Р Е Ш Е Н И Е
№ 934 / 19.11.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Пазарджик, V състав, в открито заседание на деветнадесети октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Георги Видев
при секретаря А. М., като
разгледа административно дело № 713 по описа на съда за 2020 г., докладвано от
съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по повторно разглеждане на делото от
първоинстанционния Административен съд – Пазарджик.
Делото
е образувано по жалба на ЕТ „Цецо – Цветан Ночев“ ЕИК ********* против Ревизионен акт №
Р-16001618001693-091-001/05.10.2018 г., издаден от възложилия ревизията
началник сектор в ТД на НАП Пловдив,
както и от главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията. При
първоначалното разглеждане на делото съдът е постановил Решение № 930 /
16.12.2019 г. по адм.д. № 42/2019 г., с което изцяло е отменил ревизионния акт,
потвърден с Решение № 740/21.12.2018г. на директора на дирекция ОДОП – Пловдив
при ЦУ на НАП, с който на ЕТ “Цецо-Цветан Ночев“, с ЕИК112540806, е начислен
допълнително ДДС общо в размер на 33 259.77 лв. и лихви в размер на 15 674.73
лв. за данъчни периоди от 01.12.2011 г. до 31.04.2017 г.; по реда на чл. 122 и
сл. от ДОПК са му определени допълнително задължения за данък по чл. 48, ал. 2
от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 5 709, 12 лв. и лихви в размер на 1 446.65 лв.,
за 2013 г. в размер на 6 117.95 лв. и лихви в размер на 1 489.05 лв., за 2014г.
- в размер на 5 940 лв. и лихви в размер на 1 083.22 лв., за 2015 г. - в размер
на 6 134 лв. и лихви в размер на 790.38 лв.; установените задължения по ДОО за
2011г.-2016г. в размер на 10 270, 10 лева и 3 971, 79 лихва, задължения по ЗО
за 2011г. - 2016г. в размер на 6 418, 82 лева и 2 474, 25 лихви; задължения
ДЗПО-УПФ за 2011г.-2016г. в размер на 4 011, 76 лева и 1 551, 49 лева лихви. По
касационна жалба на директора на дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП
Върховният административен съд е постановил Решение № 7976/23.06.2020 г. по
адм.д. № 981/2020, с което е отменил първоинстанционното решение, в частта, в
която е отменен ревизионният акт в частта му за установените задължителни
осигурителни вноски за довнасяне за 2011 година за ДОО в размер на 193.15 лева
и лихви от 139.41 лева, за ЗО в размер на 120.72 лева и лихви от 78.99 лева и
за ДЗПО - УПФ - в размер на 75.45 лева и лихви от 54.46 лева, както и в частта
на присъдените разноски за сумата над 2 357.97 лева, като е отхвърлил жалбата в
тази ѝ част.
С
касационното решение е отменено първоинстанционното такова и в частта му, в
която е отменен ревизионеният акт в частта му за установените задължения за ДДС
в общ размер на 31 219.94 лева и съответните лихви от 15 096.89 лева за данъчни
периоди м.06.2012 г., м.04, м.05., м.06 и м.07.2013 г., м. 05.2014 г. и
м.04.2015 г. и делото в тази му част е върнато за ново разглеждане от друг
състав на Административен съд – Пазарджик. В останалата му част
първоинстанционното решение е оставено в сила.
Съответно
при настоящото повторно разглеждане предмет на делото е единствено ревизионния
акт в частта му за установените задължения за ДДС в общ размер на 31 219.94
лева и съответните лихви от 15 096.89 лева за данъчни периоди м.06.2012 г.,
м.04, м.05., м.06 и м.07.2013 г., м. 05.2014 г. и м.04.2015 г.
Жалбоподателят
поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител в проведените съдебни
заседания, както и в писмени бележки, включително при повтoрното разглеждане на
делото.
Ответникът
– директора на дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП – също чрез процесуален
представител оспорва жалбата в съдебните заседания и в писмени бележки, както
при първоначалното, така и при повторното разглеждане на делото. На свой ред
претендира присъждане на разноски и възразява за прекомерност на насрещнате
претенция на жалбоподателя.
Върховният
административен съд е отменил решението в частта му предмет на настоящото
повторно разглеждане, a именно за останалите
задължения по ЗДДС от начислен ДДС за извършвана независима икономическа
дейност от Ц. Г. Н. представляваща събиране и предаване на диворастящи гьби на
Алвита ЕООД през 2012 г., 2013, 2014 и 2015 г. Върховният съд е приел, че не е
спорно по делото осъществяването на тази дейност срещу възнаграждение. То се
установява от представените в хода на ревизията писмени доказателства (стокови
разписки, доказателства за плащане, граждански договор), показанията на св. И.Н.,
както и от заключението на съдебно - счетоводната експертиза. Доходът от тази
дейност ревизираното лице е декларирало в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за съответния
период, като доход от друга стопанска дейност и е формирало данъчна основа по
чл. 29, ал.1, т. 2, б. „а“ ЗДДФЛ след приспадане на 40 % нормативно признати
разходи.
ВАС цитира чл.З, ал.1 ЗДДС, съгласно който
данъчнозадължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа
дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Нормата на чл. 3, ал. 2
от ЗДДС предвижда, че независима икономическа дейност е дейността на
производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на
минното дело и селското стопанство. Въпросът за осъществяване на дейност по чл. 3 ЗДДС е
фактически и подлежи на установяване във всеки конкретен случай, като според
Съда на ЕС националната юрисдикция е компетентна да прецени всички данни по
случая, за да определи дали конкретната дейност е извършена с цел получаване на
постоянен доход от нея. Върховният съд е приел, че с обжалваното решение,
постановено при първоначалното разглеждане на делото съдът не е извършил такава
преценка. Затова е счел за основателно оплакването в касационната жалба, че
решението в тази част не съответства на изискването по чл. 235, ал. 2 ГПК във
връзка § 2 от ДР на ДОПК, тъй като не съдържа фактически установявания и мотиви
относно критериите, по които съдът приема, че се касае за дейност по инцидентни
сделки (граждански договори) от страна на ревизираното физическо лице, които не
попадат в дефиницията на чл.З, ал.2 ЗДДС. За основателно е прието и
оплакването, че свидетелските показанията по делото не са обсъдени съгласно чл.
172 ГПК във връзка с останалите доказателства по делото. Не е обсъдено и
допълнителното заключение на съдебно - счетоводната експертиза.
Затова решението в тази част е отменено като
неправилно и постановено, при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, които засягат приложението на материалния закон -
ЗДДС. Прието е също, че липсата на обстоятелство по чл. 122, ал.1, т. 2 ДОПК по
отношение на останалите ревизирани дейности не засяга начисления ДДС за
дейността по събиране и предаване на диворастящи гьби в данъчни периоди
м.06.2012 г., м.04, м.05., м.06 и м.07.2013 г., м. 05.2014 г. и м. 04.2015 г.,
тъй като според мотивите в ревизионния доклад за тези периоди данъчната основа
не е формирана на основание чл. 122, ал. 2 ДОПК, а по общото правило на чл. 67,
ал. 2 ЗДДС - върху размера на полученото от ревизираното лице възнаграждение от
Алвита ЕООД. Предвид забраната за нови фактически установявания в касационното
производство по чл. 220 АПК, дължимата преценка относно характера на
осъществяваната дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗДДС, е възложено да се
извърши от първоинстанционния съд при настоящото повторно разглеждане на
делото. ВАС е насочил настоящия съд и към даване на указания относно
доказателствената тежест за установяване осъществяването на независима
икономическа дейност и качеството задължено лице по чл. 3 от ЗДДС, която е на
директора на дирекция ОДОП - Пловдив, на когото следва се даде възможност да
сочи доказателства за това обстоятелство. На последно място ВАС е указал, че
настоящият съд следва да обсъди събраните по делото доказателства и да изложи
мотиви за дейността по събиране и предаване на диворастящи гьби, извършвана от
ревизираното лице представлява ли независима икономическа дейност по смисъла на
чл. 3, ал. 2 от ЗДДС.
В изпълнение на дадените от касационната инстанция задължителни указания
съдът при повторното разглеждане на делото указа на страните, че предвид липсата на доказателства за обстоятелство по чл.
122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК е неприложима
и доказателствената тежест за установяване осъществяването на независима
икономическа дейност и качеството на задължено лице по чл. 3 от ЗДДС, е на
ответника – директора на дирекция ОДОП – Пловдив. В тази връзка беше дадена
възможност на последния да сочи
доказателства за това обстоятелство. Ответникът не направи искане за събиране
на нови доказателства, застъпвайки становището, че събраните до момента са
достатъчни, за да се приеме, че продажбата на диворастящи гъби представлява
независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. Съдът прие,
че е допустимо да бъдат събрани гласни доказателства по искане на
жалбоподателя, като беше разпитано още едно лице като свидетел във връзка с
дейността на Ц.Н.по събиране и предаване на диворастящи гъби.
При преценката на събраните писмени и
гласни доказателства настоящият съд, разглеждащ повторно делото намира, за
безспорно установено, че дейността на жалбоподателя по добив и продажба на диворастящи
гъби представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС.
От показанията на свидетеля И. Н.,
управител на „Алвита“ ООД, което е изкупувало гъбите от жалбоподателя се
установява, че с последния са „работили през тези години в различни периоди от
лятото, не постоянно, не през цялата година“. Очевидно е, че дейността по
събиране на гъбите е сезонна дейност но от събраните доказателства не следва,
че тя е инцидентна такава. В тази връзка свидетелят Н. пояснява, че тези берачи
не са професионални и работят когато има действително интерес от тази работа,
„това се случва в определени периоди от годината, когато има фактори, когато
излизат по-големи количества, когато пазара позволява да се търгува по-добре и
цените са по-високи“. Следователно, независимо от сезонния характер на
дейността на жалбоподателя по събиране и продажба на гъби е налице определена
цикличност и периодичност, която произтича както от природните дадености, така
и от пазарните условия. Тоест не може да става въпрос за отделни инцидентни
търговски сделки, при които са събирани и продавани гъби, а за планирани и
целенасочени действия с цел снабдяване с максимални количества и реализирането
им с максимална печалба. Свидетелят Н. установява също, че е имал търговски
взаимоотношения единствено с Ц.Н.. Неговите роднини не са участвали в
търговските им взаимоотношения. „Лично само с него съм мерил гъбите,
окачествявал, плащал и т.н.“. Това означава, че именно Н., в качеството си на
едноличен търговец е влизал в договорни отношения с „Алвита“ ООД, като лично и
от свое име е извършвал всички търговски дейности, свързани с продажбата на
стоките. Този извод не се разколебава от показанията на свидетеля Й. П., който сочи,
че „основните гъбари бяха майка му и баща му“, а „Ц.знае гъбите от обща
култура“. Обстоятелството, че търговецът е ползвал други лица, които при това
са по-компетентни от него в процеса на събиране на гъбите в никакъв случай не
намалява значението на обстоятелството,
че в търговските взаимоотношения, свързани с продажбата на гъбите е влизал единствено той. Показанията на
свидетелката Савова, която е роднина по сватовство на жалбоподателя също не
опровергават извода, че последният е упражнявал независима икономическа
дейност. Преди всичко тя също сочи, че именно Ц. Н. е карал „гъбите в Куртово
Конаре на фирма „Алвита“, което също е в подкрепа на извода, че той е продавал
гъбите в качеството си на търговец. Свидетелката твърди още, че тя, дъщеря
ѝ, Ц.Н. и неговите баща и майка, заедно са берели гъбите, след което са
си разделяли парите поравно. Сочи, че те са си „семейство и няма смисъл между
нас да има документи за това“. Т.е. разделянето на парите и получаването на
доход от всеки един от тях не е установено с никакви писмени доказателства.
Нещо повече – при справка в регистрите на НАП е установено, че останалите
четири лица освен жалбоподателя, не са декларирали придобити доходи от
продажбата на гъби. При това положение, безспорно следва, че продажбата на гъби
е независима икономическа дейност именно на Ц.Н.. Начинът на придобиване
(бране) на гъбите, както и евентуалното разпределяне на заплатената от „Алвита“
на Н. цена са вътрешни уговорки, които не са обективирани в никакъв писмен
документ и не биха могли да породят правни последици.
Следва да се посочи, че жалбоподателят
е регистриран като едноличен търговец, като притежава търговски обект, магазин
за търговия на дребно с хранителни стоки и цигари. Регистриран е и по ЗДДС.
Доколкото регистрацията като едноличен търговец придава търговска
правоспособност на лицето, то това също е индиция, че извършените и декларирани
от него продажби на гъби представляват независима икономическа дейност,
подлежаща на облагане с ДДС.
Заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, както основното, така и допълнителното, потвърждават установените с
ревизионния акт размери на дължимия от жалбоподателя ДДС.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя:
Несъстоятелен е доводът, че добивът и
продажбата на диворастящи гъби е спорадична дейност, извършвана лично от
жалбоподателя и семейството му, при която данъкът е плосък и не се влияе от
броя на субектите, които го заплащат. Дейността е извършвана в продължение на 4
години, като от нея са получени значителни приходи. В случай, че близките на
жалбоподателя бяха декларирали тези приходи, (както ги задължава закона) то
тогава би могло да се преценява за всеки от един от тях какъв вид и размер
данък е дължим. Но това не е направено. Напротив, всички приходи са декларирани
от жалбоподателя, който е едноличен търговец, като са налице доказателства, че
всички действия по продажбите са извършвани лично от него. Тоест, налага се
безспорният извод, посочен и по-горе, че дейността по добив и продажба на
диворастящи гъби представлява независима икономическа дейност, която следва да
бъде обложена с ДДС. От обстоятелството, че жалбоподателят не се е възползвал
от правото си да начисли ДДС и да ползва данъчен кредит не би могло да се
направи извода, че същият не дължи заплащане на данък върху добавената
стойност.
Следователно, обжалваният ревизионен акт в обсъжданата
част е издаден в съответствие с относимите материалноправни разпоредби.
С оглед изхода на делото е основателна
претенцията за разноски на ответника. Следва да му бъде присъдено
юрисконсултстко възнаграждение за всяка от двете инстанции в минималния
предвиден от закона размер от по 1 919,50 лв., т.е. общо 3839 лв., както и
част платената пред касационната инстанция държавна такса, също съобразно
материалния интерес, а именно 370,50 лв. Тоест общият размер на разноските,
които жалбоподателят следва да заплати на ответника е 4209,53 лв.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И:
Отхвърля жалбата на ЕТ „Цецо – Цветан Ночев“ ЕИК
********* против Ревизионен акт №
Р-16001618001693-091-001/05.10.2018 г., издаден от възложилия ревизията
началник сектор в ТД на НАП Пловдив,
както и от главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, в частта
на акта за установените задължения за ДДС в общ размер на 31 219.94 лева и
съответните лихви от 15 096.89 лева за данъчни периоди м.06.2012 г., м.04,
м.05., м.06 и м.07.2013 г., м. 05.2014 г. и м.04.2015 г.
Осъжда ЕТ „Цецо – Цветан Ночев“ ЕИК ********* да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при
Централно управление на Националната агенция за приходите разноски по делото в размер на 4 209,53 лв. /четири
хиляди двеста и девет лева и петдесет и три стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване чрез
настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: /П/