РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Бургас, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20242000500170 по описа за 2024 година
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.
Със съдебно решение № 60 от 18.01.2024 г.,постановено по гр. д.
№1006/2023 г.по описа на БОС съдът е ОСЪДИЛ „ОЗК - Застраховане“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1301, район
Възраждане, бул./ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано от
изпълнителните директори А. П. Л. и Р. К. Д., чрез пълномощник адв.Н. Ш. от
АК - П., със съдебен адрес: гр. П., площад „К. Ч.“ № *, вх. *, ет. * да заплати в
полза на Д. И. М. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., к-с „С.“ бл. **,
вх. *, ет. *, ап. ** и М. И. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., к-с
„С.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. **, чрез адв.П. Д. Д. от АК - Б., със съдебен адрес:
гр. Б., ул. „К. Б.“ № *, вх. *, ет. *, ап. * по банкова сметка с IBAN**********,
BIG********* с титуляр П. Д. 13 Д. сумите от по 120 000 (сто и двадесет
хиляди) лв. на всяка от тях, като обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки, стрес и страдания, причинени от
смъртта на тяхната майка Ж. К. Ж. вследствие от станалото на **.**.**** г.
ПТП, причинено от Д. Т. В. – водач на МПС: л.а.м.“Опел“ модел „Зефира“ с
ДК № А 66 13 НВ, ведно със законната лихва от 01.09.2020г., до
окончателното изплащане, като исковете до претендираните по 150 000 лв.е
ОТХВЪРЛИЛ като недоказани.
Срещу съдебното решение е подадена въззивна жалба от „ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК *********,представлявано от упълномощения
1
адвокат Н. Ш.
С въззивната жалба решението на БОС е оспорено от ответника-
застраховател като неправилно,необосновано и незаконосъобразно в частта,в
която съдът е уважил предявените искове за неимуществени вреди над
размера от 80 000 лева до присъдения размер от по 120 000 лв.
Излагат се оплаквания,че съдът не е обсъдил в решението си
становището на вещото лице по приетата САТЕ,което е в смисъл,че не е
изключена като възможна вероятността пешеходката да е виждала,че
автомобилът се е движил с висока скорост и в резултат на това да е била в
момент на спиране,което да е „объркало“ сметките на водача и затова да е
станало ПТП.Вещото лице също така е било категорично,че ако пострадалата
е избързала да премине напред е нямало да се стигне до произшествието. Този
вариант съдът неправилно не е обсъдил,в резултат на което неоснователно е
приел,че няма съпричиняване на вредоносния резултат.Счита,че възражението
за съпричиняване е основателно и съдът следва да признае такова най-малко в
размер на 10%.На следващо място са изложени подробни доводи в подкрепа
на становището,че съдът неправилно е приел за справедлив размерът на
обезщетенията от по 120 000 лв.Подчертава се,че съдът не е отчел в нужната
степен установените чрез СМЕ факти и обстоятелства относно
здравословното състояние на пострадалата и заболяванията,от които тя е
страдала.Сочи се,че експертът е бил категоричен,че всяко едно от тези
заболявания може да доведе до усложнения,както и че съществуващите
изменения на белия дроб преди ПТП в комбинация със залежаването са
допринесли за настъпването на фаталния край. Този факт е останал без
коментар в решението,доколкото приносът на съществуващите преди датата
на ПТП заболявания за настъпването на смъртта на пострадалата е изцяло
игнориран.Прави се довод,че изборът на лечебно заведение от близките на
пострадалата е бил изцяло неправилен,а възражението на ответника в тази
връзка е обсъдено лаконично. Въззивникът счита,че съдът не е съобразил и
актуалната практика на ВКС относно определянето на справедливия размер
на обезщетението,която цитира.Според въззивника определеният размер на
обезщетенията не е адекватен и не съответства на реално причинените
неимуществени вреди,а е завишен и несъобразен с икономическата и социална
действителност,както и със стандарта на живот на пострадалата преди
ПТП.Отправеното до БАС искане е за отмяна на решението на БОС в
обжалваната му част и отхвърляне на исковете над размера от по 80 000 лв.до
присъдения с решението на БОС размер от по 120 000 лв.Няма
доказателствени искания,претендира разноски.
В депозирания писмен отговор и насрещна въззивна жалба ищците Д.
И. М. и М. И. Г. са оспорили въззивната жалба,изразявайки становище за
неоснователността и. Изразяват становище,че БОС е извършил правилна и
законосъобразна преценка на събраните по делото доказателства,като е
достигнал до обосновани изводи за размера на обезщетенията,както и за
2
липсата на съпричиняване на вредоносния резултат. Намират за правилен и
съответстващ на критериите за справедливост изводът на съда относно
справедливия размер на присъдените обезщетения.
В отговора се сочи,че срещу виновния водач е било образувано
ДП,което е приключило с присъда №30 от 12.10.2021г.по нохд 674/2021г.по
описа на БОС,влязла в сила на 19.04.2022г. С присъдата водачът на л.авт. Д. Т.
В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.4 вр.с ал.3
предл.последно вр.с ал.3 б.“Б“ предл.първо вр.с чл.342 ал.1 НК вр.с чл.119
ал.1 ЗДвП.Изготвената по делото САТЕ е е потвърдила изцяло
обстоятелствата по настъпването на ПТП и допуснатите нарушения на ЗДвП
от водача В., като вещото лице е било категорично в становището си,че
пострадалата Ж. Ж. не е допринесла за настъпването на ПТП и нейните
действия са били изцяло правомерни.Възражението за съпричиняване намират
за изцяло неоснователно,тъй като по делото не са събрани
доказателства,установяващи неправомерно поведение на
пострадалата.Намират за неоснователни и оплакванията завишен размер на
обезщетенията ,като се сочи,че в заключението на СМЕ е изразено
категорично становище,че пострадалата е страдала от определени
заболявания,но стриктно е изпълнявала предписаната и терапия и ако не бе
претърпяла пътния инцидент,Ж. е щяла да продължи да живее,тъй като
заболяванията и не са били животозастрашаващи. Излагат доводи,че при
определяне размера на обезщетенията съдът се е ръководил изцяло от
съдебната практика на ВКС,като също цитират такава.Първоинстанционният
съд е посочил и обсъдил обстоятелствата,които според него са относими към
размера на обезщетенията, направил им е правилен анализ,но въпреки това е
определил несправедлив размер на обезщетенията ,присъждайки по 120 000
лв.
Въззивниците-ищци считат,че съдът не е съобразил пълния интензитет
на претърпените от тях неимуществени вреди,като неправилно е занижил
размера на присъдените им обезщетения в нарушение на критерия за
справедливост по чл.52 ЗЗД. Молят въззивната жалба на ответника-
застраховател да бъде оставена без уважение. Молят решението на БОС да
бъде отменено В ЧАСТТА,с която съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявените искове
над уважените размери от по 120 000 лв.до претендираните размери от по
150 000 лв. ,като въззивната инстанция постанови решение,с което да уважи
исковете и в тази им част. Нямат доказателствени искания,претендират
разноски.
Препис от насрещната въззивна жалба е връчен на ответника,който е
депозирал писмен отговор в законоустановения срок.В отговора е изразено
становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба,като са
изложени доводи,че обезщетенията не само не са занижени,а са завишени
според застрахователя,който намира за справедлив размер от по 80 000
лв.Оспорва и становището на въззивниците-ищци относно липсата на
3
съпричиняване,както и относно връзката между заболяванията на
пострадалата и настъпилата и смърт. Излага подробна аргументация на тезата
си,че смъртта на пострадалата е в причинна връзка с неправилния избор на
медицинско заведение за долекуване след изписването и от
болницата.Счита,че съдът не е следвало да кредитира показанията на
св.Божилова,като излага аргументи по този въпрос. Няма доказателствени
искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивното дружество,редовно уведомено,се
представлява от адв.Ш.,който поддържа въззивната жалба и моли за
уважаването и.Не сочи нови доказателства,претендира разноски.Представя
две платежни нареждания от 07.02.2024г., с които удостоверява плащане на
обезщетенията за неимуществени вреди ,присъдени на ищците до
необжалвания размер от по 80 000 лв.,ведно със законната лихва от датата на
уведомяване- 01.09.2019г.
В съдебно заседание въззиваемите,редовно уведомени,не се явяват и
не се представляват.Постъпила е писмена молба от пълномощника им адв.П.
Д.,в която е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба на
ответника-застраховател.Поддържат насрещната въззивна жалба,нямат
доказателствени искания,претендират разноски.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд
намери обжалваното решение за валиден и допустим в обжалваните части
съдебен акт.
По основателността на въззивните жалби и съществото на спора БАС
намери следното:
В съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената
съдебна защита правната квалификация на предявените искове е по чл.432 КЗ
вр. чл.45,чл.52 ЗЗД,вр.с чл.497 КЗ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди- болки и страдания , претърпени от ищците вследствие
на процесното ПТП, с участието на лек автомобил,застрахован при ответника-
застраховател.
Исковете са уважени частично от първоинстанционния съд,като
решението не е обжалвано в частта,с която е уважен предявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до размера от по 80 000
лева за всяка от ищците.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в
горепосочените части, то основанието на предявения осъдителен иск е
установено със сила на присъдено нещо.
Във въззивната жалба и насрещната въззивна жалба не са наведени
оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение досежно
основанието/правопораждащите юридически факти/ на предявения иск- по
настъпването и механизма на процесното ПТП/изключая
съпричиняването/,както и относно факта,че ПТП е причинено от Д. Т. В.,
водач на л.автомобил марка „Опел“ ,модел „Зефира“ ,с ДК№А 6613 НВ. Не е
4
спорно също,че за горепосочения лек автомобил е бил сключен валиден и
действащ към датата на настъпване на застрахователното събитие договор за
застраховка „Гражданска отговорност на МПС“ с въззивното застрахователно
дружество.
По отношение на механизма на настъпилото ПТП и вината на водача В. е
установено безспорно по делото,че е налице влязла в сила присъда №30 от
12.10.2021г. по нохд №674/2021г.по описа на БОС, с която Д. Т. В. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343 ал.4 вр.с ал.3
предл.последно,букви „а“ и „б“,предл.първо,вр.с ал.1,б.“б“ и б.“в“,вр.с чл.342
ал.1 предл.трето НК вр.с чл.119 ал.1 от ЗДвП – за това,че на 12.07.2019 г.в гр.
Б.,ж.к. “С.“,на пешеходна пътека ,находяща се на ул.“Яни Попов“ ,в близост до
блок №80 ,при управление на МПС л.автомобил марка „Опел“ ,модел
„Зефира“ ,с ДК№А 6613 НВ е нарушил правилата за движение по пътищата –
чл.119 ал.1 ЗДвП,като с действията си е причинил средна телесна повреда на
едно лице и смъртта на друго лице - Ж. Ж., настъпила на **.**.****
г.,вследствие на остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност,развили
се в резултат на хипостатична бронхопневмония,възникнала от
продължителното залежаване поради травмите,получени при блъскането от
автомобила,а именно: счупване на сакрума,счупване на срамната и
ишиадичната кости,контузио абдоминис,ретроперитонеален хематом и
разкъсно-контузна рана на гърба на дясна ръка.
От представеното по делото удостоверение за наследници на Ж. К. Ж. се
установява,че същата е починала на **.**.**** г.и е оставила за свои законни
наследници двете си дъщери –ищците Д. И. М. и М. И. Г.
По гореизложените съображения въззивният съд намира,че не следва да
излага повторно мотиви по фактите,релевантни за установяване на
основанието на предявения иск,идентични с изложените в
първоинстанционното решение.
Въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба доводи
за неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК,
поради което следва да се произнесе само в пределите на заявените
оплаквания във въззивните жалби, а служебно, само когато неправилно е
приложена императивна материалноправна разпоредба.
По оплакванията във въззивната жалба БАС намери следното:
По въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и определяне на
степента на съпричиняване на вредоносния резултат е формирана константна
съдебна практика, обективирана в решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. №
35/09 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на
ВКС, ІІ т. о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ІІ т.
о., решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т. о. и др., според
която, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да
5
бъде доказан от него по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия,с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите
не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Определянето на степента
на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това
на деликвента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен
действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на
пътното произшествие.
Правилно и в съответствие с разбирането,утвърдено в съдебната
практика и събраните по делото доказателства БОС е приел,че не се
установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата
пешеходка Ж. чрез извършени от нея конкретни действия или
бездействия,които да са допринесли за вредоносния резултат.Неоснователни
са доводите на въззивника,че съдът не е взел предвид,че вещото лице по САТЕ
е обсъдило и възможната вероятност пешеходката да е виждала,че
автомобилът се е движил с висока скорост и в резултат на това си възприятие
да е била в процес на спиране,което да е „объркало“сметките на водача,че има
възможност да премине безопасно по пешеходната пътека. Тази констатация е
представена от вещото лице като възможна вероятност,но не е установен по
делото факт,поради което съдът няма основание да обоснове извод за
установено съпричиняване,тъй като такъв извод би почивал на
предположения.
Що се отнася до възможността на пешеходката да премине по-
бързо,за да избегне удара,следва да се посочи,че скоростта на преминаване на
всеки пешеходец не е регламентирана с конкретни стойности в ЗДвП и
ППЗДвП,а е в зависимост от възрастта и здравословното му състояние.
Констатациите на вещото лице,че при по-бързо придвижване на пешеходката
ударът е можело да бъде избегнат са също в сферата на вероятностите,а не
почиват на установени по делото факти.Ответникът не е ангажирал
доказателства,които да установяват по несъмнен и категоричен начин, че
пострадалата Жекова е имала обективна физическа възможност да се
придвижи по-бързо,за да избегне удара с автомобила.
Установено е безспорно,че пострадалата Ж. е преминавала
правомерно по пешеходната пътека,не е спирала и не се е връщала назад.
Правилен и законосъобразен е изводът на БОС,че липсват каквито и да е
доказателства- преки или косвени пострадалата да е нарушила чл.113 т.2 от
ЗдвП или друга норма от закона,вменяваща конкретни задължения на
6
пешеходците. Лекият автомобил,управляван от водача Вълков се е движил със
скорост от около 50 км./ч ,възприел е пешеходците на разстояние от 52 м. и е
имал достатъчно време да спре преди пешеходната пътека. От заключението
на САТЕ се установява,че водачът не е спрял,а е преценил,че ще може да
премине зад двете пешеходки,без да спира и намалява скоростта си на
движение.Преценката му обаче е била неправилна,тъй като страничното
разстояние с пешеходките не е било достатъчно,за да премине автомобилът
безопасно зад тях,в резултат на което е настъпил удар.Автомобилът е ударил
последователно двете пешеходки,с предната си дясна част, на разстояние от
около 1.50 м.от тротоара ,към който са вървели. Вследствие на удара двете
пешеходки са били подхвърлени върху капака на автомобила,а оттам-върху
предното стъкло,след което са изпаднали върху пътното платно. Водачът В. е
предприел спиране след удара. Правилно и законосъобразно БОС е приел,че
ПТП е настъпило само в резултат на допуснатите от водача на застрахования
автомобил нарушения на ЗДвП- чл.119 ал.2 ЗДвП,а съпричиняване от
пострадалата Ж. не е установено.
Неоснователни са и оплакванията на въззивното дружество,че
определеното от БОС обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер от
по 120 000 лв. е завишено и не съответства на критериите за
справедливост,тъй като съдът не е изследвал задълбочено и не е оценил в
достатъчна степен всички доказани по делото факти,имащи значение за
справедливия размер на застрахователното обезщетение.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда.
В случая се прави довод,че смъртта на Ж. Ж. е настъпила в резултат
на неправилно лечение и установените по делото множество хронични
заболявания,а не в резултат на причинените и от ПТП травми, което не е било
съобразено от съда при определяне размера на обезщетенията. БОС е обсъдил
възраженията на ответника подробно в мотивите на решението си,като е
достигнал до правилен,законосъобразен и обоснован от доказателствата по
делото извод,че смъртта на Ж. е настъпила в резултат на множеството
травми,получени от удара на лекия автомобил. Този извод на
първоинстанционния съд е изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.300
ГПК,тъй като с влязлата в сила присъда водачът В. е осъден за престъпление
по чл.343 ал.4 вр.с ал.3предл.последно,букви „а“ и „б“,предл.първо,вр.с
ал.1,б.“б“ и б.“в“,вр.с чл.342 ал.1 предл.трето НК вр.с чл.119 ал.1 от ЗДвП.
Присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено
деянието,неговата противоправност и вината на дееца.Причинената смърт на
Ж. Ж. е съставомерна за състава на престъплението,в извършването на което е
признат за виновен водачът В., в присъдата е установена и причинно-
следствената връзка между причинените на пострадалата травми и
7
настъпилата нейна смърт.При това положение,гражданският съд няма и
законно основание да изследва наличието на други причини за настъпване на
смъртта на Ж. Ж., различни от установените от наказателния съд.
Що се отнася до възражението,че смъртта на Ж. е настъпила и поради
неправилния избор на хоспис в гр. Ч., в който не са разполагали с апаратура за
оказване на първа помощ за овладяване на установените усложнения,правилно
е приел БОС,че пряка причинна връзка не се установява от
доказателствата,събрани по делото. От приетата по делото СМЕ се
установява,че след ПТП пострадалата Ж. е била хоспитализирана в
ортопедичното отделение на УМБАЛ Бургас,където е било проведено
лечение,а на 17.07.2019г.е била изписана от болницата и настанена в хосписа в
гр. Ч. Установено е,че пострадалата е страдала от хроничен бронхит,който
периодично се е обострял и е провеждано лечение през 2011г.,2012г.,2015г.и
2018г. и от други хронични заболявания.Според вещото лице всяко едно от
придружаващите заболявания е могло да доведе до усложнения след
настъпилото ПТП,тъй като фрактурата в областта на таза е съпроводена с
голяма кръвозагуба. Съществуващите изменения в белия дроб преди
ПТП,както и залежаването/което е неизбежна последица при тазова
фрактура/, са допринесли за развитието на хипостатична бронхопневмония
при пострадалата и респективно-настъпилата и смърт на **.**.**** г.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от
ищците болки и страдания вследствие на непозволеното увреждане-
настъпилата внезапна смърт на тяхната майка, социално-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие,
както и високият нормативно определен лимит на обезщетението за
настъпили неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по
застраховка "Гражданска отговорност“. БОС е съобразил всички релевантни
за определяне на справедлив размер на обезщетението факти и
обстоятелства,като въззивната инстанция не намира основания за изменение
на размера – увеличаване или намаляване.Неоснователни са оплакванията на
ищците в насрещната им въззивна жалба,че при определяне размера на
обезщетенията за неимуществени вреди,съдът не е взел предвид интензитета
на претърпените от тях болки и страдания. Определеният от БОС размер на
обезщетенията от по 120 000 лв.покрива изцяло критериите за справедливост.
Водим от изложените мотиви и при пълно споделяне на
мотивите,изложени от БОС в обжалваното решение,към които препраща на
основание чл.272 ГПК,БАпС намери въззивната жалба и насрещната въззивна
жалба за неоснователни,а решението на БОС за правилно,законосъобразно и
обосновано,поради което то следва да бъде потвърдено в обжалваните от
страните части.
По разноските:
С оглед изхода от въззивното обжалване и оставянето на въззивните
8
жалби без уважение, съдът не присъжда на страните разноски за въззивното
производство,както и допълнително разноски за първоинстанционното
производство.
Така мотивиран, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 60 от 18.01.2024 г., постановено
по гр. д. № 1006/2023 г. по описа на Бургаски окръжен съд в обжалваните
части.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок,
считано от датата на връчването му на страните пред ВКС на Република
България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9