Р Е Ш Е Н И Е
№ 261081/26.03.2021 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно
заседание, проведено на първи март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 9024 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис
сграда Л., ет. *, чрез процесуалния му представител – юрк. Б. Р., срещу Ж.Д.Д., ЕГН **********, с
адрес: ***, к.к. Св.Св К. и Е., ул. * обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК вр. чл.
9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца следните суми: сумата 1100,00 лв., представляваща неплатена
главница по Договор за паричен заем № *
г., сключен между „С. К.“ ООД, ЕИК * и Ж.Д.Д., ЕГН **********, като вземането по договора е прехвърлено на заявителя с Приложение № * г.
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от *г., сключен
с „С. К.“ ООД, ЕИК * и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.12.2019 г.
до окончателното ѝ изплащане; сумата 245,16 лв., представляваща договорна
лихва за периода 05.02.2018г.-03.12.2018 г., както и сумата 527,96 лв.– обезщетение за забава върху главницата за периода 05.02.2018г. –
09.12.2019 г., които суми са предмет на Заповед № * г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС.
В исковата молба ищецът „А.з.с.н.в." ЕАД излага, че на * г. между „С. К.“ ООД и Ж.Д.Д. е сключен Договор за паричен заем № *, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 1100,00
лв. Поддържа, че страните са договорили обща стойност на плащанията по кредита
в размер на 1381,90 лв., като уговорената договорна лихва е в
размер на 281,90 лв. Твърди, че кредитополучателят се е задължил да върне
главницата и договорната лихва по кредита на 11 бр. равни седмични погасителни
вноски, всяка от които по 125,63 лв. спадеж на последната 03.12.2018 г. Твърди наличие на
вземане за обезщетение за забава за периода 05.02.2018г. – 09.12.2019 г. Сочи се, че траните са се споразумели
кредитополучателят да представи поне две от следните обезпечения: запис на
заповед; поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на определение условия; залог върху движима вещ, с пазарна стойност
оценена от лицензирани оценители надвишава два пъти общата сума за плащане по
договора за заем; първа по ред ипотека; безусловна банкова гаранция, издадена
от лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на
договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна
вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти
общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и
лихва. Договорено е, че в случай, че обезпечението не бъде преодставено в 3 -
дневен срок от подписването на договора се начислява неустойка за от 1357,10
лв., платима на 11 равни вноски, всяка в размер на 123,37 лв. Излага се, че
обезпечнието не е предоставено. Сочи се, че по кредита е погасена сума е в общ размер
на 670,00 лв., от които за договорна лихва са отнесени 36,74 лв., за неустойка
за неизпълнение на договорно задължение 603,56 лв., а за лихва за забава 29,70
лв. Посочва, че на 11.06.2019 г.
между „А.з.с.н.в.” ООД и „С. К.“ ООД е подписано Приложение № 1 към сключения
между страните договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.06.2019 г.,
по силата на което вземанията по процесния договор е прехвърлено в полза на
ищеца. Поддържа, че предходният кредитор /цедент/ му е
представител власт да уведоми длъжника за извършената цесия, както и че последният следва да се счита за
уведомен за извършеното прехвърляне на вземането с получаването на препис от
настоящата искова молба. Излага, че в негова полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, което обуславя
правния интерес на дружеството от подаване на настоящата искова молба. По изложените съображения моли за уважаване на
исковете. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Ж.Д.Д. не е подала отговор на исковата молба.
В проведеното съдебно заседание страните не се явяват, не се представляват, ищецът поддържа исковете с писмено становище.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за вземанията по които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
по приобщеното ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС. Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение в
срока по чл. 414 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от
водене на установителните претенции срещу ответника. Исковете са предявени в
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
За успешното провеждане на исковете в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже следните правнорелевантни факти, от които
се ползва – 1) наличието на валидни облигационни връзки по договори за заем и за
допълнителни услуги към заема, сключени между „С. К.“ ООД и ответника;
2) изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи
от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на
необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл.
обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; 3) индивидуалното
договаряне на условията по договора, както и да обоснове договарянето на
размера на лихвите (възнаградителна и мораторна) и останалите такси, разходи и
неустойки в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба; 4) изискуемостта на вземането за главница и договорна лихва, както и
техния размер; 5) изискуемостта на вземането за неустойка, такси и разноски,
както и техния размер; 6) наличието на валидно сключен договор за цесия, по
силата на който в полза на ищеца са прехвърлени валидно процесните вземания,
както и че предишният кредитор надлежно е уведомил длъжника за извършената
цесия.
Между страните по делото няма обстоятелства, които да са отделени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.
В случая ищецът извежда материалната си легитимация по спора от качеството
на цесионер по рамков договор за прехвърляне на вземания от 11.06.2019 г., сключен с „С. К.“ ООД - страна по материалното отношение с ответника, от което произтича
прехвърленото вземане. В тази връзка съдът
намира за установено както от представеното Приложение № * г. към рамков договор за прехвърляне на вземания от * г., в което е посочено името, ЕГН-то на длъжника, № и датата на
договора и размера на прехвърленото вземане, така и от потвърждението за
извършената цесия дадено от цесионера „С. К.“ ООД (л. 19), че ищецът се легитимира като титуляр на претендираните
права.
За установяване валидното възникване на заемно правоотношение между
кредитодателя „С. К.“ ООД и ответника, ищецът е представил Договор за паричен заем № * от * г., видно от който дружеството е предоставило на ответника Ж.Д.Д. заем в размер на сумата от 1100,00 лв. срещу задължение
за връщане на 11 вноски – 3 по 36,74 лв. и 8 по 158,96 лв. Уговорен е лихвен
процент в размер на 40,08 % и ГПР от 48,46 %.
Доколкото
договорът е за заем за послужване, чиято частна хипотеза се явява договорът за
потребителски кредит, кумулативно-необходим елемент от фактическия състав за
въникването му е предаването от заемодателя на заемателя собствеността върху
пари или други заместими вещи. В тази връзка
видно от чл. 4, ал.1 страните са волеизявили, че договорът има характера
на разписка, че заемната сума е получена от кредитополучателя. Наред с това по
делото е изслушано неоспореното заключение на допуснатата ССчЕ, кредитирано от
съда като обективно, компетентно и пълно, което сочи, че в периода 05.02.2018
г. – 22.08.2018 г. ответникът е извършил погашения от общо 420,00 лв. Изложените
обстоятелства съдът кредитира като сигурни извънсъдебни признания чрез
конклудентни действия на неизгодния за ответника факт, че е получил реално
заемната сума. следователно се установява нейното усвояване. Поради това и
предвид липсата на спор по автетнтичността на положения от ответника подпис в
договора за кредит, както и по валидността на изявленията на страните по
сключване на договора, усвовяването на заетата сума и извършването на частични
погашения, съдът приема за доказано валидното въникване на заемно
правоотношение за сумата от 1100,00 лв. между „С. К.“ ООД и ответника.
На
следващо място доколкото процесният заем е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК,
клаузите на специалния закон следва да бъдат преценени от съда служебно за
съответствие както с императивните норми на ЗПК насочени в защита интереса на
потребителя, така и за неравноправност по смисъла на ЗЗП, тъй като в създадената
между страните облигационна обвързаност ответникът има качеството потребител по
смисъла на § 13, ал.1 от ДР на ЗЗП. Анализът
включва и оценка на облигационното
правоотношение, в частта му досежно изпълнението от страна на заемодателя на задължението му за предоставяне на потребителя на необходимата писмена информация
за съдържанието и условията по кредита, вкл. обективните критерии,
въз основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното договаряне на
условията по договора, както и обоснованост на уговорените размери на лихвите (възнаградителна и
мораторна) и останалите разходи (такси) в съответствие с типични разходи на
кредитора и обичайна печалба.
В случая претенциите на ищеца за
главница и договорна (възнаградителна) лихва съдът намира, че са договорени в
съответствие с горепосоченият комплекс от императивни разпоредби. Не така обаче
стои въпросът с клаузите уреждащи вземанията на кредитодателя за неустойка за
непредоставяне на обезпечение по следните съображения:
Видно от текста на чл. 8 от договора за кредит кредитополучатетелят дължи неустойка във фиксиран размер от 1357,30 лв.,
в случай, че заемателят не предостави в тридневен срок от подписване на
договора обезпечение на задълженията си отговарящо на условията по чл. 9, ал.
2,т. 1 и т. 4 от ОУ към договора
В тази връзка чл. 16 от ЗПК предвижда императивно задължение за кредитора да оцени кредитоспособността
на потребителя преди да предостави кредит на последния. Следователно тази
клаузата за неустойка де факто прехвърля риска от неизпълнение на задълженията
на финансовата институция (вменени ѝ с нормата на чл. 16 от ЗПК) за
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води само до допълнително увеличаване на размера на задълженията по договора.
Т.е. клаузата за предоставяне на обезпечение, респективно за уговаряне на
неустойка при непредоставяне на такова, противоречи на цитираната норма на ЗПК,
която цели да осуети безотговорната търговия с кредитни продукти. Наред с това
неустойката е договорена за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на
потребителя за връщане на заетата сума. Уговорена по този начин, неустойката очевидно
излиза извън присъщите ѝ обезпечителни и обезщетителни функции и цели
само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, поради което
породеното от нея вземане влиза в противоречие и с нормата на чл. 92, ал.1 от ЗЗД.
Неустойката според съда
влиза и в противоречие с добрите нрави. Съгласно чл. 9, ал.2 от Общите условия
кредитополучателят следва да предостави някое от следните обезпечения: 1) поръчителството по договора за кредит може да
бъде от едно или две физически лица,
които отговарят кумулативно па следните условия: имат осигурителен доход общо в
размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната;
в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход па всеки един от
тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за
страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя;
не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със
Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация
различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от
тях доход; 2) залог върху движима вещ на стойност над два пъти общата сума по договора
за заем; 3) първа по ред ипотека; 4) банкова гаранция за период до 6 месеца
след изтичане срока на договора в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора. Не подлежи на разумно съмнение, че така въведеният обем от
изключително тежки условия, на които следва да отговарят поисканите поръчители
не са съобразени с конкретния размер на предоставения заем – 1100,00 лв.,
съответно с характера на потребителското кредитиране. Не са съобразени и с
обстоятелството, което макар и житейски изводимо е в органична връзка със
задължението на кредитодателя по чл. 12 от ЗЗД да бъде добросъвестен при
установяване на процесната облигационна връзка, а именно, че ако към нейното
възникване е съществувала връзка на доверие между кредитоискателя и физически
лица, които отговарят на подобни високи изисквания досежно финансовото им
състояние, в степен последните да се съгласят да бъдат поръчители на първия по
договор за заем, то кредитоискателят не би прибягнал до потребителско
кредитиране, чрез финансовата институция, а би заел средствата именно от тези
лица. С близки аргументи следва да бъде определено като очевидно неадекватно и
алтернативно поисканото от кредитодателя реално обезпечение посредством
предоставянето на банкова гаранция. При това положение съдът приема, че
неустоечната клауза се активира при непредоставяне на обезпечение, по отношение
на което обаче кредитодателят умишлено е поставил изначално неизпълними от
длъжника изисквания, което води до извод, че вземането за неустойка е нищожна
поради противречие с добрите нрави, за което основание за недействителност на
сделките съдът следи служебно.
По изложените съображения и доколкото
посочената по - горе клауза на договора - чл. 8 има за цел и резултат
заобикаляне изискванията на ЗПК по аргумент от чл. 21, ал.1 от ЗПК същата е
нищожна, респективно негодна да породи права и задължения за страните по
договора за кредит, а плащанията по тази клауза подлежат на приспадане по
правилата на чл. 76 от ЗЗД от действително възникналите задължения за главница,
договорна лихва и обезщетението за забава.
В тази връзка изготвеното по делото и неоспорено заключение на допуснатата
ССчЕ, кредитирано от съда като обективно, компетентно и пълно, сочи, че след
приспадане на платените суми за нищожната неустойка от 603,56 лв. и неустановени
по основание такси от 29,70 лв. се формира остатъчно задължение единствено за
главница от 711,90 лв. и обезщетение за забава от 84,75
лв. за периода 04.08.2018г. – 09.12.2019
г. Респективно исковете
за главница и обезщетение за забава върху нея следва да се уважат до тези
размери, а изцяло като погасен с плащане преди подаване на заявлението следва
да се отхвърли иска за договорна лихва.
Вследствие на частичното уважаване на
иска за главница основателна се явява и акцесорната претенция за законна лихва,
считано от датата на подаване на заявелнието по чл. 410 от ГПК – 10.12.2019 г.
Предвид изхода на спора,
право на разноски в производството имат и двете страни, като съдът следва да
съобрази обстоятелствата, че ответникът реално не е сторил такива. В заповедното производство
ищецът претендира присъждане
на разноски в общ размер от 73,11 лв., които с настоящото решение следва да
бъдат редуцирани с оглед отхвърлената част от исковете до размер от 31,09 лв., която
сума следва да се присъди на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК. В настоящото производство ищцовото дружество представя
доказателства за сторени разноски за държавна такса – 97,47 лв., 250,00 лв.
депозит за ССчЕ, а предвид направеното с исковата молба искане съдът определя
по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК на страната и юрисконсултско възнаграждение от
100,00 лв. След направените изчисления съдът намира, че в полза на страната
съобразно уважената част от исковете следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер от 159,29 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ж.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
к.к. Св.Св К. и Е., ул. * дължи н. „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис
сграда Л., ет. * сумата 711,90 лв., представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем № * г., сключен между „С. К.“ ООД, ЕИК * и Ж.Д.Д., ЕГН **********, като вземането по договора е прехвърлено на заявителя с Приложение № * г.
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.06.2019г.,
сключен с „С. К.“ ООД, ЕИК * и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 10.12.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане, както и сумата 84,75 лв.– обезщетение за забава върху главницата за периода 04.08.2018г. – 09.12.2019
г., които суми са предмет на Заповед № * г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по
описа на PC-Варна, на чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9 от ЗПК вр. чл. 79 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, като
ОТХВЪРЛЯ исковете
за разликата над 711,90 лв. до 1110,00 лв., претендирана като незаплатена главница; за разликата над 84,75 лв. до 527,96 лв., претендирана като обезщетение за забава върху главницата, както и сумата 245,16 лв., представляваща
договорна лихва за периода 05.02.2018г.-03.12.2018 г.
ОСЪЖДА Ж.Д.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
к.к. Св.Св К.и Е., ул. *, №* да заплати н. „А.з.с.н.в."
ЕАД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет. *, сумата
от 31,09 лв., представляваща сторените в заповедното производство по ч. гр. д. № */* г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 159,29 лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, съобразно уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: