Р Е Ш Е Н И Е
№ 2305 гр.Пловдив, 16.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският районен
съд, VI н.с., в
публичното заседание на 21.11.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 6723/2019г. по описа на ПРС, VI н.с., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1030-008604,
издадено на 10.10.2019г. от Началник Група към ОДМВР
– Пловдив, с-р „Пътна полиция”, с което на М.И.А., ЕГН **********, на основание
чл.174, ал.1, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени
административни наказания - ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП и на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 10 /десет/ лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.
Жалбоподателят, по
съображения изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител – ****. П., моли съда да отмени процесното
наказателно постановление.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид
което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 06.10.2019г. около
00:24 часа в гр. Пловдив, на ул. „Трети март” - до № 31, свид.
А.И.К., на длъжност „******” при с-р „Пътна полиция” към ОД на МВР Пловдив,
спрял за проверка лек автомобил „Ауди А 8 ” с peг. №
******, управляван от неговия собственик М.И.А.. Полицейските служители установили, че водачът миришел на
алкохол, за което го поканили да бъде изпробван за употреба на такъв с
техническо средство Алкотест Дрегер
7410+ фабр № ARSК-0281, което отчело 0,56 промила в
издишания въздух. Същите издали и
талон за мед. изследване № 0015155 и придружили нарушителя до УМБАЛ „Св.
Георги”, за да даде кръвна проба. Вследствие на това, било установено наличие
от 0,63 промила алкохол в кръвта, отразено в протокол № 622/07.10.2019г. на
УМБАЛ „Пловдив” АД за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол
в кръв и урина. В хода на
проверката било констатирано още, че водачът не е носил контролен талон към
СУМПС.
При така направените
констатации срещу жалбоподателя А. бил съставен
АУАН с бл. № 215686/ 06.10.2019г., в който било прието, че е извършил
административни нарушения на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. Актът бил съставен в негово присъствие и подписан от него без възражения.
Такива не постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.
Въз основа на
АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на М.И.А.,
ЕГН **********, на основание чл.174, ал.1, т.1 от Закон за движение по пътищата
/ЗДвП/ били наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 500
/петстотин/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да управлява МПС за 6 /шест/ месеца за
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лв.
за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба №
Iз-2539 на МВР били отнети общо 10 контролни точки. В същото НП били отразени и резултатите от протокол № 622/07.10.2019г. на УМБАЛ
„Пловдив” АД за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в
кръв и урина.
Изложената фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и гласни такива- показанията на актосъставителя
А.И.К.. Същият потвърждава авторството на АУАН и направените в него
констатации. В показанията си свидетелят пояснява, че всъщност на процесната дата на надлез „Родопи”, гр. Пловдив
жалбоподателят А. е бил хванат да преминава с висока скорост на знак „Стоп”,
след което изпреварил друг автомобил навлизайки в насрещното движение и чак
след като полицаите са го подгонили впоследствие е спрял автомобила си, а те са
го тествали за алкохол и пробата е била положителна. Св. К. сочи също, че на
цялата ситуация освен той свидетел е бил и колегата му , като двамата
полицейски служители лично са откарали жалбоподателят, който също така е бил и
военен, до УМБАЛ „Св. Георги”, гр.Пловдив, за да му бъде взета и кръвна проба.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като
достоверни, логични, последователни и съотвестващи на
писмените доказателства по делото.
При така изложената фактическа обстановка,
съдът намира следното от правна страна:
Съдът счита, че по делото са налице категорични и
безспорни доказателства за извършеното от М.И.А. административно нарушение по
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, която разпоредба въвежда забрана за водачите на пътно
превозно средство да управляват автомобил под въздействието на алкохол - над
0,5 промила концентрация на алкохол в кръвта. С оглед целия доказателствен
материал по делото, съдът намира че по безспорен начин се установява
извършеното нарушение по така дадената квалификация, като дори и самият
жалбоподател признава, че на процесната дата и място
той като водач на лек автомобил – „Ауди А 8 ” с peг.
№ ****** е управлявал същия под въздействие на алкохол.
Това обстоятелство е било установено на място чрез дадена
проба с техн.
средство Дрегер Алкотест
7410+ с фабр. № ARSК-0281, който отчел 0,56 на хиляда
алкохол в издишания от водача въздух. Положителният резултат бил потвърден с
дадената кръвна проба от жалбоподателя, която отчела 0,63 на хиляда алкохол в
кръвта, обективирано в протокол № 622/07.10.2019г. на
УМБАЛ „Пловдив” АД за химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол в кръв и урина. В тази връзка, безспорно резонно е да се приеме, че жалбоподателя
е управлявал автомобила с концентрация 0.63 промила алкохол в кръвта, тъй като
самата Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози
отдава приоритет на кръвното изследване, което е и по-точно.
В случая, полицейските служители са спазили законовата
процедура, като са тествали жалбоподателя с техническо средство Дрегер Алкотест 7410+ фабр. № ARSК-0281, съставили са АУАН след положителната
стойност, отчетена от техническото средство над 0,50 на хиляда, издали талон за медицинско
изследване на водача и в условията на чл.7 ал.1 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, са съпроводили лицето до мястото за
извършване на установяване чрез даване на кръвна проба.
Описанието на нарушението в АУАН и НП е в достъчна степен пълно, ясно, недвусмислено, съответстващо
на дадената правна квалификация, като са отразени всички обстоятелства,
изпълващи състава на установеното нарушение, поради което жалбоподателят е бил
напълно наясно за какво точно негово поведение и на кое място, е бил
санкциониран. В тази връзка не е основателно възражението касаещо
наличието на един свидетел по АУАН. Посоченият такъв е именно очевидец на
нарушението, както е изрично отбелязано. На следващо място според ЗАНН
достатъчно е акта да бъде подписан от един свидетел. В този смисъл дори да
имаше посочен и друг свидетел, ако няма подпис от негова страна, то резултата е
пак съставен констативен акт с един свидетел. Следователно достатъчно е при
съставянето на акта да се посочи и само един свидетел, който обаче следва
задължително да го подпише. Това в процесния казус е
налице. Също така макар да не е
посочено дали свидетеля по акта е очевидец на нарушението или само такъв на
съставяне на АУАН, последното по никакъв начин не ограничава правото на защита
жалбоподателя. В съдебно заседание свид.К. изрично
потвърди, че колегата му К. е свидетелят по акта и само това има значение в
случая, защото формалното изискване на закона е спазено с неговото подписване
от същия.
Твърди се също така от повереника
на жалбоподателя, че имало разминаване в описанието на нарушението като от една
страна било вменено управление на МПС, а се цитирала разпоредба забраняваща
управление на различни ППС под въздействие на алкохол. Това също не е
съществено нарушение на производствените правила, защото в ЗДвП има легална
дефиниция на тези понятия и внимателния им прочит сочи, че МПС е вид ППС.
Същевременно в самата обстоятелствена част и на акта и на НП достатъчно ясно е
посочено какво точно превозно средство е управлявал жалбоподателят, така щото
той да е в състояние да организира защитата си по тези факти.
На следващо място дори и да е допуснато нарушение,
изразило се в неконкретизиране от страна на актосъставителя
и наказващия орган на подхипотезите на посочените за
нарушени норми на ЗДвП, респ. да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, то същото се оценява от съда като
несъществено, тъй като не се оборват фактите, относими
към извършеното административно нарушение и не е рефлектирало върху правото на защита
на нарушителя, като последния още с жалба си е показал, че му е пределно ясно
какво точно нарушение е извършил, още повече че самият той си признава, че го е
извършил, следователно му е станало ясно за какво е подведен под отговорност.
Нещо повече, предвид неоснователността на наведените
възражения, горните обстоятелства се
установяват и от презумптивната доказателствена
сила на АУАН, въведена с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, която не беше
оборена от жалбоподателя.
Вмененото нарушение е извършено виновно от водача,
правилно е било квалифицирано от наказващия орган и е наложено наказание по
реда на чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, която е съответната санкционна норма. Наложените наказания са в предвидения от закона
фиксиран размер, който не подлежи на редуциране от страна на съда. Правилно на основание Наредба № Iз-2539 на
МВР са били отнети и 10 контролни точки на жалбоподателя за така вмененото
нарушение.
При така установената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна и че като не е могъл да представи контролен талон към СУМПС,
жалбоподателят е нарушил и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба
водачът на МПС е длъжен да носи свидетелството за управление на МПС за съответната категория и контролния
талон към него, за което законосъобразно му е наложено на основание чл. 183,
ал.1, т.1 пр.2 от ЗДвП наказание глоба в предвиденият в закона фиксиран размер
от 10 лв, като същевременно самата санкционна норма
ясно посочва със своето предл.2, че нарушителят е
санкциониран именно за неносене на КТ към СУМПС. Не се събраха доказателства,
които да оборват презумптивната доказателствена
сила на редовно съставения АУАН съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП
и по отношение и на това нарушение, като то също не се оспорва от жалбоподателя. Следва да се посочи също, че законодателят не е
предвидил да се носи отговорност на различно основание в зависимост от това
дали лицето не носи или не представя контролния талон, нито размерът на
отговорността е диференциран в зависимост от тези обстоятелства, поради което
по никакъв начин жалбоподателят не е бил затруднен да разбере какво точно
нарушение му се вменява във вина, съответно правото му на защита не е било
нарушено.
При извършената
служебна проверка не се констатираха
допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени
нарушения на процесуалните
правила, които да
налагат отмяна на
наказателното постановление.
Предвид това и гореизложените мотиви, съдът счита, че
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като
такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран
от изложеното, и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1030-008604,
издадено на 10.10.2019г. от **** към ОДМВР – Пловдив,
с-р „Пътна полиция”, с което на М.И.А., ЕГН **********, на основание чл.174,
ал.1, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни
наказания - ГЛОБА в размер на 500 /петстотин/ лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО да
управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни
точки.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му
пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.