№ 64
гр. Пазарджик, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20235200500056 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
794/28.11.2022 г., постановено по гр.д. № 20225240100937, Пещерският
районен съд е отхвърлил исковете на Ц. Г. Б. с ЕГН **********, против
„Инфрастрой“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление -
гр.Б., ул. „В.П.“ № 33, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3,
във връзка с чл.225, ал.1 КТ - за признаване уволнението й, извършено със
Заповед №35/22.06.2022 г. на управителя на дружеството за незаконно и за
отмяна на заповедта, за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди
уволнението длъжност и за осъждане на ответника да заплати на ищцата
обезщетение за времето, през което е останала без работа - за периода от 6
месеца, считано от 22.06.2022 г., в размер на 5307,96 лева.
Осъдил е Ц. Г. Б. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на „Инфрастрой“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление - гр. Б., ул. „В.П.“ № 33, сумата от 800 лева, представляваща
направени разноски по делото.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от Ц. Г. Б. чрез нейния процесуален пълномощник адв.А. К.
от АК-Пазарджик с изложени оплаквания за незаконосъобразност.
Разпилените и непоследователни оплаквания във въззивната жалба могат да
1
се обобщят по следния начин:
Основното оплакване се състои в това, че според адв.К. управителят на
дружеството-работодател не е имал право сам да извърши съкращаване в
щата на дружеството, тъй като едноличен собственик на капитала на същото е
Общински съвет Б. и той бил този, който единствен имал право да взема
решение за съкращаване на щата. Такова решение липсвало, а заповедта била
издадена лично от управителя на дружеството, комуто било възложено
управлението.
Съдът не бил обсъдил всички събраните по делото доказателства и не
бил взел предвид, че заповедта с разпределяне на функциите на съкратения
щат не била връчена срещу подпис на лицата, на които се възлагали част от
функциите. В тази връзка новите длъжностни характеристики били изготвени
една през м.октомври 2022 г. за целите на настоящото производство.
Всички интерпретации във въззивната жалба в последна сметка се
свеждат до така формулираните обобщения с искане решението на районния
съд да бъде отменено вместо което да бъде постановено ново, с което
предявените искове да бъдат уважени изцяло с присъждане на разноските за
двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
„Инфрастрой“ ЕООД с ЕИК *********, чрез адв.Д. С. от АК-Пловдив с
искане решението на районния съд да бъде потвърдено. Излагат се доводи в
подкрепа на обжалваното решение и се претендират разноски за тази
инстанция.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид доводите, изложени в с.з. и при
спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В прострА.та си искова молба ищцата Ц. Г. Б. е твърдяла, че е работила в
ответното дружество на длъжност „Организатор работа с клиенти за
просрочени вземания“. На 22.06.2022 г. й била връчена Заповед №
35/22.06.2022 г. на управителя на дружеството, с която трудовото й
правоотношение било прекратено, считано от същата дата, на основание чл.
328, ал.1, т.2, предложение второ от КТ, а именно - поради съкращаване на
щата. Твърдяла е, че извършеното уволнение е незаконно на няколко
основания. На първо място е твърдяла, че доколкото „Инфрастрой“ ЕООД
било второстепенен разпоредител с бюджет към Община Б., издалият
заповедта управител нямал работодателска компетентност да съкращава щат
и да уволнява работници в дружеството без съгласуване с Общински съвет и
Кмет. Некоректно бил посочен в заповедта за уволнение договорът, по който
2
било възникнало трудовото правоотношение. Работодателят не бил извършил
процедура по подбор или доколкото я е имало, липсвали критерии, по които
той бил извършен. Преди да извърши уволнението, работодателят не бил
изискал данни за семейно и здравословно състояние на работника/служителя.
Работодателят имал дискриминационно отношение към ищцата тъй като на
нея й предстояло пенсиониране, а трудовото й правоотношение било
прекратено малко преди това. Това говорено за некомпетентност и
злоупотреба със служебно положение на самия управител. Ищцата била
подала искане за разрешение за ползване на 1 ден платен отпуск на 24.06.2022
г., който й бил разрешен от управителя, но реално не бил използван, защото
ищцата била уволнена на 22.06.2022 г. На ищцата не бил заплатен последният
работен ден – 22.06.2022 г., тъй като в този ден тя била на работа и
неправилно уволнението било извършено, считано от 22.06.2022 г., а не от
23.06.2022 г. Не било налице реално съкращаване на щата, тъй като
необходимостта от трудовите функции на съкратената длъжност не била
отпаднала. Ищцата е твърдяла, че уволнението й е резултат от личностен
конфликт между нея и управителя. Нарушен бил принципът за добросъвестно
осъществяване на трудови права и задължения (чл.8, ал.1 от КТ) поради
лично негативно и дискриминационно отношение на управителя спрямо
ищцата, на която предстояло пенсиониране след няколко месеца. Искането е
да бъде постановено решение, с което да бъде признато уволнението на
ищцата, извършено със Заповед № 35/22.06.2022 г. на управителя на
„Инфрастрой“ ЕООД, за незаконно; да бъде възстановена ищцата на
заеманата от нея преди уволнението длъжност „Организатор работа с клиенти
за просрочени вземания“ и да й бъде присъдено обезщетение за времето, през
което е останала без работа - за 6 месеца, считано то 22.06.2022 г. - в размер
на 5307,96 лева.
В законния срок е постъпил писмен отговор от „Инфрастрой“ ЕООД, в
който се твърди, че то е търговско дружество със собствено имущество и не
ползва общински бюджетни средства, като съгласно учредителния му акт и
договора за управлението му няма ограничения в представителната власт на
управителя спрямо трети лица и управителят има право да прекратява
трудови договори и да освобождава работници и служители на дружеството
от длъжност, като за това не е необходимо съгласуване с кмета на Общината
или с Общинския съвет. Поддържа се, че съкращаването на щата на ищцата е
извършено законосъобразно и с цел оптимизиране работата по събиране на
задължения - чрез преразпределяне на трудовите функции между други
длъжности в дружеството, на които има повече служители, като предвид и
броя им - по-ефективно да събират вземанията. Сочи се, че тъй като
длъжността на ищцата е била единствена със съответните трудови функции -
3
извършването на подбор не е било задължително за работодателя. Твърди се,
че в заповедта за уволнение е посочен коректно сключеният с ищцата трудов
договор и всички допълнителни споразумения към него. Поддържа се
неприложимост и на защитата по чл. 333, ал.4 от КТ с доводи, че в
„Инфрастрой“ ЕООД няма сключен колективен трудов договор, нито има
синдикален орган в предприятието. Предвид изложеното се моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски по делото.
Безспорно е между страните, а се установява и от събраните по делото
писмени доказателства, че от 29.12.1998 г. до 22.06.2022 г. включително
ищцата е работила по трудов договор в „Инфрастрой“ ЕООД, където
последно е заемала единствената в дружеството длъжност „Организатор
работа с клиенти за просрочени вземания“. Безспорно е също така, че със
Заповед № 35/22.06.2022 г. на управителя на дружеството трудовото
правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 328,
ал.1, т.2, предложение второ от КТ.
Установява се от доказателствата по делото и служебна справка,
извършена от съд н ТР, че едноличен собственик на капитала на
„Инфрастрой“ ЕООД е Общински съвет – гр.Б., който е възложил с Решение
№ 151/25.09.2020 г., взето с Протокол № 13/25.09.2020 г. на Кмета на Община
Б. да сключи договор за управление с Д. А. В. – управител. От представения
договор за възлагане на управлението, сключен на 02.11.2020 г., се
установява, че единствените ограничения на правомощията на управителя са
вписани в чл.6 от Договора за възлагане на управлението и са свързани със
сключването на сделки с имуществото на дружеството, договори за съвместна
дейност и учредяване на ограничени вещни права върху имоти, собственост
на дружеството, издаване на менителнични документи и гаранции от името
на дружеството, покупка на ДМА, сключване на съдебни спогодби, свързани
с признание на дълг, поемане и опрощаване на дълг, извършване на
разпоредителни сделки с ДМА и финансови активи, както и наем на
недвижими имоти с балансова стойност, надхвърляща 5% от общата
балансова стойност на ДМА към 31.12. на предходната календарна година.
Ограничения, свързани с правото да назначава и уволнява служители, както и
да налага наказания, свързани със спазване разпоредбите на КТ, в договора за
възлагане на управлението липсват, а такива няма и в учредителния акт на
дружеството.
На 22.06.2022 г. управителят В. е издал Заповед № 29/22.06.2022 г., с
която е съкратил длъжността, заемана от ищцата, а именно „Организатор
работа с клиенти за просрочени вземания“ и в тази връзка е измени и щатното
разписание на длъжностите в дружеството.
Със Заповед № 30/22.06.2022 г. управителят е разпоредил работата на
4
съкратената длъжност да се извършва от останалите служители на
дружеството, поименно посочени в заповедта, като е указал и конкретната
част от функциите на съкратената длъжност на кой от останалите служители
се разпределя.
Установява се от показанията на свидетелката В.К., че разпределението
е станало със самата заповед на управителя, с която се казвало кои от
функциите на работата на г-жа Б. от кой от останалите се поемат и тя лично я
е свела до знанието на останалите служители. Тази свидетелка не знае ищцата
и управителят да са имали междуличностен конфликт. Знае, че управителят й
е правил забележки относно работата й и необходимостта от намаляване на
просрочените задължения към дружеството.
Нейните показания се подкрепят и от показанията на свидетелката Д.Б. –
бивш главен счетоводител, по чието предложение е извършена и
отпимизацията чрез съкращаване на щатната длъжност на ищцата. Тази
свидетелка също не знае между ищцата и управителя да е съществувал
конфликт.
Като доказателства по делото са представени и копия от длъжностните
характеристики за останалите съществуващи длъжности в дружеството, от
които е видно, че са връчени на служителите за запознаване на 17.10.2022 г. и
в които вече са включени и част от трудовите функции на съкратената
длъжност, заемана до уволнението от ищцата. Поради напускане на
служителката Е.С., на 17.10.2022 г. е издадена нова Заповед № 42/17.10.2022
г., с която функциите, възложени на Е.С., се поемат от Е.С.Х.
От приложеното копие от вестник „Априлци“ се установява, че на
17.03.2022 г. на първа страница от вестника е имало публикувана обява за
работа в ответното дружество за длъжност „Организатор работа с клиенти за
просрочени вземания“. Липсват обаче доказателства, че е проведен конкурс и
на длъжността е назначен нов служител. Свидетелките К. и Б. също отричат
на тази длъжност да е било извършено ново назначение след уволнението на
ищцата.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не се
констатират пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Единственият довод във въззивната жалба, с който въззивният съд
изцяло се съгласява, е за липсата на мотиви и цялостен анализ в обжалваното
решение на събраните по делото доказателства. Това, обаче, не е основание за
отмяна на същото, тъй като е вярно като краен резултат, макар и да не става
5
ясно как районният съд е достигнал до него.
В обжалваното решение наистина липсват мотиви. То даже не
притежава и структурата на решение като съдебен акт. Указание за формата и
съдържанието на съдебния акт Пленумът на ВС на РБ е дал в далечната 1953
г. в т.3 на Постановление № 1 от 13.VII.1953 г., в което е посочил, че всяко
решение трябва да бъде мотивирано. Мотивите трябва да бъдат кратки, точни,
ясни и убедителни. Мотивите трябва да съдържат: а) най-кратко указание за
спора; б) какво приема съдът за установено относно фактическите положения,
като посочи след обсъждане и преценката на кои доказателства той идва до
тази фактическа обосновка. Когато има разноречиви доказателства, съдът
трябва да посочи кои възприема и кои отхвърля, а също и да обясни защо
приема едните, а отхвърля другите; в) преценката на установените факти и
приложението на закона към тях. 4. Решението трябва да бъде съставено в
следната форма: а) решение, дата и място, "В името на народа", състав на
съда, прокурор, секретар, номер на делото; б) мотивировка (т. 3, б. "б" и "в");
г) диспозитив; д) подписите на съдиите, участвали в състава на съда, който е
разгледал делото и постановил решението.
Това постановление не е изгубило сила и до днес и независимо от
многобройната съдебна практика, цитирана от районният съд в обжалваното
решение, това основополагащо Постановление № 1/13.07.1953 г. на Пленума
на ВС очевидно е убегнало от интереса на съдията-докладчик.
Не е спорно по делото, че подбор не е бил извършван. Съгласно чл.329,
ал.1 от КТ при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата
работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или
службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се
съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация
и работят по-добре. Съдебната практика трайно приема, че работодателят
няма задължение за подбор, когато премахва единствена щатна бройка или
всички щатни бройки за една длъжност и не се е възползвал от правото си на
подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, но задължение за подбор има тогава, когато
работникът или служителят изпълнява идентични или близки длъжностни
задължения с лица, които заемат други длъжности. Преценката за
идентичност е винаги конкретна и се прави от съда на базата на същностните
характеристики за отделните видове работа т. е. тя е в зависимост от
характера и естеството на длъжностните задължения и не зависи от близостта
или съвпадението на наименованията по щата. При определяне на кръга от
лица, между които трябва да се извърши подбор, не се изхожда от
наименованието на длъжностите, нито от сходствата във възложените
трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали различията
са съществени. Преценката е винаги конкретна, тя се прави с оглед характера
6
и естеството на възложените на съответните длъжности задължения и не
зависи от близостта или съвпадението на наименованията им по щата, защото
две длъжности със сходни наименования може да включват съществено
различаващи се трудови функции. /В този смисъл – решение № 249 от
17.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 294/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 174 от
13.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 659/2016 г., IV г. о., ГК, Решение № 428 от
12.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2850/2014 г., IV г. о., ГК и др./. Независимо,
че практиката по чл.290 от ГПК вече не е задължителна за съдилищата, тя
служи за ориентир при тълкуването на цитираната по-горе законова норма.
В настоящия случай щатната бройка, заемана от ищцата до уволнението
на 22.06.2022 г., е била единствена, а анализът на длъжностите, заемани от
останалите на работа служители сочи, че не се касае за идентични или близки
длъжностни задължения. Служителите, на които са били разпределени
трудовите функции на ищцата след нейното уволнение, са извършвали
1./отчетническа дейност – отчитане на измервателни уреди или 2./счетоводна
дейност, каквито са били главният счетоводител и касиер-счетоводителят,
поради които работодателят не е бил длъжен да извърши подбор.
Неоснователно е и поддържаното пред въззивния съд основно
възражение, че управителят на дружеството не е имал право сам да извършва
съкращение в щата, а това било правомощие единствено на едноличния
собственик на капитала. В своята практика ВКС трайно приема, че уреденото
в устава на търговското дружество правомощие на негов колективен орган да
извършва структурни промени няма отношение към правомощието на
законния представител на дружеството да извършва промени в щатното
разписание. Структурна промяна е откриване или закриване на клонове,
обособяване, сливане, разделяне и др. на отдели или други поделения на
дружеството, които е възможно, но не е задължително да бъдат свързани с
увеличаване или намаляване на заетия персонал. Промяната на щатното
разписание е компетентност на представляващия дружеството, като няма
пречка той да възприеме и изпълни решението на друг орган. Без правно
значение е броят и вида на съкратените щатни бройки и дали това е свързано
или не със структурни промени. Съответствието на промените на щатното
разписание с приетата структура в търговското дружество няма отношение
към законността на уволнението. То има значение единствено в отношенията
между представляващия и дружеството и може да повлече отговорност на
представляващия спрямо дружеството./В този смисъл – Решение №
343/28.12.2012 г. на ВКС по гр.д. № 748/2011 г., ІV г.о./.
Както беше посочено по-горе, ограничението в представителната власт
на управителя е свързано единствено с разпореждане с имуществени права,
собственост на дружеството, но ограничения във връзка с назначаване и
7
уволняване на служители, както и налагане на дисциплинарна отговорност в
правомощията на управителя не са предвидени нито в договора му за
възлагане на управлението, нито в учредителния акт на дружеството.
Решението за съкращаване на щата в случая е обосновано с оптимизиране на
работата на дружеството и не е свързано със структурни промени, а от
доказателствата по делото се установи, че трудовите функции на съкратената
длъжност, от които продължава да има нужда, са разпределени между
останалите на работа служители.
Недоказано остана твърдението, че Заповед № 30/22.06.2022 г., с която
се преразпределят функциите на съкратената длъжност между останалите
служители не е била съобщена на същите. Напротив, от показанията на
свидетелите К. и Б. безспорно се установява, че заповедта е била доведена до
знанието на всички служители, поименно посочени в нея, от свидетелката К.,
която лично им я е съобщила. Илеревантно в случая е, че длъжностните
характеристики са изготвени и връчени на служителите по-късно – на
17.10.2022 г. Недоказано също така остана и твърдението на
жалбоподателката, че длъжностните характеристики и заповедите са
изготвени от управителя само и единствено с цел да обслужат интереса на
работодателя в настоящото производство.
Голословно и непотвърдено с никакви доказателства е и твърдението, че
уволнението е дискриминацинно и е резултат от лично негативно отношение
на управителя към ищцата. От показанията на свидетелите К. и Б. не се
установи да е имало междуличностен конфликт между тези две лица, а други
доказателства в подкрепа на това твърдение не са ангажирани от ищцата,
чиято е и тежестта на доказване на това твърдение.
Оплакването за това, че не е заплатен последният работен ден,
отработен от ищцата преди уволнението, не се поддържа във въззивната
жалба, поради което и въззивният състав не следва да излага доводи във
връзка с него. Без значение е и обстоятелството, че преди уволнението на
ищцата е бил разрешен един ден платен годишен отпуск, който тя не могла да
използва, защото това не е основание за обявяване незаконността на
уволнението.
При липса на други относими твърдения, изложени във въззивната
жалба, следва да се приеме, че обжалваното решение е правилно като краен
резултат, поради което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по въззивната жалба
следва да бъде присъдено заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на
800 лв.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 794/28.11.2022 г., постановено по гр.д. №
20225240100937 по описа на Пещерския районен съд.
ОСЪЖДА Ц. Г. Б. с ЕГН **********, от гр.Б., бул.“3-ти март“ № 66А, ет.4,
ап.21, да заплати на „Инфрастрой“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление - гр. Б., ул. „В.П.“ № 33, представлявано от управителя Д.
В., сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща направени разноски по
делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9