№ 18
гр. Враца, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20221420200088 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.Образувано е по
жалба на Т. К. Т. от гр.София против НП № 21-0967-001820/08.12.2021 г. на
Началник група в сектор “ПП” към ОДМВР- Враца, с което са му наложени
административни наказания – глоба в размер на 750.00 лв. и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от три месеца на основание чл.182, ал.1, т.6
от ЗДвП, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП. В жалбата, подържана
и в с.з. се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
издаденото НП, поради допуснати множество нарушения на процесуалния и
материален закон, с искане за отмяната му на това основание.
Ответната страна, редовно призована, не е ангажирала представител и
становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с
доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, в законово
установения в чл.59 ал.2 ЗАНН преклузивен срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, при следните съображения:
1
На 26.11.2021 г. полицейските служители в сектор „ПП”-Враца-
св.Др.Д. и Цв.Г. се намирали в гр.Враца на ул.”Илинден” до
№5/бензиностанция „Делукс“/, където работели по скоростните режими със
система за видеоконтрол ТFR1-М №611. Преди да започнат работа въвели
настройките за контрол на скоростта, за засичане на скорости над
разрешената максимална скорост от 50 км/ч., за населено място.
В 08:16 ч. автоматизираното техническо средство – „Мобилна
система за видео-контрол”, „TFR1-М № 611” автоматично засякла
нарушител, като регистрирала превишение на скоростта от лек автомобил
„Мерцедес МЛ 420 ЦДИ „ Матик” с рег.№ *******, а именно движение със
скорост 110 км/ч., при разрешена такава за населено място до 50 км/ч., за
което системата с №611 е заснела клип №13299. След отчитане на
нарушението, полицейските служители последвали автомобила, спрели го със
светлинен и звуков сигнал и установили, че се управлява от настоящият
жалбоподател. След предявяване на заснетия видеоклип на нарушението,
срещу жалбоподателят е съставен АУАН бл.№524412/26.11.21 г. за
извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, който е подписан без възражения.
Последвало е издаването на обжалваното НП, с което за горепосоченото
нарушение и при приспаднат толеранс от 3% на измерената скорост от 110
км/ч. /т.е.107 км/ч/, на жалбоподателя са наложени съответни санкции по
чл.182, ал.1,т.6 ЗДвП.
Автоматизираното техническо средство, с което е установено
нарушението е видео-радарна система за видеоконтрол и съгласно
Удостоверение №10.02.4835, издадено от Председателя на БИМ, е одобрен
тип средство за измерване. Съгласно протокол от проверка №5-13-
21/09.11.21 г. въпросното техническо средство е преминало и успешна
проверка за техническа изправност и годност.
За използването на конкретното АТСС към момента на констатиране на
нарушението е бил съставен и надлежен протокол, съгласно чл.10, ал.1 от
Наредба №8121з-532/12.05.15 г. за условията и реда за използване на АТСС
/наричана по-долу за краткост –Наредба за АТСС/.
Изложената до тук фактическа обстановка се установява
последователно и безпротиворечиво от всички приобщени по съответния
процесуален ред от съда доказателства, а именно-свидетелските показания на
2
полицейските служители- Д.Д. и Ц.Г., подкрепени и от всички писмени
доказателства- снимков материал от видеоклип №13299 с конкретно
отчетените стойности на нарушението и карта към него, разпечатка от
техническото средство за параметрите на нарушението, цитираните
удостоверение и протокол за проверката му, протокол за използване на
АТСС, справка за нарушител. От доказателствения материал безспорно се
установява датата на извършване на нарушението, обстоятелствата при които
същото е извършено и съответно констатирано, факта, че заснетия автомобил
е бил управляван от жалбоподателя.
Извън горните фактически положения и във връзка с твърденията на
жалбоподателя относно повода и причините довели до извършване на
нарушението, по делото са събрани допълнителни доказателства, както
следва:
Приобщени са свидетелските показания на Н.Н. /живуща на семейни
начала с жалбоподателя и пътничка в автомобила/, според които към
инкриминираната дата същата е била в напреднала бременност, която
изначално е била диагностицирана като проблемна и рискова, налагащо
постоянно медицинско наблюдение и проследяване от личен общо
практикуващ лекар и съответен личен специалист-акушер-гинеколог в
гр.София, където тя и жалбоподателят живеят.Все според тези свидетелски
показания и бидейки в гр.Видин на гости при родителите на жалбоподателя, в
нощта преди инкриминираната дата свидетелката получила болки и
дискомфорт. При проведените незабавно консултации по телефон с
проследяващите медицински специалисти, било препоръчано незабавно
осъществяване на непосредствен медицински преглед в гр.София. При тези
препоръки, съчетани и с условията на обявена в страната извънредна
епидемична обстановка по повод Ковид-19, свидетелката и жалбоподателят
веднага предприели пътуването от гр.Видин през гр.Враца до гр.София с цел
медицински преглед. В рамките на придвижването им по горепосочения
маршрут, било констатирано и процесното нарушение за превишение на
скорост в гр.Враца, за което е съставен и процесния АУАН.
Настоящият съдебен състав кредитира въпросните свидетелски
показания като достоверни и добросъвестно изложени, тъй като добре
кореспондират и са подкрепени и с данните от други приобщени
3
доказателствени източници, а именно- данните от представения
амб.лист№6240/26.11.21 г., съгласно който на същата дата, в 10.00 ч. в
гр.София /а процесното нарушение е констатирано в 08.16 ч. в гр.Враца/, на
свидетелката е осъществен медицински преглед с диагноза „заплашващ
аборт“, налагаща последваща консултация с АГ-специалист и постелен
режим. Показанията на свидетелката съответстват косвено и с показанията на
самите полицейски служители констатирали нарушението и които
потвърждават данните, че свидетелката е пътувала в автомобила по време на
проверката, както и че при съставяне на АУАН жалбоподателят устно им е
обяснил, че „бърза, поради проблем с бремеността на съпругата му“.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По делото безспорно се установи, че на инкриминираните дата и място,
жалбоподателят не е спазил ограничението на скоростта, предвидено в чл.21,
ал.1 ЗДвП за населено място от 50 км/ч и се е движел със 110 км/ч или с
превишение 57 км/ч. след приспаднат толеранс от 3%. Установи се обаче и че
това поведение на жалбоподателя е било обусловено от непосредствена
опасност за живота и здравето, както на св.Н.Н./негова фактическа съпруга/,
така и на нероденото им дете.Същевременно от страна на АНО / в чиято
тежест е това/, няма противопоставени никакви възражения и подкрепящи ги
доказателства, за това, че жалбоподателят е могъл и е бил във възможност да
избегне евентуалните бъдещи вредни последици за живота и здравето на
партньорката си и нероденото им дете по друг начин, освен чрез извършване
на вмененото административно нарушение. С други думи, горепосочените
обстоятелства в пълнота покриват белезите на „крайна необходимост“ по
смисъла на чл.8 ЗАНН, вр.чл.13 НК, при което и вмененото административно
нарушение се явява лишено от първия си основен съставомерен елемент от
обективна страна-обществена опасност, съгласно чл.6 ЗАНН. При това
положение обжалваното НП се явява незаконосъобразно и подлежи на
цялостна отмяна на горепосоченото правно основание, без да е необходимо
по-нататъшно обсъждане и на останалите релевирани от страна на
жалбоподателя доводи и за други негови процесуални пороци.
При този изход от делото, искането на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски за адвокатска защита се явява основателно, а
4
според представените доказателства /адвокатско пълномощно –л.9 от делото
за изплатени 500.00 лв. за това/, искането се явява доказано в пълния
предявен размер. На това искане обаче, надлежно е противопоставено
възражение за прекомерност от страна на АНО, още в придружителното
писмо към изпратената преписка. Отчитайки, че настоящето производство е
лишено от специфична за казуса фактическа и правна сложност, протекло е
нормално, без процесуални усложнения, в т.ч. че съдебното производство е
протекло само в едно с.з. с участие на защитника, съдът намира, че
възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
е основателно. Затова и като краен резултат, в полза на жалбоподателя следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатска защита в минимален размер,
съгласно чл.7, ал.2,т.1 НМАВ- 400.00 лв.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0967-001820/08.12.21 г. на Началник група към
ОДМВР-Враца, сектор „ПП“-Враца с което на Т. К. Т. от гр.София, с
ЕГН:**********, за извършено нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП и на основание
чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП са наложени административни наказания -глоба в
размер на 750.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от три
месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-Враца ДА ЗАПЛАТИ на Т. К. Т. от гр.София, с
ЕГН:********** деловодни разноски за адвокатска защита в размер на 400.00
лв., като ОТХВЪРЛЯ искането в останалата му част до пълния претендиран
размер от 500.00 лв.като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред АС-Враца в 14-дневен срок от
уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5