Р Е Ш Е Н И Е
№ ………./ .01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в, в публично заседание на единадесети декември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
мл.с.
ИВАН СТОЙНОВ
при
секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от младши съдия
Стойнов
въззивно гражданско дело № 1786 по описа за
2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от Р.Д.Р., П.К.Р., Д.Р.Д. и М.Р. ***, чрез
адв. П.Г., срещу Решение № 3174 от
10.07.2019 г., постановено по гр.д.
№ 18963/2018 г. по описа на ВРС, В
ЧАСТИТЕ, с които първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ ответниците жалбоподатели ДА ПРЕУСТАНОВЯТ действията си, с
които пречат на ищеца П.А.П. да полза собствеността си върху самостоятелен
обект с идентификатор 10135.3515.636.1.31 по КККР на гр.Варна, представляващ
Гараж № 9, находящ се в гр.Варна, ул. „Драгаш“ №15 и които действия се
изразяват в струпване на вещи във вътрешния двор пред гаража и паркиране на
автомобили по начин, по който да е абсолютно невъзможно ползването на гаража по
предназначение, на основание чл.109 ЗС и
е ОСЪДИЛ ответниците жалбоподатели
ДА ЗАПЛАТЯТ на ищеца П.А.П. сума в размер на 780 /седемстотин и осемдесет/
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди изразяващи се
в невъзможност да ползва по предназначение собствения си Гараж № 9, находящ се
в гр.Варна, ул. „Драгаш“ № 15 в периода от 11.06.2018 г. до 11.12.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 14.12.2018 г. до окончателно изплащане на задължението.
Жалбоподателката Р.Д.Р., П.К.Р., Д.Р.Д. и М.Р.Д. считат постановеното решение за
недопустимо, евентуално за неправилно, незаконосъобразно и немотивирано. Сочат,
че претенцията на ищеца е за преустановяване на действия, които му пречат да
използва гаража си, но тези действия са в резултат на общата воля на етажните
собственици, поради което искът следва да бъде насочен спрямо всички. Излагат,
че действията на ответниците имат правно основание и са съобразни с постигнато
между тях и другите етажни собственици споразумение за споделено ползване на
вътрешния двор на жилищната сграда, което споразумение обвързва ищеца,
доколкото притежава самостоятелен обект в сградата и е съобразено със
законовите изисквания за необходимата прилежаща площ. Твърдят още, че решението
е неправилно, защото по делото не са се събрали доказателства, че автомобилите,
които пречат на ищеца, са собственост на ответниците, както и че са били
паркирани в двора в периода 11.06.2018 г. – 11.12.2018 г. Сочат, че не са се
събрали доказателства, че собственик на гараж № 9 с обща площ 26.92 кв.м. е
ищеца, защото към него има пристройка и надстройка, които са построени след
построяването на основната част. В този смисъл излагат, че за площта над 19.32
кв.м. не е учредявано право на строеж на ищеца и горницата до 26.92 кв.м. е в
полза на собствениците на земята. Твърдят още, че разрешение за строеж има за
гараж с площ от 19.32 кв.м. и собствениците на терена не желаят да се използва
пристройка към него с площ от 7.6 кв.м. В заключение сочат, че съдът не е
изследвал подробно заключението на вещото лице по СТЕ по отношение на
отстоянията във вътрешния двор, ако пристрояването липсваше. Молят за отмяна на
решението в обжалваните части и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК
въззиваемият П.А.П. депозира писмен
отговор на жалбата, с който я оспорва като недопустима, евентуално
неоснователна. По допустимостта сочи, че не е предявявал иск за ограничаване
правата на собствениците на терена, поради което и няма произнасяне по такъв
иск и жалба с такова оплакване е недопустима. Излага, че цитираното
споразумение между етажните собственици не го обвързва, защото не го е
подписал, като същото е и нищожно. В тази връзка твърди, че споразумението
поставя в неравностойно положение собствениците и в него са предвидени правила,
които поставят в невъзможност паркиране на автомобил в гараж № 9. Сочи, че
надлежно е закупил гаража с площ от 24.50 кв.м. и същият е построен съобразно
отредената с правото на строеж квадратура. Излага, че от началото на месец юни
2018 г. до настоящия момент ответниците са възпрепятствали достъпа му до гаража
и възможността пълноценно да го ползва по предназначение. Твърди, че тези факти
се установяват от събраните доказателства по делото, включително и твърденията
в отговора на ИМ, от които доказателства се установява и че собственици на
автомобилите са именно ответниците по делото и същите целенасочено ограничават
достъпа му. Отрича да е пристроявал гаража след въвеждане на сградата в
експлоатация, като въпросът за законността му е разрешен окончателно с решение
на Върховния административен съд от 2010 г. Моли за потвърждаване на решението
и присъждане на разноски.
По
предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
Ищецът закупил на 17.12.2001 г. недвижим имот в груб
строеж, находящ се в гр. Варна, ул. „Драгаш“ № 15, 19, а именно: Гараж № 9, със
застроена площ от 24.50 кв.м. Входът за гаража на ищеца бил във вътрешния двор
на сградата. Сградата била въведена в експлоатация с удостоверение №
60/18.12.2006 г. за въвеждане в експлоатация на строеж. Още след въвеждането на
сградата в експлоатация, от страна на собствениците на поземления имот
започнало периодично възпрепятстване спрямо ищеца да ползва гаража – паркирали
свои МПС така, че да не може да се маневрира, трупали се боклуци, подавали се
неоснователни сигнали в РДНСК. През годините ищецът се изместил от района и
живеел в съседство в друго място. При едно от посещенията си в началото на
м.юни 2018 г., около 17:00 часа, ищецът установил, че ответниците са струпали
боклуци във вътрешния двор пред гаража му и са паркирали леки автомобили по
начин, по който да е абсолютно невъзможно ползването на гаража по
предназначение, а освен това ответниците заключили прохода, откъдето единствено
е възможно да се стигне до гаража. Ищецът се свързал с ответниците и поискал
възстановяване на нормалното положение и възможност за достъп, но му било
отказано. Ищецът се обърнал към ВРП за помощ и съдействие, но му било указано
да търси защита на правата си по гражданско- правен ред. Все пак му бил даден
ключ за катинара на прохода, но достъп до гаража не бил осигурен. В проведен
разговор с ответника Р.Р., на ищеца било заявено, че становището всички
ответници, е че ищецът няма право да влиза в двора им и на практика да ползва гаража си по предназначение. Ищецът
твърди, че с незаконосъобразните си действия ответниците препятстват свободното
ползване на гаража му по предназначение, с което неправомерно ограничавали
правото му на достъп. Вследствие на описаното ищецът преживял емоционален
дискомфорт, унижение от отношението на ответниците, силно нервно напрежение и
притеснение от това, че не е допускан да ползва собствеността си. Ищецът
претърпял и имуществени вреди причинени от действията на ответниците, тъй като
в периода от 11.06.2018 г. до 11.12.2018 г. не можел да ползва гаража си по
предназначение. Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания
по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответниците П.К.Р., Д.Р.Д. и М.Р.Д.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника
Р.Д.Р., с който оспорва предявените искове като неоснователни. Ответниците били
собственици на поземлен имот с идентификатор № 10135.3515.636 с административен
адрес гр. Варна, ул. „Драгаш“ № 15-19, целият с площ от 1096 кв.м. и като
такива учредили право на строеж на КФ „РУМАТ-СТРОЙИНВЕСТ“ за изграждане на
обекти от сграда, която ще се построи съобразно предварителния договор за групов
строеж. С договор за покупко-продажба от 17.12.2001 г. КФ „РУМАТ-СТРОЙИНВЕСТ“ (към момента на
сключване на договора СД „РУМАТ-СТРОЙИНВЕСТ – Манчев и сие“ продал на ищеца
Гараж № 9, със застроена площ от 24.50 кв.м., като посочената площ била взета
от нотариалния акт за учредяване право на строеж, а в действителност и съгласно
одобрените проекти в жилищната сграда, за която било издадено от Главния
архитект на район „Младост“ при Община Варна, бил предвиден и изграден Гараж № 9
със застроена площ от 17.05 кв.м. С удостоверение № 60/18.12.2006 г. за
въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от Главния архитект на район
„Младост“ при Община Варна, втория етап на строежа за жилищна сграда,
включително и гараж № 9 били въведени в експлоатация. Ответниците твърдят, че в
последствие, след въвеждане на сградата в експлоатация, без одобрени проекти и
без разрешение за строеж от страна на ищеца било извършено пристрояване на
притежавания от него Гараж № 9, като пристрояването не било отразено по никакъв
начин в документацията на строежа. Външните размери на пристроената част били
2.50/3.80 метра, като застроената площ на пристроената част била 9.5 кв.м. по
външни размери. Пристрояването било извършено чрез удължаване на Гараж № 9 към
вътрешния двор оформен след застрояването на жилищната сграда. Собственици на
застроения участък били Л. Г. Х., П.К.Р., Д.Р.Д., М.Р.Д., А. К. Н., Е. Л. Ф. и
Г. Ф. Ф., като нито едно от посочените лица не било дало съгласие и не било
учредило право на строеж в полза на собственика на Гараж № 9. Във връзка с
извършеното пристрояване, по общо съгласие на всички собственици на земята била
създадена организация за разполагане на вещи и автомобили във вътрешния двор на
сградата, така че явно да се демонстрира на ищеца нежеланието на собствениците
той да владее пристройката. Независимо от създадените препятствие от 2018 г.
ищецът успял да складира свои вещи в пристройката. Ответникът моли за
отхвърляне на предявения иск и прави искания по доказателствата. В проведеното
открито съдебно заседание страните поддържат изложеното в исковата молба и
отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.
Съставът на Варненския
окръжен съд, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни изводи:
Предявени са осъдителен негаторен иск за осъждане на
ответниците да преустановяват действията, които пречат на ищеца да ползва
собствеността си върху гараж, които действия се изразяват в струпване на вещи
във вътрешния двор пред гаража и паркиране на автомобили по начин, по който е
невъзможно ползването на гаража по предназначение, на основание чл. 109 ЗС, както и осъдителен иск за осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в невъзможност да ползва гаража по предназначение, на основание чл. 45 ЗЗД.
Съобразно разпределената в
процеса от първоинстанционния съд доказателствена тежест ищецът е следвало да
установи, че е придобил собствеността върху гараж № 9, находящ се в гр. Варна,
ул. „Драгаш“ № 15,19 със застроена площ 24.50 кв.м. по силата на договор за
покупко-продажба от 17.12.2001 г., включително площта на гаража и начина на
достъп до същия – през вътрешния двор на жилищната сграда. В началото на месец
юни 2018 г. ответниците да са разположили във вътрешния двор на сградата, пред
гаража на ищеца движими вещи, включително паркирани свои автомобили, по начин,
по който за ищеца е невъзможно да ползва по предназначение Гараж № 9. Тези
действия на ответниците да са продължили в процесния период от месец юни до
месец декември 2018 г., като в посочения период поради разположените във
вътрешния двор движими вещи от ответниците, ищецът е бил в невъзможност да
ползва гараж № 9. Ищецът е следвало да установи още размерът на претендираните
имуществени вреди, причинно следствената връзка между вредите и действията на
ответниците (поставяне на движими вещи пред гаража на ищеца). В тежест на
ответника Р.Р. е било да установи, че собствения на ищеца Гараж № 9 е с площ
17.05 кв.м. и ищецът след въвеждане на сградата в експлоатация е пристроил 9.5
кв.м. към гаража.
Спорните
въпроси по делото повдигнати със въззивната
жалба са: недопустим ли е искът по чл. 109 ЗС, защото не е насочен срещу всички
членове на етажната собственост на сградата; пречещите на ищеца автомобили
собственост ли са на ответниците или управляват ли се от тях; били ли са
паркирани пречещите автомобили пред гаража на ищеца за периода 11.06.2018 г. –
11.12.2018 г.; собственик ли е ищецът на Гараж № 9 с обща площ от 26.92 кв.м. и
налице ли е пристройка-надстройка към гаража, след построяване на основната
част; реализирано ли е правото на строеж на гаража до 07.11.1999 г. и каква е била
разрешената площ.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд осъществява служебен контрол за валидност на първоинстанционното
решение и за допустимост в обжалваната част. В случая настоящият състав
установява, че решението не е нищожно,
но са налице оплаквания по отношение на допустимостта му, защото въззивниците
считат, че искът по чл. 109 ЗС не е насочен срещу всички легитимирани лица да
отговарят по него.
Негаторният иск, като иск за
защита на собствеността, предоставя правна защита на правото на собственост
срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или
вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото
пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да
отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно
въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него.
Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху
вещта.
Активно легитимиран ищец по
предявен негаторния иск по чл. 109 ЗС е собственикът или носителят на вещно
право, а пасивно легитимирани ответници са лицата, които извършват неоснователни
въздействия върху чуждата вещ. В този смисъл ищецът сам определя срещу кои лица да насочи иска си, и
това следва да са лицата, които му пречат да ползва вещта си. В случая ищецът е
насочил иска си само срещу някои от съсобствениците, защото счита, че само те
му създават пречки. Същият сам определя обема на търсената защита и не е налице
законова разпоредба, която да повелява, че в производството следва да участват
всички съсобственици, съответно същите могат да са легитимирани да отговарят по
иска (ако с действията си пречат на ищеца), но участието им в процеса не е
задължително. В този смисъл и производството е допустимо и възражението на въззивниците в тази насока е неоснователно.
Съгласно чл.109 ЗС собственикът може да иска прекратяване
на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От
самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за
уважаването на иска са: неоснователността
на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем
собственикът следва да установи кое е
действието, което препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението. Следователно,
за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не
само че е собственик на имота и че
върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие
на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените /чл. 50 ЗС/.
Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това
са недопустими, е конкретна по всяко
дело. Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем.
По отношение доказване правото на собственост на ищеца
върху гаража не е спорно между страните и от събраните по делото доказателства
се установява, че на 06.11.1994 г. Г. Ф. М., Г. С. Ф., Л.Г. Х., М. А. К. и П.К.Р.
са учредили на СД „РУМАТ-СТРОЙИНВЕСТ-МАНЧЕВ И СИЕ“ правото на строеж върху 70 %
от недвижим имот находящ се в гр. Варна, ул. „Драгаш“ № 15 и № 19 за изграждане
на обекти от сградата, в които се включва и процесния Гараж № 9 с площ 24.50
кв.м. На 17.12.2001 г. ищецът П.А.П. е закупил от СД „РУМАТ-СТРОЙИНВЕСТ-МАНЧЕВ
И СИЕ“ недвижим имот изграден в груб строеж в новопостроена жилищна сграда,
находяща се в гр. Варна, ул. „Драгаш“ № 15, 19, а именно Гараж № 9 със
застроена площ 24,50 кв.м., при граници Гараж № 10, стълбищна клетка, коридор.
Спорно е каква е в действителност
изградената площ. Ответникът Р.Р. твърди в отговора на исковата молба, че
изписаната в тези актове площ на гаража не отговаря на действително
изградената, която следва да е 17,05 кв.м., видно от одобрените проекти на
жилищната сграда и разрешение за строеж № 13/22.09.1995 г. След въвеждане на
сградата в експлоатация на 18.12.2006 г. ищецът е пристроил допълнително 9,5
кв.м. към гаража, което застрояване е извършено върху земята, върху която той
не е собственик, без съгласието на съсобствениците. Предвид несъгласието им
същите са се разбрали да разполагат вещи и автомобили във вътрешния двор на
сградата по начин, по който да пречат на ищеца да ползва гаража.
По отношение на възраженията
във въззивната жалба по основателността на исковете и правилността на
първоинстанционното решение на първо място следва да се обърне внимание, че
ответниците П.К.Р.,
Д.Р.Д. и М.Р.Д. не са подали отговор на исковата молба,
поради което за тях е настъпила
преклузията по чл. 133 ГПК. Релевираните от тях с въззивната жалба
възражения по същество не следва да се
вземат предвид. На разглеждане подлежат възраженията направени от
въззивника Р.Д.Р., но същият не може да релевира такива, които е могъл, но е пропуснал да направи с отговора
на исковата молба, каквито са възраженията, че: пречещите на ищеца автомобили
не собственост на ответниците или че не се управляват от тях; пречещите
автомобили не са били паркирани пред гаража на ищеца за периода 11.06.2018 г. –
11.12.2018 г.; не е реализирано правото на строеж на гаража до 07.11.1999 г.
Според дадените в т. 4 на ТР
№1/2013г. на ОСГТК на ВКС разяснения с изтичането на срока за отговор на
исковата молба се преклудира възможността ответникът да противопостави възражения, основани на съществуващи и известни нему
към този момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса,
страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради
собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. От
горното следва, че когато страната не е изложила възраженията си в сроковете по
чл. 133 ГПК съдебното решение не може да
се основава на такива възражения. /Така, Решение № 104 от 29.09.2015 г. по
т.д. № 3894/2013 г., I
т.о. на ВКС/
По въпроса за собствеността
на ищеца по делото са събрани редица доказателства. Със Заповед №
ДК-02-ВН-47/17.07.2008 г. на Началника на РДНСК-Варна е наредено премахването
на незаконен строеж „Пристроена част към гараж № 9“ в процесната жилищна
сграда. Заповедта е обжалвана пред Административен съд-Варна, който е
постановил решение, което е впоследствие обжалвано пред Върховен
административен съд. С Решение № 5776/03.05.2010 г. по адм.д. № 15323/2009 г.
ВАС е оставил в сила Решение № 1132 от 25.06.2009 г. по адм.д. № 2222/2008 г.
на Варненски административен съд, с което е прието, че заповедта е постановена
в нарушение на материалния закон, тъй като не са налице предпоставките визирани
в нормата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ и незаконосъобразно е постановено
премахването на строежа. Незаконността на гаража или част от него не е
установена в настоящото производство и на са ангажирани и доказателства в тази
насока.
Вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, след
като е изследвало всички документи по делото и е огледало имота на място, е
дало заключение, че по инвестиционен проект застроената площ на процесния Гараж
№ 9 е 19.32 кв.м., а на място са изпълнени 26.92 кв.м. Изпълненото в повече
съставлява пристройка и надстройка и е отнета част от незастроената площ на поземления
имот. По проект не са предвидени паркоместа в незастроената площ на двора, а за
обособяването им е взето решение на проведено събрание на етажната собственост
на 25.06.2018 г. Гаражът е построен с квадратурата, с която е придобит от ищеца
преди подписването на акт обр. 16 за жилищната сграда.
Настоящият състав намира
заключението на вещото лице за обективно, обосновано и компетентно дадено. Установява
се от него, че на място са изпълнени 26.92 кв.м., но следва да се има предвид,
че на праводателя на ищеца му е учредено право на строеж за 24.50 кв.м., като
впоследствие обектът е прехвърлен на ищеца в същия обем. Независимо, че тази
площ е по-голяма от предвидената по инвестиционния проект, следва да се приеме,
че ищецът е станал собственик за
разликата до 24.50 кв.м., доколкото е налице валидно учредено право на
строеж и разпоредителна сделка с изградения обект за тази площ. Инвестиционния
проект има отношение за законността на постройката и съответствието и́ със
строителните правила и норми, но изграденото в повече от предвиденото в него
при валидно учредено право на строеж не става собственост на собствениците на
земята. По отношение на останалите 2.42 кв.м., които са изградени в повече
приложение би могла да намери разпоредбата на чл. 92 ЗС, но този въпрос не е
предмет на изследване в настоящото производство. Преклудирано е и възражението
релевирано с въззивната жалба, че правото на строеж се е погасило, поради което
и не следва да се обсъжда. Ищецът претендира и доказва, че е собственик на
24.50 кв.м. и този факт следа да се счита за установен по делото. Изолирани от останалия доказателствен материал
са показанията на водените от ответниците свидетели дали и кога е извършено
преустройство на гаража.
По отношение на наличието на
неоснователни действия на
ответниците, които създават пречки за собственика да упражнява правото си на
собственост в неговия пълен обем, настоящият състав намира, че такива са налице. В случая ирелевантно е дали
гаражът е с 2.42 кв.м. в повече, защото извършените от ответниците действия са
от такова естество, че биха пречели за нормалното ползване на вещта и при
квадратура от 24.50 кв.м. Те създават пречки по-големи от обикновените, които
пречат на собственика да упражнява правото си в пълен обем.
На първо място ответникът Р.Р.
признава в отговора на исковата молба, че съзнателно
създава пречки за ползването на гаража. Този неизгоден за него факт следва
да се цени от съда в съвкупност с другите доказателства по делото. Останалите ответници
не изразяват становище по този въпрос. Наличието на извършени от всички
ответници неоснователни действия се установява от огледа на място на вещото
лице по съдебно-техническата експертиза, от допуснатите по делото свидетелски
показания, както и от извършената проверка от органите на реда.
От огледа на място вещото
лице установява, че около процесния гараж са паркирани автомобили в
непосредствена близост, които възпрепятстват ползването му по предназначение,
доколкото разстоянието за маневриране на автомобил не е достатъчно.
От показанията на свидетеля П.Д.
се установява, че държи вещи в гаража на ищеца и знае, че постоянно пред
вратите се паркират автомобили (Шкода, Тико) и микробус (Форд), които се
управляват от ответниците. Няколко месеца през лятото на 2018 г. е била
заключена портата и е нямал достъп до гаража. Тогава не е можел да си изкара
мотора. Впоследствие е бил даден ключ на ищеца за портата, но все още няма
място за маневриране, така че да може да влезе кола в гаража. Ответникът Р. е
изсипал боклуци на единственото място за маневриране. От показанията на
свидетеля Т. А. (син на ищеца) се установява, че ответниците създават проблеми
за ползването на гаража като заключват вратата на двора. Спрели са си старите
коли пред вратите на гаража.
От показанията на
свидетелката Л. Х.а (братовчедка на ответницата Р.), се установява, че тя и
другите съсобственици са решили да обособят паркоместа и да ограничат достъпа
до гаража на ищеца, защото е решил да го ползва за авторемонтна дейност. От
останалите показания на свидетелката и от показанията на свидетеля Константин
Няголов /племенник на ответника Р./ се установяват факти от значение за това
кога е извършено преустройството на гаража, които не следва да се вземат
предвид, доколкото възражението за погасяване на правото на строеж е релевирано
едва с въззивната жалба и е преклудирано.
По отношение на ответника Р.Д.Р.
безспорно се установява от свидетелските показания и от собственото му признание,
че същият умишлено и целенасочено пречи на ищеца да ползва гаража по
предназначение. Предвид липсата на становище от страна на ответниците П.К.Р., Д.Р.Д. и М.Р.Д. в
срока за отговор на исковата молба, че не създават пречки на ищеца, настоящият
състав приема, че такива действия са налице, който извод се подкрепя и от
представеното по делото Споразумение от 25.06.2018 г. и всички свидетелски
показания. Страни по споразумението са етажните собственици и собствениците на
земята и в него е записано, че вътрешната част на двора ще бъде разделена на
паркоместа и достъпът ще бъде ограничен. Ищецът не е обвързан от това
споразумение, защото не е страна по него, но всички ответници са обвързани и то
служи като индиция за намерението им да създават пречки за ползването на гаража
на ищеца, доколкото след обособяването на паркоместата в този вид и
заключването на портата той не би могъл да се ползва.
Това е така, защото съгласно
становището на вещото лице по инвестиционен проект не е предвидено вътрешния
двор да бъде ползван за обособяване на паркоместа. Видно от заключението и
другите доказателства по делото това обособяване на паркоместа и реалното
паркиране на автомобили пречи на ищеца да ползва пълноценно собствеността си –
Гараж № 9. По този начин ответниците умишлено са създали пречки за ползването
на вещта. Те имат право да сключат споразумение за ползването на общите части,
но искът по чл. 109 ЗС може да бъде уважен и в
случаите, при които законно регламентирана дейност се осъществява по начин,
който създава пречки на собственика на съседен имот да упражнява спокойно
правото си на собственост, както е прието в Решение № 14 от 09.05.2016 г. по
гр.д. № 4658/2015 г., I г.о. на
ВКС.
Предвид всичко изложено
настоящият състав приема, че ищецът е доказал иска си по чл. 109 ЗС, поради което същият се явява основателен.
По отношение на предявения кумулативен иск по чл. 45 ЗЗД липсват
конкретни оплаквания във въззивната жалба относно правилността на първоинстанционното
решение.
Вещото лице по назначената
по делото съдебно-оценителска експертиза е определило среден месечен пазарен
наем за процесния гараж за периода 11.06.2018 г. – 11.12.2018 г. в размер на
130 лв. Няма възражения срещу заключението и същото е обективно, компетентно и
обосновано, поради което настоящият състав го възприема изцяло. Ищецът търпи
вреди от възпрепятстването му да ползва вещта си, поради което искът се явява
основателен за претендирания размер от 780 лв.
Първоинстанционното решение е правилно и
следва да се потвърди в обжалваната част,
като по чл. 272 ГПК се съобразят и изчерпателните мотиви на ВРС.
В тежест на въззивниците следва да се възложат извършените от
въззиваемия пред въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв. адвокатско
възнаграждение, за което са представени списък и доказателства за плащане.
Водим
от горното, настоящият състав на Варненския окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 3174 от
10.07.2019 г., постановено по гр.д. № 18963/2018 г. по описа на ВРС, В ЧАСТИТЕ,
с които първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ П.К.Р., с ЕГН ********** и Р.Д.Р., с
ЕГН ********** и двамата с адрес ***, Д.Р.Д., с ЕГН ********** и адрес *** и М.Р.Д.,
с ЕГН ********** и адрес *** ДА ПРЕУСТАНОВЯТ действията си, с които пречат на П.А.П.,
с ЕГН ********** и адрес *** да полза собствеността си върху самостоятелен
обект с идентификатор 10135.3515.636.1.31 по КККР на гр.Варна, представляващ
Гараж №9, находящ се в гр.Варна, ул. „Драгаш“ №15 и които действия се изразяват
в струпване на вещи във вътрешния двор пред гаража и паркиране на автомобили по
начин, по който да е абсолютно невъзможно ползването на гаража по предназначение,
на основание чл.109 ЗС, и е ОСЪДИЛ П.К.Р., с ЕГН ********** и Р.Д.Р., с ЕГН **********
и двамата с адрес ***, Д.Р.Д., с ЕГН ********** и адрес *** и М.Р.Д., с ЕГН **********
и адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на П.А.П., с ЕГН ********** и адрес *** сума в размер
на 780 /седемстотин и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди изразяващи се в невъзможност да ползва по предназначение
собствения си Гараж №9, находящ се в гр.Варна, ул. „Драгаш“ №15 в периода от
11.06.2018г. до 11.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 14.12.2018г. до
окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА
П.К.Р., с ЕГН **********
и Р.Д.Р., с ЕГН ********** и двамата с адрес ***, Д.Р.Д., с ЕГН ********** и
адрес *** и М.Р.Д., с ЕГН ********** и адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на П.А.П., с ЕГН ********** и адрес ***, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща сторени разноски за
процесуално представителство пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕПИС от
решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.