Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,07.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9 – ти състав, в съдебно заседание на шести
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Йоана
Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4580/2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 432 ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищцата твърди в ИМ,че на
16.12.2017 г. в София на ул. „Ген. Жостов“, в района на кръстовището с ул.
„Й.Х.Д.“ пресичайки от ляво на дясно била блъсната от л.а.„Опел Инсигния“, рег.
№ *******. От инцидента получила счупване на дясната подбедрица с отворена рана
3-4 см. и с подаване на голямопищялната кост. Претърпяла оперативна интервенция
за наместване на костта, платила 850 лв. за плака и 34,80 лв. за престой в
болница в периода 16.12.2017 г. – 22.12.2017 г. Не можела да ходи, спазвала
щадящ режим в продължение на 2 месеца, претърпяла още една операция през 2018 г.
Претърпяла болки и страдания, преживяла стрес. Предявила пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ молба за обезщетение, който определил
сумата от 5 000 лв., която счита за крайно занижена. Претендира обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на исковата сума, ведно със законна лихва от 16.12.2017 г. до
окончателното й изплащане и обезщетение за понесени имуществени вреди в посочения
размер, ведно със законната лихва от 04.04.2018 г. датата на ИМ до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва
исковете по основание и размер, сочи липса на елементи от фактическия състав на
деликтната отговорност. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата,
която се намирала на платното за движение без да се е убедила, че е безопасно.
Претендира разноски.
Съдът като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна:
Не е спорно наличието на
застраховка ГО при ответника за процесния автомобил.
От констативния
протокол, протокола за оглед на местопроизшествие, скица и фотоалбум е видно ,че
твърдяното в ИМ ПТП е настъпило на 16.12.2017 г. в района на кръстовището на
ул.„Ген. Жостов“, с ул. „Й.Х.Д.“ при пресичане пътното платно, като ищцата е
била ударена в гръб и в областта на десния крак с предната част на л.а.„Опел Инсигния“, рег. №*******,
управляван от Т.Н.А..С ПП от 28.02.2018 г. е прекратено воденото срещу
деликвента ДП № 11514/2017 г. по описа на СДВР на основание чл. 343, ал. 2 НК
–по желание на пострадалата.
В резултат на инцидента
ищцата е получила счупване на глезена на
десния крак с открита рана, обработена по спешност с наместване на глезена и
слагане гипсова шина. На 17.12.2017 г. оперативно били извършени: кръвна
репозиция и фиксиране на счупването на фибулата със семитобуларна плака и
поставяне на супрасиндесмален винт за увредата
на синдесмозата. Била изписана на 22.12.2017 г., видно от епикризата от УМБАЛ “Царица Йоанна“. На
08.02.2018 г.в МБАЛ“Люлин“ ЕАД й е била извършена втора операция за
отстраняване на супрасиндесмалния винт, от където била изписана на 14.02.2018 г.
Ищцата е заплатила по Фактура № **********/21.12.2017 г. от УМБАЛ „Царица Йоанна
- Исул“ ЕАД сумата 850 лв. с ДДС за 1/3 тибуларна плака, с касов бон и по
Фактура № **********/22.12.2017 г. от още 34,80 лв. с ДДС –
потребителска такса с касов бон.
Относно механизма на
произшествието свид. Й. потвърждава, че
на 16.12.2017 г. управлявайки л.а. „Опел Инсигния“ е предприела навлизане с ляв
завой на път с предимство (стандартно кръстовище), обозначен като такъв, при
което съсредоточавайки вниманието си в пропускането на автомобили и пешеходци
не видяла пострадалата, която според нея се била подпряла на автомобила (без да
е падала на платното) и чак след като слязла забелязала откритото нараняване и
се обадила на спешна помощ. Посочва, че инцидента станал на самото кръстовище
при скорост от около 10 км./ч., обусловена от задвижване автомобила на първа
скорост и поради започнало изнасяне в платното, а от нейната дясна страна имало
пешеходна пътека, а пострадалата най-вероятно идвала от непосредствено
намиращия се пазар, за което съдела по близката сергия и торбата с покупки до
жената.
В заключението в.л. по СМЕ д-р Ц. след
извършения личен преглед сочи, че вследствие на инцидента пострадалата е
получила фрактура на вътрешната глезенна връзка, увреда на връзката между
тибията и фибулата над глезена и рана с излизане на костта. На 17.12.2017 г. е извършена
операция за фиксиране счупването с плака и поставяне винт за увредата,
отстранен на 08.02.2018 г. След първата операция е следвало да не стъпва два
месеца на крака, да го държи повдигнат, да се правят превръзки на три – четири
дни и ползването на помощни средства за придвижване. Могла е да стъпва на
оперирания крайник едва след отстраняване на винта, т.е. след 08.02.2018 г. Сторените
разходи за плака и винт не се поемат от НЗОК и са под средната
стойност, и изцяло в причинно-следствена връзка с интервенциите. Експерта е
установил, зарастването на раните без
усложнения, нямало видими белези по тялото. При такива увреди възстановяването
следва да бъде 4 - 12 месеца, без да се изисква строг постелен режим, но
предвид възрастта на ищцата (70 г.), наднорменото й тегло и наличие на
остеропорозни процеси възстановяването е продължило около 8 месеца. Независимо
че в документите липсвали данни за
забавяне във възстановяването на пациентката, но такова в.л. е констатирало при
личния преглед.Възрастта на ищцата и
съчетанието на травмите с остеопорозата на костите, удължили възстановителния
период.Според в.л. болките и страданията били с голяма интензивност през
първата седмица, значителна при спускане на крака към пода, намалявайки със
спадането на отока на глезена и подбедрицата след близо 2 месеца. Посттравматичната
артроза на дясната глезенна става е получена от увреждането, а не от генетични
фактори, и самостоятелно предизвиква болка при продължително ходене, оток в
глезена при продължителен стоеж и ограничение в обема на движение на същата
става, налагащо употреба на противовъзпалителни и болкоуспокояващи средства.
Това усложнение съгласно в.л. може да се приеме за трайно последствие от
счупването.
Според
показанията на свид. А. – племенница на ищцата, преценени по реда на чл. 174 ГПК, заедно с майка си се е грижела за пострадалата, която била на легло след двете операции и не можела
да се обслужва сама близо 2 месеци, поради затруднено придвижване, а и трябвало
да се грижи и за възрастния си мъж. Изпитвала болки при опит да ходи,вземала
обезболяващи, кракът непрекъснато й се
подувал
От САТЕ на в.л. доц. д-р, инж. Х., се установява,
че л.а. е извършвал маневра за излизане от неговата дясна пътна лента и
навлизане в дясната пътна лента на пресичащия неговата улица асфалтов път при
наличен знак Б 2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“
Първоначално автомобилът бил приведен в покой непосредствено преди кръстовището
с цел водачката му да пропусне движещите се пътни превозни средства и
пешеходци. Пострадалата пешеходка не се е движела по продължение на тротоара
или банкета, защото такива в мястото, където е пресичала платното за движение
няма (имало е павилион за зеленчуци и плодове и паркинг зад него). Поради това в.л.
сочи,че следва да се приеме, че тя се е движела в началото на кръстовището,
перпендикулярно на улицата. Средната предна част на л.а. е влязла в контакт
отзад с десния опорен в този момент крак на пешеходката, която паднала по очи. Предвид, че л.а. тъкмо е
ускорил, за да потегли в кръстовището по посочената от в.л. формула, скоростта
към момента на съприкосновението е била 7, 97 км./ч. Ударът е настъпил 3, 98
сек. след потеглянето на автомобила и 0, 44 сек. преди спирането му. В началото
на времето за реакция пешеходката вече е стигнала почти до средата на платното.
При посочената ситуация и при добрата видимост водачката на л.а. е могла да
предотврати инцидента при своевременна реакция и задействане на спирачната
уредба, а пешеходката като използва пешеходната пътека на 12 м. отстояние от
инцидента, която не пресичала траекторията на автомобила или като отложи хода
си през платното виждайки л.а. преди да излезе на него или когато вече е
възприемала тръгващия автомобил. В с.з. експерта поясни, че л.а. е бил точно
зад пешеходката и с едно обръщане главата през рамо назад, ищцата е могла да прецени ситуацията и да не продължава своя
ход през платното, при все че разстоянието помежду им не било повече от 5
метра.
По иска по чл. 432, ал.1 КЗ:
Безспорно
се установи, че между ответника и водачката на л.а. „Опел Инсигния“ има валидно
сключен договор за задължителна застраховка ГО, и в срока на действието му е
настъпило ПТП, което е покрит застрахователен риск. Водачката на л.а. е нарушила
виновно чл.25, ал.1 ЗДвП, който задължава водач на пътно превозно средство при
предприемане на каквато и да е маневра, преди да започне маневрата, да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, и чл. 116 ЗДв.П
–водачът е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците. В резултат на ПТП-то ищцата е получила описаните
травми и усложнения. Ето защо при виновно и противоправно поведение на водача и
настъпили вреди, съгласно чл. 432, ал.1 КЗ застрахователят дължи плащане на застрахователно
обезщетение за причинените от застрахования при него водач имуществени и
неимуществени вреди. Съгласно чл. 300 ГПК във вр. с чл. 343,ал.2 НПК следва да
бъде зачетено Постановлението за прекратяване наказателното производство
относно деянието и допуснатите нарушения на чл. 20,ал.2,изр.2 и чл.116 ЗДв.П от
страна на водача на л.а.
Ищцата е изпълнила
задължението си по чл. 498,ал.1 КЗ да отправи писмена претенция по реда на чл.
380 КЗ за репариране претърпените неимуществени и имуществени вреди.Застрахователят
е определил обезщетение,но увреденото лице не е било съгласно с посочената
сума.
При
определяне на размера на неимуществените вреди съдът съобрази, че ищцата е
получила открита рана, претърпяла е 2 операции, не е могла да се обслужва сама,
изпитвала е притеснения за съпруга си, който е разчитал на грижите й. От
инцидента е получила посттравматична артроза. Претърпяла е болки и страдания по
време на лечението и по време на възстановителния период (близо 8 месеци). Макар
и да й е било препоръчано през месеците
на възстановяване да се придвижва с помощни средства, това е било
затруднено,поради липса достатъчна сила да държи патерици или проходилка.Предвид
посочените обстоятелства и съобразно принципа за справедливост посочен в чл. 52 ЗЗД съдът намира че сумата 40 000 лева е справедлив
еквивалент за понесените неимуществени вреди. Искът в останалата част да
50 000 лева следва да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за имуществени вреди,
съдът счита същия за основателен и
изцяло доказан в предявения размер за сумата
844.80 лева.
По отношение лихвата за забава:
Отговорността на застрахователя за плащане
законни лихви върху дължимото обезщетение
при предявена пряко срещу него претенция
по реда на чл. 380 КЗ е установена в нормата на чл.497 КЗ. В случая
ответникът е определил размера за неимуществени вреди на 27.03.2018 г. независимо несъгласието на ищцата относно сумата,
поради което съдът приема, че законната лихва върху уважения размер на иска за
неимуществените вреди следва да се присъди от същата дата. По отношение на имуществените вреди съдът следва
да се съобрази с посочената в ИМ – считано от датата на депозирането й – 04.04.2018 г.
По възражението за съпричиняване:
Съдът намира доказано възражението на ответника за съпричиняване поради пресичане на ищцата, на място където
траекторията й на движение не е била продължение на тротоара върху пътното
платно и при наличната в близост пешеходна пътека, която следвало да ползва,
имала е възможност да види л.а. преди да стъпи на платното и след като вече се
е придвижвала по него и съобразно отстоянието си от автомобила да спре
виждайки, че той е тръгнал. В тази насока съдът съобрази и със заключението на
в.л. Х. и поясненията му в с.з. Ето защо
счита приносът на пострадалата в размер на ½,
като дължимото от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде намалено
на 20 000 лева, а размера
обезщетение за имуществените вреди на - 422.40 лева
По
отношение на разноските:
При този изход на
спора право на разноски имат и двете страни.
Ищцата е освободена от внасяне ДТ и разноски.
Адв. К.Д.
има право на адв. възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на ищцата с оглед цената на иска по реда на чл. 38,ал.2
ЗА в размер на 2 055.32 лв. от
която ответникът дължи съразмерно уважената част от исковете – 825.54 лева
Ответникът е направил
разноски видно от приложения списък в размер на 2 401,54 лв. от които 2056,54
лв. адв. възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, тъй като същото е
определено в минималния размер съгласно чл.7, ал.2, т.4 Н № 1/2004 г. Съгласно
отхвърлената част от иска на осн. чл. 78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на
ответника сумата 1 230,50 лева.
Ответникът следва да
заплати по сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 800 лв. ДТ и 300 лв. депозити за експертизи или общо 1 100 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
ЗД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Т.Н.А., ЕГН **********, с адрес: *** на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 20 000 лева по банкова сметка *** ***и банка „ДСК“ ЕАД, застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в
следствие на ПТП на 16.12.2017 г., ведно със
законната лихва върху
сумата от 27.03.2018
г. до окончателното
й изплащане и сумата 422.40 лева по същата банкова сметка - ***ени имуществени вреди в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от 04.04.2018 г. до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ: исковете - за
неимуществените вреди за разликата над 20 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева
и - за
имуществените вреди за разликата над 422.40 лева до 844.80 лева.
ОСЪЖДА ЗД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на
адв. К.Д., САК, с адрес: ***, на
основание чл.38, ал. 2 ЗА сумата от –
825.54 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Т.Н.А.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати
на ЗД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 230,50
лева
–
разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
ЗД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на СОФИЙСКИЯ
ГРАДСКИ СЪД на основание чл.78, ал.6 ГПК,
сумата от общо 1 100 лева–
ДТ и разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: