№ 594
гр. Велико Търново, 17.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско
дело № 20214000500476 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 във вр. с чл. 274 – 278 от ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба от Н. Й. Н., ЕГН **********, от гр. София,
*********, подадена чрез адв. Г.С. от САК против Определение № 697/25.05.2021 г.,
постановено по в. ч. гр. д. № 100/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен. Със същото е
допълнено на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК Определение № 238/04.03.2021 г.,
постановено по в. ч. гр. д. № 100/2021 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, като на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК Н. Й. Н. е осъден да заплати на Община Червен бряг,
БУЛСТАТ *********, гр. Червен бряг, ул. ,,Антим I“ № 1, представлявана от кмета Ц. Д.,
разноски в размер на 1 020 лв. с включен ДДС, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение.
В частната жалба се излагат съображения, от които се извежда оплакване за
неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че претенцията за разноски изхожда от
процесуално нелегитимирано лице, доколкото в диспозитива и мотивите на определеното,
което е било предмет на проверка по в. ч. гр. д. № 100/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Плевен, като ответник е посочена ОДЗП Плевен, служба „Земеделие“, гр. Червен бряг.
Излага се още, че по делото не е била представена молба по чл. 247 от ГПК. Освен това
отговорът на исковата молба е бил подаден от юрисконсулта на Община Червен бряг на
17.09.2020 г., като едва на 05.10.2020 г. ответникът е решил да упълномощи адвокат.
Жалбоподателят сочи, че е уведомил Агенцията за държавна финансова инспекция към
Министъра на финансите, като прилага незаверено копие на писмо, изпратено в отговор на
подаденото от него заявление.
1
Претендира се да се отмени Определение № 697/25.05.2021 год., постановено по в. ч.
гр. д. № 100/2021 год. по описа на Окръжен съд – Плевен.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и
данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на
въззивен съд, приема за установено следното:
Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 248, ал. 3 от ГПК; от страна,
която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с
частната жалба. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
На 04.10.2019 год. в Районен съд – Червен бряг е постъпила искова молба от Н. Й. Н.,
въз основа на която е образувано гр. д. 1010/2019 год. по описа на същия съд. На 12.08.2020
год. първоинстанционният съд е разпоредил да се изпрати препис от исковата молба на
ответната по делото страна – Община Червен бряг с указания за правата и задълженията й
във връзка с подаването на отговор. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е представен писмен
отговор на исковата молба, в който е поискано присъждане на сторените в производството
пред първоинстанционния съд разноски.
В последствие на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК делото е изпратено на друг равен
съд, като е образувано гр. д. № 690/2020 год. по описа на Районен съд – Левски. С
Определение № 260019/11.01.2021 год., постановено по гр. д. № 690/2020 год. по описа на
Районен съд – Левски, на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната исковата молба,
подадена от Н. Й. Н. и е прекратено производството по делото. Срещу определението за
връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото е подадена частна
жалба от Н. Й. Н., въз основа на която е образувано в. ч. гр. д. № 100/2021 год. по описа на
Окръжен съд – Плевен. С Определение № 238/04.03.2021 год. съдът е потвърдил
обжалваното Определение № 260019/11.01.2021 год., постановено по гр. д. № 690/2020 год.
по описа на Районен съд – Левски.
На 22.03.2021 год. Окръжен съд – Плевен е бил сезиран с молба по чл. 248 от ГПК,
подадена от Община Червен бряг. В същата е изложено, че ответникът е ангажирал адвокат
за осъществяване на процесуално представителство пред Районен съд – Червен бряг. С
обжалваното Определение № 697/25.05.2021 год., постановено по в. ч. гр. д. № 100/2021 год.
по описа Окръжен съд – Плевен, е уважена молбата по 248, ал. 1 от ГПК на Община Червен
бряг и е допълнено Определение № 238/04.03.2021 год., постановено по в. ч. гр. д. №
100/2021 год. по описа на Окръжен съд – Плевен, като на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК Н.
Й. Н. е осъден да заплати на Община Червен бряг разноски в размер на 1 020 лв. с включен
ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд приема, че предмет на
производството пред Окръжен съд – Плевен е молба с правно основание чл. 248, ал. 1 от
ГПК, подадена от Община Червен бряг за присъждане на разноски предвид прекратяването
на производството по гр. д. № 690/2020 год. по описа на Районен съд – Левски. Според чл.
81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се
2
произнася и по искането за разноски. Ето защо произнасянето относно същите е следвало да
бъде направено от първоинстанционния съд, който е пропуснал да стори това в
Определение № 260019/11.01.2021 год., постановено по гр. д. № 690/2020 год. по описа на
Районен съд – Левски. Този пропуск е било възможно да бъде отстранен чрез молба от
ответника до първоинстанционния съд за допълване на определението в частта за разноските
по реда на чл. 248 от ГПК. По аргумент от чл. 270, ал. 4 във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК обаче
Окръжен съд – Плевен също може да се произнесе с валиден съдебен акт относно сторените
пред първоинстанционния съд разноски, доколкото определението на окръжния съд не може
да бъде обезсилено само поради това, че искането е било подсъдно на районния съд. С оглед
изложеното следва извод за допустимост на обжалваното определение.
Относно неговата правилност настоящият състав намира следното:
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване
на делото. Отговорността на насрещната страна е обективна и се дължат реално направените
разходи, като подлежат на присъждане всички разноски на ответника, направени по повод
водене на делото, за чието установяване той е представил надлежни доказателства. Когато
основанието за прекратяване е по причина извън поведението на последния (оттегляне и
отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на жалба), то за същия не следва да
произтичат неблагоприятни последици от непредставянето на списък по чл. 80 от ГПК и
доказателства за реалното извършване на разходите в рамките на прекратеното
производство. В тези случаи е допустимо последните да бъдат представени от ответника с
допълнителна молба, подадена след постановяване на определението за прекратяване. Това
съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК следва да бъде направено в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му. В т. 14 на
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 год. по т.д. № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС е
прието, че началният момент, от който започва да тече срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК за
подаване на молба за допълване или изменение на решението в частта за разноските и по
отношение на страната, която няма интерес да го обжалва, тече от уведомяването й за
решението, ако същото е обжалваемо. В настоящия случай този момент е свързан с
връчването на препис от Определение № 238/04.03.2021 год., постановено по в. ч. гр. д. №
100/2021 год. на Окръжен съд – Плевен на 16.03.2021 год., тъй като видно от материалите
по делото е, че Определение № 260019/11.01.2021 год., постановено по гр. д. № 690/2020
год. по описа на Районен съд – Левски, не е било съобщено на Община Червен бряг. Срокът
за обжалване на последното е едноседмичен, поради което следва да се приеме, че
подаденото по пощата на 22.03.2021 год. искане за допълване на определението в частта за
разноските е своевременно.
Със същото са представени договор за процесуално представителство и предоставяне
на правни услуги по гр. д. № 1010/2019 год. по описа на Районен съд – Червен бряг,
сключен на 05.10.2020 год. между Община Червен бряг и Адвокатско дружество „П., П. и
партньори“, фактура № 162 от 04.11.2020 год., издадена от Адвокатско дружество ,,П., П. и
партньори“ и извлечение от банкова сметка, удостоверяващо плащане в размер на 1 020 лв.
3
от Община Червен бряг в полза на Адвокатско дружество „П., П. и партньори“, извършено
на 19.11.2020 год. Със същите ответникът е изпълнил задължението си да докаже
извършването на претендираните разноски в производството, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1 020 лв., поради което те следва да се присъдят по
правилата на чл. 78 от ГПК.
Възражението относно осъществените процесуални действия от страна на
упълномощения адвокат са ирелевантни, тъй като делото е прекратено единствено в
резултат на поведение на насрещната страна. Изплатеното адвокатско възнаграждение не
следва да оставя в тежест на ответника, само защото производството по делото е прекратено
преди адвокатът да е предприел действия по защита на интересите на довереника си.
Ищецът е дал повод за завеждане на делото, поради което Община Червен бряг е направила
разходи, за да осигури защитата си (в този смисъл е и Определение № 76/14.02.2019 год.,
постановено по ч.гр.д. № 4562/2018 год. по описа на ВКС на РБ).
Неоснователно се явява и възражението за липса на процесуална легитимация на
Община Червен бряг, основаващо се на допусната в Определение № 260019/11.01.2021 год.,
постановено по гр. д. № 690/2020 год. по описа на Районен съд – Левски, очевидна
фактическа грешка, изразяваща се в грешно изписване на наименованието на страната. В
случая вместо Община Червен бряг първоинстанционният съд е посочил ОДЗП Плевен,
служба ,,Земеделие“ гр. Червен бряг. Последното е формално несъответствие между
формираната от съда воля и нейното външно изразяване в писмения вид на определението,
поради което не може да доведе до желаните от частния жалбоподател правни последици.
Наведените доводи относно инициираното производство пред Агенцията за държавна
финансова инспекция към Министъра на финансите, при което да се осъществи проверка
относно законосъобразността и обосноваността на извършените разходи за процесуално
представителство от Адвокатско дружество „П., П. и партньори“, са неотносими за изхода
на настоящия спор, поради което същите не следва да бъдат разглеждани.
С оглед изложеното, определението на първостепенния съд се явява законосъобразно
и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 697/25.05.2021 год., постановено по в. ч. гр. д. №
100/2021 год. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е допълнено по реда на чл. 248 от
ГПК Определение № 238/04.03.2021 год., постановено по в. ч. гр. д. № 100/2021 год. по
описа на Окръжен съд – Плевен, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено,
ведно с мотивите, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5