Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1736
гр.
Пловдив, 30.9.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 17.9.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 4798/2019 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на С.Т. против
Наказателно постановление № 16-16/10.07.2019г., издадено от
Началник отдел „Рибарство и контрол- Южна България“ при ИАРА, с което на
С.Т. е наложена глоба в размер на 1300 лева за нарушение на чл. 39а, ал.1 ЗРА.
С
жалбата се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и
се моли за неговата отмяна. Сочи се, че извършването на деянието, за което е
наказан дееца не се установява от събраните по делото доказателства. В
условията на евентуалност се моли за приложение на чл. 28 ЗАНН. Като довод за
отмяна на обжалваното НП се изтъква и нарушаването на принципа ne bis in idem.
Въззиваемата страна взема становище за ненеоснователност на жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП е посочено, че се издават за това,
че на 14.05.2019г. в 16:30 часа на p.
„Марица“ в местността до пешеходния мост на гребния канал в гр. Пловдив, община
Пловдив, лицето С. В.Т. лови риба с 30 м хрилна мрежа и размер на окото от
1,8см, като риболова се извършва в р. „Марица“, обект различен от Черно
море и р. Дунав. Лицето не е регистрирано по чл. 25 от ЗРА, с което е в нарушение на чл. 39а. ал. 1 от
ЗРА..
Посочената в АУАН и НП фактическа
обстановка съдът приема за установена по несъмнен начин въз основа на
показанията на свидетеля очевидец К.А., който под страх от наказателна
отговорност, непосредствено пред съда
описа как лично е възприел действията на
жалбоподателя, който разпънал 30 метровата мрежа в река Марица. Посоченото е
достатъчно, за да се приеме, че Т. е извършвал риболов с помощта на рибарска
мрежа, доколкото както правилно изтъква представителят на въззиваемата страна,
законът забранява самият процес по извършване на риболов, като за довършване на
нарушението не е необходимо риба реално да е уловена.
Показанията на свидетеля очевидец
А. не се разколебават от показанията на водения от жалбоподателя свидетел Д..
Действително и св.Д. е бил непосредствен очевидец и изложи пред съда, че Т. не
е извършвал риболов този ден. Д. обаче изрично уточни, че не е имал видимост към жалбоподателя през цялото време и в
този смисъл не е изключено действията по риболов, за които свидетелства К.А.,
да са осъществени именно през периодите от време, когато Д. не е наблюдавал Т..
При правилно установена
фактическа обстановка, правилно е приложен и материалния закон, като
нарушението е квалифицирано като такова по чл. 39а ЗРА..
Въпреки правилно установената
фактическа обстановка и правилно приложения материален закон са налице
процесуални основния за отмяна на НП.
От приложеното като доказателство
по делото НП № 16-15/10.07.2019г. се
установява, че същото е издадено затова, че
нa 14.05.2019г. в 16;30 часа на p. „Марица“ в местността до пешеходния мост на
гребния канал в гр. Пловдив, община Пловдив,
лицето С. В.Т. извършва риболов чрез мрежа тип сетка, през
период на забрана по чл. 32 ал. 1 от ЗРА, съгласно Приложение 1, б.Г,т.18 от
ЗРА и заповед на МЗХГ № РД 09-376 от 12.04.2019г. Същият извършва стопански
риболов с 30 метра хрилна мрежа с
размер на окото 1,80 см в работно положение, с което извършва
административно нарушение по чл. 32, ал. 1 от ЗРА
От съпоставката на текстовото
описание на нарушенията в двете НП, с които е наказан С.Т. е видно, че същият
е наказан два пъти в различни процеси
с наказателен характер за едно и също деяние, което противоречи на
фундаменталния за наказателния и административно наказателния процес принцип за ne bis in idem, закрепен легално в чл. 4 от
Протокол 7 към ЕКЗПЧОС /която е в сила за България, ратифицирана и обнародвана по
надлежния ред и съответно пряко приложима от съдилищата- така изрично ТР 3/2015
ОСНК на ВКС/ и в чл. 24, ал.1, т.6
НПК.
Макар двете норми да са
въплъщение на един и същи принцип, те имат частично различаващо се съдържание,
което налага и разграничаване на приложното им поле.
Според чл.4 от Протокол 7 към
ЕСПЧ никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за
престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден.
Според чл. 24, ал.1, т.6 НПК не
се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, ако спрямо
същото лице за същото престъпление има незавършено
наказателно производство, влязла в
сила присъда, постановление или влязло в сила определение или разпореждане
за прекратяване на делото.
От съпоставката на текстовете на
двете норми е видно, че разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.6 НПК има по-широко приложно поле. Разпоредбата
на чл.4 от Протокол 7 към ЕСПЧ въплъщава класическия принцип ne bis in idem, забраняващ повторното осъждане
на едно и също лице
за същото деяние, когато спрямо същото лице за същото деяние има приключило производство с окончателен
/влязъл в сила/ акт . От своя страна нормата на чл. 24, ал.1, т.6 НПК съдържа както класическия принцип, така и
процесуалната гаранция, че няма да се стигне до неговото нарушаване,
съдържаща се в задължението при две
висящи наказателни процедури за едно и също деяние, насочени срещу едно
и също лице да се прекратява тази
която е образувана по –късно, макар нито една от процедурите все още да не е
приключила с влязъл в сила акт.
От съпоставката на двете норми е
видно, че принципът ne bis in idem и процесуалната гаранция за неговото спазване следва да се прилагат по
следния механизъм: Когато спрямо едно и също лице за едно и също деяние са
налице две висящи процедури с
наказателен характер, като никоя от тях не е все още приключила с влязъл в сила
акт- следва на основание чл. 24, ал.1, т.6, предл.1 да бъде прекратена по-късно образуваната процедура, поради наличие на незавършило наказателно
производство. Ако по някаква причина обаче двете производства продължат
паралелното си развитие и едно от тях приключи с влязъл в сила акт, следва на
основание класическия принцип ne bis in idem да бъде прекратено производството, което все още е
висящо, независимо кое производство е образувано първо /така ТР 3/2015 ОСНК на
ВКС/
Видно от чл. 12 ЗАНН санкциите налагани по реда на ЗАНН
целят както санкциониране на
нарушителя, така и индивидуална и генерална
превенция, т.е преследват същите цели като наказанието в наказателния
процес /чл. 36 НК/. В същото време практиката на Европейския съд по правата на
човека е категорична, че национални
процедури, които преследват цели сходни с целите на наказателния процес имат
наказателен характер по смисъла на ЕКЗПЧОС и за тях следва да намери
пълно проявление принципа за ne bis in idem, въплътен чл.4 от
Протокол 7 към ЕСПЧ Така изрично решение
по делото „ЦОНЬО ЦОНЕВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ“, Решение
от 2.09.1998 г. на ЕСПЧ по делото Лауко срещу Словакия, (Lauko v. Slovakia), Решение
от 21.02.1984 г. на ЕСПЧ по дело Йозтюрк срещу Федерална Република Германия
(Ozturk v. Federal Republic of Germany), ДЕЛО СЕРГЕЙ ЗОЛОТУХИН СРЕЩУ РУСИЯ. В този смисъл и практиката на ВКС- Решение№ 143/ 07.10.2016 г.,
второ наказателно отделение, наказателно
дело № 518/2016 г. по описа на ВКС.
От гореизложеното е видно, че
принципа за ne bis in idem, прогласен в чл.4
от Протокол 7 към ЕСПЧ намира приложение
и в процесите по ЗАНН.
От друга страна от разкрития
наказателен характер на процеса по ЗАНН по смисъла на ЕКЗПЧОС и от изричната
препращаща норма на чл. 84 ЗАНН следва, че в процесите по ЗАНН следва да намери
приложение и нормата на чл. 24, ал.1, т.6 НПК, доколкото подобно прекратително основание не е уредено в чл. 34 ЗАНН. Така
изрично и практиката на Административен съд Пловдив- Определение № 860 от 24.04.2019
г. по к. ч. адм. н. д. № 1180 / 2019 г. на XXVI състав на Административен съд -
Пловдив,Решение № 382 от 20.02.2018 г. по к. адм. н. д. № 3696 / 2017 г. на
XXIII състав на Административен съд - Пловдив, Определение № 1965 от 05.10.2018
г. по к. ч. адм. н. д. № 1503 / 2018 г. на XIX състав на Административен съд -
Пловдив,Определение № 1768 от 12.09.2018 г. по к. ч. адм. н. д. № 2490 / 2018
г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 412 от 18.02.2013
г. по н. д. № 3691 / 2012 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Определение
№ 2149 от 30.10.2018 г. по к. ч. адм. н. д. № 3235 / 2018 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай е без
значение за извода, че деецът е съден
в два отделни процеса за едно и също
деяние, обстоятелството, че с
двете отделни НП жалбоподателят е наказан за нарушаване на две отделни норми от
ЗРА- по НП № 16-15/10.07.2019г. за
нарушение на чл. 32, ал.1 ЗРА, а по НП № 16-16/10.07.2019г. за нарушаване на чл.
39а. ал. 1 от ЗРА.
В този изричен смисъл са
задължителните указания на ТР 3/2015 ОСНК, в което изрично е посочено, че при осъждане
на едно и също лице, в два отделни
процеса с наказателен характер за едно и също деяние е налице нарушение на
принципа ne bis in idem, като без
значение е обстоятелството, че в отделните процеси деянието е получило различна
правна квалификация.
В същия смисъл са и указанията
дадени в пратката на ВКС по отделни дела, в която се приема, че без значение за преценката дали
лицето е съдено два пъти за едно и също деяние е обстоятелството, че в двата
отделни процеса с наказателен характер при едни и същи факти лицето е наказано
за нарушение на две различни правни норми, охраняващи различен кръг обществени отношения. Така изрично Решение № 227/ 06 януари 2017 г., трето наказателно
отделение, наказателно дело № 617/2016 г. на ВКС.
В ТР 3/2015 и ТР 4/2017г. на ОСНК
на ВКС е изложено категоричното
виждане на ВКС и на Европейския съд, че
отправна точка при преценка
дали е налице повторно наказване за „едно и също деяние“ следва да бъде
„конкретното незаконно поведение”, „идентичността на фактическите актове”,
деянието като „исторически акт“.. Преценката дали е налице „същото
деяние“ по двата отделни процеса изисква във всеки отделен случай да се
съпоставят съществените елементи на правонарушенията, които се изследват от
гледна точка на конкретните условия
на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на
решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца.
В същия смисъл е и практиката на
европейския съд- Решение по ДЕЛО СЕРГЕЙ ЗОЛОТУХИН СРЕЩУ РУСИЯ, в което е
въведен хармонизиран подход при преценка дали се касае за същото деяние, като е
прието, че принципа ne bis in idem въвежда забрана за провеждане на втори процес с наказателен характер срещу
едно и също лице въз основа на идентични факти или факти, които по
същностните си елементи са едни и същи.
Абсолютно същото важи и относно
разпоредбата на чл. 24, ал.1, т.6 НПК. В трайната практика на ВКС се приема, че
понятието „същото престъпление"
има свой материалноправен смисъл и винаги се определя с оглед фактите, включени в обвинението, а не с оглед неговата
правна квалификация. Също така трайно се приема, че при тълкуване на
понятието „същото престъпление“ по смисъла на чл. 24, ал.1, т.6 НПК следва да се съобразяват задължителните
тълкувания на европейския съд относно понятието „същото деяние“ във връзка с
принципа ne bis in idem. Така изрично Решение № 71 от 17.06.2015 г. по н. д. №
1958 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение, Решение № 97 от
11.04.2017 г. по н. д. № 238 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак.
отделение, Решение № 145 от 14.04.2014 г. по нак. д. № 322/2014 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 575 от 03.01.2013 г. по нак. д. № 2064/2012 г. на
Върховен касационен съд.
При съпоставка на деянията
предмет на двете административно наказателни производства се установява, че
деецът е наказан за една и съща
система от телодвижения, извършени по едно и също време на едно и също място,
при една и съща обстановка, с едни и същи средства, при единство на решението,
а именно на 14.05.2019г. в 16:30 часа на p. „Марица“ в местността до пешеходния
мост на гребния канал в гр. Пловдив, община Пловдив, лицето С. В.Т. лови риба с 30 метра хрилна
мрежа и размер на окото от 1,8см.
Гореизложеното налага извод, че
се касае за тъждество на фактите по
двете наказателни постановления, въпреки сочените като нарушени две
различни правни норми.
В случая класическия принцип за ne bis in idem, прогласен в чл.4 от Протокол 7
към ЕСПЧ и чл. 24, ал.1, т.6, предл 2-5 от НПК не може да намери приложение,
доколкото както вече се спомена при изясняване на приложното му поле той
изисква едното производство с наказателен характер да е приключило с влязъл в сила съдебен акт. В същото време
от извършена от настоящия състав служебна справка в деловодната система е
видно, че представеното като доказателство по делото НП № 16-15/10.07.2019г е предмет на разглеждане
по АНД 4799/2019 по описа на ПРС, което е все още висящо.
В случая обаче от номерата на НП
и АУАН В0016503 , предмет на разглеждане по настоящото дело и на представените като доказателство по делото НП и АУАН
В0016502 е видно, че към момента на
издаване на процесното НП № 16-16/10.07.2019г., за административно
наказващия орган е била налице забраната
на чл. 24, ал.1, т.6, предл.1 НПК да го
издаде поради наличие на вече
висящо производство за същите факти срещу същото лице, по което вече е
било издадено НП № 16-15/10.07.2019г., издадено въз основа на
по-ранно съставен АУАН, с което
жалбоподателят е наказан за същото деяние. От гореизложеното следва, че
атакуваното пред настоящия състав НП № 16-16/10.07.2019г., се явява издадено
при съществено нарушение на процесуалните правила- чл. 24, ал.1, т.6, предл.1 НПК и следва да бъде отменено.
за пълнота на изложението следва
да се отбележи, че принципа ne bis in
idem и чл. 24, ал.1, т.6 НПК не
забраняват като принципно положение наказването на дееца за идеална съвкупност от нарушения, извършени с
едно деяние, какъвто е настоящия случай, доколкото с едно и също деяние са
нарушени, като чл. 39а, така и чл. 32 ЗРА. Това обаче следва да стане в
рамките на едно производство, или в случая с
едно наказателно постановление и един АУАН. По този начин деецът би бил
наказан за всяко едно от извършените от него нарушения, като в същото време не
се достига до недопустимо установяване на идентични факти в два отделни процеса
с характер на наказателни.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 16-16/10.07.2019г.,
издадено от Началник отдел
„Рибарство и контрол- Южна България“ при ИАРА, с което на С.Т. е наложена глоба
в размер на 1300 лева за нарушение на чл. 39а, ал.1 ЗРА.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С. Д.