Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 07.02.2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично
заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Десислава Костадинова,
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 5 540 по описа на 2011
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 4** ал.1 от ГПК вр. чл. 415 ал.1 от ГПК.
Ищецът „Р./Б./” ЕАД твърди, че на 25.07.2007 г. между нея и М.П.К.
е сключен договор за банков кредит, съгласно който банката предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 30 450 лева, с краен срок за издължаване
20.07.2012 г., платима на 60 анюитетни месечни вноски от по 691, 27 лв. Твърди
се, че е налице неизпълнение на задължението за плащане на месечни вноски за
тези с падеж от 20.11.2007 г. до 20.08.2008 г., поради което кредитът бил
обявен за предсрочно изискуем, за което кредитополучателят бил надлежно
уведомен.
Поради което ищецът депозирал
заявление по чл. 417 от ГПК пред РС – София и му били издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците М.П.К., В.А.М. и В.Т.С. за
сумата от 28 983, 21 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 04.03.2009 г., сумата от 14 334, 20 лв. – лихва за просрочие в
периода 20.11.2007 г. – 03.03.2009 г. / протоколно определение от 11.02.2013
г./ и разноските по делото - сумата от 919 лв. – юрисконсултско възнаграждение
и сумата от 938, 63 лв. – платена ДТ. Въз основа на изпълнителния лист било
образувано изпълнително дело като в срока по чл. 414 от ГПК ответницата М.П.К. депозирала
възражение.
При тези наведени фактически
твърдения е мотивиран правен интерес от исковете и от съда се иска да признае
за установено по отношение на ответника, че същите дължат посочените по-горе
суми.
Исковете се поддържат в
открито съдебно заседание от юрк. Н.. Претендират се разноските, сторени в
настоящото производство.
Ответницата М.П.К., оспорва исковете в писмен отговор в срока по чл. 367 от ГПК. Заявява
и възражение, че не е в договорни правоотношения с ищеца. Подробни възражения
са депозирани и в писмени бележки. Претендират се разноски.
Възраженията на ответницата се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. Д..
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад,
установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр. д. 13 612/09 г. на СРС, 70 състав
е депозирано заявление по чл. 417 от ГПК от заявител „Р./Б./” ЕАД. В
заявлението е отправено искане до съда да издаде заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу съдлъжниците М.П.К., В.А.М. и В.Т.С. за
сумата от 28 983, 21 – главница,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.03.2009 г., сумата от 17 948,
18 – просрочена наказателна лихва за периода 20.11.2007 г. – 03.03.2009 г., на основание извлечение от счетоводните книги по договор № 150528.
На 31.03.2009 г. СРС, 70 състав е издал по горецитираното
дело заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ за
описаните по-горе суми респ. изпълнителен лист за същите, както и за сумата от 938,
63 лв. – платена държавна такса и сумата от 919 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Изпълнителният лист е получен на 13.12.2010 г. от представител
на заявителя.
Представен е и договор за банков кредит № 150528 от 25.047.2007
г., от съдържанието, на който се установява, че на същата дата „Р.Б.” ЕАД е
сключила с М.П.К., В.А.М. и В.Т.С. същият с предмет предоставяне на кредит в
размер на 30 450 лв. за оборотни средства за дейността на ЕТ „М.К. – КК-**”
със срок за погасяване от 60 месеца на равни месечни вноски /чл. 3/. Страните
са уговорили възможност банката – кредитор да обяви за изискуемо преди срока
цялото кредитно задължение в хипотезите на чл. 20.2 от ОУ към договора като
една от тези хипотези е „при невнасяне на
която и да е месечна вноска и/или дължима лихва” /чл. 19 б.”а” от ОУ/.
Представени са уведомления до тримата съдлъжници за
обявена предсрочна изискуемост на кредита, ведно с обратни разписки за тяхното
връчване.
По делото е представено удостоверение от НАП изх. № **0191100087831/10.06.2011
г., от което се установява, че в периода 2000 – 2010 г. няма данни М.П.К. да е
подавала годишни данъчни декларации, с изключение на 2009 г., когато е
декларирала доходи от трудови и извънтрудови възнаграждения.
Представен по делото е образец от подписа на
представлявания, досежно М.П.К. и ЕТ „М.К. – КК -**”, депозиран пред ДС – „В.”.
Представено е и удостоверение за родствени връзка на М.П.К.
с изх. № 000631/13.12.2011 г. на СО – район „В.”.
Представено е и кредитното досие досежно отпускане на
кредита, предмет на настоящото производство.
По делото е изслушана съдебно счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице С.А.М..
По делото са изслушани заключения на съдебно графически
експертизи /първоначална и две тройни експертизи/. Вещото лице, изготвило
първоначалната експертиза С.В.Ч. е обосновала извод в заключението си, че
подписите, положени в договор за банков кредит от 25.05.2007 г. и общи условия
към него са положени от М.П.К.. Вещите лица Д.К.В. и С.П.А., като част от
състава на тройна СГЕ/ са обосновали извод, че подписите под договора за банков
кредит, ОУ към него и данъчната декларация, приложена в кредитното досие –
обекти на експертизата, са положени от М.К.. Подписите положени за солидарни
длъжници са положени от В.М., а подписите от името на В.С. не са положени от В.С..
Заключението е подписано с особеното мнение на вещото лице В.Д.К., който е
обосновал извод, че подписът и печатът не са на М.К.. Вещите лица С.Г.Х., С.Г.Б.
и Г.И.М., включени в състава на втората тройна съдебно графическа експертиза,
са обосновали извод, че подписите – обекти на експертизата в договора за
кредит, ОУ към него, подписа с червена химикална паста в известие за доставяне
на името на М.К. са положени от М.К.. Посочено е в заключението, че подписите в
договора за кредит и ОУ към него са положени от В.М., а подписите в договора за
кредит и ОУ към него вероятно не са положени от В.С..
Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите В.А.М. и В.Т.С..
При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави
следните правни изводи:
Видно от ангажираните по делото доказателства исковете са заявени в
указания в нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковите
претенции, заявен в настоящото производство е идентичен с предмета, посочен в
заявленията по чл. 417 от ГПК. Депозираните възражения от страна на длъжника в
заповедното производство са в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, предвид което
съдът намира, че заявените искове в настоящото производство са процесуално
допустими.
Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща
правилата за разпределяне на тежестта на доказване ищецът
следва да установи по безспорен
и категоричен начин - договорно правоотношение с
ответника, обстоятелството, че ответникът – длъжник не е изпълнил в срока и при
условията по договора задължението да върне предоставената му по договора сума
т.е. че същият е неизправна страна по договора, размера и периода на
претенцията си.
От своя страна ответникът следва да установи факта
на изпълнение т.е. че е изплатил на ищцовото дружество
/изцяло или отчасти/ дължимите от него суми, както и възраженията си срещу
вземането на ищеца или неговата изискуемост.
С оглед на представените писмени доказателства –договор за кредит и ОУ към
тях, настоящият съдебен състав намира, че между страните по настоящия спор са
възникнали облигационни отношения по повод сключен договор за кредит. Заявеното
оспорване досежно поставените подписи на договора и ОУ към него от страна на
ответницата е недоказано. От изслушаните по делото три съдебни графически
експертизи /първоначална и две тройни/ се установява, че същите са положени от
лицето, сочено като техен автор. Извод в този смисъл са формирали шест от
вещите лица. Особено мнение е заявил единствено вещото лице В.К., включен в
състава на първата тройна СГЕ. Настоящият съдебен състав не кредитира това
особено мнение с оглед използвания от вещото лице сравнителен материал. Същото
е обосновано въз основа на снети от ответницата свободни образци от подписи, положени
9 години след сочената дата на процесния подпис, както и подпис, положен под
документ, съставен 12 години преди сочената дата на полагане на процесния. Особеното
мнение е обосновано и от изявлението на вещото лице, че допълнително основание
да се приеме, че подписът е наподобен е фактът, че това е единственият подпис,
който се намира в документите на банката и липсват подписи от самото обслужване
на кредита. Това твърдение съставлява субективно логическо съждение, а не
извод, основан на опитни правила на науката и техниката респ. специални знания.
По отношение разликата в поставените печати в кредитното досие и печатът,
положен под спесимена на ответницата пред ДС – В. настоящият съдебен състав
намира същата за ирелевантна. В чл. 13 ал.1 от ТЗ са посочени категориите
данни, които търговецът е длъжен да посочи при търговската си кореспонденция.
Изискване за полагане на фирмен печат законодателят не е предвидил. Релевантно
в случая е идентификацията на страните в титулната част на договора, каквато в
настоящия случай е налице. Дори да беше положен и печат на друг ЕТ респ. на
друго търговско дружество това не би променило страните по договора /в този
смисъл решение 38/15.05.2015 г. по гр.д. 5650/2013 г. на Трето ГО на ВКС/. Още
повече, че образецът от печат, представен от ответницата е 12 години преди
процесния договор без доказателства по делото, че същият е действителен и към
датата на договора. Съвсем отделен въпрос е, че самият договор е подписан от
ответницата като физическо лице, а не като търговец, в качеството й на ЕТ.
Възраженията на ответницата, че е налице злоупотреба с личните й данни не
се потвърждават от ангажираните по делото доказателства. В кредитното досие,
приложено по делото, са налични преписи освен от личния документ за самоличност
на ответницата /лична карта/, без данни същата да е обявявана за изгубена или
открадната и преписи от решенията на СГС, досежно регистриране на ЕТ на нейно
име, удостоверение на СГС за актуално състояние на ЕТ, препис от талона за
регистър БУЛСТАТ на ЕТ, регистриран на нейно име респ. изслушани са три СГЕ с
изводи, че положените подписи под договора за кредит са изпълнени от
ответницата.
Възраженията, че в кредитното досие се съдържат данни, които не отразяват
действителното имотно и материално състояние на ответницата респ. дали същата
има низходяща или не, биха били релевантни относно преценката на кредитора дали
кредитополучателят отговаря на изискванията за предоставяне на съответния вид
кредит, но не се отразяват на действителността на договора.
Страните са формирали спор и относно фактът, че паричната сума, предмет на договора
е усвоена от кредитополучателя. В заключението си вещото лице по допуснатата
ССчЕ – С.М. е обосновала извод, че М.К. е усвоила кредит в размер на
30 450 лв. С изявление от съдебно заседание от 11.02.2013 г. вещото лице е
потвърдило, че сумата е постъпила по банкова сметка ***. Именно със заверяване
на разплащателната сметка с цялата сума по кредита, последната следва да се
счита за усвоена/предоставена на кредитополучателя. В действащата към момента
нормативна уредба, вкл. и в ЗПУПС, липсва изискване
за предоставяне, от страна на банката, на нарочен писмен документ, доказващ
осъществяването на банковата операция, съответно изпълнението на поетото с
договора задължение на банката /решение 125/12.07.2013 г. по търг.
дело 910/12 г. на Второ ТО на ВКС, както
и цитираното от самата ответница в писмените й бележки – решение 44/28.03.2011 г. по търг.
дело 526/10 г. на Второ ТО на ВКС/. Аргумент в насока, че сумата по договора за
кредит е предоставена на кредитополучателя са и внесените по него погасителни
вноски /5 погашения, съгласно заключението на вещото лице по ССчЕ/.
При тези установени по делото факти ищецът твърди,
че с оглед неизпълнение на договорните задължения на ответника точно и в срок
да плаща дължимите месечни погасителни вноски кредитът е станал
предсрочно изискуем, от което мотивира и претенцията си спрямо него. Такава
клауза за предсрочна изискуемост е уговорена в отношенията между страните в чл.
20 т.1 от ОУ
към договора. С оглед задължителното разрешение за настоящия
съдебен състав, установено в ТР 4/2014 г. на ВКС за настъпването на
предсрочна изискуемост по договорно правоотношение е необходимо кредиторът да
уведоми длъжника за нея и уведомлението да достигне до адресата си. По
настоящото дело доказателства в тази насока са ангажирани. Представената по делото обратна разписка, установява,
че същото е достигнало до ответницата като лично получено от нея, с оглед
изводите на втората тройна съдебно графическа експертиза, обосновала извод в
тази насока /снимка 9 – стр. 9 от заключението, стр. 524 в делото/.
Моментът,
в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита е
датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако към този момент
са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на
срока. Уведомлението до ответницата предхожда като дата на
получаване, датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК респ. с оглед
изводите на вещото лице по ССчЕ към този момент е неизпълнение на задължението
за погасяване на вноските по кредита, считано от 20.11.2007 г. до 20.08.2008 г.
т.е. налице са предпоставките за обявяването му за предсрочно изискуем.
С оглед на горното за ищеца е възникнало изискуемо вземане към ответницата
за плащане на процесните суми на посоченото основание.
Предвид изложеното исковете като основателни и доказани следва да бъдат уважени.
С оглед задължителната съдебна практика съдът е
длъжен да се произнесе по дължимостта на разноските в заповедното производство.
Такива са присъдени в размер на 1857, 35 лв. С оглед основателността на исковете сумата е
дължима на общо основание, но следва да се вземе предвид обстоятелството, че за
част от претенцията за лихва ищецът е десезирал съдът с оглед заявеното
изменение по реда на чл. 214 ал.1 от ГПК в съдебно заседание от 11.02.2013 г.
Припадащата се част от разноските в заповедното производство, съответна на
уважената част от исковете /след приспадане на десезираната част от тях/
възлиза на 1714, 32 лв.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1
от ГПК, предвид изричната претенция на ищеца за разноски в настоящото
производство такива се следват в размер на 1325, 08 лв., а на ответницата
сумата от 279, 05 лв., припадащата се част от разноските, съответни на частта
от исковете, за които съдът е десезиран. Заявеното възражение по чл. 78 ал. 5
от ГПК от процесуалния представител на ищеца съдът намира за неоснователно с
оглед цената на исковете, фактическата и правна сложност на делото, броя на
проведените съдебни заседания респ. извършените процесуални действия като настоящият
съдебен състав съобрази единствено фактът, че същото е заплатено в чуждестранна
валута / 1500 евро/, чиято левова равностойност, с оглед фиксирания курс на БНБ
лев – евро не възлиза на претендираните в списъка по чл. 80 от ГПК – 3000 лв.
Водим от гореизложеното съдът :
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Р.Б.” ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл. 4**
ал.1 от ГПК вр. 415 ал.1 от ГПК искове срещу М.П.К., ЕГН **********,*** – адв. В.,
че М.П.К. дължи на „Р.Б.” ЕАД сумата от 28 983, 21 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея,
считано от 04.03.2009 г. /датата на заявлението по гр.д. 13612/09 г. на СРС, 70
състав/, сумата от 14 334, 20 лв. – лихва за просрочие в периода
20.11.2007 г. – 03.03.2009 г.
ОСЪЖДА М.П.К., ЕГН **********,*** – адв. В. да заплати на „Р.Б.” ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата
от 1 714, 32 лв. – разноски в
заповедното производство и сумата от 1 325, 08 лв. – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Р.Б.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на М.П.К., ЕГН **********,*** – адв. В. сумата
от 279, 05 лв. – разноски в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
При влизане на решението в сила, препис от същото да се изпрати по гр.д. 13612/09 г. на СРС, 70 състав.
Съдия: