Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 13.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, наказателна
колегия, шестнадесети съдебен състав, в публичното заседание на пети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Данчо Димитров
При участието на секретаря Маргарита Калинова, разгледа
докладваното от съдия Димитров АНД № 88 по описа на Добричкия районен съд за 2020
г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.М.Д. с ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адвокат М.Н. ***, адрес на кантората: гр. Варна, ул. „Поп
Харитон“ № 22, партер, срещу наказателно постановление № 19-0851-001850 от 16.10.2019
г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич, с което
на С.М.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лв.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание не се
представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без
последствие и да потвърди наложеното наказание.
Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и
събраните доказателства намира за установено следното:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
7-дневен срок и от лице, което има правен интерес.
Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя,
съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто
е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:
На 08.03.2018 г. при условията на чл. 212,
ал. 2 от НПК е било образувано досъдебно производство № 241/2018 г. по описа на
Първо РУ на МВР – Добрич за това, че за времето от 19:00 часа на 07.03.2018 г.
до 03:30 часа на 08.03.2018 г., в гр. Добрич, противозаконно отнел моторно
превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****, от
владението на С.М.Д., ЕГН **********,***, без негово съгласие, с намерение да
го ползва, като е последвала повреда на превозното средство и същото е било
изоставено – престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК.
С постановление от 09.05.2019 г., Районна прокуратура
– Добрич прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 241/2018
г. по описа на Първо РУ на МВР – Добрич, пр.пр. № 516/2018 г. по описа на
Районна прокуратура – Добрич, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Съгласно
обстоятелствената част на постановлението, от събраните по делото доказателства
се установило, че не е осъществен състава на престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК – противозаконно
отнемане на чуждо моторно превозно средство с последвала повреда.
Представителят на държавното обвинение приел, че
водачът на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.
№ **** – Д.С.С. е нарушил разпоредбите на чл. 20 от ЗДвП и чл. 150 от ЗДвП,
поради което постановил, препис от постановлението, след изтичане на срока
по чл. 243, ал. 4 от НПК, ведно с досъдебното производство да се изпратят в сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР – Добрич, по
компетентност.
Въз основа на постановлението на Районна прокуратура –
Добрич, съобразно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е било издадено и
обжалваното наказателно постановление /НП/. С него на С.М.Д. е вменено
нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б.
„а“ от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/
лв.
Наказателното постановление е издадено от компетентния
административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП
и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на
вътрешните работи относно определяне на длъжностни лица от МВР да издават
фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на
административни нарушения, да издават наказателни постановления и да
осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед
е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и
е надлежно връчено на нарушителя.
В действителност, в НП нарушението е квалифицирано по
чл. 102, т. 1 от ЗДвП, без да е посочена съответната хипотеза /предложение/ от
т. 1, като в НП нарушението е подведено под санкционната норма на чл. 177, ал.
1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, без да е посочена съответната хипотеза /предложение/
на визираната санкционна норма.
Съдът намира, че тези процесуални нарушения не са
съществени. Това е така, защото, за да е налице съществено процесуално
нарушение е необходимо да е засегнато пълноценното реализиране на правото на
защита на наказаното лице срещу наказателното постановление. Основанията за
това становище са следните:
На първо място – непълното цифрово изписване на
нарушения законов текст в НП, както и непълното цифрово изписване на
санкционната разпоредба не е съществено процесуално нарушение, тъй като е
налице пълно словесно описание на нарушението. Следва да се отбележи, че
направеното описание в НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и
недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички
елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които
тези елементи са осъществени.
На второ място – наведените в жалбата доводи за
неправилността и незаконосъобразността на НП сочат, че жалбоподателят е
инициирал защита именно против вмененото му с НП нарушение.
Ето защо, съдът намира, че в конкретния случай
процесуалните нарушения при издаването на обжалваното НП не следва да се приемат
като съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита
на наказаното лице.
Предвид изложеното съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно в процесуален аспект.
По отношение на визираното нарушение и приложимия
материален закон, съдът установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 102, т. 1 от ЗДвП, на
водача, собственика или упълномощения ползвател на моторно превозно средство се
забранява да предоставя моторното превозно средство на водач, който е с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, или на лице, което не е правоспособен водач или не
притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която се отнася моторното превозно средство.
Собственик, длъжностно лице или водач, който допуска
или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице, което не е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство или
което е лишено от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, или свидетелството му е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено, се наказва с глоба от 100 до 300 лв. (чл. 177, ал. 1,
т. 3, б. „а” от ЗДвП).
С.М.Д. е санкциониран за това, че като собственик на
лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****, предоставя същия да бъде
управляван от неправоспособния Д.С.С. ***, който на 08.03.2018 г., около 02:00
часа в гр. Добрич, на кръстовището на бул. „25-ти септември“ и бул. „Русия“, до
РСПБЗН, при управление на автомобила реализира пътнотранспортно произшествие.
От събраните доказателства се установява следното:
Жалбоподателят С.М.Д. притежавал лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с рег. № ****, който на 07.03.2018 г., около 18:00 часа
паркирал и оставил заключен пред квартирата си в гр. Добрич, бул. „Добричка
епопея“ № 22, ет. 1, ап. 2, след което заедно със своя приятел – свидетеля Д.С.С.
влезли в квартирата и започнали да се черпят с алкохол. Ключовете за автомобила
се намирали заедно с ключовете за жилището на входната врата.
Около 21:00 часа в квартирата пристигнала и свидетелката
Я.С.Т., която била поканена от Д..
След полунощ, в ранните часове на 08.03.2018 г.,
свидетелят Д.С. поискал от С.Д. да му даде автомобила си, за да вземе своя
приятелка – *.
Д. дал ключовете на автомобила си на С.. В близост до
сградата на РСПБЗН /пожарната/, С., управлявайки автомобила, решил да пише на
Тончева по телефона, че вече наближава, но загубил контрол над автомобила и
катастрофирал.
Изложената фактическа обстановка, съдът намира за
безспорно установена въз основа на показанията на свидетеля Д.С.С., които
показания съдът кредитира изцяло, отчитайки, че същите кореспондират с
приложените по делото писмени доказателства – материалите по досъдебно производство
№ 241/2018 г. по описа на Първо РУ на МВР – Добрич.
Съдът намира показанията на свидетеля Я.С.Т. за
недостоверни и като израз на защитната позиция на жалбоподателя, отчитайки, че
същите се оборват от останалите доказателства по делото.
Идентична фактическа обстановка с установената в
съдебно заседание е описана и в постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 241/2018 г. по описа на
Първо РУ на МВР – Добрич. Тук е мястото да са отбележи, че постановлението за
прекратяване на наказателното производство не е било обжалвано в срока по чл.
243, ал. 4 от НПК от С.М.Д., т.е. Д. не е оспорил и се е съгласил с констатацията,
че автомобилът му не е бил противозаконно отнет, като самият той /С.М.Д./ е
предоставил управлението на автомобила на неправоспособния Д.С.С..
За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да
отбележи и следното:
Факт е, че с действието си да даде
ключовете на собствения си автомобил на неправоспособен водач, жалбоподателят
фактически му го е предоставил и без значение е дали е знаел, че лицето не
притежава право да управлява моторно превозно средство. И това е така, защото
вписвайки две форми на изпълнителни деяния – допуска и предоставя,
законодателят очертава и двете форми на умисъл – пряк и евентуален, т.е.,
субективната страна при реализиране на съответното деяние. Следователно, когато
не може да се установи по безспорен начин наличието на пряк умисъл при извършване
на такова деяние, изводът, който ще се наложи е, че е налице евентуален умисъл,
т.е., ако не може да се установи, че собственикът е предоставил управлението на
моторното превозно средство на лице, което не притежава право да управлява
моторно превозно средство, следва да се счете, че той е допуснал извършването
на деянието. В тази връзка настоящият състав намира, че безспорно от обективна
и субективна страна жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.
102, т. 1 от ЗДвП, защото с факта на предоставянето на автомобила на такова
лице, нарушението е извършено и е налице основание за реализиране на
административнонаказателната отговорност по реда на чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП. В тази насока е
и константната съдебна практика (Виж Решение № 168 от 26.04.2018 г. по
касационно адм. дело № 19/2018 г. по описа на АдмС – Добрич).
По отношение на наложеното наказание:
Предвиденото наказание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП е глоба от 100 до 300 лева. Наложеното от административнонаказващият орган
наказание глоба е в размер на 300 лв. Административнонаказващият орган е
определил размера на наказанието глоба в максималния размер, определен в
приложимата материална норма, но не е изложил мотиви как е определил именно
този размер на наказанието. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН задължава
наказващия орган да обоснове преценката си при определяне на наказанието за
конкретното нарушение. В случая не са обсъдени смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, нещо повече – не са посочени какви са те конкретно, за да може
да бъде извършена проверка правилно ли е определен размерът на наказанието.
Съдът намира, че щом наказателното постановление не съдържа мотиви кои
конкретно обстоятелства налагат определянето на наказанието в размер, по-висок от
предвидения в нормата минимум, то наказанието не съответства на целите на
административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН. Липсата на мотиви за
по-високото наказание пречи на наказаното лице да се защити и да установи срещу
точно каква позиция следва да организира защитата си. С оглед на това липсата
на мотиви се явява особено съществено нарушение. Предвид обстоятелството, че
нарушението е доказано, то следва да бъде санкциониран жалбоподателят, но с
минимално предвиденото по закон наказание. В тази насока е и константната
съдебна практика /Виж Решение от 04.02.2019 г. по к.а.н.д. № 715/2018 г. по
описа на АдмС – Добрич/.
Ето защо съдът намира, че следва да измени размера на
наложената глоба, като се определи такава в размер на 100 /сто/ лв., т.е. в минимума,
предвиден в чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а” от ЗДвП.
Конкретното нарушения не би могло да бъде
квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с
нарушената материално правна норма обществени отношения. Обект на защита са
обществените отношения по опазването живота и здравето на участниците в
движението по пътищата. В този ред на мисли съдът намира за нужно да отбележи,
че нарушението, извършено от С.М.Д. се отличава с висока степен на обществена
опасност на деянието. Фразата „висока степен на обществена опасност на
деянието” е твърде слаба, когато става въпрос за честотата на извършваните
нарушения на правилата за движение по пътищата. Особено укорими са нарушенията,
при които деецът предоставя управлението на моторно превозно средство на
неправоспособен водач, пренебрегвайки неблагоприятните последици при
осъществяване на една дейност с безспорно голям риск за водача, пътуващите с
него и всички останали участници в движението – водачи, пътници и пешеходци.
Страните не претендират разноски по делото.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 19-0851-001850 от 16.10.2019
г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Добрич, с което
на С.М.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 102, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лв., като НАМАЛЯВА размера на административното
наказание ГЛОБА на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред
Административен съд - Добрич в 14 - дневен срок от уведомяването на страните.
Районен съдия: /Данчо Димитров/