Р Е Ш
Е Н И Е
№ 17.07.2020 година гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд X състав
На четиринадесети юли 2020 година
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Секретар Станка Желева
като разгледа докладваното от председателя
търговско дело № 99 по описа за 2019 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на глава тридесет и втора от ГПК.
Иск с
правно основание в разпоредбата на чл. 79 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ във връзка с чл.59 от ЗЗО,
съединен с иск по чл. 86 от ЗЗД, за сумите, както следва: 23 164 лв. главница и 6 083.86 лв. лихва за забава, след
частично оттегляне на част от исковата претенция и прекратяване на
производството в тази му част.
Производството
е образувано по постъпила искова молба от „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ - ПОПОВО" ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр. Попово, сградата на
бившата общинска болница, представлявано от управителя Йовчо Янков Яков, чрез
пълномощника му адв. М.В., САК, съдебен адрес:***, партер, офис 6, тел.
**********, СРЕЩУ Н.з.к. ЕИК *********, адрес: ***, представлявана от
управителя Дечо Петров Дечев, искова молба с правно основание: чл. 79 и чл. 86
от ЗЗД, при условията на евентуалност чл. 59 ЗЗД, за сумата от главница: 28 391 лв. и лихва за
забава: 7 197.85 лв.
В
исковата молба се твърди, че ищецът „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ -
ПОПОВО" ЕООД е лечебно заведение за оказване на болнична медицинска помощ
по смисъла на чл. 9 от Закона за лечебните заведения, упражняващ дейност през
2017 г. на основание Разрешение N9 МБ- 175/24.03.2017 г. за осъществяване на
лечебна дейност на лечебното заведение, издадено от министъра на
здравеопазването. На 19.05.2017 г. между ответника Националната
здравноосигурителна каса като възложител и ищеца „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПОПОВО" ЕООД, като изпълнител е сключен Договор за
оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 250181/19.05.2017 г., изменен с
Допълнително споразумение № 20/29.11.2017 г. Договорът и Допълнителното
споразумение са сключени при условията на чл. 59 от 330 и съгласно чл. 1 от
Договора изпълнителят се задължава да оказва болнична медицинска помощ на
здравноосигурените лица по 26 броя клинични пътеки съобразно Приложение № 16
към НРД за 2017 г. Съобразно договореното изпълнителят е оказвал болнична
медицинска помощ по клинични пътеки, като същата е отчитана ежедневно при
условията на чл. 32 от Договора и това не се оспорва от ответника. Извършените
дейности съгласно приложените справки са както следва:
• м.
февруари 2017г. - дейности по клинични пътеки на обща стойност 85 429 лв., от
които НЗОК е одобрило да изплати сумата 79 842 лв., за която сума е издадена
фактура № 12135/07.03.2017 г., заедно със съответните спецификации към нея.
Разликата до пълната сума в размер на 5 587 лв. не е изплатена. Върху тази сума
се дължи лихва за забава в размер на 1 545.74 лв. за периода от 01.04.2017 г.
до 22.12.2019 г.
• м. март
2017 г. - дейности по клинични пътеки на обща стойност 93 105 лв., от които
НЗОК е одобрило да изплати сумата 79 853 лв., за която сума са издадени фактура
№ 12266/10.04.2017 г. и дебитно известие към нея № 12299/20.04.2017 г., заедно
със съответните спецификации към тях. Разликата до пълната сума в размер на 12
452 лв. не е изплатена. Върху тази сума се дължи лихва за забава в размер на 3
341.29 лв. за периода от 01.06.2017 г. до 22.12.2019 г.
• м. май
2017 г. - дейности по клинични пътеки на обща стойност 92 416 лв., от които:
НЗОК е одобрило да изплати сумата 85 746 лв., за която сума е издадена фактура
№ 12490/09.06.2017 г., заедно със съответните спецификации към нея. Разликата
до пълната сума в размер на 5 470 лв. не е изплатена. Върху тази сума се дължи
лихва за забава в размер на 1 375.10 лв. за периода от 01.07.2017 г. до
22.12.2019 г.
• м.
януари 2017 г. - дейности по клинични пътеки на обща стойност 204 982 лв., от
които НЗОК е одобрило да изплати сумата 198 788 лв., за която сума са издадени
фактура № 13195/08.01.2018г., дебитно известие № 13248/17.01.2018 г. и кредитно
известие N9 13247/17.01.2018 г., заедно със съответните спецификации към тях.
Разликата до пълната сума в размер на 4 882 лв. не е изплатена. Върху тази сума
се дължи лихва за забава в размер на 935.72 лв. за периода от 01.03.2018 г. до
22.12.2019 г. В тази част претенцията е оттеглена в съдебно заседание.
Ищецът
„МБАЛ Попово" ЕООД твърди, че е изпълнявал задълженията съобразно
предвиденото в договора точно и добросъвестно, спазвайки всички нормативни
изисквания, но ответникът е отказал да заплати част от реално извършената
дейност с единствения аргумент, че надвишава определения лимит.
Според
ищеца, клаузите, които определят лимит на заплащаната от НЗОК дейност, са
нищожни и поради противоречие както с Конституцията, така и с добрите нрави. На
следващо място клаузите, които ограничават размера на заплащаната от НЗОК
дейност противоречат и на смисъла и целта на договора и следа да бъдат тълкувани
съобразно чл. 20 от ЗЗД. В договора не се съдържа клауза, която да задължава
изпълнителя на болничната помощ сам да заплаща оказаната медицинска помощ след
изчерпване на лимита. .Не е предвидена и уговорка, която да
ограничава-действието на договора до достигане на лимита.
Предвид
гореизложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди Н.з.к.
ЕИК *********, адрес: ***, представлявано от управителя Дечо Петров Дечев, да
заплати на „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПОПОВО" ЕООД, ЕИК
*********, адрес: гр. Попово, сградата на бившата общинска болница,
представлявано от управителя Йовчо Янков Яков, сумата от 28 391 лв. -
незаплатени медицински дейности по клинични пътеки, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на сумата, сумата от 7 197.85 лв. - обезщетение за
забава върху главниците за периода до завеждане на иска, както и сторените по
делото разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.
В срока
по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Националната
здравноосигурителна каса, с адрес: гр. София 1407, ул. „Кричим” № 1,
представлявана от Управителя - д-р Дечо Петров Дечев, действащ чрез
пълномощника си - Цветомира Аспарухова Йосифова — гл.юрисконсулт в отдел
„Административно и правно обслужване” в РЗОК - Търговище, с адрес 7700
гр.Търговище, ул. „Трайко Китанчев”№37 (Пълномощно № РД-12-72/20.08.2019 г. от Управителя на НЗОК), в който се излага следното:
Безспорно
е, че е налице сключен на основание чл.59, ал.1 от Закона за здравното
осигуряване (330) и в съответствие с Националния рамков договор за медицински
дейности за 2017г. (НРД за МД за 2017г.) индивидуален договор (ИД) за оказване
на болнична помощ по клинични пътеки (КП) № 250181/19.05.2017г. между НЗОК/РЗОК
- Търговище и „МБАЛ - Попово”ЕООД, гр.Попово, чиято неразделна част е
Приложение №2 „Стойности и обеми на дейностите в БМП и стойности на
медицинските изделия в БМП и лекарствените продукти за лечение на злокачествени
заболявания в условията на БМП“ към индивидуалния договор (Приложение № 2). С
допълнителни споразумения към Договор № 250181/19.05.2017 г., а именно:
Допълнително споразумение № 43 от 13.01.2017г., Допълнително споразумение № 51
от 20.04.2017 г., Допълнително споразумение № 3 от 15.06.2017 г., Допълнително
споразумение № 5 от 28.06.2017 . и Допълнително споразумение № 22 от 19.12.2017
г. към индивидуален договор № 250181/19.05.2017 г., подписани между страните,
са уговаряни месечните стойности по приложение № 2, част Б към договора. При
изпълнение на клаузите на сключения индивидуален договор, са отчитани дейности
за процесните месеци на 2017 г. от „МБАЛ-Попово” ЕООД, гр.Попово като същото е
получавало договореното заплащане за отчетена и потвърдена от възложителя
дейност при условията, в сроковете и по реда, указани в договора.
Излагат
се и следните аргументи: В чл.351, ал.12, т.8 от НРД за медицинските дейности
за 2017г., е указано, че основания за отхвърляне от заплащане по ал. 10, е
наличие на основание за незаплащане, установено в чл. 355. В чл.355, ал.4 от
НРД за медицинските дейности за 2017 г. е разпоредено, че „Директорът на РЗОК
сключва договори с изпълнителите на БМП за закупуване на видове медицински
дейности в рамките на утвърдените за съответната РЗОК по ал. 1 стойности. За
всеки изпълнител в приложение № 2 към договора с НЗОК съгласно чл. 25, ал. 4,
т. 2 се определя месечна стойност по видове дейности при условията и по реда на
правилата по чл. 4, ал. 4 ЗБНЗОК за 2017 г.”. В чл.355, ал.11 от НРД за
медицинските дейности за 2017 г. е указано, че стойностите по
финансовоотчетните документи по чл. 352, 353 и 354 не следва да надвишават
размера на определените месечни стойности по приложение № 2 на индивидуалните
договори на изпълнителите. Според разпоредбата на чл.357, ал. 2, т.1 от НРД за
медицинските дейности за 2017 г., финансовоотчетни документи на лечебното
заведение по ал. 1 не се приемат в следните случаи: 1. когато обемите и
спецификациите не отговарят на изискванията по чл. 355”. Текстовете на чл.31,
ал.10 и ал.12 от Договор № 250181/19.05.2017 г. повтарят цитираните разпоредби
на НРД за медицинските дейности за 2017 г.
Според
ответника, безспорно е обстоятелство, че НЗОК е заплатила на ищеца
предоставените за срока на действие на договора медицински услуги в рамките на
уговорените месечни стойности, поради което НЗОК е изпълнила изцяло
задълженията си по договора и не дължи други плащания по него, независимо от
извършените от ищеца медицински услуги на здравноосигурени лица в повече от
уговорените стойности, тъй като същите са извършени без възлагане от НЗОК,
респективно за тях възложителят не носи договорна отговорност и исковете за
реално изпълнение, респективно обусловените искове за заплащане на обезщетение
за забавено плащане са неоснователни и следва да се отхвърлят.
В срока
по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която ищецът
пояснява следното:
Съображенията на ответника относно ограничения, предвидени в ЗБНЗОК за
2017 година намира за несъстоятелни. Според него, реализацията на социалното
право по чл. 52 от Конституцията не е неограничено, като зависи и от потенциала
на държавата да го осигури. Тези ограничения обаче могат да се обуславят единствено
до определени по вид, обхват и обем пакет здравни дейности /Решение на
Конституционния съд № 2 от 22.02.2007 г., по к.д. № 12/2006 г./ Бюджетът на
НЗОК не може да послужи за ограничаване правото на достъпна медицинска помощ на
гражданите. При възникнала необходимост всяко задължително здравноосигурено
лице е в правото си да се ползва от тези определени по вид обхват и обем
здравни дейности, които са гарантирани именно от бюджета на НЗОК. В ЗБНЗОК за
2017 г. не е предвидена правна норма, дерогираща това правило. Произтичащият от
закона ангажимент за НЗОК не е обвързан с броя на лицата, потърсили медицинска
помощ. Гарантираният обем, видно и от съдържанието на договора, е очертан
посредством определени заболявания и предвидените за тях клинични пътеки. Липсата
на достатъчно средства не може да доведе до отпадане отговорността на НЗОК за
гарантираните от нейния бюджет пакет от здравни дейности. Адекватното планиране
и разходване на бюджета на НЗОК зависи изключително от нея. Ето защо чл. 4, ал.
1, т. 1 от ЗБНЗОК за 2017 г. изрично ангажира органите на управление на НЗОК
периодично да анализират, а при необходимост да коригират разпределените суми.
Няма причина правилото на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД, според което липсата на
финансови средства не е основание за отпадане отговорността на длъжника, да не
се прилага по отношение на НЗОК.
В срока
по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор, в който
се заявява следното:
Още с
отговора на исковата молба оспорили представените от ищеца доказателства -
месечни спецификации, както и приложените справки. Твърди се, че посочените
спецификации са едностранно съставени от ищеца и не са налице допълнителни
доказателства същите да са били представени на ответника (за сравнение,
останалите спецификации, отнасящи се до безспорно извършените и заплатени
дейности, носят подписа на извършил проверка служител на ответника).
Законодателно въведеният регулаторен механизъм в отношенията между РЗОК
и изпълнителите на медицинска помощ е намерило отражение и в процесния договор
с ищеца. Същият има за предмет предоставянето на болнична помощ, но само в
определени стойностни рамки. Изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни
документи дейности, лекарствени продукти или медикаменти, на стойност
надвишаваща утвърдената в приложение №2 за съответния месец. Превишението на
стойността на дейностите е основание за отхвърляне на плащането. Възложителят
дължи плащане единствено на извършена и отчетена дейност, но само в рамките на
определени договорноопределени стойности.
Излага се
още, че определянето на финансови рамки за дължимото по договора плащане не
противоречи на императивни законови норми. Обратно, договорното ограничаване на
паричната престация на възложителя е в изрично изпълнение на законовата регулаторна
рамка, която императивно предвижда лимитиране на бюджетното финансиране,
разпределение и плащане. Съответствието на посоченото законодателно разрешение
с Конституцията на РБългария е изрично признато в Решение № 2/22 февруари 2007
г. по к. д. № 12/2006 г. (Обн., ДВ, бр. 20 от 6 март 2007 г.)/. Съобразно
решение №2/2007г., постановено по конст.дело №2/2006 г. на Конституционния съд
на РБ, задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани на
основание чл.14, ал.6 от ЗКСъд, е прието, че правата по чл. 4. чл. 5. т. 5 и 10
от Закона за здравното осигуряване са от категорията универсални социални
права, което по необходимост налага държавна намеса без да се нарушават
принципите по чл. 4. чл. 5. т. 5 и чл. 55. ал. 7, т. 2. 5, 6 и 7 от 330 за
свободен достъп на задължително здравноосигурените лица до медицинска помощ по
определен вид, обхват и обем. Медицинската помощ, до която осигурените лица
имат право на свободен достъп при условията на равнопоставеност, не е
неограничена и се определя от държавата по вид, обхват и обем.
Моли се
за отхвърляне на исковите претенции.
В съдебно заседание ищецът чрез своя процесуален представител адвокат М.В., САК, поддържа исковите претенции за
сумата от 23 164 лв. главница и 6 083.86
лв. лихва за забава и моли съда да осъди ответника за претендираните суми.
Претендира за разноски в производството. Представена е писмена защита.
В съдебно
заседание ответникът чрез своя процесуален предсавител Цветомира Аспарухова
Йосифова — гл.юрисконсулт в отдел „Административно и правно обслужване” в РЗОК
- Търговище оспорва исковите претенции и моли съда да ги отхвърли със законните
от това последици. Представена е писмена защита.
Настоящият
съдебен състав, на базата на събраните и обсъдени от него доказателства и
изхождайки от същността на предявените искови претенции, приема следното от фактическа
страна:
„МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПОПОВО" ЕООД е лечебно заведение за оказване
на болнична медицинска помощ по смисъла на чл. 9 от Закона за лечебните
заведения, упражняващ дейност през 2017 г. на основание Разрешение N9 МБ-
175/24.03.2017 г. за осъществяване на лечебна дейност на лечебното заведение,
издадено от министъра на здравеопазването.
На
19.05.2017 г. между ответника Националната здравноосигурителна каса като
възложител и ищеца „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПОПОВО"
ЕООД, като изпълнител е сключен Договор за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки № 250181/19.05.2017 г., изменен с Допълнително споразумение №
20/29.11.2017 г. Договорът и Допълнителното споразумение са сключени при
условията на чл. 59 от 330 и съгласно чл. 1 от Договора изпълнителят се
задължава да оказва болнична медицинска помощ на здравноосигурените лица по 26
броя клинични пътеки съобразно Приложение № 16 към НРД за 2017 г. Съобразно
договореното изпълнителят е оказвал болнична медицинска помощ по клинични
пътеки, като същата е отчитана ежедневно при условията на чл. 32 от Договора и
това не се оспорва от ответника. Извършените дейности съгласно приложените
справки са както следва: - м. февруари
2017 г. - дейности по клинични пътеки на обща стойност 85 429 лв., от които
НЗОК е одобрила да изплати сумата 79 842 лв., за която сума е издадена фактура
№ 12135/07.03.2017 г., заедно със съответните спецификации към нея. Разликата
до пълната сума в размер на 5 587 лв.
не е изплатена.; - м. март 2017 г. -
дейности по клинични пътеки на обща стойност 93 105 лв., от които НЗОК е
одобрило да изплати сумата 79 853 лв., за която сума са издадени фактура №
12266/10.04.2017 г. и дебитно известие към нея № 12299/20.04.2017 г., заедно
със съответните спецификации към тях. Разликата до пълната сума в размер на 12 452 лв. не е изплатена; - м.
май 2017 г. - дейности по клинични пътеки на обща стойност 92 416 лв., от
които НЗОК е одобрила да изплати сумата 85 746 лв., за която сума е издадена
фактура № 12490/09.06.2017 г., заедно със съответните спецификации към нея.
Разликата до пълната сума в размер на 5
470 лв. не е изплатена.
За
изясняване на факти по спора съдът назначи комплексна съдебно-медицинска и
икономическа експертиза със задача, след като се запознае с материалите по
делото и проверка на съответната документация, да даде заключение относно
следните обстоятелствата: 1. Извършени ли са според медицинските стандарти
медицинските дейности по клинични пътеки, включени в Договор за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки № 250181/19.05.2017 г., изменен с
Допълнително споразумение № 20/29.11.2017 г., съобразно приложените по делото
спецификации, които не са заплатени от НЗОК за посочените в исковата молба
месеци 2017 г.?; 2. Отчетени ли са
същите на НЗОК съобразно предвидения в договора начин?; 3. Спазени ли са предвидените за тях
алгоритми?; 4. Каква е цената на извършените и незаплатени дейности съобразно
предвидените в договора цени за посочените месеци?; 5. Какъв в размерът на
законната лихва върху забавените cyми за периода от падежите на задълженията до
датата на завеждане на иска?.
По делото
е прието заключение на двете вещи лица, без оспорване от страните, което
установява, че за процесните месеци, а именно месеците февруари, март и май
2017 година при всички оспорвани случаи по КП, с изключение на КП № 84
„Диагностика и лечение на остър и хроничен обострен пиелонефрит”, ИЗ №
619 /2017 за ЗОЛ Соня Петрова Иванова, с болничен престой във ВО от 26.03.2017 г.
до 29.03.2017 г./, диагностично-лечебният
алгоритъм е изпълнен в съответствие със заложените в клиничната пътека
изисквания и критерии от действащите за периода медицински стандарти и
консенсусни протоколи за диагностика и лечение по различните специалности.
Пациентите,
за които са отчетени оспорваните Клинични пътеки, са регистрирани в
информационната система на НЗОК „Регистрационна система за здравноосигурителни
събития при изпълнители на медицинска помощ“ по чл. 38 от РЕШЕНИЕ № РД-
НС-04-24-1 от 29 март 2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от Закона за
здравното осигуряване на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса
— за месеците февруари и март 2017 година и в информационната система на НЗОК
„Регистрационна система на събития по хоспитализация и дехоспитализация“ по
чл.351 от ТТТД 2017 за медицинските дейности. Месечните отчети за извършената
болнична медицинска помощ се формират от ежедневните електронни отчети на
болничното лечебно заведение, съгласно чл.217 от РЕШЕНИЕ № РД-НС-04-24-1от 29
март 2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от Закона за здравното
осигуряване на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и
съгласно чл. 351 от НРД 2017 за МД.
В изпълнение на тези изисквания
„МБАЛ-Попово” ЕООД е отчела всички случаи по оспорваните КП. Същите са
отхвърлени от заплащане единствено по причина „Надвишаващи договорените месечни
стойности”.
Цената на извършените и незаплатени дейности
съобразно предвидените в договора цени за месеците февруари 2017, март 2017,
май 2017, са както следва:
- за м. февруари 2017 година: 5587 лева, колкото
претендира ищецът;
- за м. март 2017 година: 11687 лева като е
изключена сумата от 420 лева за КП, посочена по-горе, при която вещото лице е
констатирало, че не е изпълнена в съответствие със заложените в клиничната
пътека изисквания и критерии от действащите за периода медицински стандарти.
Ищецът претендира заплащане за този месец сумата от 12 452 лв;
- за м. май 2017 година – 5470 лева, колкото
претендира ищецът.
Общо
неизплатени суми за трите месеца: 22744
лева при общ претендиран с исковата молба размер 23509 лева.
Върху
тези суми вещото лице-икономист е изчислило лихви за забава, както следва: за
м. февруари 2017 година - 1545.74 лева; за м. март 2017 година - 3136.02 лева;
за м. май 2017 година - 1375.10 лева, или общо 6056.86 лева при претендиран размер от 6 083.86 лв.
Анализът на горните факти води до следния
правен извод:
Спорът в
настоящото производство е относно дължимостта на разходите, които ищецът е
направил за лечение на пациенти, които излизат над установените в договора
между страните лимити.
С оглед
правната регламентация по Конституцията на РБ, ЗЗО, ЗЗдр, ЗЛЗ, ЗБНЗОК, ЗЗД, НРД
и други законови и подзаконови нормативни актове, субекти на провоотношенията
по индивидуалния Договор за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки № 250181/19.05.2017 г. са: 1.Възложителят
НЗОК, финансиращ медицинската дейност, организирайки управлението и
разпределението на средствата за задължително здравно осигуряване в рамките на
бюджета на неговото осъществяване, т.е. ограничен от задължителните правила за
разходване на средствата; 2. Изпълнителят на медицинската помощ, осъществяващ
публичноправното задължение на държавата по чл. 52, ал. 1-2 от Конституцията на
РБ, задължен да оказва качествено, непрекъснато, своевременно и достъпно за
пациента медицинско обслужване, носещ административна, гражданска и наказателна
отговорност в противния случай и 3. Потребителите на медицинската услуга, в
чиято полза е сключен договорът и които срещу задължението за внасяне на
здравноосигурителни вноски имат право на достъпна медицинска помощ, при
спазване на принципа на равенство и право на избор на изпълнител, както и при
липсата на задължение за доплащане на получената помощ. При така констатираната
конкуренция, както на права, така и на задължения, предвид изискванията на чл. 15,
ал. 3 от ЗНА за прилагане на Конституцията и другите нормативни актове от
по-висока степен, предпочитание следва да бъде отдадено на висшия интерес за
опазване живота и здравето, защитен чрез конституционно закрепеното право за
задоволяване медицинската потребност на здравноосигурените лица в чл. 52 от
основния закон. В тази насока следва да се има предвид тълкуването на
Конституционния съд на РБ на понятието „достъпна медицинска помощ“, което
съгласно решение №32/1998 г. по к.д. №29/1998г. означава „възможност за
медицинско лечение на всички граждани в случай на заболяване и равни условия, и
еднакви възможности за ползване на лечението“, а съгласно решение № 2/22.02.2007
г. по к.д. № 12/2006 г., конституционната разпоредба „гарантира свободен достъп
на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем
пакет от здравни помощи, както и избор на изпълнител, договорил се с касата“. В
решение № 3/08.03.2016 г. по к.д. №6/2015 г. се приема, че законодателят може
да определя обем на медицинската помощ при задължителното здравно осигуряване и
нейното разделяне в един или повече здравни пакети, т.е. допустимо е
ограничение до определени по вид, обхват и обем здравни дейности, но при
спазване на принципите на основния закон, сред които основополагащ е принципът
на равенство в чл. 6, ал. 1 от Конституцията, изразяващ се в еднакво третиране
на всички лица.
При тези
доводи, договорните клаузи, предвиждащи лимити на разходите за реализацията на
законоустановените здравни пакети са нищожни, тъй като са в пряко нарушение на
чл. 6 от Конституцията на РБ, респ. на чл. 4, ал. 1-2 и чл. 5, т. 5 от ЗЗО,
поради това, че ограничават правата и поставят в риск живота и здравето на
пациенти, потърсили медицинска помощ след разходване на определените за месеца
средства. Тези нищожни клаузи не пораждат целените с тях правни последици, като
същевременно не препятстват и не опорочават останалата част от договора - чл. 26,
ал. 3 от ЗЗД, обуславящо извод, че изпълнителят на медицинската дейност има
право да получи заплащане на извършената в съответствие с КП болнична помощ за
м. февруари, март и май 2017 г., а ответникът е задължен да заплати пълната
стойност на договорената, реално извършена и отчетена болнична медицинска
дейност, поради което предявеният иск е доказан по основание до размер на 22744
лева, ведно с обезщетение за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД в размер на 6056.86
лв. за периода 01.04.2017 г.-22.12.2019 г. В останалата част до пълния им
размер от 23 164 лв. главница и 6 083.86
лв. лихва за забава претенциите са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Ищецът
има право на разноски съобразно уважената част на исковите претенции, а
ответникът – съобразно отхвърлената част на исковете.
Ищецът е
направил разноски както следва: 1423.56 лева за внесена държавна такса, 757.50
депозит за експертиза и 1600 лева адвокатско възнагараждение, или общо 3781.06
лева.
Ответникът е представляван от юрисконсулт, на когото съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Исковите
претенции са уважени в общ размер от 28800.86 лева при претендиран размер от 29247.86
лева., или искът е основателен за 98.47%. Ищецът има право на разноски в размер
на 3723.21 лева, а ответникът – на 4.59 лева. Съдът служебно прилага
компенсация на разноските, поради което ответникът следва да заплати на ищеца
сумата от 3718.62 лева разноски по делото след приложена компенсация.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.з.к. ЕИК *********, адрес: ***,
представлявана от управителя Дечо Петров Дечев, да заплати на „МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - ПОПОВО" ЕООД, ЕИК *********, адрес: гр.
Попово, сградата на бившата общинска болница, представлявано от управителя
Йовчо Янков Яков, чрез пълномощника му адв. М.В., САК, съдебен адрес:***,
партер, офис 6, сумата от 22744 /двадесет и две хиляди
седемстотин четиридесет и четири/ лева, дължима по Договор за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки № 250181/19.05.2017 г., и представляваща стойността на
извършената и незаплатена поради надвишаване на лимита медицинска дейност по
КП за м. февруари 2017 г., м. март 2017
г. и м. май 2017 г., ведно с обезщетение
за забава по чл. 86, ал.1 от ЗЗД върху главницата за времето от 01.04.2017 г.
до 22.12. 2019 г. в размер на 6056.86
/шест хиляди петдесет и шест лева и 86 стотинки/ лева и законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска - 23.12.2019 г. до окончателното
плащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 3718.62 лева, определени по
съразмерност и компенсация, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 79, ал. 1
от ЗЗД във вр.с чл. 59 от ЗЗО в останалата част до пълния му размер от 23 164 лв.,
и по чл.86, ал.1 от ЗЗД в останалата част до пълния му размер от 6 083.86 лв.,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд-Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: