата е била приведена в безпомощно състояние от страна на
подсъдимия. При използването на безпомощното състояние пострадалият се е
намирал в такава невъзможност да се защити и да окаже съпротива и това
състояние съществува отнапред, т.е. то не е резултат от действията на дееца.
Пак според трайната съдебна практика при привеждането на пострадалия в
безпомощно състояние невъзможността му да окаже съпротива е свързана с активно
поведение на дееца, но то не трябва да включва упатребата на сила или
заплашване /напр. упояване с лекарства, наркотици и др./ Ето защо, съдът
намира, че следва да признае подсъдимия Ц. за невиновен и ОПРАВДАН по
посочените две форми на изпълнително деяние на престъплението „блудство“, като
в тази насока са и Решения № 40/1995г., на ВКС, І н.о. и Решение № 228/1982г.,
І н.о. на ВКС /засягащи изнасилването, но намиращи приложение и по отношение на
коментираното престъно посегателство/.
Престъплението по
чл. 150, ал.1 от НК е извършено от Ц. умишлено, при пряк умисъл с целени и
настъпили обществено опасни последици. Той е съзнавал, че предприетите действия
от него са от естеството да възбудят половото му желание без съвкупление, че
пострадалата не е съгласна да участва в блудствените действия, принудителния
характер на употребеното насилие. Целял е чрез тях да сломи съпротивата й и да
се възбуди без съвкупление.
По този начин, с
очертаните престъпни прояви, разгледани в тяхната обективна и субективна
връзка, са осъществени от подсъдимия престъпленията грабеж и блудство.
Подсъдимият е съзнавал, че упражнява принуда спрямо пострадалата, целяща да
сломи съпротивата и нежеланието й да участва в блудствените действия, съзнавал
е, че чрез целувките цели да възбуди половото си желание, както и нежеланието й
да му даде вещите си доброволно.
Поради изложеното,
съдът не се съгласява с тезата на защитата на подс. Ц. за несъставомерност на
престъплението по чл. 199 от НК, с искане за преквалифициране на същото по чл.
194, ал.1 от НК. Действително в обвинителния акт като на първа, така и на втора
страница прокурорът нелогично на два пъти /първо в синтезиран вид, а в
последствие по-подробно/ е изложил релевантните факти, без обаче изложението на
фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт да страда от логическа
връзка или обвинението да е неясно или неточно формулирано, така, щото да води
до ограничаване правата на подсъдимото лице да разбере обвинението в неговата
цялост. Цитираните от страна на защитата съдебни актове касаят различна
фактология, като становището на адв. Б. не отчита конкретиката на казуса. Неоснователно
се акцентира от защитата на поредността в действията на подсъдимия.
Действително поведението му, насочено към възбуждане на полово желание, е
предшестващо това на извършеното отнемане на движими вещи на пострадалата, но
употребената физическа агресия е предхождаща и съпътваща и двете посегателства
и не се изключва от съзнанието му като способ за отнемане и на вещите на К.. Защитата
удобно подминава признанието на Ц. единствено досежно авторството на грабежа в
хода на досъдебното производство. В тази връзка следва да се ценят и
показанията на свид. Д., пред когото Ц. споделил единствено за употребената
сила и последвалото от него отнемане чантата на К..
Използваната сила
е улеснила обективно посегателството над правото на собственост и е послужила
като средство за осигуряване на собствено владение върху предмета на
престъплението. Тя наред с това е послужила и като средство за подсъдимия за
реализиране на престъплението „блудство“. Не може поради събраните
доказателства и предвид процесуалната позиция на Ц. още в хода на досъдебното производство
да се приеме, че престъпните му намерения са били насочени единствено срещу
половата неприкосновеност на К. и упражненото над нея насилие е целяло
единствено сломяване на съпротивата й срещу осъществяване на блудствени
действия, тъй като умисълът за престъпно отнемане от пострадалата на движимите
й вещи е възникнал към същия този момент.
ПО НАКАЗАНИЕТО
При
индивидуализирането на наказанията, които следва да наложи на подс. Ц. за двете
престъпления, за които е признат за виновен, съдът взе предвид като смекчаващо
отговорността му обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия и изразеното
от него разкаяние в съдебна зала, младата му възраст. Смекчаващите
обстоятелства обаче се ограничават само до посочените. Действително същият е
предал с протокол за доброволно предаване банкноти, за една от които сочи, че е
взета от чантата на пострадалата, но върнатото е малка част от общата стойност
на отнетото от него, а и е върната едва след задържането на лицето. Що се касае
до изтъкнатото от страна на защитата обстоятелство за това, че е баща на две
малолетни деца, за които следва да полага грижи, макар да няма писмени
доказателства за декрларираното от подсъдимия, следва да се отчете, че в показанията
си на л. 41-гръб от ДП свид. Е. също посочва, че й е известно, че Ц. е баща на
две деца. Самата свидетелка обаче не сочи същият да полага грижи за децата си,
а напротив – дадената от нея характеристика на лицето се различава драстично от
визията на грижовен баща. Неоснователно се акцентира от защитата и на
самопризнанието на подсъдимия от досъдебното производство, като обстоятелство,
което да се отчете като смекчаващо. Видно от протокола му за разпит на ДП/л.30
и л. 28 от ДП/, същият признава единствено за извършения грабеж спрямо К., като
категорично е отрекъл да е извършвал спрямо същата и блудствени действия.
Депозиране на обяснения в желания от обвиняемото лице аспект, е негово основно
право и поради това от начина на реализирането му не могат да се извличат
негативни при индивидуализиране на наказанието му характеристики. Но коректният
прочит на доказателствата изисква да се отбележи, че пълно самопризнание на
вината в хода на разследването, което съществено да е допринесло за разкриване
на обективната истина, не е налице, а
направеното такова в производството по чл. 371, т.2 от НПК не може да се отчита
повторно при определяне на наказанието, съобразно ТР № 1/2009г. на ОСНК.
Отделен е и въпросът, че при дадените първи обяснения от Ц. като обвиняемо лице
на 18.12.2016г., вече са били събрани достатъчно доказателства за съпричастност
към престъпленията, за които е предаден на съд /това са показанията на свид. К.,
К., извършеното разпознаване/.
Следва при
определяне на наказанието, което да наложи на подсъдимия за престъплението
„грабеж“, да се отчете високата стойност на отнетото от свид. К., по отношение
и на двете престъпления също като отегчаващо обстоятелство да се отчете
високият интинзитет на употребаната от подсъдимия физическа принуда и
констатираните по пострадалата редица телесни увреждания по цялото тяло, не
само определящото съставомерността на
квалифицирания грабеж. Т.е. общото по отношение на двете инкриминирани деяния,
което следва да се отчете е, че принудата, послужила като средство за
осъществяване на грабежа и на блудството, е приложена в едната й форма, но при
изключително висок интензитет до форма на необяснима жестокост. Отчитането на
това обстоятелство не влиза в колизия със забраната да се преценяват като
отегчаващи отговорността обстоятелства, включени в състава на престъплението
/виж Решение № 189/1994г. на І н.о. и Решение № 329/2009г. на І н.о. на ВКС/. В
тази връзка не следва да се пренебрегват доказателствата за упоритостта,
проявена от подсъдимия при осъществяване на принудата. От показанията на
пострадалата, на полицейския служител, провел беседа със същата и от тези на
свид. К. става ясно, че проявената от подсъдимия върху пострадалата физическа
агресия е продължила няколко минути, като с времето е ескалирала до жестокост
поради оказаната му от пострадалата съпротива. Агресията е проявена от
физически здрав и млад мъж по отношение на далеч отстъпваща му по килограми,
височина и по сила жена, като във визията на двамата и физическото
превъзходство в полза на подсъдимия съдебният състав има възможността да се
убеди непосредствено в съдебна зала. В съдебно-психиатричната експертиза се
посочва, че същият е споделил при интервюто за употребен алкохол и лични
проблеми, които обаче не са от вида мотиви и подбуди за извършване на
престъпленията, които биха могли да смекчат наказателната отговорност на
посъдимия.
Като отчете
изложените обстоятелства, относими при индивидуализиране наказанията за всяко
от престъпленията, а за престъплението „грабеж“ – и високата стойност на
отнетото, съдът намира, че наказанията на подсъдимия и за двете престъпления следва
да се определят при условията на чл. 54, ал.1 от НК, като изложените по-горе смекчаващи
и отегчаващи обстоятелства са в положение на известен баланс.
Поради това за престъплението
по чл. 199 ал.1 т.3 пр.2 вр. чл. 198 ал.1 от НК на основание чл. 54 ал.1 НК на
подсъдимия се определи наказание от девет години лишаване от свобода, а с оглед
редукцията на чл. 58а ал.1 НК вр. чл. 373 ал.2 от НПК, наказанието, което му се
налага, е лишаване от свобода за срок от шест години. Не следва да се налага
наказанието конфискация, доколкото освен 1 бр. гараж в гр. Горна Оряховица, не се установява
същият да притежава недвижими имоти или моторни превозни средства.
За престъплението
по чл. 150 ал.1 от НК на подсъдимия Ц. съдът определи наказание при условията
на чл.54 ал.1 от НК – лишаване от свобода в размер на пет години и като приложи
задължителната редукция по чл. 58а ал.1 НК, наказанието, което наложи на
подсъдимия за това престъпление е лишаване от свобода за срок от три години и
четири месеца.
На основание чл.
23, ал. 1 от НК съдът наложи на подсъдимия Ц. най-тежкото
измежду определените му по-горе наказания, а именно лишаване от свобода в размер
на шест години, което постанови в съответствие с нормата на чл. 57, ал. 1, т.
2, б.”А” от ЗИНЗС да изтърпи при
първоначален строг режим. Тъй като същият е задържан по делото, на основание
чл. 59 ал.2 вр. с ал.1 от НК съдът приспадна от изтърпяване на така
определеното му общо най-тежко наказание времето, през което подсъдимият Ц. е
бил задържан, считано от 18.12. 2016 г. до влизане в сила на присъдата.
По ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА: Приобщен по делото е сив шал на черно-бели ленти. Установява се,
че същият е собственост на подсъдимия, но не са налице основанията за отнемане
или унщожаването му. Ето защо, следва да се върне на подсъдимия, както и 1 бр.
банкнота с номинал 10 евро със сериен № ***, за която не се установява да е
средство или придобита от престъплението.
Що са касае до 1
бр. бял хартиен плик, съдържащ проба от поднокътно вещество на лява ръка на
пострадалата; 1 бр. бял хартиен плик, съдържащ проба от поднокътно вещество на
дясна ръка на пострадалата; 1 бр. прозрачен найлонов плик, съдържащ пластмасов
цилиндричен контейнер, съдържащ проба от вагинален секрет на пострадалата; 1
бр. бял хартиен плик, съдържащ червено-кафява течност от пода на МП – офис на
ет.3 ул. „***“, №2 гр. П., обозначен като „Обект 1“; 1 бр. бял хартиен плик,
съдържащ червено-кафява течност от пода на МП – офис на ет.3 ул. „***“, №2 гр. П.,
обозначен като „Обект 2“; 1 бр. бял хартиен плик, съдържащ червено-кафяво петно
от пода на МП – офис на ет.3 ул. „***“, №2 гр. П., обозначен като „Обект 3“; 1
бр. бял хартиен плик, съдържащ светли влакна, наподобяващи косми, обозначен
като „Обект 5“; 1 бр. прозрачен полиетиленов плик, съдържащ черно наслоено
вещество от балатума на МП – офис на ет.3 ул. „***“, №2 гр. П., обозначен като
„Обект 7“; 1 бр. прозрачен полиетиленов плик, съдържащ мини флакон за лютив
спрей и малък керамичен нож с червена дръжка, обозначен като обект № 7, всички
те следва да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в
сила.
На пострадалата
следва да се върнат закопчалка за обеца от жълт метал, обозначен като „Обект
4“; 1 бр. прозрачен полиетиленов плик, съдържащ по-малко полиетиленово пликче,
в което се съдържа обеца от жълт метал, обозначен като „Обект 6“; както и
предадените от нея 1 бр. дамска блуза с дълъг ръкав; 1 бр. черна пола, 1 бр.
черен сутиен, 1 бр. черни дантелени прашки, 1 бр. черен плътен дамски
чорапогащник. На същата следва да се върне и 1 бр. банкнота с номинал 100 евро със сериен №
***.
Приложеният на л.
103 от досъдебното производство компакт диск CD-R, следва да остане по делото.
С оглед на
постановения резултат, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Ц.С.Ц. бе
осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – П. сумата от 586,63 лева,
представляващи направени разноски в хода на досъдебното производство, а на
частния обвинител Атанска Д.К. - сумата от 600 лева, направени
от последната разноски по делото по повод на ангажирания повереник.
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: