Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 24.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Теодора Костадинова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 1901 по описа за 2019 година на Варненския
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
осъдителен иск с правно основание чл. 511, ал. 3 във вр. с ал. 1 КЗ.
Ищцата Р.С.Ш.
твърди, че на 25.07.2017 г. към 16:25 часа на главен път 5 в района на гр. Две
могили, обл. Русе, лек автомобил „Т.Л.К.“ с peг. № В 5139 СМ, в който пътувала,
бил ударен челно в задната му част от товарен автомобил „И.Д.“ с румънска
регистрация № IF 08 PDA. Посочва, че в резултат на удара лекият автомобил „Т.Л.К.“ се сблъскал челно в задната част на
ремаркето на движещия се пред него товарен автомобил „Рено Магнум“ с peг. № В
4890 ВХ. Поддържа, че вследствие на така описаното ПТП претърпяла телесна
повреда, изразяваща се в счупване на дясната ръка, сериозни натъртвания в
областта на гръдния кош с обилни кръвонасядания и затруднено дишане, както и
шок вследствие на нараняванията и уплахата. Излага, че след свалянето на гипса,
въпреки провежданата физиотерапия, ръката ѝ не може да възстанови напълно
хватателната си функция. Твърди, че увреждането в областта на гръдния ѝ
кош е довело до затруднение на преглъщането при хранене и затруднено дишане,
което не е отшумяло и към настоящия момент. Наред с изложеното след инцидента
изпитвала страх от пътуване с автомобил. Посочва, че за ПТП е съставен
констативен протокол, като срещу водача на товарния автомобил „И.Д.“ е
образувано досъдебно производство.
Ищцата
излага, че на 14.09.2017 г. Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи определило „ЗД Евроинс“ АД като номиниран кореспондент за
обработка на щети на застрахователя на причинителя на катастрофата. Пред
кореспондента била подадена претенция за изплащане на обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, като на 10.01.2018 г. „ЗД Евроинс“ АД ѝ
изплатило обезщетение в размер на 15 000 лева. Поддържа, че този размер на
обезщетението не съответства на действително претърпените вреди.
Отправя
искане до съда за осъждане на ответника Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи да ѝ заплати сумата от 15 000 лева,
представляваща незаплатен остатък от обезщетение за неимуществени вреди в общ
размер от 30 000 лева, настъпили вследствие на ПТП, причинено на 25.07.2017 г.
на главен път 5 в района на гр. Две могили, обл. Русе, по вина на водача на
товарен автомобил „И.Д.“ с рег. № IF 08 PDA, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда –
05.02.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
Претендира
присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е
депозирало писмен отговор, в който развива подробни доводи за недопустимост и
неоснователност на предявения иск. Прави възражение за съпричиняване от страна
на ищцата. Поддържа, че отговорността на НББАЗ може да се ангажира само при
пълно неизпълнение на задължението на съответния застраховател да изплати
обезщетение и в случай че ищцата не е удовлетворена от изплатеното ѝ
застрахователно обезщетение, може да предяви иск срещу застрахователя на
виновния водач. Счита, че изплатеното от страна на застрахователя обезщетение
репарира в пълен обем претърпените от Р.Ш. вреди. Оспорва твърдяната от ищцата
депресия да е в резултат на процесното ПТП. Твърди, че дори функцията на
наранената ръка на ищцата да не се е възстановила напълно, това се дължи изцяло
на нейното поведение.
Моли
производството по делото да бъде прекратено, алтернативно – предявеният иск да
бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и обсъди
доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С доклада
по делото съдът е приел за безспорни и за ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните по делото следните обстоятелства: 1) че на 25.07.2017 г. на
главен път 5 в района на гр. Две могили, обл. Русе е настъпило ПТП между лек
автомобил „Т.Л.К.“ с peг. № В 5139 СМ, в който пътувала Р.С.Ш. и товарен
автомобил „И.Д.“ с рег. № IF 08 PDA; 2) че ПТП е причинено по вина на водача на
товарния автомобил „И.Д.“ с рег. № IF 08 PDA; 3) че товарен автомобил „И.Д.“ с
рег. № IF 08 PDA, обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в
Съвета на бюрата; 4) че кореспондентът на чуждия застраховател - „ЗД Евроинс“ АД,
е заплатил в полза на ищцата обезщетение в размер на 15 000 лева.
От представените
към исковата молба писмени доказателства се установяват следните обстоятелства:
Видно от
лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 025402 от 25.07.2019 г. /л. 12/ на
посочената дата ищцата Р.Ш. е приета в спешно отделение, като ѝ е
поставена основна диагноза „счупване на долния край на лъчева кост, закрито“.
При прегледа са констатирани охлузвания в областта на гръдния кош, болка и
ограничени движения в областта на дясна гривенна става. След рентгенлогично
изследване е установена фрактура на десен радиус. Отбелязано е, че на ръката е
поставена гипсова имобилизация и са предписани обезболяващи за домашна терапия,
като изрично е отразено, че не е необходимо болнично лечение.
От
съдържанието на приложения на л. 14 от делото амбулаторен лист става ясно, че
на 12.09.2017 г. на ищцата е извършен преглед от медицински специалист, при
който е констатирано ограничение в движенията на дясната гривнена става. Поради
изложеното Ш. е насочена за лечебна физкултура и физиолечение.
Представен
е медицински доклад от 04.06.2018 г., изготвен от ортопед след преглед на
ищцата, в който е отразено, че същата изпитва болки в дясната ръка, движенията
ѝ са ограничени и е налице спад в мускулната сила. Препоръчани са
болкоупокояващи медикаменти, ограничение при натоварване и физиотерапия за
укрепване на мускулите и раздвижване на ставите.
Видно от
епикриза от 10.01.2019 г. /л. 48-49/ в периода от 14.10.2018 г. до 06.01.2019
г. ищцата е посещавала ежеседмично лечение и физиотерапия.
От
приложените листи за платен преглед от 05.01.2018 г. /л. 11/ и 09.01.2018 г.
/л. 13/ става ясно, че при извършени прегледи на ищцата на посочените дати са
констатирани тревожност и безсъние, като е поставена диагноза „умерено тежък
депресивен епизод“ и е предписано медикаментозно лечение.
По делото са ангажирани специални знания посредством
проведената съдебномедицинска експертиза, заключението по която съдът кредитира
като компетентно изготвено, подробно и обосновано. Въз основа на представените
по делото доказателства и проведения преглед на ищцата вещото лице е достигнало
до следните изводи:
Вследствие на процесното ПТП Р.Ш. е претърпяла травматични увреждания, изразяващи се в счупване на долния
край на дясната лъчева кост и контузия на гръдния кош, изразена чрез ожулвания
и болка. Описаните травматични увреждания са резултати от удари и тангенциално
действие /триене/ с или върху твърди тъпи предмети и биха могли да се получат
по описания в исковата молба начин. Съгласно експертното заключение счупването
на долния край на дясната лъчева кост е обусловило трайно затруднение на
движенията на десния горен крайник за период от 2,5 – 3 месеца при благоприятно
протичане на оздравителния процес. Отразено е, че при рентгенологичното
изследване на 25.07.2017 г. не е установена дислокация на фрагменти в областта
на фрактурата и е приложено консервативно лечение - имобилизация с гипсова
шина, като последващите рентгенологични изследвания показват правилно протичане
на оздравителния процес, без обективни данни за усложнения или отклонения в
смисъл на удължаване на времето за консолидация на счупената кост, различно от
общоприетия срок за възстановяване на подобни травматични увреждания. Според
вещото лице контузията на гръдния кош е обусловила временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, с оздравителен процес в рамките на около 10-15
дни.
Вещото лице
заявява, че на са налице обективни данни за усложнение на травматичното увреждане
на лъчевата кост на дясната предмишница на Р.Ш., които да затрудняват
свободното движение и хватателната функция на ръката, като същата може да
изпълнява трудови и битови задължения. Пояснява, че след фрактура на кост, дори
при правилно зарастване, могат да се проявяват непостоянни болки в областта на
фрактурата или чувство за изтръпване и мускулна слабост, за каквито съобщава
пострадалата, но те отразяват субективни усещания.
Досежно
необходимото лечение и продължителността на възстановителния период вещото лице
С. посочва, че подобни фрактури изискват първоначално трайно обездвижване на
крайника за около 1,5 – 2 месеца. При увреждания като процесното се осъществява
консервативно лечение само с имобилизация и прием на обезболяващи медикаменти,
като не е необходимо извършването на оперативна интервенция. След отстраняване
на гипса се осъществява рехабилитация за раздвижване на крайника и укрепване на
мускулатурата, в който период следва да се спазва щадящ режим на движение на
крайника, с постепенно физическо натоварване в продължение на 2 – 3 месеца.
Позовавайки се на приложените медицински документи, вещото лице посочва, че
ищцата е провела необходимата физиотерапия.
При
съобразяване естеството на констатираното увреждане вещото лице приема, че през
първите 2-3 месеца след травмата Р.Ш. е била с трайно затруднение на движенията
и хватателната функция на горния десен крайник и се е нуждаела от помощ от
близки при ежедневни битови дейности, като през следващите няколко месеца се е
налагало щадящо използване на дясната ръка. Впоследствие са останали субективни
усещания за непостоянна болка, изтръпване, мускулна слабост и др., които не
следва да се приемат като критерии за нетрудоспособност и продължаващи
затруднения на функцията на горния десен крайник.
Изслушано в
съдебно заседание, вещото лице поддържа представеното заключение. Изрично
посочва, че понастоящем няма промени в меките тъкани в областта на травмата.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Е.Р.и Р.С.,
преценени съобразно правилото на чл. 172 ГПК, се изяснява състоянието на ищцата
след процесното ПТП. Свидетелите посочват, че вследствие на инцидента ищцата
претърпяла травма на дясната ръка. Поради това ѝ бил поставен гипс, а
след отстраняването му тя посещавала физиотерапия, като процедурите продължават
и до настоящия момент. Както св. Р., така и св. Стоева са категорични, че
злополуката се е отразила негативно на начина на живот на ищцата, която те
описват като активна жена. Заявяват, че вследствие на претърпените травми тя не
можела да се справя с домакинските си задължения и да шофира, изпитвала страх.
Съдът не кредитира гласните доказателствени средства досежно
продължителността на претърпените от ищцата болки и страдания, доколкото и
двамата свидетели признават, че още през 2018 г. Р.Ш. се е преместила да живее
в Израел, като от тогава насам контактите им с нея са по-редки. Т.е. техните
непосредствени впечатления относно състоянието ѝ са ограничени до период
от около 6 месеца след процесното ПТП. Досежно продължаващите болки и наличието
на ограничения в движенията и функциите на ръката, налагащи допълнително
лечение и физиотерапия, свидетелите възпроизвеждат твърденията на ищцата, като
техните показания напълно се опровергават от експертното заключение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 511, ал. 1, т. 1 КЗ в
случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република
България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно
средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в
Съвета на бюрата, претенцията се обработва от кореспондента за територията на
Република България на застрахователя на виновния водач. В тези случаи
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, в случай
че кореспондентът не се е произнесъл по подадената претенция в срока по чл.
496, ал. 1 КЗ, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не
се е съгласило с размера на обезщетението /ал. 3/. В последния случай пасивно
процесуално легитимирано по иска е Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи – арг. от чл. 513, ал. 1 ЗК. Посочената норма изрично предвижда,
че в случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511,
ал. 1 или 2 Националното бюро на българските автомобилни застрахователи е единствено
процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е
предявен срещу застрахователя на виновния водач.
По основателността на иска:
Разпоредба на чл. 511, ал. 3 КЗ регламентира възможността на лице, претърпяло
вреди вследствие на ПТП, причинено на територията на Република България от МПС,
регистрирано в държава - членка на системата „Зелена карта“, да реализира
правото си на обезвреда спрямо Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи. Съгласно чл. 506, ал. 2
КЗ бюрото е представително национално бюро на застрахователите за Република
България в Съвета на бюрата, като участва и съдейства за функционирането на
системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите в държавите членки и в държавите, подписали Многостранното
споразумение. В съответствие с коментираните по-горе разпоредби на чл. 511, ал.
3 и чл. 513, ал. 1 КЗ в случай че увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението,
определено от кореспондента за територията на Република България на
застрахователя на виновния водач, то може да предяви претенцията си по съдебен
ред срещу НББАЗ.
Освен специфичните предпоставки на 511, ал. 1 КЗ, за да се ангажира
отговорността на бюрото, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител, застрахован по международна застраховка „Гражданска
отговорност“ – да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата
да е резултат от противоправно поведение, както и да е налице причинна връзка
между противоправното поведение и причинената вреда.
В случая между
страните е безспорно наличието на горепосочените материалноправни предпоставки,
както и че в полза на ищцата е изплатено обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, като спорът е съсредоточен
относно размера на действително претърпените неимуществени вреди.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, като в ППВС № 4/1968 г. се приема, че понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД няма абстрактен характер. В посоченото
ППВС се излага, че „то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението“. В процесния казус при определяне
размера на обезщетението следва да бъдат отчетени, от една страна, видът и
тежестта на претърпяното физическо увреждане, приложеното лечение и продължителността
на възстановителния период, а от друга страна – интензитета и продължителността
на преживените психически страдания.
Безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че ищцата
е претърпяла травматични увреждания вследствие на процесното ПТП, а именно – счупване на долния край на дясната лъчева кост и контузия
на гръдния кош, изразена чрез ожулвания и болка. Първото от така описаните
увреждания по естеството си съставлява средна телесна повреда, която съгласно
заключението на съдебно-медицинската експертиза е довела до трайно затруднение
на движенията и хватателната функция на ръката за период от 2-3 месеца. В
следващите 2-3 месеца се е налагало щадящо използване на ръката и провеждане на
физиотерапия, а понастоящем са налице единствено субективни усещания за
непостоянна болка, изтръпване и мускулна слабост. Действително в първите месеци
след инцидента ищцата е била с ограничени движения и се е нуждаела от помощ в
ежедневието си, но понастоящем са напълно възстановени функциите на ръката ѝ
и тя може пълноценно да я използва. Колкото до травмата в областта на гръдния
кош – причинени са единствено охлузвания, т.е. касае се за лека телесна повреда,
отшумяла за около 10-15 дни.
Досежно преживените от ищцата душевни страдания, показанията на разпитаните
по делото свидетели сочат, че травмите от претърпяното ПТП са довели до промяна
в нейния ежедневния ритъм на живот. За период от няколко месеца тя не е могла
да се справя самостоятелно със задълженията си, което се е отразило негативно
на психическото ѝ състояние. Наред с изложеното продължително време след
инцидента тя е изпитвала страхове, свързани с преживяното.
Неоснователно се явява възражението за наличие на
съпричиняване от страна на ищцата, релевирано с отговора на исковата молба.
Въпреки разпределената му доказателствена тежест ответникът не ангажира каквито
и да било доказателства в тази насока.
При съобразяване на всичко изложено
настоящият съдебен състав счита, че изплатеното в полза на Р.Ш. застрахователно
обезщетение в размер на 15 000 лв. в пълнота обезщетява претърпените от нея
неимуществени вреди, поради което предявеният иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този
изход на спора и съобразно направеното искане от страна на ответното дружество на
последното следва да бъдат присъдени извършените в настоящото производство
разноски в размер на 1176.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.С.Ш., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу Национално бюро на българските автомобилни застрахователи,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“
№ 2, ет. 2, иск с правно основание чл. 511, ал. 3 във вр. с ал. 1 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева,
представляваща незаплатен остатък от обезщетение за неимуществени вреди в общ
размер от 30 000 /тридесет хиляди/ лева, настъпили вследствие на ПТП, причинено
на 25.07.2017 г. на главен път 5 в района на гр. Две могили, обл. Русе, по вина
на водача на товарен автомобил „И.Д.“ с рег. № IF 08 PDA, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в
съда – 05.02.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Р.С.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Национално бюро на българските автомобилни застрахователи, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ №
2, ет. 2, СУМАТА ОТ 1176.00 /хиляда сто седемдесет и шест/ лева,
представляваща разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: