Р Е Ш Е Н И Е
№ 197 19.10.2023 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и трета год., в
състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Албена
Ангелова и
в присъствието на прокурора Петко Георгиев, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №195 по описа
за 2023 год., за да се произнесе, съобрази
следното
Производството е по реда на чл. 63 от ЗАНН във вр. с Глава
Дванадесета, чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Директора на
Националното ТОЛ управление към АПИ, чрез пълномощника си по делото юриск. С.Г.
против Решение №148/09.06.2023 год., постановено по АНД №44/2023 год. на Районен
съд Казанлък. Излага доводи, че решението е неправилно и постановено в противоречие
с материалния закон. Твърди, че е
неправилен извода на съда за съществуващо разминаване между словесното описание
на нарушението и числовото изражение на правните норми, които вменяват съвсем
различни задължения за водача. Счита, че е безспорно установено, че на
процесната дата е доказано извършено нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Неправилно било прието също така, че тази норма е само санкционна, но не
въвежда правило за поведение. Този извод е вследствие на формалистичен подход,
който не държал сметка за целта на закона. Безспорно също така било установено
от свидетелските показания, че наказаното лице имало качеството на водач.
Изразява несъгласие и с довода на съда,
че санкцията противоречи на общностния принцип за пропорционалност на
наказанието. Изложени са и доводи, че нарушението не може да бъде квалифицирано
като маловажно. Изложени са и доводи за неправилност на решението в частта за
разноските, тъй като ответника по касация не е сторил такива. Договореното
адвокатско възнаграждение е заплатено от фирмата – работодател на наказаното
лице. Иска се съдът да отмени съдебното решение и бъде постановено решение, като
бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление, както и се претендират направените
по делото разноски за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба Ц.С. ***, чрез
пълномощника си по делото адв. К.А. изразява становище за неоснователност на
депозираната касационна жалба, както и претендира сторените по делото разноски.
Окръжна прокуратура Стара Загора счита, че касационната
жалба е основателна и съдебният акт следва да бъде отменен
Старозагорският административен съд, след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл.
220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения
срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт - чл. 210, ал. 1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
С обжалваното Решение №148/09.06.2023 год., постановено по
АНД №44/2023 год., Районен съд Казанлък е отменил наказателно постановление №G0205222/4000/Р8-490/31.10.2022
год. на Директора на Националното ТОЛ управление за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона
за пътищата на Агенция Пътна инфраструктура, с който на Ц.С.С., на основание чл.179,
ал.3а от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 1 800.00
лева за нарушение на същата разпоредба. В наказателното постановление е
посочено, че наа 02.05.2022 год. в 10:35 часа в направление излизане oт
територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт
„Русе-Дунав мост" е пристигнало пътно превозно средство с рег. №***, вид:
влекач, марка и модел: CKAHИЯ P 450, с обща техническа допустима максимална
мaca - над 12 топа, управлявано oт г-н С.. След извършена проверка от страна
контролните органи е установено, че на 20.04.2022 год., в 18:02 часа,
горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен №***, попада в
категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не e заплатена
такса по чл.l0, ал.1,т.2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно
средство е засечено на 20.04.2022г., 18:02 часа, по път I-6, км.331+828,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППC не е
заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.l0, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата (ЗП). Като място на нарушението е посочен път I-6, км.331+828, за
който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно Приложение
към т.1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 год. за
приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние - тoл такса.
За извършеното административно нарушение е генериран
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 oт ЗДвП
с номер на нарушението DDF6D5502590356DE053041F160AC60B, който заедно с
приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за отразените в
него обстоятелства относно пътното превозно сродство, неговата табела е
регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото
средство (контролно устройство с идентификатор № 10321)- част от системата.
При извършената преценка за законосъобразност на
оспореното наказателно постановление, районният съд е приел, че при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на
него наказателно постановление са нарушени императивните изисквания на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН относно съдържанието им. Налице е разминаване между словесното
описание на деянието – че водача не е заплатил дължимите тол такси и числовото
изражение на правните норми, които вменяват съвсем различни задължения на
водача. Самото деяние представлява нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП, но както
в АУАН така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление е
посочена като нарушен чл.179, ал.3 а от ЗДвП, но това е само санкционната
норма, която предвижда наказание за нарушение на чл.139, ал.7 от ЗдвП. Приел е
също така, че размера на санкцията – 1 800.00 лв., която е определена от
закона е явно непропорционална и противоречи на целите на европейското
законодателство. Не било също така съобразено, че водача не е длъжен да заплати
дължимата тол такса, а това е задължение за собственика на МПС. Това го е
мотивирало да приеме, че е налице неправилно приемане на материалния закон и да
отмени наказателното постановление, както и да присъди направените разноски от
страна на жалбоподателят в размер на 780.00 лв. Впоследствие с разпореждане №1153/09.08.2023
год. е оставил без уважение молбата на наказващия орган за изменение на
решението в частта за разноските. Срещу така постановеното разпореждане е
депозирана и частна жалба от Директора на Националното ТОЛ управление.
Така постановеното решение е правилно.
Административнонаказателната отговорност на Ц.С.С. е
ангажирана за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП, предвиждаща, че водач, който
управлява пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал. 3 от Закона за
пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство,
се наказва с глоба в размер 1 800.00 лв.. Деянието за което е наказан ответника
по касация представлява нарушение по чл.139, ал.7 от ЗДвП, съгласно който,
водачът на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал. 3 от Закона за
пътищата е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които
ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Същата обаче
не е посочена в обжалваното наказателно постановление. Това обстоятелство
правилно е било констатирано от районният съд и представлява самостоятелно
основание за отмяната на наказателното постановление.
Задължителен реквизит от съдържанието както на АУАН, така
и на наказателното постановление е нарушената материалноправна норма.
Изискването на закона същата да бъде посочена има за цел да определи от една
страна единството между нарушеното правило за поведение и твърдяното
административно нарушение и от друга страна да обезпечи извършването на контрол
за законосъобразност. В процесния случай, както в АУАН, така и в наказателното
постановление е посочена само санкционната норма на чл.179, ал. 3а от ЗДвП.
Настоящия състав не възприема изложените съображения от касатора, че нормата
едновременно съдържа правило за поведение и санкция. Съответна на нея е
императивната разпоредба на чл.139, ал.7 от ЗДвП. В този смисъл се налага
извода, че както в АУАН и в наказателното постановление не е налице реквизита
по чл.42, ал.1, т.5, респ. чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Порокът е съществен, тъй
като нарушава правото на защита на санкционирания субект, а също така
възпрепятства възможността за извършване на контрол за законосъобразност.
От друга страна съдът констатира и друг порок на
наказателното постановление. В обстоятелствената му част, не е налице никакво
описание на съставомерните признаци на фактическия състав на административното
нарушение по чл.139, ал.7. Наказващият орган се е задоволил да опише
фактическата обстановка по делото, в частност обстоятелствата по движението на
процесното МПС и неговия маршрут, извършването на проверката и установените
факти при проверката. Липсва каквото и да е било описание на поведението на
наказаното лице, с изключение на управлението на МПС. Дори и този факт /факта
на управление на МПС на посочената дата/ не е установен от актосъставителя
/каквито доводи се навеждат в касационната жалба/. Едва в хода на съдебното
производство въз основа на изисканите от съда пътни листове, се установява, че
на посочената в наказателното постановление дата, процесното МПС е управлявано
от наказаното лице. Републикански I-6, е с начална точка ГКПП Гюешево и крайна точка
гр. Бургас, като посочения в наказателното постановление км.331+828, се намира
в Старозагорска област и е северно от с. Ветрен. Нелогично звучи служител от
Агенция митници, отдел „ПТРР“ Дунав мост 1 Русе, да е компетентен да съставя
актове за установяване на административни нарушения за неплатени тол такси,
осъществени на територията на област Стара Загора. Доколкото обаче, нито закона
в чл.56, ал.1, т.2 от ЗП, нито в приложената заповед
№ЗАМ-332/32-66544/28.02.2020 год. на директора на Агенция „Митници“ е направено
ограничение на териториалната компетентност на актосъставителя, то настоящия
съдебен състав намира, че съставения акт за установяване на административно
нарушение е съставен от компетентен орган.
Обстоятелство кой е управлявал процесното МПС на
посочената дата и място, обаче е следвало да бъде установено преди съставянето на
АУАН или да се провери преди издаването на наказателното постановление и да е
част от административнонаказателната преписка. Касае се за бездействие на
наказващия орган, което е недопустимо. Факта, че в съставеният акт за
установяване на административно нарушение не са вписани възражения, нито са
депозирани писмени такива в тридневен срок, не освобождава от задължението
наказващия орган да установи дееца и едва тогава да пристъпи към издаването на
наказателното постановление. Посоченото управление на МПС обаче не е наказуемо
в конкретния случай. Не е посочено в какво е обвинен водача – за това, че не е
закупил маршрутна карта или че не е изпълнил задължението си за установяване на
разстояние. Така установеното процесуално нарушение е абсолютно основание за
отмяната на обжалваното наказателно постановление.
Що се отнася до непропорционалността на наложеното
наказание, съдът не споделя доводите на районен съд Казанлък. Съобразно
цитираната разпоредба от директивата, „държавите-членки установяват съответен контрол
и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните
разпоредби, приети по настоящата директива.“ Нормата вменява задължение за
страните да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението
на тези национални разпоредби, включително и чрез установена система от
наказания, които следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Според
настоящия съдебен състав, българският законодател е създал достатъчно гъвкав
законов механизъм, залегнал както в ЗДвП, така и в Закона за пътищата, целящ
именно съблюдаването на въведеното в посоченото правило от Директивата
изискване. Този режим включва не само инструментариума на административно
наказателната принуда, който борави с административни наказания и санкции в
твърд размер, а и уредената възможност в чл.10, ал.2 от Закона за пътищата за
лицето да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от
административно наказателна отговорност. В чл.26 ,ал.2 от Тарифа за таксите,
които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа,
приета на основание чл.10, ал.6 от Закона за пътищата, е диференциран и
дължимият размер на компенсаторната такса при отчитане на категорията на
пътното превозно средство, съответно неговата допустима максимална маса и оси,
като за касатора е съществувала възможност да заплати тази такса в указания в
АУАН 14 дневен срок, в резултат на което няма да бъде издадено наказателно
постановление. Не на последно място, касае за законова разпоредба, за
спазването и прилагането на която съда следи служебно, но не може да я измени.
В настоящото производство съдът следи само дали наложената санкция е в
предвидения от закона размер.
За пълнота на изложението, съдът е необходимо да се
произнесе и по депозираната частна жалба. Настоящия съдебен състав, намира, че
неправилно са присъдени разноски в полза на жалбоподателя от страна на районния
съд. В случая, наказаното лице Ц.С.С. не е платил реално чрез разходване на
свои средства претендираното като съдебен разход адвокатско възнаграждение. От
представеното платежно нареждане е видно, че наредител ЕТ“А.А.А.“ е платил на
адвокатското дружество сумата в размер на 780.00 лева с основание за плащане „проформа
613.1.12.22“. След като възнаграждението за адвокат е заплатено от трето лице,
липсва реално осъществен разход от Ц.С.С., който да се приеме, че е за негова
сметка и който да дава основание за присъждане на сумата за такъв разход за
сметка на насрещната страна. Изложеното не се отнася за претендираните от Ц.С.С.
разноски пред касационна инстанция, видно от представената разписка, която е за
предаване на сумата посочена в договора за правна помощ от 05.07.2023 год., с
която е предадена сумата от 780.00 лв. на ЕТ“А.А.А.“ със задължението да я
преведе на адвокатското дружество.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №148 от 09.06.2023 год., постановено по АНД №44/2023
год. по описа на Районен съд – Казанлък в частта, с която е отменено наказателно
постановление №G0205222/4000/Р8-490/31.10.2022 год. на Директора на
Националното ТОЛ управление.
ОТМЕНЯ Решение №148 от 09.06.2023 год., постановено по АНД
№44/2023 год. по описа на Районен съд – Казанлък в частта, с която е осъдено
Националното ТОЛ управление са заплати на Ц.С. *** сумата от 780.00 лв.
разноски.
ОСЪЖДА Националното ТОЛ управление да заплати на Ц.С.С., ЕГН **********
и с постоянен адрес *** сумата от 780.00 /седемстотин и осемдесет/ лв.
представляващи сторените в настоящето производство разноски
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.