№ 390
гр. Шумен, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20223630101929 по описа за 2022 година
Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от “***” АД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***,
срещу Е. Б. М., ЕГН : **********, с адрес – ***, с посочено правно основание
чл. 422 ГПК и обща цена от 2200,27 лева.
Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 2200,27
лева, представляваща 1111,72 лева главница – неплатени вноски по договор за
потребителски кредит № 322/1477/40728422 от 05.04.2016г.; 1016,55 лева
договорна лихва и неустойки, за периода 04.01.2018г. – 15.12.2021г.; 72 лева
разноски и законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението/15.12.2022г./ до окончателното плащане. За така твърдяното
вземане кредиторът, по реда на чл. 417 ГПК поискал издаване на заповед за
изпълнение. Заповедта по ЧГД № 3318/2021г., била връчена по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. Поради изложеното ищецът претендира признаване за
установено съществуването на описаните вземания и осъждане на ответника
да му заплати разноските в производствата.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор, чрез особен представител. Счита исковете допустими и
1
неоснователни. Позовава се на изтекла погасителна давност за вземанията за
лихви.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез
представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.
Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са
неоснователни, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
По договор за потребителски кредит от 05.04.2016г., ищецът
предоставил на ответника сумата от 1000 лева. Уговорен бил начален и краен
срок за усвояване – 05.04.2016г. и 05.04.2017г., и краен срок за погасяване на
разрешения овърдрафт – 05.04.2017г.. Според твърденията на ищеца, но без
да са налице всички предпоставки на чл. 12.1 от договора, крайния срок за
издължаване бил удължен, с една година. Приетото заключение по ССЕ сочи,
че последните вноски за погасяване на дълга са от 15.06.2017г.. Общият сбор
на направените такива е в размер на 6556,24 лева – колона 11 от приложение
1 на ССЕ. По заявление от 15.12.2021г., по ЧГД № 3318/2021г., по описа на
ШРС на настоящия ищец била издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, за претендираните с исковата молба суми. Заключенията
на ССЕ посочва ответното задължение към датата на заявлението по чл. 417
ГПК, в размер на 1111,72 лева главница, 587,05 лева договорна лихва и 426,18
лева неустойки. Според същото, размера на договорната лихва, неустойка за
просрочена главница и просрочени редовни лихви, за период от три години
преди постъпване заявлението в ШРС са съответно 442,39 лева, 287, 22 лева и
32,08 лева.
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
За уважаване на предявените установителни искове, е необходимо да се
установи наличието на валидно правоотношение между страните (валиден
договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата
сума; предоставянето на заетата сума; забава на ответника и началната и дата,
от която се начислява лихва за забава и нейният размер.
Посочените, не са налице, в настоящия случай, независимо от липсата
на оспорвания, по валидността на правоотношението, и основателното
2
ответно възражение за погасяване на част от претендираните вземания за
лихви и неустойки с изтичане на предвидената давност. Уговорките от чл.
11.2 и 11.3, във вр. чл. 5.5 от договора заобикалят закона и са нищожни на
основание чл. 26, ал. 1, предложение второ от ЗЗД. Уговорената възможност
на кредитора, при неиздължаване на лихва, тя да се отнася, като част от
разрешен овърдрафт, или ако лимита му е усвоен, да се отнесе, като
неразрешен, освен обосноваване на претенция за лихва за забава начислявана
върху възнаградителна лихва, което за съжаление практиката има колебания
да възприеме като анатоцизъм, му дава възможност да заобиколи
разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, като претендира вземането за лихви, в
общия давностен срок. Отнесено към конкретния случай това налага
отхвърляне на иска за сумата от 111,72 лева, поради погасяване вземането с
изтичане на предвидената давност от три години.
По същественото, по отношение действителността на
правоотношението е, че договора, не съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
– чл. 12, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Нито договора/чл. 5.2-стр.12/, нито стандартния
формуляр/стр. 30/, нито „примерен погасителен план, Приложение 2“, към
който формуляра препраща, каквото приложение и план, не са представени,
съдържат конкретно посочване на ГПР или дължима сума, в цифрово
изражение. Това изискване за съдържание е сред посочените в чл. 22 ЗПК,
неспазването на които правят договора недействителен. Тъй като
несъобразяването на установената в закона форма, част от която е и
съдържанието на договорите, произтича от самата сделка, съдът е длъжен да
се произнесе в мотивите по нищожността , на това основание и без
възражение на заинтересованата страна – ТР № 1/27.04.2022г. на ВКС,
ОСГТК. Посочената недействителност на процесния договор/по чл. 22 от
ЗПК/, за разлика от нищожността по чл. 26 от ЗЗД, дават възможност на
кредитора да получи само чистата стойност на кредита – чл. 23 ЗПК, в случая
сумата от 1000 лева, като потребителят не дължи лихви и други разходи. В
случая обаче, потребителят е извършил плащания надхвърлящи посочената
сума /6556,24 лева/, поради което исковете на кредитора следва да се
отхвърлят като неоснователни.
3
При посочения изход на спора разноски между страните не се
присъждат, но ищецът оставайки задължен за разноски, в размер на 100 лева,
за възнаграждение за вещо лице, по приета ССЕ, следва да се осъди, да ги
заплати, по сметка на ШРС, на основание чл. 77 ГПК.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” АД, ЕИК : ***, с адрес за
призоваване – ***, срещу Е. Б. М., ЕГН : **********, с адрес – ***, искове, с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признае за установено,
съществуване на вземане срещу ответника за сумата от 2200,27 лева,
представляваща 1111,72 лева главница – неплатени вноски по договор за
потребителски кредит № 322/1477/40728422 от 05.04.2016г.; 1016,55 лева
договорна лихва и неустойки, за периода 04.01.2018г. – 15.12.2021г.; 72 лева
разноски и законна лихва върху главницата, считано от 15.12.2022г., до
окончателното плащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА “***” АД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***, да
заплати по сметка на ШРС, сумата от 100 лева разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването
му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4