Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………
гр. София, 22.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК,
ІІ- Б въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело №2022 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение
№445438 от 06.07.2018 г. и Решение №
306813/19.12.2019 г. на СРС, 36-ти състав, постановени по гр.дело №41994/2016 г. са отхвърлени, като
неоснователни предявените от „С.в." АД, ЕИК ******, с адрес: ***, Бизнес
парк № 1, бл. 2А на основание чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД осъдителни искове срещу И.М.Х. с ЕГН: ********** и постоянен
адрес ***, за заплащане на сумата от 3469,47 лева - главница за доставени ВиК
услуги до имот с местонахождение в гр.София, ж. к. „******, кл. № **********
(стар кл. № 4018971) за периода 01.12.2007г. до 16.04.2015г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 26.07.2016г. и сумата
от 1456,34 лева - лихва за забава върху главницата за периода 15.02.2008г. до
07.04.2016г.
С постановеното решение на основание
чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора, е осъдена „С.в." АД, ЕИК ******,
с адрес: ***, Бизнес парк № 1, бл. 2А да заплати на И.М.Х. с ЕГН: ********** с
постоянен адрес ***, на основание 78, ал. 3 от ЗЗД сумата от 300,00 лева -
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението е
обжалвано от ищеца „С.в."
АД с въззивна жалба, с основни доводи, че решението е неправилно,
необосновано и незаконосъобразно. При постановяването му СРС не е съобразил, че
в производството е установено, че ответникът има качеството на потребител на
ВиК услуги като собственик на процесния недвижим имот, както и че през
процесния период между страните е съществувало облигационно правоотношение по
договор за доставка на ВиК услуги, по което дължи заплащане на потребените
услуги в имота, чиято стойност възлиза на исковата сума.
Моли, да се отмени постановеното
решение в обжалваната част и да се постанови друго, с което предявените искове
се уважат изцяло.
В срока по чл. 263 ГПК
е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника - И.М.Х., с който е
изразено становище за нейната неоснователност. Отправено е искане за
потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на
въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл.198о, ал.1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги
като собственик на процесния недвижим
имот находящ се в гр.София, ж. к. „******,
отчитан под клиентски номер № ********** (стар кл. № 4018971) за периода
01.12.2007г. до 16.04.2015 г. Поддържа, че през процесния период между страните е съществувало
облигационно правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги с включените в
него права и задължения на страните, съгласно Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн., ДВ, бр. 77 от
23.09.1994 г., отм., бр. 88 от 08.10.2004 г./, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /обн., ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г./, както и Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „С.в.”
АД.
Поради това, И.М.Х., като потребител на ВиК услуги дължи заплащане на сумата в размер на 3469,47
лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но
незаплатена вода за периода от 01.12.2007г. до 16.04.2015 г., заедно с обезщетение
за забава в размер на 1456,34 лева за периода 15.02.2008 г. до 07.04.2016 г.
В срока за писмен отговор ответникът е възразил,
че не дължи сумите. Не оспорва, че е собственик на
процесния имот в периода от закупуването му на 29.12.2008г. до 01.03.2017г.,
когато имотът е изнесен на публична продан. Твърди, че не е ползвал услугите на
ищцовото дружество, тъй като от 2010г. живее в чужбина. Иска от съда да
отхвърли предявения иск. При условията на евентуалност, твърди, че част от
претендираните суми са погасени по давност.
Страните не спорят
и се установява от представената пред първата инстанция справка от Служба по
вписванията - София за периода 01.01.1992г. до 26.07.2016г., че И.М.Х. с ЕГН: **********
е придобил на 29.12.2008г. посредством покупко-продажба апартамент № 28,
находящ се в гр. София, ж. к. „******.
В производството са
представени фактури, издадени от „С.в." АД в периода 15.01.2008г. до
17.06.2015г., в които е посочено, че И.М.Х. дължи за имот апартамент 28 в гр.
София, ж. к. „******, стойността
на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена вода за периода от 01.12.2007 г. до 16.04.2015 г. чиято обща
стойност възлиза на сумата 3469,47 лева.
В производството са
представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „С.в."
АД, одобрени с решение от 17.07.2006 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е
депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението е и правилно,
като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и
към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на
оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен
състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема
фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, срещу които има доводи.
Независимо от това
и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Получаването на
услугите В и К се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган /чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г./ Общите условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в
сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник (чл. 8, ал.
2 и ал. 3 от наредбата).
В производството е
установено, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е„С.В.” АД.
В границите на една обособена територия само един оператор може да извършва
тази дейност - арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ.
В производството е
установено, че за част от исковия период за времето от 29.12.2008 г. до
01.03.2017 г. ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги като
собственик на процесния недвижим имот апартамент 28 в гр. София, ж. к. „******,
отчитан под кл. № ********** (стар кл. № 4018971), както и че през процесния
период между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за
доставка на ВиК услуги с включените в него права и задължения на страните,
съгласно Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /обн., ДВ, бр. 77 от 23.09.1994 г., отм., бр. 88 от
08.10.2004 г./, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /обн., ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г./, както и Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „С.в.”
АД.
Възраженията на
ответника, че в производството не е доказано, че дължи сумата 3469,47 лева за
доставени в имота ВиК услуги за времето 29.12.2008
г. до 01.03.2017 г., съдът намира за основателно. В проведеното производство
ищецът носи тежестта да докаже правопораждащите спорното право факти -
основанието, от което правото е възникнало и неговия размер. Съдът намира, че
предявената искова претенция остава недоказана, тъй като не се установява по
несъмнен начин, че дружеството-ищец действително е доставило за процесния
период твърдените количества питейна вода за обект собственост на ищеца.
Съгласно
разпоредбата на чл. 32 на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи В и К услугите се заплащат въз основа на измереното
количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а отчетните
данни се отбелязват в карнета, заедно с датата на отчитане и подписа на
потребителя или негов представител. От дружеството-ищец карнети съдържащи
отчети и подписи срещу отчетените показания изобщо не са представени. Не е проведено
при условията на пълно и главно доказване, че твърдението от него задължения на
ответника са такива представляващи стойност на реално доставени и отведени
количества вода, респективно ответника да дължи сумите по издадената от
дружеството-ищец фактури като главници и лихви.
Съгласно чл. 32,
ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
услугите Ви К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода
от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери
на всяко водопроводно отклонение. Според чл. 35, ал. 1 от същата наредба
показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период, който се
определя в общите условия или договора, но не по-дълъг от шест месеца.
Следователно в
Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи е предвидено ползваните
Ви К услуги да се заплащат само въз основа на реално измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез
монтираните водомери на всеки потребител. От това правило са предвидени и
изключения, които са изброени изчерпателно. С оглед това въззивният съд приема,
че в проведеното производство не е доказано реално потребление на ВиК услуги за
исковия период, през който от страна на ищеца са издавани фактури за
начислените и дължими суми от ответника.
Не е доказано и наличие на визираното в Наредба № 4/2004 г. изключение. Както е
посочено, при отсъствие на потребителя или негов представител, същият е длъжен
да уточни с оператора извършване на отчитането в удобно за двете страни време.
При неизпълнение на това задължение, следва да се приеме, че налице отказ за
осигуряване на достъп. Отказът обаче следва да бъде удостоверен по надлежния
ред и процедура - да е съставен протокол от длъжностно лице с удостоверяване на
отказа на потребителя да осигури достъп, който протокол трябва да бъде подписан
от длъжностното лице и поне от един свидетел, на когото са посочени трите
имена, единен граждански номер и адрес. По делото нито се твърди, нито се
установява изпълнена такава процедура, поради което не може да бъде приета
дължима по реда на чл. 35 от Наредба № 4 сума от ответника. В тази връзка не са
представени никакви доказателства, които да удостоверяват правилното и
законосъобразно извършване на тази процедура.
При съобразяване,
че ищецът е подал исковата молба на 26.07.2016 г., а приложимата погасителна
давност за задълженията е тригодишна според указанията на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и дадените разяснения в ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк.д.№ 3/2011 г. на ОСГТК
на ВКС правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че за
периода 29.12.2008 г. до 26.07.2013 г. претенцията е погасена по давност.
Крайните изводи на
двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.
271, ал. 1, изр.1, І пр. ГПК следва да се потвърди в обжалваната част.
По отношение на разноските:
При този изход на
спора в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата 300.00 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №445438 от 06.07.2018 г. и
Решение № 306813/19.12.2019 г. на СРС, 36-ти състав, постановени по гр.дело №41994/2016 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА “С.в.” АД,
ЕИК ******, с адрес ***, ж.к.Младост, ул."******, да заплати на И.М.Х. с
ЕГН: ********** и постоянен адрес ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от
300,00 лева - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Настоящото
решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.