Присъда по дело №155/2022 на Районен съд - Първомай

Номер на акта: 14
Дата: 13 декември 2022 г. (в сила от 29 декември 2022 г.)
Съдия: Радина Василева Хаджикирева
Дело: 20225340200155
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 14
гр. Първомай, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова
и прокурора Й. Т. З.
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Наказателно дело от
общ характер № 20225340200155 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. А. А., роден на *** г. в гр. Пловдив, с постоянен и
настоящ адрес: ***, живущ в ***, ром, български гражданин, без образование, разведен,
неосъждан (реабилитиран), пенсионер, ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че на
22.06.2022 г. в с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив, противозаконно унищожил чужди
движими вещи, както следва: предно обзорно стъкло на стойност 150 лв., странично стъкло
на задна дясна врата на стойност 40 лв., задно обзорно стъкло на стойност 120 лв., преден
капак на стойност 60 лв. и предна дясна гума, 15 цола, на стойност 30 лв. – части на товарен
автомобил марка „Мерцедес Вито 112 ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на В. К. В. от с.
Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив, като общата стойност на унищоженото имущество е
400 лв., поради което и на основание чл. 216, ал. 1, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 НК го
ОСЪЖДА на наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното наказание
„лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на
присъдата в сила.
ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. с ал. 2 НК от определеното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от шест месеца времето, през което подсъдимият М. А. А. е
бил задържан по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР от 22.06.2022 г. до 23.06.2022 г., като един ден
задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
ОСЪЖДА подсъдимия М. А. А., със снета по делото самоличност, да заплати на
1
гражданския ищец В. К. В., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 400 лв., представляваща
обезщетение за причинените от престъплението по чл. 216, ал. 1 НК имуществени вреди.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3, вр. ал. 1 НПК подсъдимия М. А. А., със снета
по делото самоличност, да заплати по сметка на Областна дирекция на МВР – Пловдив
сумата от 120 лв., представляваща разноски на досъдебното производство за изготвена
оценителна експертиза, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Първомай
сумата от 50 лв., представляваща държавна такса върху гражданския иск.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ОС
Пловдив.
РХ/ВХ
Съдия при Районен съд – Първомай: __________п_____________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към Присъда № 14 от 13.12.2022 г., постановена по НОХД № 155/2022 г.
по описа на РС Първомай


РП Пловдив, ТО Първомай е внесла обвинителен акт срещу М. А. А. за това, че
на 22.06.2022 г. в с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив, противозаконно
унищожил чужди движими вещи, както следва: предно обзорно стъкло на стойност
150 лв., странично стъкло на задна дясна врата на стойност 40 лв., задно обзорно
стъкло на стойност 120 лв., преден капак на стойност 60 лв. и предна дясна гума, 15
цола, на стойност 30 лв. – части на товарен автомобил марка „Мерцедес Вито 112
ЦДИ“ с рег. № ***, собственост на В. К. В. от с. Градина, общ. Първомай, обл.
Пловдив, като общата стойност на унищоженото имущество е 400 лв. – престъпление
по чл. 216, ал. 1 НК.
Производството пред настоящата инстанция се разви по реда на гл. ХХVІІ, чл.
371, т. 2 НПК, доколкото съдът на основание чл. 372, ал. 4 НПК допусна разглеждането
на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие.
В хода на съдебните прения представителят на РП Пловдив, ТО Първомай
счита, че безспорно е доказано, че подсъдимият М. А. А. е осъществил състава на
престъплението по чл. 216, ал. 1 НК. Моли да бъде постановен акт, с който
подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ при условията на чл. 54 НК около минимума, евентуално при условията на
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК – наказание „пробация“ в завишен размер.
Гражданският ищец В. К. В. моли да бъде уважен предявеният граждански иск
за заплащане на сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за причинените от
престъплението имуществени вреди.
Защитникът на подсъдимия – адв. С. К., счита, че наказанието следва да бъде
определено около предвидения в закона минимум предвид чистото съдебно минало на
подсъдимия и оказаното съдействие в досъдебното производство.
Подсъдимият М. А. А. поддържа казаното от защитника си. В последната си
дума изразява съжаление за стореното.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият М. А. А. е роден на *** г. в гр. Пловдив, самоопределящ се като
ром, български гражданин, разведен, неосъждан (реабилитиран), без образование,
пенсионер, с постоянен и настоящ адрес: ***, живущ в ***, ЕГН: **********.
Свидетелят В. К. В. притежавал товарен автомобил марка „Мерцедес Вито 112
ЦДИ“ с рег. № ***. На 21.06.2022 г., около 18 ч., свидетелят В. паркирал описания по-
горе автомобил под едно дърво, в близост до дома си в ***, общ. Първомай, и се
прибрал.
След полунощ, вече на 22.06.2022 г., подсъдимият М. А. А. минал няколко пъти
с автомобила си покрай дома на свидетеля В., с намерение да нанесе повреди по
автомобила на последния. Причината за това (според обясненията на подсъдимия,
дадени пред полицейските служители) била, че не харесвал В. В. и го мислел за
1
интригант. Около 2 ч. на същата дата, подсъдимият спрял със своя автомобил в
близост до дома на пострадалия и без да гаси двигателя, слязъл и отишъл до
автомобила му. Със себе си носел неустановен по делото остър метален предмет
(според обясненията на подсъдимия, дадени пред полицейските служители, голям
коларски нож), с който започнал да нанася удари по автомобила на пострадалия, като
по този начин счупил предното и задното му обзорни стъкла, страничното стъкло на
задната дясна врата, повредил предния му капак и спукал предната дясна гума. След
това се качил в своя автомобил и бързо потеглил, като се отдалечил от дома на
свидетеля В..
По същото време, племенникът на свидетеля В. – свидетелят И.П. К., който
живеел в съседство с пострадалия, бил в дома си, не бил заспал. Той чул шума от
двигателя на автомобила на подсъдимия, както и силни трясъци от счупване на стъкла,
а след това – от потеглянето на подсъдимия с автомобила му. Излязъл на улицата, но
подсъдимият вече се бил отдалечил. Тогава свидетелят К. видял нанесените повреди по
автомобила на свидетеля В. и веднага го събудил и го уведомил за това. Двамата
обиколили, за да потърсят извършителя, но не видели никого. Свидетелят В.
сигнализирал органите на полицията, които пристигнали на място. Бил извършен оглед
на местопроизшествие, с което били констатирани описаните по-горе повреди по
автомобила на пострадалия, респективно – образувано наказателно производство.
Пред дошлите на място служители на РУ на МВР – Първомай свидетелите
В.Р.Д. и Д. А. К., свидетелят В. изразил съмнения, че деянието е извършено от
подсъдимия. Проведените оперативно-издирвателни мероприятия потвърдили това,
като включително самият подсъдим признал пред полицейските служители за
стореното и описал механизма му.
Във връзка с престъплението, предмет на настоящото наказателно производство,
подсъдимият бил задържан със заповед по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, считано от
17:00 ч. на 22.06.2022 г. до 16:40 ч. на 23.06.2022 г.
Общата стойност на имуществото, унищожено от подсъдимия, съгласно
заключението на оценителната експертиза е 400 лв.
Видно от справката му за съдимост подсъдимият е осъждан, както следва:
1. Със Споразумение от 28.03.2000 г., постановено по НОХД № 39/2000 г. по
описа на РС Първомай, в сила от 28.03.2000 г., за извършено на 14.11.1998 г. като
непълнолетен престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, за което му
е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на
което е отложено за срок от две години.
2. С Присъда от 02.07.2003 г., постановена по НОХД № 69/2003 г. по описа на
РС Първомай, в сила от 18.07.2003 г., за извършено през периода 01.01.1998 г. –
03.01.1998 г. като непълнолетен престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2 и т. 5, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изпълнението на което е
отложено за срок от две години. На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК са
групирани наказанията по НОХД № 39/2000 г. и НОХД № 69/2003 г. на РС Първомай,
като е определено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от
шест месеца, чието изпълнение е отложено за срок от две години.
По доказателствата:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните по
2
делото доказателства, при условията на чл. 373, ал. 3 НПК. Решаващият състав взе
предвид самопризнанието на подсъдимия А., както и подкрепящите го доказателства,
събрани по предвидения в закона ред в хода на досъдебното производство, а именно:
гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите В. К. В., И.П. К., В.Р.Д.
и Д. А. К.; писмените доказателства: справка за съдимост на подсъдимия,
характеристична справка, документи за товарен автомобил „Мерцедес Вито 112 ЦДИ“
с рег. № ***, заповед за задържане на лице от 22.06.2022 г.; писменото доказателствено
средство протокол за оглед на местопроизшествие от 22.06.2022 г.; вещественото
доказателствено средство – фотоалбум на посетено местопроизшествие от 22.06.2022
г., както и заключението на оценителната експертиза. Според настоящия съдебен
състав наличните по делото доказателства установяват по несъмнен начин
осъществяването на деянието, предмет на настоящото наказателно производство,
неговото време, място, механизъм и начин на извършване, както и авторството, като
самопризнанията на подсъдимия, дадени при условията на чл. 371, т. 2 НПК, се
подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, както и направеното от
подсъдимия в съдебно заседание самопризнание като обективни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
Гореизброените писмени доказателства следва също да бъдат кредитирани, доколкото
кореспондират на гласните такива и в съвкупност с тях допринасят за установяване на
описаната фактическа обстановка. Настоящият състав даде вяра и на протокола за
оглед, тъй като отразява процесуално следствени действия, извършени по предвидения
в чл. 156 НПК ред, в присъствието на две поемни лица и специалист – технически
помощник. Също така съдът кредитира и заключението на оценителната експертиза,
доколкото е обективно, обосновано и компетентно изготвено. В случая не се
установиха доказателства, които да поставят под съмнение или оборват така
установените факти.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият М.
А. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
216, ал. 1 НК.
По своята правна същност унищожаването и повреждането е престъпление,
което засяга обществените отношения, в рамките на които се упражнява правото на
собственост върху движими или недвижими вещи, и по-конкретно тези, които
осигуряват физическата цялост на вещите и запазване на техните качества, така че те
да служат по предназначението им.
От обективна страна подсъдимият М. А. А. чрез своите действия е въздействал
пряко върху чуждите движими вещи – предно обзорно стъкло на стойност 150 лв.,
странично стъкло на задна дясна врата на стойност 40 лв., задно обзорно стъкло на
стойност 120 лв., преден капак на стойност 60 лв. и предна дясна гума, 15 цола, на
стойност 30 лв. – части на товарен автомобил марка „Мерцедес Вито 112 ЦДИ“ с рег.
№ ***, вследствие на което противозаконно ги е унищожил. Безспорно е, че вещите не
са били собственост на подсъдимия А., а на свидетеля В. К. В., поради което по
отношение на него се явяват чужди. В случая извършените от подсъдимия действия се
намират в причинна връзка с настъпилия престъпен резултат, а именно:
невъзможността окончателно чуждите движими вещи да се използват съобразно
своето нормално предназначение.
3
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при условията на
пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и пряко е целял те да настъпят.
Съзнавал е, че въздейства върху чужди вещи, предвиждал е унищожаването им като
последица от това въздействие, като във волево отношение извършителят пряко е
целял този резултат.
По наказанието:
За престъплението по чл. 216, ал. 1 НК е предвидено наказание „лишаване от
свобода“ за срок до пет години. Съгласно чл. 373, ал. 2 НПК в случаите на проведено
съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК съдът
следва да определи наказанието при условията на чл. 58а НК.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия А. съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства пълните самопризнания още от досъдебното
производство и оказаното съдействие, изразеното съжаление за стореното и чистото
съдебно минало. Отегчаващо отговорността обстоятелство се явява взетото от
подсъдимия предварително решение за унищожаване имуществото на пострадалия с
цел да навреди на последния. В разглеждания случай характерът и броят на
смекчаващите отговорността обстоятелства не ги квалифицира нито като
„изключителни“, нито като „многобройни“, за да е приложима разпоредбата на чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „б” НК. Правилата на чл. 55 НК визират едно изключение и трябва да се
прилагат при действителна наличност на изключителни или многобройни смекчаващи
обстоятелства и деяние, което е със значително по-ниска обществена опасност от
типичната за съответния вид престъпление. Ето защо, решаващият състав, като взе
предвид конкретната степен на обществена опасност на деянието, прие, че не са налице
предпоставките за приложението на чл. 55 НК. След преценка на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът намери, че за постигане целите,
визирани в чл. 36 НК, на подсъдимия следва да бъде определено наказание при превес
на смекчаващите отговорността признаци съобразно разпоредбата на чл. 54 НК, поради
което определи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от девет
месеца. Съдебният състав, като съобрази нормата на чл. 58а, ал. 1 НК, намали
определеното наказание с една трета и осъди подсъдимия на наказание „лишаване от
свобода” за срок от шест месеца. На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 НК от така
определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца следва да се
приспадне времето, през което подсъдимият А. е бил задържан по чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР, считано от 22.06.2022 г. до 23.06.2022 г., като един ден задържане се зачита за
един ден лишаване от свобода.
Настоящият състав прие, че са налице предпоставките за приложението на чл.
66, ал. 1 НК, тъй като са изпълнени кумулативно дадените условия. В тази връзка
следва да се отчете, че по отношение определеното общо наказание по НОХД №
39/2000 г. и НОХД № 69/2003 г. по описа на РС Първомай подсъдимият е
реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК на 18.07.2005 г. с изтичане
на изпитателния срок. Поради това съдът намира, че подсъдимият е неосъждан, а за
постигане целите по чл. 36 НК не е необходимо ефективното изтърпяване на
определеното наказание. Също така съдът отчете, че провеждането на наказателното
производство против подсъдимия е оказало определено превъзпитателно и
предупредително въздействие, което неизбежно е въздействало и на представата му за
евентуалните възможни последици при продължаване на престъпната му дейност.
Съдът счете, че така определеното наказание е достатъчна санкция, която ще гарантира
4
бъдещото правомерно поведение под угрозата, че при извършване на ново деяние ще
изтърпи и настоящето условно отложено наказание. Поради това решаващият състав
отложи изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
По гражданския иск:
Също така съдът приема, че предявеният от страна на пострадалия В. К. В.
граждански иск за претърпени вследствие на инкриминираното деяние имуществени
вреди трябва да бъде уважен в неговия пълен размер, тъй като по несъмнен начин се
установява, че подсъдимият А. действително е унищожил описаните и
индивидуализирани подробно в обвинителния акт чужди движими вещи (предно
обзорно стъкло, странично стъкло на задна дясна врата, задно обзорно стъкло, преден
капак и предна дясна гума, 15 цола – части на товарен автомобил марка „Мерцедес
Вито 112 ЦДИ“ с рег. № ***). Предявеният иск се доказва и по размер, тъй като видно
от изготвената оценителна експертиза общата пазарна стойност на инкриминираните
вещи към момента на извършване на деянието е в размер на 400 лв., която сума от своя
страна напълно кореспондира с посочената в обвинителния акт стойност на предмета
на престъплението. Предвид горното, съдът осъди М. А. А. да заплати на гражданския
ищец В. К. В. сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди,
претърпени в резултат на извършеното престъпление.
По разноските:
Като призна подсъдимия А. за виновен, съдът го осъди на основание чл. 189, ал.
3, вр. ал. 1 НПК да заплати по сметка на ОД на МВР – Пловдив направените разноски
на досъдебното производство в размер на 120 лв. за оценителна експертиза, а в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Първомай сумата от 50 лв. – държавна
такса върху уважения граждански иск.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РХ/ВХ


Районен съдия: п
/Радина Хаджикирева/
5
Съобщи за изтекли лични данни