Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр.
Варна, ……………………… 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, III касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
Дарина РАЧЕВА
Даниела НЕДЕВА
при секретаря Калинка
Ковачева и в присъствието на прокурора от ВОП Александър Атанасов, като
разгледа докладваното от съдия Д. Рачева к.н.а.х.д. № 2341 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от
„Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна срещу Решение №
260764/08.09.2021 г. на Варненски районен съд, ХХХII
състав, постановено по н.а.х.д. № 185 по описа на съда за 2021 г., с което е
отменено Наказателно постановление № 23-0001076/30.11.2020 г. на Началника на
отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ – Варна.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно. По-конкретно касаторът оспорва изводите на
районния съд за отнето право на защита на привлеченото към отговорност лице,
тъй като счита, че контролните органи са действали в изпълнение на чл. 92 от
Закона за автомобилните превози, като са установили едновременно три нарушения
от същия водач. Посочва, че при предявяване на акта нарушителят не е имал
възражения и не е подал такива в законоустановения срок, което доказва, че е
бил запознат със съдържанието на акта. Не направил искане да получи копие от
акта, съхраняван при административнонаказващия орган, нито конкретни действия,
за да организира своята защита, поради което касаторът счита, че правото му на
защита не е било накърнено. Моли за отмяна на решението на районния съд и
потвърждаване на наказателното постановление, както и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът в производството, И.А.И. от гр.
С., ЕГН **********, изразява становище за неоснователност на касационната
жалба. Посочва, че действията на актосъставителя по изземване на акта от
нарушителя непосредствено след връчването са ограничили съществено възможността
му да участва в производството и са достатъчно основание за отмяна на
наказателното постановление. Счита за правилни и мотивите на районния съд за
неправилно приложение на санкционната норма от страна на
административнонаказващия орган, като твърди липса на съставомерно поведение на
водача. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното съдебно
решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Варненска окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира
решението на районния съд да бъде оставено в
сила като правилно и законосъобразно.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване пред Районен съд —
Варна е било Наказателно постановление № 23-0001076/30.11.2020 г. на Началника на
отдел „Контрол“ в РД „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на И.А.И. за
нарушение на чл. 34, параграф 1, изр. 1, предл. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014
и на основание чл. 93в, ал. 17, т. 2 от Закона за автомобилните превози е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лева.
От доказателствата, представени в
административнонаказателната преписка и събрани в съдебното производство,
районният съд приема за установено от фактическа страна, че на 16.09.2020
г. И. управлявал автобус с рег. № ВТ **** ВА. Около 10.30 ч. на
сектор „Пристигащи“ на Автогара Варна бил спрян за проверка от служители на дирекцията.
В хода на проверката било установено, че водачът извършва обществен превоз на
пътници по автобусна линия Варна - С., с начален час на тръгване от гр. С.
06.00 ч., въз основа на маршрутно разписание № 4101 и пътен лист сер. „ВА“
№ ****/16.09.2020 г. Автобусът бил оборудван с дигитален тахограф и при проверката
от И. било поискано да представи картата на водача, поставена в
дигиталния тахограф. Същият заявил, че не може да я извади
от тахографа и уведомил проверяващите, че тахографът има
технически проблем. Проверяващите установили, че в тахографа няма карта на
водача и предприели действия за проверка на уреда от оторизиран сервиз.
Придружили И. с управлявания от него автобус до сервиза, където същият
заявил, че не е поставял карта на водача в дигиталния тахограф. След
извършена проверка от оторизирания сервиз било установено, че
в тахографа няма налична карта на водача и че тахографът има вътрешна
повреда. Резултатите от проверката били отразени в протокол. Въз основа на
констатациите бил съставен акт за установяване на административно нарушение,
като фактите били квалифицирани по чл. 34, параграф 1, изр. 1, пр. 2 от
Регламент (ЕС) № 165/2014. Въз основа на акта било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което И. бил наказан на основание чл. 93в, ал. 17,
т. 2 от ЗАвтП с административно наказание „глоба“ в размер на 1500
лева.
При така установените
факти, от правна страна районният съд приема, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган, със законоустановеното съдържание по чл. 57 от ЗАНН и в шестмесечния преклузивен срок.
Приема за спазени изискванията на закона относно индивидуализацията на
нарушението и посочването на нарушените материалноправни норми и приложените
санкционни норми. Счита обаче, че в хода на
административно-наказателното производство е допуснато съществено процесуално
нарушение, довело до ограничаване на правото на защита на наказаното лице.
Приема, че безспорно от доказателствата е установено, че връченият на И.
екземпляр от съставения акт за установяване на административно нарушение е бил
незабавно иззет от актосъставителя заради съставен друг акт за установено при
същата проверка друго административно нарушение. Лишаването на нарушителя от
препис от акта веднага след връчването приема за неизпълнение на задължението
на актосъставителя по чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, предвид отнетата възможност на лицето да се запознае с обвинението
повдигнато срещу него в образуваното административно-наказателно
производство и по-конкретно - с фактите, касаещи нарушението, чието
извършване му е вменено, както и да му се даде възможност да упражни в пълен
обем правото си на защита в хода на административно-наказателното производство,
включително чрез депозиране на възражения в 3-дневен срок, считано от
предявяване на акта и да ангажира доказателства.
При преценката относно
приложението на материалния закон районният съд приема, че от събраните
доказателства е установено, че водачът не е поставил карта на водача в
дигиталния тахограф на управляваното от него превозно средство, а задължението
на водача, предвидено в разпоредбата на чл. 34 §1 изр.1 пр.2 от Регламент /ЕС/
№ 165/2014 г. не отпада при наличие на технически проблем, възникнал преди
извършване на превоза, както е в случая. Въпреки това намира, че посоченото
нарушение не е предвидено в хипотезата на приложената от
административно-наказващия орган санкционна норма на чл. 93в, ал. 17, т. 2
от ЗАвтП, с оглед на което неправилно е приложен
материалният закон. Тази норма предвижда отговорност за водач, който при
проверка от контролните органи не представи картата на водача, както и записите
от нея, регистриращи времето на управление, прекъсванията и почивките му през
текущия ден, както и тези от предходните 28 календарни дни. Нарушението на И.
се е изразявало в управление на превозно средство без да постави дигиталната
карта в тахографа, което е обхванато от
хипотезата на друга санкционна разпоредба, а именно чл. 93в, ал. 2 от ЗАвтП, която предвижда отговорност за водач, който
управлява моторно превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, и не спазва изискванията относно правилното
използване на картата на водача, определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в
AETR. С тези мотиви отменя наказателното постановление.
Настоящата инстанция възприема изцяло
изводите на районния съд от фактическа и правна страна, поради което на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК мотивите на районния съд за отмяна на
наказателното постановление не следва да се излагат повторно и в мотивите към
настоящото решение.
Разпоредбата на чл. 92 от ЗАвтП, на която
се позовава касаторът, не предвижда специален ред за предявяване и връчване на
актове за установяване на административни нарушения по този закон, за да се
твърди, че изземването на акта е станало в изпълнение на законово задължение на
актосъставителя. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗАвтП, при съставяне на акт се
отнема контролният талон и същият се връща след заплащане на дължимите санкции,
а актът замества контролния талон за срок до един месец. Изрични предписания какво
да се направи в случай на съставяне на актове за няколко нарушения при една
проверка липсват. Смисълът на това правомощие е да бъде ограничена със срок
възможността нарушител да управлява превозно средство без да е понесъл
съответната санкция, като бъде лишен от контролния талон. Тази разпоредба не
може да се тълкува разширително в смисъл, че след като предходно съставеният
акт замества контролния талон, при съставяне на последващия акт предходният се
изземва, ако талонът вече е бил иззет. Това би било в явно противоречие с
процесуалните гаранции, които законът дава на нарушителя посредством
предявяването и връчването на акта за установяване на административно
нарушение. Правото на защита не може да бъде ограничавано по съображения за
удобство на администрацията, освен това липсата на възражения при предявяване
на акта не означава отказ от тези процесуални гаранции, които са абсолютни и за
чието спазване съдът следи служебно.
Като е съобразил това, районният съд е
преценил правилно, че в административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, засегнали
правото на защита на привлеченото към отговорност лице, които налагат отмяната
на наказателното постановление само на това основание.
По тези съображения, касационният състав намира, че не
са налице твърдяните касационни основания, и жалбата като неоснователна следва
да бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 260764/08.09.2021 г. на Варненски районен съд, ХХХII
състав, постановено по н.а.х.д. № 185 по описа на съда за 2021 година.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.