№ 107
гр. Велико Търново , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000079 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозирана от Й. Г. Б. срещу Решение № 260013/
23.10.2020 г. /неправилно посочено в жалбата с дата 24.09.2020 г./ по Т.д. № 22/ 2019 г.
по описа на ОС – Ловеч въззивна жалба в частта, с която съдът е отхвърлил иска му
срещу ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на ПТП на 04.12.2017 г. за разликата над присъдената сума от 35 000
лв. до сумата 70 000 лв., претендирана като частичен иск от 120 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 03.11.2018 г. до окончателното изплащане. Решението е
постановено при участие като трети лица – помагачи на страната на ответника на П. Х.
П. и Д. П. М.. Счита решението в тази му част за неправилно и необосновано. Съдът
определил обезщетението в занижен размер, който не отговарял на критериите за
справедливост, защото то не съответствало на тежестта на претърпените от него
неблагоприятни последици, установени от събраните по делото доказателства. Вещото
лице по приетата съдебно-медицинска експертиза дало заключение, че пълният обем
на движение на засегнатата става не може да бъде възстановен дори и при отлично
поставена протеза, а при проведен преглед през м.02.2020 г. мнението на ортопеда
било, че следва да се пристъпи към махане на поставените импланти и подмяна на
ставата, което пък за в бъдеще ще доведе до подмяна и на здравата става. Съдът
1
изобщо не коментирал тези обстоятелства, както и не взел предвид първата
интервенция, направена на ищеца в МБАЛ – Ловеч, белезите от операцията, търпяното
тежко психическо увреждане, неблагоприятните последици в професионалната му
сфера – невъзможност да осигурява трудови доходи, загуба на клиенти и
невъзможността му да води начина на живот, който е водил преди инцидента. Не била
съобразена и практиката на съдилищата относно справедливия размер обезщетение по
аналогични случаи. Моли съдът да отмени решението в обжалваната му част и да му
присъди пълния претендиран размер обезщетение. Претендира разноски за двете
инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК ЗК „Лев Инс“ АД е подал отговор на въззивната
жалба, в който развива съображения за нейната неоснователност. Счита, че съдът
подробно и при правилна преценка на събраните доказателства е обосновал
определения от него размер на обезщетението, което е справедливо при съобразяване
на релевантните за определянето му факти. Липсвали доказателства, че след
извършеното ендопротезиране не може да се възстанови пълния обем на движение и че
ще се стигне до подмяна на двете тазобедрени стави, като вещото лице посочило
единствено необходимостта от премахване на имплантите и провеждане на
рехабилитация. Моли решението да бъде потвърдено. Въпреки така изложеното
становище ответникът излага, че съдът неправилно не е приел процент на
съпричиняване, като не е отчел приноса на ищеца за настъпване на вредоносния
резултат, изразяващ се в управление на автомобила с несъобразена скорост и
ненамаляването й при възприемане на МПС, с което е осъществено процесното ПТП.
Претендира присъждането на разноски.
Третите лица – помагачи на страната на ответника П. Х. П. и Д. П. М. не са
подали отговор на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, в
рамките на въведените с жалбата оплаквания срещу първоинстанционния акт, намира
следното:
2
Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени
документи, свидетелски показания и експертизи – по делото са безспорно установени
като обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства,
изложени в исковата молба: настъпилото по време – на 04.12.2017 г. около 16.20 ч.,
място – на път № III-301 в посока гр. Ловеч за гр. Левски и като механизъм ПТП –
сблъсък на управлявания от П. П. Х. с управлявания от ищеца Б. автомобили след
занасяне на автомобила на Х. при предприета от него маневра изпреварване, навлизане
в лентата за движение на Б. и заставане напречно на пътното платно; смъртта на Х.,
чиято отговорност е предмет на валидна към датата на ПТП застрахова „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното дружество; настъпилите
вследствие на ПТП вреди за ищеца Б. на 62 г. към датата на инцидента – раздробено
счупване в зоната на дясната тазобедрена става и охлузвания по лицето и гърдите;
проведеното му лечение – закрито наместване на счупването, оперативна интервенция
с поставяне на метална остеосинтеза; заявяването пред застрахователя на претенция за
обезщетяване на вредите на 27.02.2018 г. и липса на реализирано плащане на
обезщетение към датата на приключване на устните състезания. Установена е вината
на застрахования водач Х., който управлявал автомобила след употреба на наркотични
вещества и допуснал занасянето му поради неправилно боравене с уредите за
управление – волан и спирачка. Въззивният съд изцяло възприема фактическите
констатации, изложени в мотивите на обжалваното решение относно тези
обстоятелства, и намира за ненужно детайлно да ги преповтаря. ВТАС напълно
споделя и формираните въз основа на изяснената фактическа обстановка правни
изводи на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск с правно
основание чл.432 ал.1 КЗ, поради което на основание чл.272 ГПК препраща към
изложените в тази насока мотиви. Доказани са изискуемите от закона предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите, настъпили
вследствие на конкретното ПТП – налице е виновно противоправно поведение на
водач, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
застрахователно дружество, вследствие на това поведение са причинени вреди на
ищеца и при наличието на застрахователно събитие по см. на §1 т. 4 от ДР на КЗ
застрахователят следва да заплати застрахователно обезщетение. Застрахователят не е
упражнил правото си да обжалва решението във връзка с така формирания извод, при
което страните са преустановили спора по този материалноправен въпрос. Спорът по
делото пред въззивния съд е сведен само до справедливия размер на дължимото
обезщетение при преценяване обема и степента на засягане на телесния интегритет на
ищеца и съобразяване на неминуемите предстоящи медицински интервенции и
последиците за здравето му за в бъдеще. По отношение на заявеното от ответника при
преценка на размера на обезщетението да бъде съобразено съпричиняването от ищеца
3
на вредоносния резултат следва да се посочи, че направеното от застрахователя с
отговора на исковата му молба възражение за съпричиняване се основава само на
твърденията, че ищецът в нарушение на чл.137а ЗДвП не е бил с поставен предпазен
колан, но не и че същият е управлявал автомобила с несъобразена скорост и не е
намалил при възникване на опасността. По надлежно релевираното възражение ОС –
Ловеч се е произнесъл, като в съответствие със заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза е приел, че ищецът не е допринесъл с
поведението си за настъпване на вредите. Изводът му е правилен и обоснован, защото
вещото лице е категорично в заключението си, че Б. е бил с поставен обезопасителен
колан, който е сработил при сблъсъка и отварянето на еърбега и е останал в блокирано
състояние. Възражение за съпричиняване чрез други действия/ бездействия на
пострадалото лице не е направено и заявяването му едва с отговора на въззивната
жалба е преклудирано и не следва да се обсъжда от съда. При определяне
справедливия размер на дължимото обезщетение не са налице основания за
редуцирането му поради съпричиняване на вредите от пострадалия.
Установените факти, относими към справедливия размер на обезщетението за
причинените на Б. неимуществени вреди, са следните: Към датата на инцидента
ищецът Б. е бил на 62 г. Работел е като счетоводител. Вследствие на ПТП той е
получил раздробено счупване в зоната на дясната тазобедрена става и охлузвания по
лицето и гърдите. Първоначално в МБАЛ – Ловеч му е извършено закрито наместване
на счупването, но поради незадоволителния клиничен резултат на 08.12.2017 г. той е
откаран в „Пирогов“, където е осъществена оперативна интервенция с поставяне на
метална остеосинтеза и по този начин е възстановена анатомията на ставата. Вещото
лице по приетата неоспорена съдебно-медицинска експертиза сочи, че поставената му
остеосинтеза е от биологично поносим метал и се премахва чрез нова операция след
минимум 6 м. до 4-5 г. в зависимост от състоянието на пациента, като на този етап при
прегледа не е установило някакви усложнения при ищеца. Излага, че ищецът е търпял
интензивна болка 35-40 дни, 6 месеца не е можел да се обслужва самостоятелно и при
придвижване е трябвало задължително да ползва патерици, като едва след това му се
разрешава по-свободен режим. Към датата на експертизата – м.06.2020 г. движенията
му в таза са доста ограничени и има болки при движение и натоварване. Дава
заключение, че този вид фрактури дори и добре наместени и синтезирани водят много
бързо до износване на тазобедрената става, получава се коксартроза, достига се до
силно ограничение на обема на движението и усилване на болката, което прави
наложителна подмяната на ставата с изкуствена. Протезирането на тазобедрена става
според него е една от най-сложните операции, с голяма травматичност и кръвозагуба,
поради което са с висок оперативен и следоперативен риск и дълъг възстановителен
период. Сочи, че изкуствената става ще доведе до чувствително намаляване на болките
и ще подобри биомеханиката на ходене, сядане, качване по стълби, но няма да
4
възстанови пълния обем на движенията. Посочва, че при такива травми пострадалите
имат болки при промяна на времето и претоварване. Показанията на св. Н. Б.а и св. С.
Б. – съпруга и син на ищеца – за състоянието му съответстват на изложените от вещото
лице медицински показатели и наблюдения. Те обясняват, че след изписването му от
болницата 5 месеца бил на легло, не можел дори да седне и имал нужда от грижи 24
часа в денонощието. Станал раздразнителен, защото шест месеца нищо не можел да
прави, не можел да работи, защото работата му била свързана с компютър, с пътуване и
извършване на ревизии, а той не можел да прави нищо от това, при което загубил част
от клиентите си и това се отразило изключително зле на финансовото му състояние.
Можел да се движи около 10-15 минути, след което трябвало да си почине. Посочват,
че лекарите още в началото им казали, че ще следва да се сложи изкуствена става, като
дали един по-дълъг период, но при преглед през м.02. – 03.2020 г. им казали, че трябва
да стане по-скоро, а това било свързано със значителни разходи, за което те не
разполагали с нужните средства. Св. Б. излага, че лекарят му обяснил, че подмяната на
едната става рефлектирало върху натоварването на здравата става и се налагало да се
смени и тя.
При съобразяване на така установените факти въззивният съд счита, че
справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
правилно е определено от ОС – Ловеч в размер на 35 000 лв. Ищецът е търпял месец и
половина болки и страдания с голяма интензивност, като извършената му веднага след
ПТП медицинска манипулация не е довела до желания клиничен резултат и едва
няколко дни по-късно му е проведено адекватното оперативно лечение. Неоснователно
жалбоподателят се оплаква, че съдът не е отчел извършването на две интервенции –
съдът е съобразил, че и двете интервенции са непосредствено след ПТП, в рамките на
периода на търпене на най-силни болки. Преценката за отражението им върху
неимуществената сфера на ищеца би била различна, ако извършването на втората
интервенция се е наложило след като са били отшумели болките и страданията,
търпени след първата, в който случай възникват нови негативни изживявания и
цялостното възстановяване изисква един по-продължителен период. Причиненото на
ищеца травматично увреждане е много сериозно, наложило е продължителен период
на обездвижване и съответно това е довело до съществено влошаване на качеството му
на живот, защото той е бил напълно безпомощен, ежедневието му е било невъзможно
без постоянна чужда помощ дори и за задоволяване на най-екзистенциални нужди.
Невъзможността му да се движи, а впоследствие и затрудненията в движението на
снагата му са препятствали упражняването на професията му и са довели до загуба на
клиенти и намаляване на доходите му. Логична последица от това негово състояние е
психическия му дискомфорт, изразяващ се в описаната от близките му силна
раздразнителност и нервност. Тежко психическо увреждане вследствие на ПТП, за
5
което в жалбата се правят оплаквания, че не е съобразено от съда, нито е твърдяно в
исковата молба, нито е установено по делото. Съдът взема предвид, че исковата
претенция е за неимуществени вреди, при което съобразява само притесненията и
неудовлетвореността на ищеца от намаляване на източниците на доходите му, но не и
самата загуба на доходи, която не може да бъде обезщетена по иска – предмет на
производството, а само по иск за репариране на имуществени вреди, с какъвто съдът не
е сезиран. Възстановяването на ищеца от травмата е само частично, защото той
продължава да търпи ограничения в движението и болки и съгласно заключението на
вещото лице възстановяването не е приключило, нито е възможно да се постигне в
пълна степен дори и след провеждане на необходимото последващо лечение. Относно
наличието на загрозяващи белези – такава негативна последица е налице предвид
оперативната интервенция, но тя не е заявена с исковата молба за обезщетяване и по
делото не са събирани доказателства нито за вида и състоянието на белезите, нито за
рефлектирането на наличието им върху неимуществената сфера на ищеца. При
определяне размера на обезщетението съдът не може да оценява болки, страдания,
дискомфорт и медицински интервенции, които ищецът не е претърпял към датата на
приключване на устните състезания. Към датата на приключване на устните
състезания металната остеосинтеза, поставена на ищеца, не е отстранена, нито му е
сложена изкуствена става, които интервенции дори и да се сочат като неминуемо
предстоящи няма как да бъдат съобразени от съда. Те, доколкото са пряко обусловени
от претърпяното ПТП, биха били основание за нов иск, основан на търпените
вследствие на тях нови болки, страдания, негативни изживявания, ограничения,
възстановителен период и пр., както и на направените във връзка с тях разходи,
съставляващи имуществена вреда.
По изложените съображения, като е достигнал до извод, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 35 000 лв.,
първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено.
По разноските: Ответната страна, представлявана по делото от адв. З. Т. от
САК съгласно приложено общо пълномощно за представителство по всички дела,
заведени от и срещу ЗК „Лев Инс“ АД, е претендирала присъждането на разноски и е
представила списък за направените такива по чл.80 ГПК, в който е посочено
адвокатско възнаграждение. По делото обаче не е представен договор за правна
защита, който да установява какъв размер възнаграждение е договорено по настоящото
дело пред ВТАС. Приложени са издадени от застрахователя служебни бележки за
доходи на адв. Т. по чл.45 ал.5 ЗОДФЛ, но от една страна те касаят изплатени й суми за
2019 г. и 2020 г., а не за 2021 г., който е релевантният момент с оглед висящността на
производството пред ВТАС, а от друга – дори и да бяха за 2021 г. в тях е посочен само
6
общ размер на изплатени й суми и не би могло да се прецени относимостта на
плащането към настоящото дело. Поради изложеното на ЗК „Лев Инс“ АД не следва да
се присъждат претендираните разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260013/ 23.10.2020 г. по Т.д. № 22/ 2019 г. по
описа на ОС – Ловеч.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7