Р Е Ш Е Н И
Е
№138
гр. Перник, 08.05.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ПЕРНИК, Гражданско oтделение, трети въззивен състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИАН ПЕТРОВ
2. РОМАН НИКОЛОВ
при участието на секретаря Ива Цветкова, като разгледа
докладваното от съдия Николов в.гр.д. № 4
по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 от ГПК.
Производството по въззивно гражданско дело
№ 310 по описа на Окръжен съд Перник за 2019 г. е образувано по въззивна жалба
с вх. № 346 от 24.01.2019 г. (п.к. 22.01.2019 г.), подадена от И.К.Б. и Е.С.Б.
чрез пълномощника им – адв. А.Р., с която се оспорва изцяло Решение № 177 от
06.12.2018 г., постановено по гр.д. № 455 по описа на РС Радомир за 2018 г., с
което първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от И.К.Б., с ЕГН: **********
и Е.С.Б., с ЕГН: ********** против Л.Й.С., с ЕГН: ********** иск за осъждане на
ответника да предаде на ищците владението върху недвижим имот, представляващ
200 кв.м. от урегулиран поземлен имот (УПИ), с площ по нотариален акт от 1178
кв.м., а по скица – 850 кв.м., който имот съгласно регулационния план на с. ***,
одобрен със заповед № III-460 от
08.05.1975 г., съставлява парцел XII, отреден за
имот с планоснимачен номер 35, в кв. 5, при граници (съседи) на парцела по
нотариален акт: от две страни шосета, Д.В. и И.В., а по скица: улица с ОК
10-18, улица с ОК 18-17, парцел IX-35 и парцел
Х-35, всички в кв. 5 по регулационния план на с. ***, общ. Радомир, обл.
Перник, находящи се откъм източната страна на имота, по цялото протежение на
границата с УПИ IX-35, в кв. 5,
заключени между съществуващата стара ограда от телена мрежа и ограждения,
материализирани с дървени колчета на дълбочина 4м в УПИ XII-35. Със същото решение и предвид изхода на делото
първоинстанционният съд е осъдил И.К.Б. и Е.С.Б. да заплатят на Л.Й.С. сумата
от 900 лева – разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо
лице.
С Определение № 595 от 04.07.2019 г. по
в.гр. д. № 310 по описа на ОС Перник за 2019 г. производството по делото е
прекратено, като първоинстанционното дело е върнато на
Районен съд – гр. Радомир за откриване на производство по реда на чл. 247 от ГПК за поправка
на допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебно Решение № 177/06.12.2018
г., постановено по гр.д. № 455/2018 г. по описа на РС – гр. Радомир –
изразяваща се в липса на установителен диспозитив по предявения иск с правно
основание чл. 108 от ЗС. В Определението е указано на първо инстанционния съд след
отстраняване на констатираната очевидна фактическа грешка делото да бъде
върнато на ОС Перник за произнасяне по подадената въззивна жалба.
С влязло в сила Решение № 598 от
11.10.2019 г. Районният съд се е произнесъл по реда на чл. 247 от ГПК, като е
допълнил диспозитива на Решение №
177/06.12.2018 г. в следния смисъл: отхвърлил предявения от И.К.Б., с ЕГН: **********
и Е.С.Б., с ЕГН: ********** против Л.Й.С., с ЕГН: ********** иск за признаване
за установено, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ 200
кв.м. от урегулиран поземлен имот (УПИ), с площ по нотариален акт от 1178
кв.м., а по скица – 850 кв.м., който имот съгласно регулационния план на с. ***,
одобрен със заповед № III-460 от
08.05.1975 г., съставлява парцел XII, отреден за
имот с планоснимачен номер 35, в кв. 5, при граници (съседи) на парцела по
нотариален акт: от две страни шосета, Д.В. и И.В., а по скица: улица с ОК
10-18, улица с ОК 18-17, парцел IX-35 и парцел
Х-35, всички в кв. 5 по регулационния план на с. ***, общ. Радомир, обл.
Перник, находящи се откъм източната страна на имота, по цялото протежение на
границата с УПИ IX-35, в кв. 5,
заключени между съществуващата стара ограда от телена мрежа и ограждения,
материализирани с дървени колчета на дълбочина 4м в УПИ XII-35 и ответника да бъде осъден да предаде на ищците
владението върху недвижимия имот.
С писмо изх. № 881 от 23.12.2019 г.
гр.д. № 455/2018 г. по описа на РС – гр. Радомир е изпратено отново на ОС
Перник и на 03.01.2020 г. е образувано настоящото въззивно гражданско дело № 4
по ОС Перник за 2020 г., за произнасяне по въззивна жалба с вх. № 346 от
24.01.2019 г.
Според жалбоподателя, Решението на Районен съд Радомир е неправилно, необосновано и
постановеното в нарушение на съдопроизводствените правила.
Твърди се, че от доказателствата по
делото не се установявало по безспорен начин ответникът да е собственик на
процесните 200 кв.м., доколкото изводите си в тази насока районният съд бил
обосновал единствено с изготвените по делото експертизи. В тази връзка се
излагат подробни доводи, с които се оспорват заключенията по извършените съдебно-технически
експертизи. Обръща се внимание, че вещото лице по втората експертиза не е
работило само, а е ангажирало ресурсите на трети лица. Твърди се освен това, че
същото не е изпълнило надлежно всички възложени му задачи.
На следващо
място се посочва, че районният съд неправилно бил възприел изложените по делото
фактически обстоятелства. В тази връзка се излагат подробни доводи, че същият е
следвало да обсъди наведеното от жалбоподателите възражение за придобивна
давност. Акцентира се върху обстоятелството, че последните са придобили
процесните 200 кв.м. по давност като в тази връзка се извеждат подробни
аргументи.
По тези
съображения се иска първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло, като
вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск по чл. 108 от ЗС –
за признаване на принадлежността на собствеността върху поземления имот и
предаване на владението му от ответника – да бъде уважен.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна – Л.Й.С.,
чрез пълномощника му адв. М.О. е постъпил отговор с вх. № 1242/15.03.2019 г. на
въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло като неоснователна. Излагат
се подробни доводи за правилност и обоснованост на атакуваното решение, както и
за правилно разпределена от съда доказателствена тежест. Излагат се и подробни
доводи за правилност и обоснованост на изготвените по делото съдебно-технически
експертизи, както и за компетентността на вещите лица. На следващо място се
обръща внимание, че твърдението за изтекла в полза на жалбоподателите
погасителна давност е наведено едва в хода на устните състезания, поради което
било преклудирано. По тези съображения се твърди, че изводът на районния съд в
тази връзка бил правилен. На последно място се излагат доводи, че дори
разгледано по същество твърдението за изтекла придобивна давност е
неоснователно, доколкото фактическият състав на това придобивно основание не се
установявал от събрания по делото доказателствен материал. Претендират се
разноски за производството пред въззивния съд.
Третите лица
помагачи С.С.Ч., В.С.Ч. и Н.С.К. в срока по чл 263, ал. 1 от ГПК не са изразили
становище по въззивната жалба. В съдебно заседание молят съда да остави жалбата
без уважение и решението Районен съд Радомир да бъде потвърдено.
Окръжен съд
Перник, след като обсъди доводите на страните намира за установено следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение
е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Пред районния съд са
предявени искове с правно основание чл. 108 от ЗС.
Образувано е по искова
молба от И.К.Б.
и Е.С.Б. против Л.Й.С. с искане съдът да признае
за установено, по отношение на ответника, че ищците са собственици
на подробно описания в исковата молба имот, както и да им предаде владението върху същия.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е оспорил предявените
искове. В подадения отговор на искова молба са изложени съображения, че ответника е
собственик на съседен на собствения на ищците имот. Твърдял е, че както при
изповядване на сделката за закупуване на имота от ищците, така и при сделката
за неговия имот, е представена една и съща скица, съгласно която имотът,
собственост на ищците, е с площ от 850 кв. м. така, както е записано и в
нотариалния акт. Посочил, че е придобил имота на правно основание, с площ и
граници така, както съществува урегулирания поземлен имот съгласно одобрените
планове. Относно бунарът, посочен в исковата молба, заявил, че същият се
намирал в закупения от него имот.
След преценка на събраните по делото
доказателства и като обсъди доводите на страните, Окръжен съд Перник намира, че
решението на РС Радомир е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че първоинстанционният съд е изяснил
пълно и всестранно спора от фактическа страна, като настоящият състав на съда
споделя изцяло изложените от районния съд мотиви и правните му изводи, поради
което на основание чл. 272 от ГПК
препраща към тях.
Първото съдържащото
се във въззивната жалба оплакване е, че Районният съд неправилно се е позовал
на заключението на вещото лице С. по допуснатата втора съдебно техническа
експертиза, тъй като ищците не изразили становище, че е обективно и не са съгласни с изводите му.
В жалбата е посочено, че, вещото лице С. не е разполагало с техническа
възможност да извърши необходимите измервания, а същите са извършени от друг
геодезист – инж. Т., който не бил назначен като вещо лице по делото, но с оглед
на обстоятелството, че С. не притежавал необходимата техника, явно е помолил Т.
да извърши вместо него измерванията. Това било установено от ищеца И.Б., който
бил в близост при извършване на измерванията. Според жалбоподателите факта, че
измерванията са извършени от неоторизирано лице водел до нищожност на
заключението и то не можело да служи като доказателствено средство по делото. Жалбоподателите
сочат, че вещото лице отказало да изпълни поставена от съда задача – на място
да отбележи по траен начин регулационните линии между трите парцела. Дадените
от вещото лице обяснения, че трасирането, материализирането по траен начин или
изменението на регулационните линии е право на пряко заинтересуваните
собственици на недвижими имоти и не било негово задължение, било удобно
оправдание, тъй като по този начин не можело да бъде проверена работата на
вещото лице. В настоящия случай страните следвало да се задоволят само с думата
на вещото лице, което отгоре на всичко не било извършило самостоятелно
измерванията. Това възражение е неоснователно. Видно от протокол от съдебно
заедание от 26.11.2018 г. вещото лице Р.И.С. е предупреден за отговорността по
чл 291 от НК. В това заседание вещото лице е заявило, че поддържа представеното
с вх. № 2279 от 16.11.2018 г. заключение. Отговорило на всички поставени от
страните в съдебното заседание въпроси, като дало и разяснения по приложените
към заключението скици. Районният съд с нарочно Определение е приел като
доказателство по делото заключението, като нито ищецът И.Б., нито процесуалният
му представител – адв. Р. са изразили несъгласие с изводите на вещото лице,
нито пък съмнения в неговата компетентност, поради което съдът приема, че
заключението не е оспорено от ищците в сроковете по чл. 200, ал. 3 ГПК. При
изслушването вещото лице е изяснило, че чрез преки геодезически
измервания, по полярен метод са заснети всички граници на поземлените имоти,
трайно материализирани на място с огради в обхват на парцели с № VIII-35, № IX-35 и № XII-35 от кв. 5,
оградени от улици с о. т. 19-17-18-7.
Посочил е, че са заснети и очертанията на съществуващите към момента сгради и други
елементи на кадастъра в имотите. Резултатите от измерванията нанесъл и
съвместил с границите на парцелите по действащия регулационен план на с. ***,
одобрен със заповед № III-460 от
08.05.1975 г., изменен със заповед № III-588 от
03.08.1978 г. Въз основа на тези действия вещото лице е констатирало, че
площите на парцелите, изчислени от цифровия модел спрямо регулационните линии
по действащия регулационен план, са, както следва: парцел № VIII-35 кв. 5 –
площ 640 кв.м; парцел № IХ-35, кв. 5 – площ 860 кв. м и
парцел № ХII-35, кв. 5
– площ 844 кв. м. Следва
да се има предвид, че жалбоподателите не са ангажирали абсолютно никакви
доказателства в подкрепа на твърдението си, че вещото лице Р. С. не е
разполагал с необходимата техника за изготвяне на заключението по съдебно –
техническата експертиза, по която е назначен.
Неоснователно е
и съдържащото се във въззивната жалба оплакване, че Районният съд не е обсъждал позоваването на ищците на изтекла десет
годишна придобивна давност, като неправилно е приел, че предметът на иска се
определя от изложените в исковата молба фактически обстоятелства и петитум и
бил ограничен да се поизнесе само в рамките на наведеното в исковата молба
основание за придобиване правото на собственост.
Районният съд не е извършил нарушение на
материалния закон необсъждайки направеното от ищеца възражение за придобивна
давност. В исковата молба ищеците са въвели като основание за придобиване на
имота договор за покупко – продажба, сключен между тях и Д.В.Д.. Едва в хода на
устните състезания и в жалбата срещу Решението, депозирана в районния съд ищците
излагат ново основание - изтекла в тяхна полза придобивна давност в резултат на
упражнявано явно и необезпокоявано владение, продължило през периода 2006 г. до
2016 г. Както правилно е отбелязал първоинстанционния съд това възражение е
преклудирано и не може да бъде разгледано. Съдът е длъжен да се произнесе само
по надлежно наведеното основание и това е основанието, посочено в исковата
молба. Новото, посочено от ищеца придобивно основание, не е надлежно въведено
чрез изменение на иска по чл. 214, ал. 1 от ГПК, поради което по него съдът не
дължи произнасяне. В този смисъл е и задължителното тълкуване на закона
съгласно т. 2В от ТР № 4/2016 г. по т. д. № 4/2014 г., ОСГК на ВКС.
Поради приетия извод, че ищците не се
явяват собственици на процесните 200 кв.м., част от урегулиран поземлен имот
(УПИ), с площ по нотариален акт от 1178 кв.м., а по скица – 850 кв.м., който
имот съгласно регулационния план на с. ***, одобрен със заповед № III-460 от 08.05.1975 г., съставлява парцел XII, отреден за имот с планоснимачен номер 35, в кв. 5,
въззивният съд приема, че това е достатъчно за да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан предявеният ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС. При
доказателствена тежест за ищците въззивният съд приема, че не са налице
доказателства за правото на собственост в полза на И.Б. и Е.Б. относно
процесния имот, поради което не е налице първата от трите комулативно изисквани
предпоставки от хипотезата на чл. 108 от ЗС за да бъде уважен предявеният иск.
Липсата й е достатъчна да обоснове извод за отхвърляне на иска, до който извод
е достигнал и първоинстанционния съд. В този смисъл, решението на районния съд
се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди като такова.
С оглед изхода
на делото, направеното в тази връзка искане и предвид представените договори за
правна помощ и съдействие, жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят
на въззиваемия/ответник 800 лева, представляващи направени във въззивното
производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното
и в същия смисъл, Окръжен съд Перник
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 177 от 06.12.2018 г., постановено по гр.д. № 455 по описа на РС Радомир за
2018 г.
ОСЪЖДА И.К.Б., с
ЕГН: ********** и Е.С.Б., с ЕГН: ********** и двамата със съдебен адрес *** да
заплатят на Л.Й.С. ***, с ЕГН: ********** сумата от 800 лв., представляващи
направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.